Ако със смирение не изплуваш над нещата, ще потънеш


Същността на човешкия грях е именно гордостта, егоизмът, тщеславието, т. е. човек да иска да се обожи без Бога. Точно това е прекъснало връзката на първия човек с Бога. Гордостта и егоизмът са причината за падението.
 

Св. Паисий Светогорец: Смирението на отец Георги


Нарекоха го Георги, когато прие ангелския образ и се възроди духовно на Атон, в градината на Света Богородица. Живееше на Света Гора като небесна птица под Божия небосвод, защото нямаше колиба, подобно другите отци. Свободен от суетата и поробен от любовта Божия, обикаляше Атон като добър скитник Христов.

Работя върху себе си


Ако искаш да помогнеш на Църквата, по-добре гледай да изправиш себе си, отколкото да се опитваш да поправиш другите. Ако поправиш себе си, с това непосредствено се поправя една частица от Църквата.

Защо се разпадат енориите


Съвместната дейност ли трябва да сплотява енориашите или обратно – тя да бъде плод на тяхната сплотеност? Трябва ли настоятелят да се стреми всички енориаши непременно да дружат и да се познават добре помежду си? Какво трябва да залегне в основата на енорията, за да не се разпадне тя в някакъв момент?

Смирението е любовта


Коя е най-важната причина, поради която днес хората влизат в конфликт и домовете се рушат? Това е човешкият егоизъм. Какво показва егоизмът? Липсата на смирение в живота. Точно поради тази причина всяко нещо си личи по своите корени и плодове. Кои са плодовете на егоизма? Самохвалството, конфликтите, разрухата, болката. Смиреният човек е човек с широка основа, с широко сърце, затова може да понесе върху себе си много голяма тежест.

ЗА ЦЕЛУВАНЕТО НА РЪКАТА НА СВЕЩЕНИКА


Старият Ви свещеник е починал и на негово място е дошъл съвсем млад семинарист?
Вие на драго сърце сте целували ръка на стария свещеник, но сега Ви е неудобно да целувате ръка на новия, който е много по-млад от Вас. Нима не сте чували историята за княз Милош и младия свещеник?
Тази история е следната.

Двадесет и четири моления, според броя на часовете на деня и нощта, от св. Йоан Златоуст.


Господи, не ме лишавай от Твоите небесни блага.
Господи, избави ме от вечните мъки.
Господи, ако с ум или мисъл, с думи или дела съгреших, прости ми.
Господи, избави ме от всяко незнание и забрава, малодушие и вкаменено безчувствие.
Господи, избави ме от всяко изкушение.
Господи, просветли моето сърце, което лошото пожелание помрачи.
Господи, аз като човек съгреших, а Ти, като милосърден Бог, ме помилвай, виждайки немощта на душата ми.
Господи, прати ми на помощ Твоята благодат, за да прославя Твоето свято име.
Господи, Иисусе Христе, запиши мене, Твоя раб, в книгата на живота и ми дай добър край.
Господи, Боже мой, макар и нищо добро да не сторих пред Тебе, но по Твоята милост дай ми да поставя добро начало.
Господи, поръси сърцето ми с росата на Твоята благодат.
Господи на небето и земята, помени в Твоето царство мене, грешния, безсрамен и нечист Твой раб. Амин!

“Бог избра онова, що е безумно на този свят” (1Кор. 1:27) - За Света Гора


Света Гора – това е планина на божественото безмълвие, гора на божественото възхождане. Нейният най-висок връх е смирението. Всяко нейно ъгълче, всяка нейна характерна чертица, всяко мъничко нещо в нейния порядък, устройство и живот, разкрива величието на истинското, издигащото във висините смирение.

Там има смирени хора, които от духовна разсъдителност сами са избрали пътя на безизвестността и незабележителността. Техните плодове са тайна за нас. Те не разпиляват талантите си, дадени от Бога, лекомислено. Това са хора с дарования, способности, добродетели, знания и опит, погребали се за този свят, неочакващи въздаяние нито тук, нито в отвъдното. Благословени души! Тях не ги е поразил микроба на тшеславието. Светът не знае за тях, не ги разбира. Постоянно е несправедлив към тях и ги обижда. А те невъзмутимо вървят по Божия път.

Виждането на страстите


- Отче, измъчват ме страсти.

- Чувстваш, че в теб живеят страсти?

- Понякога чувствам.

- Това е добре. Когато човек разбира, че го борят страсти, той се смирява. А където е смирението, идва Божията благодат.

- Но все пак ме огорчава това, че постоянно греша.

- Радвай се, че допускаш грехове; в тебе има гордост, а те те смиряват. „Боже мой, – си казвай – виж ме каква съм. Помогни ми. Ако не ми помогнеш, аз нищо не мога да направя”. Не се отчайвай. Когато ние допускаме пропуски, се открива нашият истински вътрешен човек, ние познаваме себе си и се стараем да се поправим. Това ни показва правилния път и ни освобождава от илюзиите. Аз се радвам, когато се проявява някаква моя слабост, когато страстите излизат навън. Ако те не се проявяваха, аз бих си мислил, че съм достигнал святост, а в същото време семената на страстите тайно биха живели в моето сърце. Така и ти, когато се разгневиш и паднеш в осъждане е естествено да са разстроиш, но има повод и за радост – проявила се е твоята слабост, а това означава, че ще се бориш, за да се избавиш от нея.

Гордостта е опора на страстите

- Когато човек се подвизава много години и не чувства никакъв прогрес, какво означава това?

- Ако не виждаме преуспяване в подвига – значи нямаме трезвение или Бог не допуска да вървим напред, за да не се възгордеем и да не се повредим.

- Отче, на мен ми се струва, че с всеки ден ставам по-лоша и по-лоша, какво ще стане с мен?

- В духовния живот има три етапа. На първия Бог дава на човека бонбони и шоколад, зaщото вижда слабостта на душата и нейната потребност от утешение. На втория – отнема малко Своята благодат с възпитателна цел, за да осъзнае човек, че без Божията помощ не може да направи и най-малкото нещо. Така в него се ражда смирение и той чувства необходимостта във всичко да прибягва към Бога. Третият етап е едно постоянно равно добро състояние. Ти се намираш между втория и третия етап; отиваш малко напред, забравяш своята немощ, Христос отнема благодатта и ти оставаш с нищо, отново започваш да усещаш своята немощ и да идваш на себе си. Ако ми бе казала, че колкото отиваш напред, толкова по-добре ставаш, това би ме изплашило – значи в тебе има гордост. Но сега, когато казваш, че ставаш по-зле и по-зле, то се радвам, защото виждам, че при тебе всичко е наред. Не се страхувай; колкото по-напред се придвижва човек, толкова по-отчетливо вижда своите недостатъци и несъвършенство, а това е прогрес.

За истинските и лъжовните духовници


Как да различаваме истинския духовник от самозванеца, поел грижата за човешките души от гордост? 
Предлагаме ви част от произведението на монах Симеон Атонски „За истинските и лъжовни духовници”.

Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата…” (2Пет.2:19).

1. Истинският духовник води хората към Христа, лъжовните духовници привързват хората към себе си.

2. Истинският духовник учи хората да живеят с Христа, лъжовните духовници учат хората да отдават живота си на духовници.

3. Истинският духовник е изпълнен с Христа, лъжовните духовници са изпълнени с цитати и високоумство.

4. Истинският духовник открива на хората как да възлюбят Христа с цялото си сърце и с цялата си душа, лъжовните духовници ги учат как да се пригаждат добре към този свят.

5. Истинският духовник живее по Божията воля и всички около него следват примера му, лъжовните духовници предоставят аргументи и убеждават, но никой около тях не се научава да живее в Христа.

Архимандрит Серафим Алексиев за тщеславието и гордостта


Гордостта! Кой от нас не я е виждал? Кой от нас не се е натъквал на бодилите ѝ? Кой не е страдал от присмеха и критиките ѝ? Ние всички я познаваме от живота, защото тя не е нещо рядко. Тя ни посреща навред, дето живеят човеци. Тя тича по улиците, перчи се по площадите, стъпва тежко-тежко из обществените места. Тя седи важно на меките кресла из учрежденията. Тя и в църква влиза с фарисейска надменност, тя има достъп даже и в монашеските килии. Тя лъха от всяка по-важна особа, тя наднича от почти всеки прозорец. Тя е надута, натруфена, начервена, набелена и минава самонадеяно и самодоволно, тъй че всички да я видят. Нейното естество не ѝ позволява да се скрие. Тя иска да блести и смайва. Тя иска да бъде предмет на внимание и удивление. Тя сама сочи себе си и за да бъде видяна отвсякъде, търси да застане по-високо. Гордостта върви нагоре.
Когато дяволът изкушаваше Иисуса Христа, той  го постави на висока планина. Не Го сведе в низините на страданията и униженията, както Бог-Отец постъпи по-късно със Спасителя, а Го издигна на високо място, като Му обещаваше високи неща: ситост, човешка прослава и владеене на целия свят. Той обещаваше много. Но можеше ли всъщност да даде нещо? Не, защото сам той нищо няма освен своята злоба, гордост и адски огън.

Гордост и смирение - КНИГА

ЧЕТЕТЕ ОТ ТУК

За гордостта
Развитието на гордостта
Борба с тщеславието
Надменността
Възгордяване против самия Бог
Гибелността на гордостта

За смирението
Степените на смирението
Величието на смирението
Парадоксът на смирението
Лицемерното смирение

Автор: Арх. Серафим Алексиев



Източник: http://ebooks.ucoz.com/

ЗА МНОГООБРАЗНОТО ТЩЕСЛАВИЕ И БЕЗУМНАТА ГОРДОСТ



Тщеславието по своя вид е изменение на естеството, извращение на характера, забелязване на укорите.  A по ка­чество то е прахoсване на трудове, загуба на усилия, крадец на душевното съкровище, изчадие на неверието, предтеча на гордостта, потъване в пристанището, мравка на хармана, коя­то макар и малка, разхищава всеки труд и плод.

Наблюдавай и ще видиш, че негодното тщеславие до самия гроб се украсява с дрехи, благоухания, с многочислена прислуга, аромати и други подобни.

Тщеславният човек е идолопоклонник, макар да казва, че е вярващ. Той мисли, че почита Бога, но всъщност угажда не на Бога, а на хората.

Всеки човек, който обича да се показва, е тщеславен.

Постът на тщеславния остава без награда и молитвата му е безплодна, защото той върши и едното и другото за похвала от човеците.        

Господ често скрива от нашите очи и ония доброде­reли, които ние сме придобили; но човек, който ни хвали, или по-добре казано, който ни заблуждава, с похвалата си ни от­варя очите; но, щом те се отворят, богатството на доброде­телите изчезва.

Себелюбието и неговите последствия

От себелюбието произлизат всички страсти

- Отче, какво е самолюбието?

- Себелюбие е да изпълняваш капризите на ветхия човек, т. е. любов към него. И преяждането и егоизма и ината и завистта дължат своя произход на себелюбието. Виждаш, как някой поради самолюбие търси за себе си удобство и комфорт и не се съобразява с никого. Друг със схоластическа точност се грижи за храната и съня, да не би нещо да се случи с драгоценното му здраве. Третият изисква да го зачитат и ценят. Стига нещо леко да го притиснеш, да не направиш така, както иска той, веднага ще започне да вие: „Защо не се съобразявате с мен? Аз ще им покажа”. Да, страшно нещо е себелюбието.

- Отче, как може човек да каже: „Заради Тебе ни затриват всеки ден” (Пс.43:23)?

- Може да говори така, ако заради другия принася в жертва своите пожелания. Всяко пожелание носи на себе си отпечатък от човешкото „аз”, от себелюбието. Ако човек не разсъждава, дали се нрави на другия това, което харесва на самият него и започне да изисква: „Искам това, искам онова”, или „защо не направи това за мен, защо не ми даде онова?”, такъв човек в края на краищата попада под властта на дявола.

Животът на егото

Непосредствено след първото отклонение на човека от повелите на Пътя у него внезапно се надигнало усещането за нещо „погрешно”. Това фундаментално чувство за погрешност („познанието за добро и зло”) обуславя всъщност раждането на егото и следователно на неговото самосъзнание. Както показахме в предходната част на книгата, човекът загубил одеянието си от Несътворена Светлина, дадено му от Бога, и изведнъж осъзнал, че е гол (Бит.3:8).

И тъй като човешкото его се ражда, когато човекът се опитва сам да стане бог(Бит.3-8), съвсем естествено е това его да се стреми към независимост. Ето защо то отбягва признанието, че това е погрешно: подобно признание ще означава да признае, че не е бог и че съществува нещо друго над него. Страхът от подобно признание за първи път проличава в опита на егото да се скрие „от лицето на Господа Бога между райските дървета”(Бит.3:8).

Но егото се стреми да се скрие не само от Бога; както вече видяхме, то се стреми да се скрие и от духа, защото той също осъжда егото за неговата погрешност. И тъй като не на егото, а на духа се полага господството у човека, самото присъствие на духа изобличава егото като лъжлив узурпатор и подкопава устоите на неговото съществуване.
Как човешкото его, тънещо в собственото си удовлетворение, ще може да се скрие от всевечното и всеобемащо присъствие на Бога и на духа? Как иначе, освен чрез потъване в едно постоянно помрачение-помрачението чувствените удоволствия, мислите, спомените и фантазиите? Ето защо първият човешки акт на непослушание се явява същевременно и акт на изпадане в помрачение, а с това съзнанието започва да става сложно и разкъсано, както го виждаме днес.

Чрез смирението се изпитват новопостъпващите в манастира

Препод. Арсений Велики бил преди встъпването си в монашество учител на Аркадий и Хонорий, синовете на визант. император Теодосий Велики. Той се ползвал с особена почит измежду придворните. Бил сенатор и едновременно с това принадлежал към църковния клир с дяконски чин. Веднъж, като учител, той се видял принуден да накаже строго царския син Аркадия. Последният се озлобил срещу него и намислил за отмъщение да го убие. Това било съобщено на Арсения. Арсений свалил през нощта придворните си дрехи, облякъл се в дрипи като сиромах и с кораб заминал от Цариград за Александрия, в чиято околност се заселил в един манастир.
Като стигнал манастира, препод. Арсений обяснил на старците желанието си да приеме монашество. Те го завели при стареца, изпълнен с Духа Светаго - Иоан Колов. Последният решил да изпита Арсения.

„Титаник" - символ на човешката надменност


За да покаже нагледно колко гибелна е гордостта, схимонах Павел често привеждал примера с „Титаник”, парахода - символ на човешката надменност. „Содом и Гомор – казвал той – загинаха от огън, а на „Титаник” Бог прати лед в океана и с тоя лед го разби. Почти всички пътници – 2000 души – погинаха. А какви богатства, какви стаи и салони, какви увеселения, забави и музики имаше на парахода! Но само едно нямаше – нямаше смирение и благочестие. Такава гордост беше обладала всички, че по стените на парахода висяха богохулни надписи. „Дори и Христос не може да го потопи!” – гласеше един от тях. Но ето, тъкмо на страната на тоя надпис ледът проби парахода. И почна той да потъва. А помощ отникъде! Гордостта и развратът бяха наказани. Всички тичаха насам – нататък като обезумели от ужас пред неминуемата смърт. Мъже и жени, знатни и богати – всички трябваше да се простят с живота. Когато параходът започна вече силно да потъва, капитанът извика: „Всички на колене!” И музиката по негова заповед взе да свири: „По–близо до Тебе, Боже, по–близо до Тебе!” Но беше вече много късно!… Ако Библията не беше завършена, в нея можеше да се помести историята на „Титаник”…

Как да придобия смирение?

 



Този, който притежава смирение, подражава на Самия Христос. Такъв човек никога не излиза извън себе си, никого не осъжда и не се превъзнася. Никога не жадува за власт, избягва човешката слава. Не се кара по никакъв повод. Когато разговаря не е дързък и винаги изслушва чуждите съвети. Избягва красивите дрехи, външншят му вид е прост и скромен.
Човек, който безропотно понася всички унижения и пренебрежения, получава голяма полза. Затова не скърби, а напротив, радвай се, че страдаш. Чрез това ти придобиваш драгоценно смирение, което те спасява.
Смирих се, и Той ме спаси (Пс. 114:5 църк.) Добре е да държим тези думи винаги в паметта си.
Не си струва да се огорчаваш, когато те осъждат. Скръбта по този повод означава, че имаш тщеславие. Този, който желае да се спаси, трябва да заобича хорското презрение, защото то носи смирение. А смирението освобождава човека от много изкушения.

Да ударим по гордостта


- Отче, помисълът ми казва, че ако сменя послушанието, оставя клироса и престана да изписвам икони, то ще спра да се гордея и постоянно да падам в изкушения.

- Даже и да престанеш да пееш и да изписваш икони, ако не намразиш тщеславието, то ще допускаш още по-големи грешки. И в твоето бягство също ще има гордост, даже още по-голяма, защото в действителност ти искаш да се откажеш от своите послушания за това, да не се накърнява твоя егоизъм.

- Отче, не е ли по-добре въобще нищо да не се прави, отколкото да се прави с гордост?

- Ако ти казват да направиш нещо, то върви и го прави, като следиш за това, да не се препънеш и паднеш. А, ако се случи това, ставай. Осъзнай, че си се препънала по невнимание, и ако отново ти кажат да направиш нещо, прави, но следи отново да не паднеш. Ако си паднала един път, това не означава следващия път нищо да не правиш! Но, ако ти кажат: „Не ходи, защото миналия път падна”, тогава не ходи. Разбра ли? Когато ти казват да свършиш нещо, прави го, но правилно и със смирение. Да не правиш нищо, за да не се възгордееш, е още по-лошо. Това е все едно да гледаш боя отстрани, да не воюваш, за да не получиш рани. Трябва да се воюва, но правилно. А иначе, каква полза от тебе?