За истинските и лъжовните духовници


Как да различаваме истинския духовник от самозванеца, поел грижата за човешките души от гордост? 
Предлагаме ви част от произведението на монах Симеон Атонски „За истинските и лъжовни духовници”.

Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата…” (2Пет.2:19).

1. Истинският духовник води хората към Христа, лъжовните духовници привързват хората към себе си.

2. Истинският духовник учи хората да живеят с Христа, лъжовните духовници учат хората да отдават живота си на духовници.

3. Истинският духовник е изпълнен с Христа, лъжовните духовници са изпълнени с цитати и високоумство.

4. Истинският духовник открива на хората как да възлюбят Христа с цялото си сърце и с цялата си душа, лъжовните духовници ги учат как да се пригаждат добре към този свят.

5. Истинският духовник живее по Божията воля и всички около него следват примера му, лъжовните духовници предоставят аргументи и убеждават, но никой около тях не се научава да живее в Христа.

Болестта на фарисейството


Eдин от основните стремежи на Църквата е да насочи вниманието на човека към първостепенното значение на това да осъзнае собственото си падение и окаяно положение, както и да отхвърли гордостта и надменността. Ярък пример за тези човешки състояния е притчата за митаря и фарисея.

Тя служи за наш ориентир, който дава правилната мярка за етоса, а именно, че нещата биват разграничавани не чрез тяхното външно проявление, а чрез тяхната вътрешна причина. В очите на света това, което е справедливо и правилно, е това, което се вижда. В очите на Бога обаче справедливо и правилно е онова, което реално се случва в нашето сърце. Затова и фарисейството ни се разкрива като духовна болест, която завладява душата и спира нейния свободен порив към Бога. Фарисейството има много различни начини на проявление. Повечето от нас смятаме, че то е нещо далечно от нас, а всъщност е изключително близо до всеки човек и влияе на нашия живот, не само на духовно, на някакво абстрактно ниво, а и на много конкретно ежедневно равнище. Нашата епоха в най-голяма степен се възхищава на фарисея, живее с неговите образци и се е оставила фарисейският дух да я води.