Тревожността, с която не можем да се разделим


Изпитваш ли тревога? [1] Задавал съм този въпрос на изключително много хора и повечето ме поглеждаха, усмихваха се и казваха: “Отче, въпросът риторичен ли е? Естествено, че всички изпитваме тревога. Ти да не би да не се тревожиш?”

Когато всичко става прекалено лесно


Отец Василе Тудора – енорийски свещеник в гръцката православна църква “Св. Йоан Кръстител” в Еулес, Тексас. Роден е в Букурещ, Румъния, той следва в Медицинския университет в Букурещ “Карол Давила”. По-късно става свещеник и учи богословски науки. Той има много статии в различни блогове и вестници на румънски и английски език. Женен за презвитера Мирела Тудора и имат 5 деца: Мария, Лука, Матей, Татяна и Елена.

Ако със смирение не изплуваш над нещата, ще потънеш


Същността на човешкия грях е именно гордостта, егоизмът, тщеславието, т. е. човек да иска да се обожи без Бога. Точно това е прекъснало връзката на първия човек с Бога. Гордостта и егоизмът са причината за падението.
 

Не съществува причина да бъдем в стрес


Ако разберем какво се крие зад стреса, ако видим лъжата, която се крие зад него, ще установим, че в крайна сметка не съществува причина да бъдем в стрес. Нашият живот би трябвало да бъде щастлив, спокоен, радостен и да живеем дълги години. Защо не? Христос ни е дарил живота, за да живеем в този свят, да му се насладим, да видим Неговите дарове и да ги приемем евхаристийно, т. е. с благодарност, а чрез Неговите дарове да намерим Самия Него. Слушах в едно предаване да говори някакъв много добър лекар, който казваше, че нашите гени, т. е. нашето устройство е такова, че можем да живеем много повече години, ако водим правилен живот.

Ти отдавна си в ада, гълъбче



Казваш, че адът не съществува. Как да не съществува, когато ти живееш в ада. Не вярваш ли? Тогава отиди пред огледалото и виж мрачната си физиономия. Нима може венецът на творението, висшето създание на Бога да има такава мрачна физиономия?

След като си толкова умен, толкова свободен, защо ти е толкова лошо? От нищо не ти пука. Сам всичко знаеш. Защо тогава имаш такава нещастна физиономия?

Защото си в ада, синко, в ада. Ти не знаеш радост, ти си мъртъв. Тежко ти е. Противно ти е. Всичко те измъчва.

Дразнят те хората, мухите. Дразни те жегата, дразни те дъждът, дразнят те политиците. Всичко, което съществува, те дразни, мъчи те.

Всички грижи да предадем Богу


Когато говорим с нашите близки и те ни разкриват проблемите си, ако ние имаме любов, с внимание изслушваме техните теготи и съчувстваме на тяхното страдание и беди, защото сме сътворени от Господ по любов и сме излияние на Божията любов. Но обикновено ние се натоварваме още повече, защото и сами сме обременени от своите грижи, безпокойства и слабости. От този товар трябва и сами после да се избавим, а това може да направи единствено Господ. Той е носител на всички наши немощи и слабости. Затова трябва постоянно да се обръщаме към Него в молитва, за да дойде облекчението. Тогава се освобождаваме и не носим повече грижите на ближните, а всичко сме предали на Бога. Само Той може да носи цялото ни бреме.

Как можем да се борим със стреса?

 

Извън всяко съмнение стресът е характерна психологическа особеност на човека от нашата епоха. Фрази като „стресова реакция”, „стресова ситуация”, „човек, склонен към стрес” и други подобни изказвания, касаещи понятието „стрес”, често се срещат в ежедневния ни живот. В различните психологически теории за несъзнателното стресът се характеризира като тревожен симптом на поведението, особено развил се във втората половина на 20 век.

Но човешката душа винаги е била подложена на стрес като скрита причина за предстоящо психическо разстройство, както незначително, така и сериозно. Просто във втората половина на ХХ век непрекъсващите сериозни и понякога неочаквани изменения на условията на човешкото съществуване, свързани с бързото развиване на науката и техниката, а също и съчетанието на различни социални, идеологически и културни фактори,са довели до рязко възбуждане на човешката психика и като следствие – до появата на психологически проблеми и психопатични симптоми, най-характерен от които е стресът.