Силата на кръста, който носим


„А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа“-говори св. ап. Павел (Гал. 6, 14).
 

Защо Бог изпраща болести?


Болестта е последица и резултат от разрушителното действие на греха върху човешката природа, както духовна, така и телесна. Здравето предполага пълнота на житейските сили. Злоупотребявайки със свободата на волята и престъпвайки Божествените заповеди, човек се отдалечава от единствения източник на Живота – Бога. Неизбежна последица от това представлява състоянието на слабост и немощ. Според безспорната житейска логика човекът, отдалечил се от Бога, се приближава към дявола.

Защо Бог допуска праведни и добродетелни хора да търпят ужасни болести?


"За да се очистят те от нищожните следи на своите страсти и да получат голям венец на небето. Освен това, понеже Той е допуснал и Синът Му да претърпи смърт на Кръста, какво да кажем за хората, които колкото и да са свети, носят мръсните петна на греховете?" Старецът казвал и още нещо, много важно, което е полезно и за другите: "Скръбта ни очиства.

С кого да преодолеем самотата


“Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди на Господа, а жененият се грижи за световни работи-как да угоди на жената.”(1Кор7:32)

Самотност. Навярно всеки един от нас така или иначе се сблъсква с нея. Самотен идва човекът в този живот с първия изтръгнал се вик, изискващ глътка въздух, самотен напуска този свят, с последна въздишка.

Защо това се случи с мен, Боже?


Млада двойка. Запознали са се съвсем отскоро. Единствената им мечта била да живеят в любов. Колкото може повече да се обичат един друг. Колкото може по-пълно! Колкото може по-дълбоко! Това е то-истинският живот. В това няма само сладост и красота, в него има и сила. Такава любов не може да е егоистично чувство, не е ограничена само от себе си, не е самодостатъчна. Любовта ражда, умножава, дава живот.


Св. Игнатий Брянчанинов за търпението на скърбите и изкушенията


От различните аспекти на духовния живот, които допринасят за нашето спасение, Св. Игнатий Брянчанинов отдава голямо значение на търпението на скърбите и изкушенията. Нашето време не е време на големи аскетични подвизи. На нас не ни е дадено да повторим висотата на духовния живот, за която свидетелстват светите отци от древни времена, но на нас е дадена възможност, първо, да се покаем, да се очистим от греховете си и, второ, да търпим тези скърби, които Бог допуска да ни сполетят.

Не трябва да мисли, че мъките са нещо излишно, те са от решаващо значение за най-важното – вечното спасение на душата: “Изкушенията и скърбите се дават на човек за негова полза: формираната от тях душа става силна и честна пред нейния Господ.  Ако тя изтърпи до края, уповавайки си се на Бога, то е невъзможно тя да бъде лишена от благата, обещани от Светия Дух, и съвършеното освобождаване от страстите “[1].

Противоотровата на депресията


За нашата епоха е характерно свръхизобилието и свръхконсумацията, т.е. висшите технологии, напредъкът на науката, множеството удобства и материални наслади – икономическата криза сложи малко спирачка – но се наблюдава сериозен бум на психологически проблеми и човек вижда мрачни лица, нервни, смутени, уплашени, стресирани, тъжни и притеснени.
Дори младите се терзаят от интензивни проблеми, вътрешни конфликти, душевни безизходици и непоносими празноти.
Хубави, млади, образовани и богати хора без усмивка, унили и песимистични.  Това е епоха на завоевания, открития, печалби и успехи, но  хората в нея  се чувстват лишени, без душевно здраве, утеха и радост.  На мода са меланхоличните лица.
Предизвикателното обличане на младите, всенощното импровизирано забавление, увличането в страшния бич на наркотиците, прекалената консумация на алкохолни напитки, болната зависимост от многочасовото стоене в интернет и много други подобни неща изострят проблема и изобщо не го преодоляват.  Сякаш определени хора на всяка цена искат да разрушат тяхното здраве, да съкратят техния живот и да ги накарат изобщо да  не се интересуват от бъдещето.  Статистиките са много тъжни.  В целия свят днес 340 милиона души страдат от сериозни проблеми с душевното здраве.  В Европа и Америка Световната здравна организация докладва, че почти половината от населението страда от депресия, меланхолия и лека форма на дистимия (форма на хронична депресия).

Лек срещу депресия


В днешно време хората често чувстват тъга, униние, отпадналост, леност, безразличие и всякакви други сатанински неща. Те са отчаяни, недоволни и меланхолични. Започват да пренебрегват семействата си. Дават огромни суми на психоаналитици и пият антидепресанти. Хората си обясняват това с чувството на несигурност. Нашата религия вярва, че тези състояние са породени от сатанински изкушения.

Болката е сила на психиката, която Господ е вложил в нас, за да се ползваме с добро от нея и да ни води до любов, радост и молитва. Но вместо това дяволът успява да извземе тази сила от батерията на душата ни и да я употребява за зло. Той я превръща в депресия и довежда душата до състояние на отпуснатост и безразличие. Той ни тормози, пленява ни в робство и ни прави психологично болни.

Има една тайна, чрез която можем да превърнем лошата енергия в добра енергия. Това е трудно и изисква известна подготовка. Нужната предварителна подготовка е смирението. Със смирението привличаш Божията благодат. Предаваш се на любовта на Господ, на богопочитание и молитва. Но каквото и да направиш на този свят, ако нямаш смирение, нищо не можеш да постигнеш. Всички лоши чувства, несигурността, унинието, разочарованието, които се опитват да поемат контрола върху душата, изчезват чрез смирението. Човекът, който няма смирение, егоистът, не иска да му пречиш да задоволи желанията си, да го критикуваш и да му казваш какво да прави. Разстройва се, дразни се, реагира бурно и бива овладяван от депресията.

Свети Порфирий за тежките болести

Светият Старец се отнасяше с особена любов и меко разположение към болните от рак.  С голямо внимание разглеждаше отделните случаи. Стараеше се да им помогне по пътя на поставяне на диагноза и особено подчертаваше каква тежка болест е ракът за нашето време. Самият той бе поразен от тази болест. Тя бе се разпространила вътре в него и, както сам казваше, бе успял да я приспи за десетки години. За лекарство използваше единствено непрестанната Иисусова молитва и изучаването на Свещеното Писание. При една дискусия в болницата “Сингру” с един университетски преподавател Старецът сподели:

- И аз съм правил изследвания за тази болест и съм намерил достатъчно доказателства за възникването й. Ракът главно се появява в обърканите души, в живеещите в стрес и измъчени от различни събития и подтиснати човеци.

Когато страдаш от нещо и ти кажат, че е рак, трябва да се отдадеш с много любов  на Бога, да утихнеш, да се успокоиш, да обикнеш всички хора и да заобичаш всичко. Целият да си любов и славословие към Бога, за да се освети душата ти, да си пълен с радост, а не: “Аз от тази болест ще умра.”  Когато се освети душата, когато се прилепи към Бога и стане спокойна, кротка и всички телесни системи на организма се успокоят, тогава ракът ако не се изцели, то поне ще остане там, където се намира.

Раждането помага на майката да превъзмогне рака и туберкулозата



Даниела и синът и Антоний



Случаите, при които хора надвиват тежки заболявания като рак, впечатляват както с начина, по който засегнатите съумяват да не паднат духом въпреки болката и отчаянието, така и с начина, по който Бог въздейства в техния живот и в живота на хората около тях за лечението на техните тела и души. Случаят на Даниела Попа от Букурещ е особен, тъй като към нейния раков проблем се прибавя и туберкулоза. И в допълнение към всичко това, Бог я благославя да стане майка за трети път. Даниела и Ричард Попа разбират значението на тези изпитания, приемат ги с отворени сърца, и с вяра и много молитви успяват да ги понесат.





Даниела: Аз разбрах за болестта си през май 2005г, когато моят съпруг беше далеч на Света Гора. Започнах да вдигам висока температура, която ставаше все по-висока от ден на ден. Когато Ричард се върна обратно от Света Гора, аз имах взета биопсия и резултатът беше намалени лимфоцити заради лимфом на Ходжкин [Лимфомът на Ходжкин е вид рак на лимфната система, при който лимфните клетки започват да се делят неестествено и да се разпространяват извън лимфната система (бележка на редактора)].

Как се проявява заболяването?

Даниела: С температура, изтощение, изпотяване – почувствах пълна липса на сили и лимфните възли на шията ми се подуха. На този етап заболяването беше на втори стадий и аз реших да следвам природен начин на лечение. Лечението обаче нямаше ефект и заболяването се разви много бързо, и през септември стигнах до четвърти стадий. Температурата ми беше по-висока, лимфните ми възли ставаха все по-големи и имах сърбежи по цялото си тяло.

На този етап какво знаехте за шансовете ви да се излекувате?

Не унивай



Не унивай, когато адски облаци, един от друг по-мрачни, надвиснат над душата ти, когато адска злоба, завист, съмнение, противене и други връхлетят душата ти. Твърдо знай, че появата на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежна, но не се наблюдава винаги и не е продължителна, както е в природата със струпването на мрачни облаци на небето – ще се понесат, пък ще отминат, и мислената атмосфера на душата отново ще се проясни. В природата е необходимо да има облаци на небето и помръкване на дневната светлина, но тези облаци са непостоянни, скоро отминават и след тях отново грейва светлина, слънчева светлина, и при това с нова сила.

И Божиите светии са били обземани от дяволско отчаяние и униние. А какво да кажем за нас, грешните? О, врагът често ни уязвява със сърдечна подтиснатост, угнетеност и жестоко униние! Нужно е постоянно да се обръщаме към Господа и да бъдем с Него всяка минута, за да не ни обземе вражеска подтиснатост и униние. Има и още едно средство да се избавим от вражеското униние – просторният път на света – само се отдай на удоволствията на света и унинието ще те напусне, поне докато траят удоволствията, а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат за теб потребност, ще намираш в тях и единствено в тях отрада и веселие. Но Бог да пази всеки християнин от това, да се избави чрез такова средство от дяволското униние. По-добре да вървим по тесния път, да търпим униние и често да търсим помощ и избавление от Господа Иисуса Христа, веселящ трудещите се заради Него над спасението си, отколкото да слезем на просторния и гладък път на света и там с удоволствията на плътта да си купим свобода от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.

Из “Моят живот в Христа” изд. манастир Св. Вмчк. Георги Зограф, 2012 г.

Болка и скърби в нашия живот



Пътеката на живота е болка и сълзи: по нея навсякъде са тръни и шипове. На всяка крачка – Кръст, борба и скърби, Гетсимания и Голгота. Болката постоянно ни пронизва с остро копие. Ако можехме да вземем земята и да я изстискаме като гъба, щяха да потекат кръв и сълзи.
«Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той»,- казва псалмопевецът.
Всичко прекрасно е свързано с болка, но и болката води към радост. От розата излизат шипове, а от шипа израства роза. Дъгата обикновено се появява след дъжд с гръмотевици. Бурята трябва да мине, за да започнат да се виждат звезди на небето.
Разсъждението, просветено от християнска вяра и любомъдрие, ражда способността прозорливо да се вниква в същността на немощта. В болката то вижда радост и надежда. Защото и Христос е възтържествувал чрез болката на Страданията и Кръста.
За създаване на шедьовър на скулптурата се изисква усилена работа с чук. Великите души са задължени със своето величие на тежки скърби.
Златото и скъпоценните украшения отначало минават през огнената пещ.
Болката съкрушава човешкото същество. Това е изяждащ огън. Това е гръм и буря. «Като море, вътре в мен никога няма покой»,- казва Соломон. Има моменти, когато изпитанията връхлитат едно след друго или се стоварват всички едновременно. Тогава кръстът е доста тежък. Напрежението достига връхната си точка. Душата изпитва такава тежест, че едва се държи. Всичко наоколо и вътре изглежда черно. Навсякъде тъма, навсякъде безизходност. Скърбите в живота са като копия и ножове. Копия и ножове, които безжалостно измъчват и разкъсват сърцето, запалват го и го парализират, напълно го лишават от сили.

Къде е радостта ми?



Страхът да не ни се случи нещо може да ни разболее и да ни смути много преди това действително да се случи. Много пъти се разболяваме,  губим радостта и животът ни става черен и нещастен, но не заради самия проблем, а заради нашия помисъл. Страхуваме се, страхуваме се преди да се случи нещо и това ни разболява.  Нещо става с нас хората, не знам как да го обясня, и винаги намираме нещо, за което да се притесняваме. Винаги намираме нещо, за което да изпаднем в меланхолия. Бог ти решава един проблем и не след дълго намираш нов проблем. Не знам какво става, не съм виждал човек в живота, който да каже: аз съм щастлив и всичко върви добре! Не съм виждал човек, чийто проблем да се е реши, и не след дълго, след месец той да не намери нещо ново, за което да се притеснява. Не мога да си го обясня. Живея го вкъщи, не говоря за непознати, а за моите родители.  Когато майка ми беше по-млада, тя казваше: ако стане еди-какво си вкъщи, всички ще се успокоят и ще са щастливи. Ставаше това, което искаше, но след това намираше ново притеснение. След това баща ми казваше: ако взема пенсия, ще съм щастлив. Той се пенсионира  и сега има нови притеснения, намира нови проблеми. Кога най-накрая ще се успокои човек и  да каже, че животът е хубав! Отговорът е, че той никога няма да намери мира. Защо? Защото винаги ще се появява нещо ново в нашия живот.

За болестите, скърбите, ропота и търпението




Схимонах Павел обичал често да споменава спасителността на скърбите, които Бог праща, стига само те да бъдат понасяни търпеливо, без ропот с благодарност към Бога. „Животът на християнина – казвал той – не може да мине без изпитания. Стръмен е пътят и тесни са вратите, които водят към вечен живот. Бог праща изпитания, защото ни обича и желае да се спасим. Страданията ни предпазват от духовно безделие. И понеже Бог не иска да ни вижда празни, все ни праща по някоя скръб. Празнотата води към порочност, а изпитанията ни предпазват от самозабрава. Когато искат да изпитат в морето новите кораби, никога не ги пускат във водата без товар. Ако няма друго нещо, с камъни и пясък ще ги напълнят, за да не се обърнат във водата. Тъй и Бог, Милостивият, за да не потънем в гордост и самозабрава, ни дава да носим тежестта на страданията. Колко благ и мъдър е Той! Праща скърби колкото можем да носим. Ако някой мисли, че е наказан повече, отколкото е в състояние да понесе, то е поради ропота му, а не поради прекомерната тежест на товара. Бог е премъдър стопанин. Той не претоварва магаренцето.

Когато един стопанин е разумен, той ще прецени колко товар ще тури на гърба на магаренцето. Тогава и товарът ще бъде пренесен където трябва, а и добичето ще остане живо и здраво. А когато е претоварено някое магаренце, то спира, не върви спокойно, опъва се, търси облекчение. Ако господарят му е умен, ще се сети и ще си каже: „Моето магаренце не може да носи толкова бреме”. При първото ханче още той ще го разтовари и ще каже на ханджията: „Приятелю, да отсипем половината жито от този чувал, че магаренцето ми не може да го носи”. Ако пък господарят е неразумен, щом види, че магаренцето се опъва и не върви ще вземе да го бие и ще го съсипе от бой. Тогава и товарът остава там, и магаренцето умира. Но нашият Небесен Отец е Премъдър и Премилостив Стопанин. Той не ни претоварва. Само че ние трябва да имаме пълно доверие в Божия промисъл и да носим с търпение кръста, който Бог ни е дал.

Най-краткият път за излизане от депресията



- Какъв е най-краткият път за излизане от депресията на член от семейството?

- Най-краткият път за излизане от депресията – това не е проста задача, защото всяка депресия си има своя причина и във всеки случай се изисква специфичен подход. Най-краткият път, разбира се, е обичащият те човек до теб. Ако човекът, който се намира в депресия почувства, че вие го обичате, то вие наполовина сте го спасили. Затова, ако можете, проявявайте любов към униващия човек. Това е ваш християнски дълг.

После идва и молитвата, изповедта, а може би и финансова помощ, ако човекът е в нужда и т. н. Преди всичко хората униват от недостатък на любов. Разбира се, може да се каже, че теб те обича Бог, но в състояние на униние, като правило хората са с каменни сърца, вярата им е слаба и те не чувстват Божията любов. На тях им е нужна човешка обич, за да могат да се сгреят. Понякога тази любов е нужно да бъде изразена не толкова с думи, колкото с конкретни постъпки. Да се посети, да се помогне с нещо, ако трябва и да се даде нещо. Просто да сте до човека няколко дена. Тогава хората се успокояват и чак тогава може да им се каже за Бога, да се доведат в храма, заедно да се помолите.

Най-краткият път за преодоляване на депресията е любящият човек. :)

В утешение на скърбящите и болните



Често пъти изпитанията, които ни постигат са антибиотик, даван от Бога за болестите на душите ни, и те много ни помагат в духовно отношение. Човек понася една мека плесница и с това се размеква и сърцето му. Бог естествено знае в какво състояние се намира всеки от нас, но понеже ние не знаем, допуска да бъдем изпитани, за да познаем себе си, да открием скритите в нас страсти и да нямаме неразумни претенции в деня на Страшния Съд. Защото, дори и да пренебрегнеше страстите ни и да ни вземеше така, както сме си, в Рая, и там пак бихме създавали трудности. Затова Бог позволява на дявола да причинява тук изкушения, които да отърсят от нас мръсотията, така че душата ни да се смири и очисти чрез скърбите, след което Той ни дава благодатта Си.

ДЕПРЕСИЯТА – МОЖЕМ ЛИ ДА СИ ПОМОГНЕМ САМИ?


Дмитрий Борисович Кваснецки повече от 25 години работи като психиатър в отделението по токсикология към Института за спешна помощ „Склифософски” в Москва. Повечето пациенти в това отделение са хора, направили опит за самоубийство, за които сега е особено важна помощта на психиатъра и психотерапевта. Именно това е причината да разговаряме с Дмитрий Борисович.

‒ Дмитрий Борисович, от какво възниква депресията и какви видове бива?

‒ Депресиите биват различни, в зависимост от природата на своето възникване. Ендогенната депресия възниква по свои закони и външно като че не е свързана с неговото психическо и физическо здравословно състояние. Тя се отнася към категорията на психичните болести, които се лекуват от психиатър. Съществуват и реактивни депресии, които възникват като реакция на неприятни събития в живота на даден човек.

Съответно, лечението във всеки отделен случай ще бъде различно. Ако в първия случай лечението е изключително медикаментозно, то във втория случай, освен медикаментите, широко се използва психотерапия.

Страданието е най-големият дар, който Бог може да даде някому



Интервю на Весела Веселинова с Михай Козмей – световният шампион по конна стрелба с лък


Странен е пътят, по който Бог ни доближава до себе си. Световният шампион по конна стрелба с лък Михай Козмей е роден в православна Румъния. По-късно се преселва в Унгария, където 15 години е будистки монах и инструктор по айкидо преди да открие Христос.