За бурите в главата (ПОЛЕЗНО)


Колко хубаво е отново да посетиш познати места, да видиш познати стени! За какво да разкажа днес? Радвам се да ви видя!
 
Иска ми се да ви кажа нещо ободряващо. Да започнем с това, че замислите, които строим по отношение на своето бъдеще – въобще не са това, което ни е нужно в действителност. Случва се само това, което иска Бог. 

Няма униние, има егоизъм


Думите на стареца Порфирий, наситени с дълбок смисъл трябва да се препрочитат многократно, отново и отново да се замисляме над това, за което ни говори той. Някои кратки фрази (например, „причина за унинието е твоят огромен егоизъм“) на пръв поглед не ни се струват засягащи темата на нашата беседа. Но именно в тях се разкрива истинската причина за нашето безпокойство и униние, открояващо собствения ни егоизъм.

Свети Йоан Златоуст: Кажи ми, защо плачеш с такава болка за онзи, който е починал?


Кажи ми, защо плачеш с такава болка за онзи, който е починал? Защото беше лош ли? Е, не само, че не трябва да плачеш, но трябва да благодариш Богу, че е спрял да върши лошотиите си.

А може би, напротив, бил е добър? В този случай трябва да се радваш, защото е умрял „преди лошите дела да изменят съзнанието му или измамата на греха да подмами душата му“.

Да не би да е бил млад? И в този случай трябва да благодариш на Бога и да Го прославиш, защото го е прибрал при Себе Си. Така, както придружаваме някого с радост и удовлетворение, за да приеме почести, така трябва да се възрадваме и за онези, които си отиват от този живот, защото отиват близо до Бога, където ще приемат велика чест и щастие.

Ти отдавна си в ада, гълъбче



Казваш, че адът не съществува. Как да не съществува, когато ти живееш в ада. Не вярваш ли? Тогава отиди пред огледалото и виж мрачната си физиономия. Нима може венецът на творението, висшето създание на Бога да има такава мрачна физиономия?

След като си толкова умен, толкова свободен, защо ти е толкова лошо? От нищо не ти пука. Сам всичко знаеш. Защо тогава имаш такава нещастна физиономия?

Защото си в ада, синко, в ада. Ти не знаеш радост, ти си мъртъв. Тежко ти е. Противно ти е. Всичко те измъчва.

Дразнят те хората, мухите. Дразни те жегата, дразни те дъждът, дразнят те политиците. Всичко, което съществува, те дразни, мъчи те.

Противоотровата на депресията


За нашата епоха е характерно свръхизобилието и свръхконсумацията, т.е. висшите технологии, напредъкът на науката, множеството удобства и материални наслади – икономическата криза сложи малко спирачка – но се наблюдава сериозен бум на психологически проблеми и човек вижда мрачни лица, нервни, смутени, уплашени, стресирани, тъжни и притеснени.
Дори младите се терзаят от интензивни проблеми, вътрешни конфликти, душевни безизходици и непоносими празноти.
Хубави, млади, образовани и богати хора без усмивка, унили и песимистични.  Това е епоха на завоевания, открития, печалби и успехи, но  хората в нея  се чувстват лишени, без душевно здраве, утеха и радост.  На мода са меланхоличните лица.
Предизвикателното обличане на младите, всенощното импровизирано забавление, увличането в страшния бич на наркотиците, прекалената консумация на алкохолни напитки, болната зависимост от многочасовото стоене в интернет и много други подобни неща изострят проблема и изобщо не го преодоляват.  Сякаш определени хора на всяка цена искат да разрушат тяхното здраве, да съкратят техния живот и да ги накарат изобщо да  не се интересуват от бъдещето.  Статистиките са много тъжни.  В целия свят днес 340 милиона души страдат от сериозни проблеми с душевното здраве.  В Европа и Америка Световната здравна организация докладва, че почти половината от населението страда от депресия, меланхолия и лека форма на дистимия (форма на хронична депресия).

Лек срещу депресия


В днешно време хората често чувстват тъга, униние, отпадналост, леност, безразличие и всякакви други сатанински неща. Те са отчаяни, недоволни и меланхолични. Започват да пренебрегват семействата си. Дават огромни суми на психоаналитици и пият антидепресанти. Хората си обясняват това с чувството на несигурност. Нашата религия вярва, че тези състояние са породени от сатанински изкушения.

Болката е сила на психиката, която Господ е вложил в нас, за да се ползваме с добро от нея и да ни води до любов, радост и молитва. Но вместо това дяволът успява да извземе тази сила от батерията на душата ни и да я употребява за зло. Той я превръща в депресия и довежда душата до състояние на отпуснатост и безразличие. Той ни тормози, пленява ни в робство и ни прави психологично болни.

Има една тайна, чрез която можем да превърнем лошата енергия в добра енергия. Това е трудно и изисква известна подготовка. Нужната предварителна подготовка е смирението. Със смирението привличаш Божията благодат. Предаваш се на любовта на Господ, на богопочитание и молитва. Но каквото и да направиш на този свят, ако нямаш смирение, нищо не можеш да постигнеш. Всички лоши чувства, несигурността, унинието, разочарованието, които се опитват да поемат контрола върху душата, изчезват чрез смирението. Човекът, който няма смирение, егоистът, не иска да му пречиш да задоволи желанията си, да го критикуваш и да му казваш какво да прави. Разстройва се, дразни се, реагира бурно и бива овладяван от депресията.

Не унивай



Не унивай, когато адски облаци, един от друг по-мрачни, надвиснат над душата ти, когато адска злоба, завист, съмнение, противене и други връхлетят душата ти. Твърдо знай, че появата на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежна, но не се наблюдава винаги и не е продължителна, както е в природата със струпването на мрачни облаци на небето – ще се понесат, пък ще отминат, и мислената атмосфера на душата отново ще се проясни. В природата е необходимо да има облаци на небето и помръкване на дневната светлина, но тези облаци са непостоянни, скоро отминават и след тях отново грейва светлина, слънчева светлина, и при това с нова сила.

И Божиите светии са били обземани от дяволско отчаяние и униние. А какво да кажем за нас, грешните? О, врагът често ни уязвява със сърдечна подтиснатост, угнетеност и жестоко униние! Нужно е постоянно да се обръщаме към Господа и да бъдем с Него всяка минута, за да не ни обземе вражеска подтиснатост и униние. Има и още едно средство да се избавим от вражеското униние – просторният път на света – само се отдай на удоволствията на света и унинието ще те напусне, поне докато траят удоволствията, а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат за теб потребност, ще намираш в тях и единствено в тях отрада и веселие. Но Бог да пази всеки християнин от това, да се избави чрез такова средство от дяволското униние. По-добре да вървим по тесния път, да търпим униние и често да търсим помощ и избавление от Господа Иисуса Христа, веселящ трудещите се заради Него над спасението си, отколкото да слезем на просторния и гладък път на света и там с удоволствията на плътта да си купим свобода от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.

Из “Моят живот в Христа” изд. манастир Св. Вмчк. Георги Зограф, 2012 г.

Как можем да се борим със стреса?

 

Извън всяко съмнение стресът е характерна психологическа особеност на човека от нашата епоха. Фрази като „стресова реакция”, „стресова ситуация”, „човек, склонен към стрес” и други подобни изказвания, касаещи понятието „стрес”, често се срещат в ежедневния ни живот. В различните психологически теории за несъзнателното стресът се характеризира като тревожен симптом на поведението, особено развил се във втората половина на 20 век.

Но човешката душа винаги е била подложена на стрес като скрита причина за предстоящо психическо разстройство, както незначително, така и сериозно. Просто във втората половина на ХХ век непрекъсващите сериозни и понякога неочаквани изменения на условията на човешкото съществуване, свързани с бързото развиване на науката и техниката, а също и съчетанието на различни социални, идеологически и културни фактори,са довели до рязко възбуждане на човешката психика и като следствие – до появата на психологически проблеми и психопатични симптоми, най-характерен от които е стресът.

Психотерапевтът Сергей Белорусов: „ОТ ДЕПРЕСИЯ СТРАДАТ ДОБРИТЕ ХОРА“



С лице към стената, или що е депресия?

‒ Сергей Анатолиевич, заслужава си да започнем нашия разговор за депресията с въпроса: какво означава това понятие от гледна точка на лекаря-психотерапевт? Предполагам, че мнозина съвсем не разбират по какво депресията се отличава от другите заболявания?

‒ Наистина, сега тази дума е толкова разпространена, че всеки трети пациент, който сяда в креслото срещу мен, казва: „Докторе, имам депресия”.

А по-нататък се налага да се ориентираме – съществува ли тя в действителност и ако съществува, то каква е? Често хората идват с думите: „Нервите ми са разстроени, трябва да отида при невролог”. А след това става ясно, че под „нерви” се разбират разстройствата в областта на емоциите, тоест в сферата на компетентност на лекарите психиатри и психотерапевти.

Терминът „депресия” е получил устойчиво съдържание към момента на формиране на психиатрията като строга академична наука още в началото на ХІХ век. Етимологията на думата означава „отсъствие на натиск” (англ. „pressing”-натиск). За да водим хармонично съществуване, трябва да има равновесие между онова, което идва към нас отвън, и това, което излиза от нас. При депресията светът упражнява натиск върху човека, а човекът не може да се справи с това.

Най-краткият път за излизане от депресията



- Какъв е най-краткият път за излизане от депресията на член от семейството?

- Най-краткият път за излизане от депресията – това не е проста задача, защото всяка депресия си има своя причина и във всеки случай се изисква специфичен подход. Най-краткият път, разбира се, е обичащият те човек до теб. Ако човекът, който се намира в депресия почувства, че вие го обичате, то вие наполовина сте го спасили. Затова, ако можете, проявявайте любов към униващия човек. Това е ваш християнски дълг.

После идва и молитвата, изповедта, а може би и финансова помощ, ако човекът е в нужда и т. н. Преди всичко хората униват от недостатък на любов. Разбира се, може да се каже, че теб те обича Бог, но в състояние на униние, като правило хората са с каменни сърца, вярата им е слаба и те не чувстват Божията любов. На тях им е нужна човешка обич, за да могат да се сгреят. Понякога тази любов е нужно да бъде изразена не толкова с думи, колкото с конкретни постъпки. Да се посети, да се помогне с нещо, ако трябва и да се даде нещо. Просто да сте до човека няколко дена. Тогава хората се успокояват и чак тогава може да им се каже за Бога, да се доведат в храма, заедно да се помолите.

Най-краткият път за преодоляване на депресията е любящият човек. :)

ДЕПРЕСИЯТА – МОЖЕМ ЛИ ДА СИ ПОМОГНЕМ САМИ?


Дмитрий Борисович Кваснецки повече от 25 години работи като психиатър в отделението по токсикология към Института за спешна помощ „Склифософски” в Москва. Повечето пациенти в това отделение са хора, направили опит за самоубийство, за които сега е особено важна помощта на психиатъра и психотерапевта. Именно това е причината да разговаряме с Дмитрий Борисович.

‒ Дмитрий Борисович, от какво възниква депресията и какви видове бива?

‒ Депресиите биват различни, в зависимост от природата на своето възникване. Ендогенната депресия възниква по свои закони и външно като че не е свързана с неговото психическо и физическо здравословно състояние. Тя се отнася към категорията на психичните болести, които се лекуват от психиатър. Съществуват и реактивни депресии, които възникват като реакция на неприятни събития в живота на даден човек.

Съответно, лечението във всеки отделен случай ще бъде различно. Ако в първия случай лечението е изключително медикаментозно, то във втория случай, освен медикаментите, широко се използва психотерапия.