Най-страшният грях


Ако попитаме някой човек: „Кой, според теб, е най-страшният грях?” – един ще назове убийството, друг – кражбата, трети – подлостта, четвърти – предателството.

Двадесет и четири моления, според броя на часовете на деня и нощта, от св. Йоан Златоуст.


Господи, не ме лишавай от Твоите небесни блага.
Господи, избави ме от вечните мъки.
Господи, ако с ум или мисъл, с думи или дела съгреших, прости ми.
Господи, избави ме от всяко незнание и забрава, малодушие и вкаменено безчувствие.
Господи, избави ме от всяко изкушение.
Господи, просветли моето сърце, което лошото пожелание помрачи.
Господи, аз като човек съгреших, а Ти, като милосърден Бог, ме помилвай, виждайки немощта на душата ми.
Господи, прати ми на помощ Твоята благодат, за да прославя Твоето свято име.
Господи, Иисусе Христе, запиши мене, Твоя раб, в книгата на живота и ми дай добър край.
Господи, Боже мой, макар и нищо добро да не сторих пред Тебе, но по Твоята милост дай ми да поставя добро начало.
Господи, поръси сърцето ми с росата на Твоята благодат.
Господи на небето и земята, помени в Твоето царство мене, грешния, безсрамен и нечист Твой раб. Амин!

Св. Григорий Богослов за свещенството


Да допуснем, че някой е непорочен и е достигнал върха на добродетелта; все още не виждам с какво знание като се е снабдил, на каква сила като се надява, той ще се реши на такова началстване. Защото да управляваш човека, най-хитрото и изменчиво животно, действително е наука на науките и изкуство на изкуствата. Мене ми се струва, че не е проста и малко усилие изискваща работа всекиму да раздаваш навреме уречената храна.

“Да вземе върху себе си труда да учи другите, когато сам още не се е научил достатъчно, и, според пословицата, на голям глинен съд да се учи да прави грънци, т. е. над душите на другите да се упражнява в благочестие, според мен е свойствено само на неразумен и дързък човек… За танц и свирене със свирка има наука и на нея се учат, и за това трябва време, непрекъснат труд и усилие, понякога трябва да се харчат пари, да се търсят хора, които да обясняват науката, да се предприемат далечни пътувания, а тъй също да се прави и търпи всичко, чрез което се придобива опитност. А нима мъдростта, която превъзхожда и заключава в себе си всички блага, ние ще счетем толкова лесна и незатруднителна работа, че всеки стига да поиска и ще стане мъдър?… Голямо невежество е така да мислим.”