Прощава ли свещеникът греховете? Как и защо ги прощава?


Бог единствен може да прощава греховете със Своето дивно всемогъщество... Всемогъществото на Господа може да прощава човешките грехове. Но вижте колко е непостижимо Божието милосърдие! Бог е дал Своята власт за прощаване греховете на човеци на апостолите и техните приемници в лицето на епископите и свещениците!

Кога да стоим прави и кога да коленичим в храма


Много християни питат кога може да сядат и кога трябва да стоят прави в храма. Имат право, защото не всички познават литургичните тайни. Затова често пъти те сядат, когато не трябва, или стоят прави, когато може да седнат. Ще дадем някои основни указания по този въпрос.

Библейското учение за пола


Свещеното Писание няма отделно учение или определение за пола. Учението за пола се извежда от библейското учение за човека като цялостно творение, състоящо се от две естества - материално и духовно. Материалното е загатнато още в самото начало, с името, което му е дадено, Адам. То едновременно свидетелства за материалния му състав (от евр. адам" = пръст, червена пръст) като тяло, физика, като естество на всички хора, и духа, който носи, който му е вдъхнат от Бога (Бит. 2:7).

За единството на Христовата Църква


Ние, православните, вярваме в Една Църква, а всички сектанти не вярват в нея, те са зачеркнали и отхвърлили този член от Символа на вярата: “Вярвам в Една Света Съборна и Апостолска Църква”.

ФУНДАМЕНТАЛИСТКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ


Словосъчетанието "православен фундаментализъм", освен, че е кухо, без аналог в действителността, е и подвеждащо. То ни води до това да поставяме Православието в една мисловна плоскост с исляма ("ислямски фундаментализъм"), протестантсвото ("протестантски фундаментализъм"), политиката ("ляв и десен фундаментализъм"), финансите ("монетарен фундаментализъм") и др. под.

14 вида древнохристиянски кръстa

Днес всеки православен християнин носи кръст. Това не е просто знак, който показва нашата вяра и религия, a е символ на Божията победа над злото и смъртта. Кръстът ни напомня за жертвата, която Бог е направил за нашето спасение.

Може би осмоконечният православен кръст ни е най-обикновен и познат. Но има и много други варианти на кръста, известни в православната традиция.

Нека видим кои са те:

За Църквата


Влизайки в несътворена Църква, идваме при Христос, влизаме в несътворената реалност.

За пиенето на светената вода



В януарския Миней (т.е. „месечник” – книгата със службите за всеки ден от месеца) на мястото, където се дават подробностите за днешния Велик водосвет на 5 януари, има важна бележка, срещу която е записано указанието: Зри! (Виж!). Това указание не е свързано с извършването на водоосвещението, а с ползването на осветената вода:

Болестта на религията и нейното православно лечение


1. Православието не е религия.

Мнозина считат, че Православието е една от многото религии и че то е ангажирано главно с това да подготви членовете на Църквата за живота след смъртта, т.е. да осигури на всеки православен християнин място в рая.

Така тяхното мнение е, че православното учение предлага допълнителна гаранция (защото е православно) и че ако някой не вярва в православната доктрина, това ще послужи като още една причина той да отиде в ада – отделно от факта, че неговите лични грехове по всяка вероятност ще го пратят там.

Задушници



За измолване милост над покойниците Църквата е определила да се извършват заупокойни литургии всеки съботен ден. Събота означава покой. Съботите са посветени на всички светии, намерили вечен покой в Бога, както и на умрелите обикновени вярващи, нуждаещи се от вечен покой. За особено усърдно поменаване на покойниците са установени т. нар. задушници. Това са определени съботни дни в годината, отредени за заупокойни литургии, за панихиди и посещение на гробовете. Най-важните уставни задушници са две: Месопустната - в събота пред Месопусната неделя и свето-Троичната (т. нар. черешова) - в събота пред великия празник Петдесетница.

Църквата е определила Месопустната задушница за поменаване на всички „от Адама до днес починали в благочестие и в правилна (православна) вяра наши праотци, отци и братя,  ... всички, които вода е потопила, война е погубила, земетръс е унищожил, убийци са убили, огън е изгорил, ... ония, които са станали храна на зверовете, на птици и гадини, погинали от мълния и измръзнали от студ..., всички внезапно умрели и останали без законно погребение"[1].