Задушаващата любов на родителя


Нужно е  да разберем децата вкъщи – домашната църква. Когато децата не са такива, каквито ние искаме да бъдат. Разбери малко детето си, защо е различно, защо синът иска да учи едно, а ти нещо друго? Защо дъщеря ти иска да се омъжи за един, а ти искаш някой друг и мислиш за това 6 години? И после се учудваш защо детето ми не прави това, което искам? И въпросът на детето е – защо ти не ме разбираш?

Майка ми е вярваща, баща ми – не


- Как да постъпваме с детето в семейството, в което родителите се отнасят по различен начин към религията? Трябва ли да се опитваме да въцърковяваме децата, ако те вече са излезли от младенческата възраст и са свикнали да живеят без Църквата?

Децата са нашето огледало


Веднъж чакахме за среща със стареца Паисий, свечеряваше се, а ние, увлечени от светския дух, започнахме да се препираме кога ще го видим, защото не бяхме култивирали в себе си това, което Христос иска от всички нас – търпението.

Беседа за гледането на телевизия


Въпрос: По какъв начин телевизията вреди на духовния живот?

Отговор: Светите Отци казват, че смъртта влиза през вратата, имайки предвид душевната смърт, която се явява последствие на греха, проникваща в душата чрез петте чувства: зрение, слух, обоняние, осезание, вкус.

Майчинство или кариера


Ако сред мъжете досега битува устойчиво стереотипното отношение към женитбата като край на свободния живот, то за жените не по-малък разпространен стереотип се явява отношението към майчинството, като прощаване със своите кариерни интереси и амбиции.

Кръстът на многодетността – път към любовта


Съществува мнение – не само в нецърковните, но и в църковните среди – че трябва да имаш толкова деца, колкото можеш да изхраниш, за колкото имаш сили да възпиташ и не повече. Казано иначе, раждането на деца трябва да се планира от родителите, защото в противен случай не можеш да дадеш на децата дължимото внимание, в дължимата степен и това би било лошо за тях.

За възпитанието на девойката в истинския християнски дух

За възпитанието на девойката в истинския християнски дух
От иеромонах Порфирий (Глинската света обител)

Добронравна жена придобива слава за мъжа,
а жена, която мрази правда, е връх на безчестие.
                                                          (Притч. 11:16) 

Нищо не извисява жената толкова, колкото благочестието. Външната хубост старее и избледнява, а страхът Божий облича жената в неувяхваща красота. Благочестивата жена е трудолюбива, скромна, покорна, кротка, състрадателна, отнася се с уважение към всички, тя е примерна майка, добра стопанка и вярна спътница на мъжа си.

За противозачатъчните средства


Въпрос: Много хора считат, че абортът е убийство, недопустимо за християните, но употребата на противозачатъчни средства може все пак да бъде търпяна, предвид условията на съвременния живот. Широк асортимент от такива средства има във всяка аптека, особено популярна е т.нар. "спирала". Казват ни, че при употребата на противозачатъчни поне не се извършва убийство на плод, според християнското учение - на жив човек.
Истина ли е това?

За семейния портфейл


Разбира се, в идеалния семеен живот всичко трябва да бъде общо. Мъжът и жената трябва да внасят припечеленото в общ портфейл и той да се изразходва съгласно семейните нужди. Но в реалния семеен живот се оказва, че има семейна каса, но и всеки си има отделна такава. Разбира се да се плашим от това не бива. Ако съпрузите си имат доверие, то те не бива излишно строго да се контролират един друг.

Съвети към родителите


Целта на брака не е само създаването на деца, а общението в любов между двама души. Когато казвам, че това е целта на брака, нямам предвид, че това е нещо лесно. Любовта изобщо не е лесно нещо, защото тя означава преодоляване на егоизма.

Често в семейството се развива съревнование чия воля да надделее, а не кой пръв да почете другия. Затова е много важно с какви критерии човек тръгва да създаде семейство, с какви критерии избира съпруг или съпруга, и доколко осъзнава, че семейството и бракът реално не означават приятна разходка, а кръст. Не съществува живот без бури, а живот, в който има трудности и именно мярката за истинската любов е кръстът. Човек е призван да се разпне, за да може да възкръсне. Да се разпне тук и сега, във всекидневния живот…

Да съхраниш образа си в света на ФЕЙСБУК


Живеем в света на фейсбук, т.е. в света, който изпъква с наличието на така наречените „социални мрежи". Тонове мастило се изписаха в коментари на това революционно нововъведение - едни го обсипваха с щедри хваления, други го обливаха със скръбни ридания. Но славно или печално, или пък някакво съчетание от двете, то така или иначе е заело своето трайно място в обществото. Фейсбук, туитър, размяната на текстови съобщения, мейлове и други подобни форми на комуникация чрез социалните мрежи имат определяща роля, в един или друг смисъл, за днешното общуване. Пиша за това явление не защото искам да бъда негов съдник. Нямам намерение да твърдя, че в думите на кръщаваните трябва да бъдат внесени корекции, та всеки от тях да казва: „Отричам се от сатаната, от всичките му дела, от всичките му ангели, от всичкото му служение, от всичката му гордост и от фейсбук".

Децата разбират най-добре езика на любовта и смирението


Превъзходният педагог св. Никодим Светогорец, противопоставяйки се на атеистичнотно европейско просвещение в неговото слово „За доброто възпитание на децата”, наред с други неща, пише какво да казват учителите на завършващите ученици „Да обичате вашите родители и учители докрай, по дълг и както повелява божественият Закон, с голямо уважение. На бедните, голите и тези в тъмница, според евангелския глас, да оказвате милостиня. Немощните и болните да посещавате и да им помагате. Странниците във вашите домове да въвеждате. Тези в нужда да изпреварвате и да им помагате. Просто винаги да обичате всички хора (като Божие творение) като вашето аз, и да желаете доброто на всеки един, както на вярващите, така и на невярващите.” Св. Никодим Светогорец не говори за едно безболезнено благородство, за един хуманизъм без цена, за един добър и усмихнат антропизъм, а за евангелската себежертва, която светците на нашата Църква са ни предали със слово и дело. Днес съществува едно хуманистично разглеждане на живота. Казват да станем просто добри хора. Това всичко го казват. Православната Църква обаче ни призовава не просто да станем добри, а облагодатени, „участници в божественото естество”, да се покаем, да се смирим. Светът на новото време смята човека за утвърден, само когато той е икономически силен, независим, властимащ.

Празничен концерт по случай Въведение Богородично в гр. Пловдив



За 9-та поредна година на 21 ноември в епархийския салон при храм „Св. Петка” - гр. Пловдив, бе изнесен тържествен концерт по случай празника Въведение Богородично, когато честваме и Деня на християнското семейство и православната младеж. Събитието бе организирано от Културно-просветния отдел на Пловдивската митрополия и се проведе с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който преди 9 години бе главният инициатор и вдъхновител на тази станала вече традиционна за града и епархията празнична проява. Специален гост на тържеството бе Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит. Слово за значението на празника Въведение Богородично и отражението му в нашия живот произнесе енорийският свещеник при храм „Преображение Господне” Ангел Брусов.

Как да ходя на църква?


Едно дете ми каза в училище - е, да, отче, казвате ни за стадионите и концертите, че са опасни и т.н., но чух толкова скандали със свещеници, как да ходя на църква?
Виждате ли как умът му възприема нещата?

Нека да ти кажа нещо. На концерта, на който отиде, знаеш  ли, че този, който беше на концерта и свиреше рокмузика, взема наркотици, занимава се с магия,  развеждал се е многократно, причинил е толкова  аборти, ходил е в затвора, за наркотици и за други събития в подземния свят еди-колко си пъти и ти отиваш викаш Ура!, даваш парите си и той не ти предава един друг  етос, не е носител на друг етос, както става в Църквата, където отиваш не заради свещеника, а заради благодатта, която той пренася и ти я предава. Там на концерта отиваш заради този човек, правиш го бог и му се  кланяш, в никоя църква не се кланяме на хора, на конкретния свещеник, а на Христос и в най-свещения момент казваме -  един Свят, един Господ,  Иисус Христос, затова отиваме на църква.  Седни и  разбери това с ума си, залепил се си за това, където   си чул един скандал и си се замислил там, където искаш и където те карат да се замисляш.

КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ

Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.

Това едностранчиво интелектуализиране на нашето училище се дължи на тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека. Умът, обаче, е само една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека. Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух.

Щe извършиш ли аборт?


- Отче, сега, докато съм още в началото на бременността, всички ме съветват да си направя обстойно изследване. Това се прави, за да бъдеш уверен, че имаш нормално дете, без каквито и да е физически аномалии.

- А какво ще правиш, ако детето има някакви аномалии? – ме попита отец Порфирий. – Ще направиш аборт? Ако ти извършиш аборт, то най-добре да не ме питаш за никакви съвети. Тогава вече няма да имам какво повече да ти кажа.

Автор: Свети Порфирий Кавсокаливит

Раждането помага на майката да превъзмогне рака и туберкулозата



Даниела и синът и Антоний



Случаите, при които хора надвиват тежки заболявания като рак, впечатляват както с начина, по който засегнатите съумяват да не паднат духом въпреки болката и отчаянието, така и с начина, по който Бог въздейства в техния живот и в живота на хората около тях за лечението на техните тела и души. Случаят на Даниела Попа от Букурещ е особен, тъй като към нейния раков проблем се прибавя и туберкулоза. И в допълнение към всичко това, Бог я благославя да стане майка за трети път. Даниела и Ричард Попа разбират значението на тези изпитания, приемат ги с отворени сърца, и с вяра и много молитви успяват да ги понесат.





Даниела: Аз разбрах за болестта си през май 2005г, когато моят съпруг беше далеч на Света Гора. Започнах да вдигам висока температура, която ставаше все по-висока от ден на ден. Когато Ричард се върна обратно от Света Гора, аз имах взета биопсия и резултатът беше намалени лимфоцити заради лимфом на Ходжкин [Лимфомът на Ходжкин е вид рак на лимфната система, при който лимфните клетки започват да се делят неестествено и да се разпространяват извън лимфната система (бележка на редактора)].

Как се проявява заболяването?

Даниела: С температура, изтощение, изпотяване – почувствах пълна липса на сили и лимфните възли на шията ми се подуха. На този етап заболяването беше на втори стадий и аз реших да следвам природен начин на лечение. Лечението обаче нямаше ефект и заболяването се разви много бързо, и през септември стигнах до четвърти стадий. Температурата ми беше по-висока, лимфните ми възли ставаха все по-големи и имах сърбежи по цялото си тяло.

На този етап какво знаехте за шансовете ви да се излекувате?

За вмешателството на родителите в семейния живот на децата



Родителите често правят грешка в това, което се отнася за децата им, както впрочем и децата в болшинството случаи не слушат родителите. Затова при тях всичко отива на зле, а после казват, че не им е провървяло. Когато момчето и момичето се влюбят и искат да се оженят, не е добре родителите да се намесват. Те трябва да им разрешат да се оженят, защото за младите е много тежко да овладеят своето естество и да избегнат греха. В болшинството случаи младите падат в грях и живеят в блуд поради това, че родителите се противят на техния брак. Тогава грехът ляга и на родителите и те ще отговорят за това.


Детето в света на телевизията и компютрите - КНИГА



Автор: Свещеник Александър Дубинин

ЧЕТЕТЕ ОТ ТУК




Източник: http://ebooks.ucoz.com/

Бързайте да общувате! Как да не изгубим контакта с детето?


- Отец Павел, защо се губи връзката с детето, то е плът от нашата плът, буквално е свързано с майката чрез пъпната връв?

- Иван Александрович Илиин, забележителен руски философ, казваше, че «най-изтънченото, най- благородното и най-отговорното изкуство на земята е изкуството да се възпитават децата». И това действително е така, да възпиташ дете е нелеко дело: раждането му не означава, че всичко от само себе си автоматично ще се нареди в неговото възпитание. Например в нашата страна поколението, родено в началото на 90 години, като цяло е израснало като трева – имам предвид онези, които сега са на по 20-25 години и за които тъкмо е настъпило времето да създават семейства и да раждат деца. За съжаление, много от тях са инфантилни, не искат да създават семейство, не разбират защо е нужно това. Наблюдавайки живота на своите родители, те не са разбрали какъв е смисълът на семейството, каква е неговата ценност.
Защо се е получило така? Защото родителите ги възпитаваха твърде малко. Нямаха физическата възможност да се занимават с децата си: всички работеха, и дори на няколко работи. Имаше много самотни майки. Според статистиката, именно през онова време е бил пикът на разводите и самоубийствата. В онази голяма трагедия – загубата на държавата, която поне някак е защитавала хората, изграждала е някаква цел в живота и стабилност, много родители захвърлиха своите деца пред телевизорите с развлекателните програми и хукнаха да печелят пари, за да оцеляват. Могат да бъдат разбрани, донякъде оправдани, но без общуването тези деца са изгубили контакта с родителите, в резултат на което в тях не е било вложено най-доброто, най-важното. Сега този проблем на родителите и децата стои много остро – поколенията живеят сами за себе си.
- Как да не бъде загубен контактът с детето?