Новият стил е антиканоничен и води към все по-голямо потъпкване на светите канони

Невъзможно е да се ударят и разбият такива централни канони, каквито са каноните на Православното празнуване на Пасхата, без да се получи голямо сътресение в Църквата. И за да стане по-безболезнено предстоящото унищожаване на тези канони, вече отдавна, а и в наши дни все по-упорито се говори за “остарели”, “излишни”, “неуместни“, “практически изоставени и от никого неспазвани”, “излезли от употреба” и “отменени, т.е. неприлагащи се и фактически загубили своята значимост канони”[1].

Вярно е, че в нашето безбожно и икуменическо време много от св. канони не се спазват. Без стеснение се нарушават 10-то и 45-то Апостолски правила, които забраняват влизане в молитвено общение с еретици и инославни, под страх от низвержение и отлъчване от Църквата. Не се съблюдава 6-то правило на Лаодикийския събор – да не се въвеждат в Божия дом инославни и еретици, оставащи в ереста си. Погазват се много още други канони чрез така наречените икуменически контакти и чрез охладняване към Православната вяра. Ако приложим към тези канони предлаганата мярка те да се считат за “отменени“ и “фактически загубили своята значимост” само поради това, че не се съблюдават от някои, тогава какво ще охранява Православието?! Та тези правила са създадени именно, за да ограждат истинската Христова Църква срещу еретическите общности, а не за да бъдат отменяни под влиянието на вероотстъпническите ветрове на времето!

Книга в защита на стария календар

Вече и на книжния пазар в България може да се намери систематизиран труд в защита на стария календар, какъвто досега у нас нямаше: „Кой разкъса единството на Православната църква чрез римокатолическия календар”. Негов автор е архимандрит Йоан (Филипов). Книгата е написана на разбираем език, въпреки задълбоченото разглеждане на специфичния календарен въпрос. Тя обстойно запознава читателя с историята на въвеждането на новия календар, какво представа той, виновниците за въвеждането му и истинските причини за това, кои са днешните му защитници и какви цели преследват. Книгата дава отговор и на най-честите спекулации на новостилните апологети, че календарът не е догматически въпрос, че на Първия Вселенски събор били „изпуснати” три дни от календара, че юлианският православен календар не е светоотечески, нито че има спасителна роля в живота на християнина, разкрива кой осъществява реформата в България, опровергава лъжата, че с „новия календар“ се връщало празнуването на неподвижните празници на истинските дати, отговаря на въпроса какво празнува Църквата – събития или дати, и на какво почиват обвиненията във фанатизъм, отправяни към старокалендарните защитници, както и наистина ли те тачат „дни, месеци, времена и години”, изобличава подигравката с Петровия пост, дава отговор на тиражираната през последните години лъжа за „фалшивите” Сигилиони.

За новия и стария стил



Архиепископ Серафим Соболев




















Доклад, произнесен от Архиепископ Серафим (Соболев) на Московското Всеправославно Съвещание през 1948 г. Поместен тук със съкращения.

Един от учените - изследователи на въпроса за новия и стария стил, редовният член на Руското астрономическо общество Е. Предтеченски казва, че едва от епохата на Възраждането насам на Запад са започнали да се занимават между другите научни въпроси и с пасхалните изчисления. "За нещастие - продължава той, - едва разбрали устройството на Александрийския канон, и то може би съвсем не както трябва, западните пасхалисти твърде скоро пожелали да станат реформатори и самонадеяно се заловили да преправят този прекрасно изпълнен труд." По думите на Предтеченски, "ако епохата на Възраждането беше започнала едновременно както на Запад, така и в древния Изток на Европа, ако нещастните обстоятелства не бяха унищожили до край образоваността в древните християнски църкви на Византия..., ако александрийските традиции и образоваността на първите векове не бяха прекъснати на Изток, то едва ли щеше да бъде възможно преобразованието, извършено от папа Григорий XIII."[1]