Духовна съкровищница

Тъй като духовната съкровищница е безкрайна и пребогата, ако търсите конкретна мисъл или тема, натиснете F3 от Вашата клавиатура и в полето за търсене въведете ключова дума (покаяние, любов, духовна радост и пр.)

Апостоли

"Не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца" (Деян.1:1-4); "Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре" (Лук. 24:49). "Иоан кръщавал с вода", "вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий" (Деян. 1:5).

Ангели

Промисълът Божий за духовно-ангелския свят: "Те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение" (Евр. 1:14).

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил ...при една девица, сгодена за мъж, ...а името на девицата беше Мариам" (Лука 1:26 и сл.).

"Към злите духове, които не опазиха своето началство (ангелите), а напуснаха жилището си" (Иуда 1:6).

"Да не е новопокръстен, за да не се възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола" (1Тим. 3:6).

Бог е Творец на ангелите: "В началото Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1).

"При възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата" (Мат. 22:30).

Броят на ангелите е много голям: "Хиляда хиляди му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди предстояха пред Него" (Дан. 7:9-10).

"Бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни... хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха" (Дан. 7:9-10).

"Върни ножа си на мястото му... или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?" (Мат. 26:52-53).

Ангели-пазители

"Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен" (Мат. 18:10).

"Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша. И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата. А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел. В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха" (Деян. 12:13-15).

Св. Исаак Сирин
Какво да кажем за много подвижници, странници и истински монаси, които превърнаха пустинята в населена земя и място за пребиваване на ангелите, които ги посещавали поради техния свят живот? Като истински приятели, служещи на един Господ, небесните сили се смесвали с пустинниците. И тъй като те били оставили земята и възлюбили небето, ангелите не се скривали от тях. Понякога те ги поучавали за тяхното поведение и отговаряли на техни въпроси. Понякога им показвали пътя, когато се изгубели в пустинята. Понякога ги освобождавали от изкушение. Понякога ги спасявали от опасност, която внезапно ги връхлитала - например от змии или падащи скали. Понякога във време, когато сатаната ги нападал, ангелите се явявали и съобщавали, че са пратени да ги подкрепят и ободрят със словото си. Понякога ги лекували от болести, дошли по една или друга причина, като ги докосвали с ръце. Понякога, докосвайки изнуреното от пост тяло на подвижника, те му вдъхвали свръхесествена сила. Понякога им носели храна, топъл хляб и маслини, или плодове. Други пък били уведомявани за деня на своята смърт.

Колко дълго трябва да се изброяват делата на любовта на ангелите към нашия род и грижи, които те проявяват към праведниците, като по-големи братя към по-малки. Това прави ясно за всеки, колко близко до нас е Господ и колко много се грижи за Своите приятели, които поверяват своя живот в ръцете Му и с чисто сърце Го следват.

Св. Василий Велики
Служебните духове имат битие по волята на Отца, привеждат се в битие от действието на Сина и се поддържат в битие чрез присъствието на Духа. Предназначението на ангелите е святостта и пребиваването в святост.

Руска поговорка
Ти си върши работата, пък ако нещо не можеш, ангелът ще го направи за теб, ако наистина залягаш с всички сили.




За Антихриста

Виж също Последните времена, Второ пришествие, Страшният Съд, Възкресение на мъртвите, Адът

"Аз съм с вас във всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20).

"Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).

"Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време" (1Йоан. 2:18).

"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2Тим. 4:3,4).

"А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света" (1Йоан. 4:3).

"И даде му се да воюва със светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ." (Откр. 13:7).

"Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото войната не е ваша, а Божия" (2Пар. 20:15).

"А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви" (Лук. 21:28).

Св. Кирил Йерусалимски
Знаеш признаците на Антихриста – не само сам ги помни, но и на всички ги разгласявай неуморно.

Св. Игнатий Брянчанинов
Не се изкушавай с немощната си ръка да спираш всеобщото отстъпление.

Блажени Августин (354-430)
Какво сме ние в сравнение с онези светии и верни, които ще живеят в онова време? За да ги изпитва, свобода ще получи врагът, с който ние, когато той е вързан, се борим с огромни опасности! (За града Божий, 20:8).

Св. Теодор Студит
Тъй бяга времето и гони всички към последния ден на явяването на Господа нашего Иисуса Христа.

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Народите с всякаква охота ще се съюзят с него (антихриста).

Св. Андрей Кесарийски
Ако беше нужно за нас да знаем името му, Тайновидецът щеше да ни го открие, но Божията благодат не е съизволила това пагубно име да бъде написано на страниците на Божествената книга.

Св. Теофан Затворник
"И ще бъдете ненавиждани от всичи заради Моето име" (Лк 21:17). Който вдъхне в себе си макар и малко светския дух, той става хладен към християнството и изискванията му. Това равнодушие преминава в неприязън, ако продължи дълго и особено ако се съчетае с някои превратни учения. Духът на света с неговите превратни учения е дух неприязнен на Христа; той е дух антихристов; неговото разпространение води до разрастване на враждебността спрямо християнската вяра и християнския начин на живот. Нещо подобно става около нас (1882 г., ред.). Засега само глухо ръмжене се чува отвсякъде, но няма да е чудно, ако скоро започне предреченото от Господа: "Ще ви уловят... и прогонят... , ще бъдете предадени... и ще ви умъртвят" (Лк 21:12-16). Антихристовият дух е винаги еднакъв. Каквото е било в началото, ще бъде и сега, може би в друга форма, но със същото съдържание. Какво да правим?! "В търпението си спасявайте душите си". Търпете - но с твърдо изповядване на истината и в сърцето, и в думите. (Светският дух, дух антихристов).




За Ада

Виж също Последните времена, Антихристът, Второ пришествие, Страшният Съд, Възкресение на мъртвите

Св. Макарий Велики
"Колкото е далеч небето от земята, толкова е дълбок огънят под нас, потопените в него от нозете до главата. И което е най-страшното: никой никого не може да види лице в лице, защото всички са прилепени с гръб един към друг. Когато обаче ти се помолиш за нас, тогава отчасти виждаме лицата си един други. Ето това е утехата" (из разговор на Св. Макарий с отдавна починал езически жрец, описан в древен Отечник с наставления на египетските пустинници).




Аскетика

Виж Страсти, въздържание

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)
Аскетиката е очистване на сърцето от злите страсти.




Атеизъм

Виж Неверие, безбожие




Бесове. За бесовската сила

Виж също Изкушения. "... и не ни въвеждай в изкушение". Изпитания. Съблазни. Mолитва. Пост. Похот, блуд

Архиепископ Серафим (Соболев)
Господ, за благите цели на Своя божествен промисъл, допуска да се случват в живота ни или непосредствено от бесовете, или чрез зли хора, всевъзможни изкушения и нападения. Бог е допуснал дори Неговият Единороден Син да изпита такова нападение. . . Господ допуска дяволът да напада и нас, грешните люде, чрез всевъзможни скърби и нещастия, но отново с благата цел - да ни очисти от греховете и още на земята да ни изпрати Своята неописуема милост, а след гроба да ни удостои с Небесното Си Царство. Затова няма да се смятаме изоставени от Бога, когато Той ни праща скърби. Напротив, ще се считаме за нещастни, ако Господ ни оставя без наказание, помнейки Божиите думи: когото Господ обича, него наказва. (Притч. 3:12). Такова отношение, впрочем, към личните ни нещастия ще се появи у нас едва тогава, когато започнем да подражаваме на светиите по изтърпяването на всевъзможните бедствия, които са били толкова много в техния живот. Целият текст: За действието на бесовската сила в нашия живот.



Библия. Свещеното Писание

"Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,
за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело" (2Тим. 3:16-17).

"Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен. Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят..." (118 Псалом).

"Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки"  (Евр. 13:8).

"Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне" (Мaт. 5:17-18)

Св. Ириней Лионски
Господ на всички даде на апостолите Си силата на благовестието и от тях ние също научихме истината, сиреч учението на Сина Божи – както Господ им каза: "Който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил."(Лука 10:16). Защото ние научхме замисъла на нашето спасение не от някой друг, а от онези, чрез които благовестието стигна до нас. Отначало го проповядваха в чужди страни, а сетне по Божия воля ни го оставиха в Писания, та да бъде основа и стълб на вярата ни. Понеже не е истина, че те са проповядвали, преди да достигнат до съвършено знание, както някои се осмеляват да говорят, хвалейки се, че поправят апостолите. Защото след като нашият Господ възкръсна и те се облякоха в сила отгоре при слизането на Светия Дух върху им, у тях не остана празнота и получиха съвършено знание. Отидоха до краищата на земята, проповядваха за благата, с които Бог ни дарява, провъзгласяваха небесен мир за всички хора; всички те и всеки от тях еднакво притежаваха благовестието Божие.
Св. Йоан Златоуст (347-407)
Не очаквай друг учител..., имаш словото Божие, - никой няма да те научи както то.

Климент Александрийски
Светите Писания правят човека свят и божествен.

Св. Епифаний Кипърски
Дори един поглед към свещените книги подтиква към благочестив живот.

Св. Тихон Задонски
Когато четеш Евангелието сам Христос ти говори. И докато четеш, ти се молиш и се разговаряш с него.

Свещеномъченик архиеп. Иларион Троицки
Нужно е да тълкуваме Писанието по Преданието, а Преданието е необходимо да проверяваме чрез Писанието. Получава се логически кръг: idem per idem.

Игумения Арсения (духовно чедо на схимонахиня Ардалиона)
Словото Божие е безбрежно, необятно море. Много хвърлят в него своята мрежа и този, който мине почти по повърхността, извлича само пяна; този, който хвърля на по-голяма дълбочина, извлича риба; а който се спуска до дъното на морето събира драгоценни раковини и бисери.




Блаженство

Виж също Царство Божие. Обожение

Св. Теодор Едески
Краят на нашия живот е блаженството, или, което е едно и също - царството Небесно, царството Божие. А то е не само съзерцаване на преизпълнената с царственост Троица, но и възприемане на обожение [от Нея].


Блудство

Виж също Брак. Грях. Жена. Изкушения. Заповеди. Изпитания. Любов. Mолитва. Мъж. Покаяние.  Пост, въздържание. Похот, прелюбодейство. Плът.  Съблазни. Самоугаждане. Семеен живот. Тяло. Целомъдрие, съпружеска вярност.

"Няма моят Дух да бъде вечно занемаряван от (тия) човеци, защото са плът" (Бит. 6:3).

"А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии, нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, ... няма наследство в царството на Христа и Бога" (Ефес. 5:3-5).

"Нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, ...ни мъжеложници, ... няма да наследят царството Божие" (1Кор. 6:9-10).

"Добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж" (1Кор.7:1-2).

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
За блудниците, за безаконниците, за грешниците се [Аз, Господ] разпънах, за тях прострях на Кръста пречистите Си ръце, та всеки, който иска спасение, да дойде и да се спаси. От никого няма да се отвърна, никого няма да прогоня от Своята благост, макар някой и хиляда пъти на ден да идва при Мен и да си отива, и после отново да се връща при Мен. Защото дойдох да призова не праведниците, а грешниците към покаяние."

Св. Йоан Лествичник
Не мисли да победиш беса на блудството с възражения и доказателства; защото той има много убедителни оправдания, тъй като воюва против нас с помощта на нашето естество.



Бог

Виж също Христос. Дух Свети. Света Троица. Филиокве. Цел на християнския живот. Любов към Бога и хората. Православие. Християнство. Атеизъм, неверие, безбожие. Колебания във вярата. Иноверие, инославие.


"Верую во единаго Бога Отца, Вседержителя, Творца небу и земли, видимым же всем и невидимым" (Символ на вярата).

Бог е любов: "Който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов" (1Йоан. 4:8).

"Ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него" (1Йоан. 4:16).

"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен Иоан" 3:16).

"Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята" (1Йоан. 3:16).

"Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко" (Мат. 11:30).

"Милост искам, а не жертва" (Мат. 9:13).

Характер на Богопознанието: "Бога никой никога не е видял" (Йоан 1:18).

"Никой не познава Сина, освен Отец. И нито Отца познава някой освен Синът" (Мат. 11:27).

"Бог ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога" (Йоан 5:20).

"Понеже с вяра ходим, а не с виждане" (2Кор. 5:7).

Общо понятие за Бога: "Бог е дух: и тия, които му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина" (Йоан 4:24).

"И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш отец" (Мат. 5:48).

"[Бог] е праведен и е възлюбил правдата" (Пс.10:7).

Самобитност на Бога: "Преди Мене нямаше (друг) Бог и подир Мене не ще има" (Исая 43:10).

"Аз съм вечно съществуващият" (Изх. 3:14).

"Аз съм алфа и омега, начало и край - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде. Вседържителят" (Откр. 1:8).

Неизмеримост и всеприсъствие на Бога: "Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето Ти си там; възляза ли в преизподнята и там си Ти; Взема ли крилете на зората и се преселя на край море, и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи" (Пс. 138:7-10).

Вечност на Бога: "В началото, Ти Господи си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, и ще се изменят, но Ти си все същият, и Твоите години няма да се свършат" (Пс. 101:26-28).

Неизменност на Бога: "Защото Аз съм Господ, Аз се не изменям" (Малах. 3:6).

"Всеки съвършен дар иде от горе, слизайки от Отца на Висините, у когото няма изменение, нито сянка на промяна" (Иак. 1:17).

Свойства на Божия ум: "Разумът му е неизмерим" (Пс. 146:5).

"Никой не познава Сина, освен Отец. И нито Отца познава някой освен Синът" (Мат. 11:27).

"Колко са многобройни делата ти Господи, всичко си направил премъдро" (Пс. 103:24).

Свойства на Божията воля: "Той им рече: Когато се молите, казвайте: Отче наш..." (Мат. 5:9-13, Лука 11:2-4)

"Бъдете свети защото аз Господ ваш съм свет" (Лев. 19:2).

"Свят, свят, свят е Господ Саваот! Цяла земя е пълна с Неговата слава" (Ис. 6:3).

"За Бога всичко е възможно" (Мат. 19:26).

Свойства на чувствата Божии: "Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела" (Пс. 144:9).

"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в него да не погине, а да има живот вечен" (Йоан 3:16).


"Кажи им: жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив" (Иез 33:11).

"[Бог] иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината" (1Тим 2:4).

Бог е един по същество: "Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене" (Изх. 20:2-3).

"Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога" (Йоан 17:3).

"Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един" (Втор. 6:4).

"Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог. ... Аз съм Господ, и няма друг" (Ис. 44:6; 45:6 и др.).

"Господ, Бог наш, е един Господ" (Йоан. 17:3).

"Други бог няма, освен Единаго Бога" (1Кор. 8:4).

Бог e всемогъщ вседържител: "Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен" Бит. 17:1).

"У Бога няма да остане безсилна ни една дума" (Лук. 1:37).

"Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни..." (Пс. 134:6).

"Той върши каквото иска душата Му" (Иов. 23:13).

Бог e промислител: "Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?" (Мат. 6:26).

"Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо" (Пс.103:27-28).

"Ни едно врабче няма да падне на земята без волята на нашия Отец" (Мат. 10:29).

"Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина" (Йоан. 4:23-24); виж също: (Мат. 6:5-15); (Лук. 18:1-8); (Мат. 18:19-20); (Марк. 11:23); (Йоан. 16:23-27); (Марк. 14:38); (Лук. 11:5-8); (Лук. 18:1-8) (притчата за праведния съдия).

Св. Макарий Велики (300—390)
Как безкрайното и неизяснимо изкуство на многообразната Божия Премъдрост сътвори от несъществуващо по-широки, по-тънки и по-нежни тела, въипостасени по воля Божия? Бог, Който съществува както пожелае и твори каквото пожелае, благодарение на неизказана доброта и непроумявана благост променя и смалява, и отобразява Себе Си, оплътотворявайки се, за да се приближи до светите и достойни души на вярващите. За да може Невидимият да бъде видян от тях и благодарение нежната природа на душата да бъде докоснат Неосезаемият. За да почувстват Неговата сладост и да се насладят на неизказаната светлина до сами предела на насладата. Когато обаче пожелае, Той става огън, изпепеляващ всяка извратена и чужда душевна страст. "Защото нашият Бог е огън, който изтребя" (Евр. 12:29; срв. Втор. 4:24, Числ. 11:1, Пс. 49:3, Дан. 7:9).

Св. Григорий Богослов (326-390)
Бог винаги е бил, е и ще бъде или по-добре казано, винаги е, защото думите бил и ще бъде означават деление на времето и са свойствени за преходното естество. А Бог е вечно Съществуващият. И поради това Той се именува така, защото съсредоточава в Себе Си самото всецяло битие, което няма начало и край. Неговата същност е като море - неопределено и безкрайно, простиращо се извън пределите на всяка представа за време и естество.

Св. Максим Изповедник (ок. 580-662)
Когато желаеш да богословстваш, не се изкушавай да разкриваш Бога в Неговата същност, защото това е непостижимо не само за човешкия, но и за всеки друг разум. По възможност размишлявай за Неговите свойства: вечност, безпределност, непостижимост, благост, премъдрост и всемогъща сила, направляваща всичко и всички с праведния си съд. Та нали сред хората вече има богослови, които, макар и малко, познават тези Божии свойства.

Св. Йоан Дамаскин (680 - 780)
Бог е съвършен и без недостатъци както в благостта, тъй и в премъдростта и силата, (Той е) безначален, безкраен, вечен, неограничен, и с една дума - съвършен във всичко. И така, ако допуснем, че има много богове, ще е необходимо да открием и някаква разлика, това вече означава един Бог, а не много богове. А ако между тях има разлика, тогава къде е съвършенството? Щом не е съвършен в благостта, или в силата, или в мъдростта, или пък според времето или мястото, значи не е и Бог. Тъждеството пък във всяко едно отношение указва по-скоро това, че Бог е един, а не на много богове.

Освен това, ако боговете са много, как ще се запази тяхната неописуемост (безграничност)? Защото, където е единият, там не би бил другият.

А как би бил управляван светът от много богове, без да се разруши и загине, щом между управляващите възникне съперничество? Понеже различието внася противоборство. А ако някой каже, че всеки от тях управлява своята си част, то тогава кой е въвел този ред и е разделил властта помежду им? Кой друг, ако не Бог? И така, един е Бог, съвършеният, неописуемият, Творецът на всичко, Вседържителят и Управляващият, Който е над и преди всяко съвършенство"

Протопрезвитер Михаил Помазански (1888-1988)
На казуистическите въпроси относно това какво Бог "не може" да направи, трябва да отговаряме, че Божието всемогъщество се простира до всичко, което е приятно на Неговата мисъл, на Неговата благост и на Неговата воля.





Помнене на Бога

Виж също Бог, Упование на Бога. Страх Божи. Смърт. Помнене на смъртта. Пост. Покаяние.

Св. Исаак Ниневийски (VII век)
Помнете Бога, за да ви помни и Той. Помнейки ви, Той ви спасява и ви дарява с всички блага. Не Го забравяйте поради суетно нерадение, ако не искате и Той да не ви забрави в часа на изкушението ви.


Божията воля - да я следваме

"Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята" (Мат. 6:10);

"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен" (Мат. 7:21).


Богатство

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Богат е не този, който притежава много, а този, който дава много.

Св. Антоний Велики (251- 356)
Когато авва Антоний Велики проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: "Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други — богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде — бедни? Тогава дошъл до него глас: "Антоний! Ти внимавай над себе си! А това са Божии съдбини и нямаш полза от това да ги изучаваш".


За боговъплъщението

Виж също Рождество Христово. Бог. Цел на християнския живот.

Св. Ириней Лионски
Бог е станал човек, за да може човек да стане Бог.

Св. Киприан
Христос пожела да стане това, което е човекът, за да може човекът да стане това, което е Христос.

Св. Атанасий Велики
Бог стана носител на плътта, за да може човекът да стане носител на Духа.




Богооставеност

Св. Василий Велики (330 - 379)
А ако праведниците на пръв поглед често биват оставени от Бога независимо от своите непрестанни и топли молитви към Него и се подлагат на най-тежки бедствия, докато грешниците благоденстват, при това не трябва да забравяме, че никой от най-добродетелните хора не може да се похвали, че не се нуждае от изпитване на своята добродетел, както и от живо, чувствително напомняне за това, че настоящият живот не е истинският блажен живот, а само път към него.




Пресвета Богородица

"Но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена" (Гал. 4:4).

"Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния" (Лука 1:30-32).

"И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син" (Мат. 1:25).

"Се бо отныне ублажат Мя вси роди: яко сотвори Мне величие Сильный и свято имя Его" (Лука 1:48-49).

"Достойно есть величати Тя, Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим".

"Преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, Богородицу... гроб и умерщвление не удержаста: якоже бо Живота Матерь, к животу престави во утробу Вселивыйся приснодевственную" (тропарь и кондак праздника Успения Божией Матери, kimisis).

Трети Вселенски събор (Ефески)
Съгласно с преданието, да се почита и проповядва нашият Господ Иисус Христос в едно лице, а пречистата и приснодевствена Негова Майка да се нарича в собствен и истинен смисъл Богородица.

Който не изповядва Емануил за истинен Бог и светата Дева - родила по плът Божественото Слово, станало плът, - за Богородица, да бъде анатема!

Пети Вселенски събор
Ако някой нарича светата преславна Приснодева Мария "Богородица" коварно и не в собствен смисъл или пък я нарича "Човекородица" и "Христородица", като че ли Христос не е бил Бог, а не я изповядва в собствен и истинен смисъл като Богородица, за такъв да бъде анатема!

Шести вселенски събор 681 г.
Изложеното ... учение запечатваме със съгласието си, като проповядваме единия Христос, въплътилия се Син Божи. И безсеменно родилата Го Приснодева изповядваме действително и истинно като Богородица.

Св. Тарасий Константинополски и Теодор Йерусалимски в послание до Седмия вселенски събор 787 г.
Почитаме и се покланяме на иконите на пречистата Майка на Господа, неизказано родилата Го света Богородица и Владичица наша.

Св. Герман Константинополски в послание до Седмия вселенски събор 787 г.
"Ние я почитаме и величаем (св. Дева Мария) ... и я признаваме за по-висша от всички видими и невидими твари.

Св. Йоан Дамаскин
Ние изповядваме, че светата Дева е Богородица в собствен и истинен смисъл, защото както истинният Бог се е родил от нея, така и тя е родила истинния и въплътил се Бог.

Антиохийски патриарх Йоан
Наименованието Богородица е съставено от много Отци и е употребявано от тях и писмено и устно. Никой от църковните Отци не е отхвърлял това название; напротив - мнозина са се ползвали от него и при това - знаменити.

Св. Прокъл Константинополски
Ти мечтаеш да видиш нещо невиждано - нима жена може да роди Бог?... Аз не казвам, че жена може да роди Бог, аз казвам, че Бог може да се въплъти и да се роди от жена, защото за Него всичко е възможно.

Св. Григорий Нисийски
Който не изповядва Мария като Богородица, той е чужд на Бога.

Св. Ефрем Сириец (ок. 306-373)
Който отрича, че Мария е родила Бога, той няма да види славата на Неговата Божественост.

Св. Йоан Дамаскин
В това име [Богородица] е заключена цялата тайна на Въплъщението.

Блаж. Иероним
Смърт чрез Ева, живот чрез Мария.

Св. Ириней Лионски
Мария [е] съработница на домостроителството на Спасението.




Богословие, богопознание

"Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни" (Ин 1:18)

" ... сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога..." (Гал 4: 9).

"Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат" (1Кор. 13:12).

"Никой не познава Сина, освен Отец. И нито Отца познава някой освен Синът" (Мат. 11:27).

"Бог ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога" (Йоан 5:20).

"Понеже с вяра ходим, а не с виждане" (2Кор. 5:7).

"Блаженни чистие сердцем, ибо они Бога узрят" (Мат. 5:8).

"Застанете и познайте, че Аз съм Бог" (Пс. 45: 11).


Познание за Бога:

"И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан. 1:14)

"А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода" (Йоан. 7:37-38)

"Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го. Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене" (Йоан. 14:6-11).

"...А без вяра не е възможно да се угоди Богу... Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий..." (Евр. гл. 11 и 12).

Евагрий Понтийски
Ако ти си богослов, то ще се молиш истинно, а ако се молиш истинно, то ти си богослов.

Св. Диадох, епископ на Фотика (V век)
Богословието подава на душата най-великите дарове... като я съединява с Бог в неразделно общение.

Св. Фаласий Ливийски (съвременник и приятел на Св. Максим Изповедник)
[Благодатта на богословието] е желание на желанията...

Св. Григорий Богослов (326-390)
[Златното правило: ние сме длъжни да богословстваме] "по начина на рибарите, а не на Аристотел".

Св. Йоан Лествичник
Съвършенството и очистването са основа на богословието.

Върхът на чистотата е начало на богословието.

Св. Исаак Сирин
"В каквато степен човек се приближава към Бога в своите намерения, в такава степен и Бог се приближава към него с дарованията Си."

Св. Макарий Велики
Търси и хлопай, това е началото, тази е вратата, през която се влиза. От тебе се иска да търсиш, а Господ няма да забрави Своите... Онзи, който проявява усърдие, е вече в общение с Бога.

Св. Петър Дамаскин
Богословието е най-възвишената от осемте степени на духовното съзерцание, есхатологическа реалност на бъдещия век, която ни извежда извън нашите собствени предели във "възторжен екстаз" (парафраза).

Христос Янарас – съвременен гръцки богослов
В православната Църква и в преданието богословието има съвсем различно значение, от това, което му се придава днес. То е Божи дар, плод на вътрешната чистота на християнския духовен живот. Богословието се отъждествява с боговидение, с непосредствено виждане на личния Бог, с личния опит на преобразяване на творението от нетварната благодат. ... Богословието не е теория на света или метафизическа система, ... а израз и формулиране на църковния опит, ... не интелектуална дисциплина, а опитно участие, общение.




Богослужение. За общата молитва и пеене

Св. Игнатий Богоносец (ученик на св. Иоан Богослов)
В съгласие стройно по вашата любов възпявайте Христа Иисуса и всички съставяйте един хор и тъй в единомислие да сте развеселени в Бога. Всичко вършете в единомислие Божествено... в общите събрания да има една молитва, едно прошение, един ум, една надежда, любов и радост непорочна. Ако молитвата на двама (Мат. 18:19), има голяма сила, то колко по-силна е молитвата на цялата Църква?

Св. Юстин Философ ( +166)
Християните пеят своите песни за тържество на душите и не се нуждаят за увеличение на тържеството от звуковете на мъртвото оръжие. Техният език е благозвучна цитра и жертвата им - жертва на духа, който пее и слави Господа и Го моли с единни чувства на сърцето. ("Апология")

Св. Атанасий Велики (+373) (ревнител на общото единогласно пеене в църква)
Господ, желаейки мелодията на словото да бъде символ на духовната хармония на душите на молещите се, е назначил да се пеят псалмите отмерено и да се четат на разпев в знак на хармоничното състояние на молещите се.




Богохулство

"А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето".

"А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил"

"А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене" (Йоан. 16:13; 14:26; 15:26-27).

"Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде" (Йоан. 14:17).

Св. Василий Велики
Грехът на богохулника на този свят не отпуска нито Господ, нито Неговото Кръщение, нито дори Божието милосърдие, което покрива злото с добрите дела.

Св. Йоан Златоуст
Богохулството не намалява Божието величие и затова не трябва да предизвиква ярост у теб. Който богохулства, той нанася рана на самия себе си.




Бодърствуване

Виж също Молитва

"Бъдете будни, понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, та като дойде ненадейно, да не ви намери, че спите" (Марк. 13:33-37). Виж също: (Лук. 11:24-26); (Лук. 21:34-36); (Мат. 8:24-30) (притча за плевелите).

Св. Филотей Синаит
Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе, със слънце, луна и звезди.

Да вървим напред със сърце, изцяло внимателно, и душа, напълно съзнателна. Защото ако всеки ден съединяваме вниманието с молитвата, те стават подобни на огнената колесница на Илия, издигайки ни към небето. Какво имам предвид? Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе, със слънце, луна и звезди.

Св. Макарий Велики
Дори и да се намират в труд и мъка или да достигнат до познание за истината и откровение на душата, те още не са приели в себе си благодатта на Духа и наслаждението на небесния дар, и не са го изпитали в пълнота заради неизказаната Божия премъдрост и неизясними съдби, докато Бог оценява душите, които вярват по различен начин, и обръща внимание на любовта, идваща от тяхната воля и техния избор.




Благодарност към Бога. Хвала на Бога

"Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси" (из разказа за десетте прокажени) (Лук. 17:11-19).

Св. Климент Римски
Да погледнем, братя, от какво вещество сме образувани, кои сме и с каква природа сме дошли на света, и как Този, Който ни образува и сътвори, ни въведе в Своя свят из гробната тъмнина и приготви благодеяния за нас, преди да бяхме родени. Затова, тъй като всичко, що имаме, е от Него, длъжни сме да благодарим за всичко Нему, Комуто да бъде слава всякога и завинаги. Амин.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Трябва да въздаваме хвала на Родения от Дева в църковните химни и духовните песнопения, а също и извън църквата, като неспирно Го славим и Му благодарим за Неговата неизказана любов към нас грешните, които сме изкупени с Неговата честна кръв и които сме приели чрез това обещание живот вечен, блажен и безкраен.

 





За Божията благодат

Виж също: Св. Дух. Нашата вяра: Бог Дух Свети и Божествената Благодат.

"Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин" (2 Кор. 13:13).

"Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа, като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат" (Евр. 12:14-15).

"Нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх" (Евр. 12:28).

"Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Иак. 4:6; срв. Притч. 3:34; 1Петр. 5:5).

"Господи, иже Пресвятого Твоего Духа в третий час апостолом Твоим ниспослав,
Того, Благий, не отыми от нас, но обнови нас, молящих Ти ся!" (Tропар, 3. час).

Всеобщност на благодатта: "Дойдете при мене всички отрудени и обременени, и аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28).

Благодатта като благоволение. Благодатта и свободата на човека. "Ето стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" (Отк. 3:20).

"По благодат сте спасени чрез вярата" (Ефес. 2:8).

Благодатта като освещаваща сила: "Не бой се Мариам, понеже ти намери благодат у Бога" (Лука 1:30).

"Ако някой се не роди свише не може да влезе в царството Божие" (Йоан 3:5).

"А върху дома Давидов и върху жителите иерусалимски ще излея дух на благодат и умиление, и те ще погледнат на Него, Когото те прободоха, и ще ридаят за Него, както се ридае за единороден син, и ще скърбят, както се скърби за първороден" (Захария 12:10).

Сила, която действа върху и в човека; сила живееща и действаща в него: ''Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова (2Кор. 12:8-9). ("Довлеет ти благодать Моя: сила бо Моя в немощи совершается. Сладце убо похвалюся паче в немощах моих, - говорит он, да вселится в мя сила Христова").

''С благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене" (1Кор. 15:10).
("Благодатию Божией есмь, еже есмь и благодать Его, яже во мне, не тщи есть").

"За това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която мощно действува в мене" (Кол. 1:29).
("Тружусь и подвизаюсь силою Его, действующею во мне могущественно").

Благодатта е Божия сила, която се дарува на човека независимо от неговите дела или заслуги. Тя е чист Божи дар, изливащ се на човека заради заслугите на Изкупителя: "По благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали" (Еф. 2:8-9). ("Благодатию есте спасени чрез веру, и сие не от вас, Божий дар, не от дел, да никтоже похвалится").



"Роденото от Духа е дух" (Йоан. 3:6).

"Който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" (Йоан. 4:13-14).

"Ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?" (Лук. 11:13).

"От Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа" (Иoaн 1:17).

"Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки" (Пс. 44:3).

Благодатта е синоним на Словото: "Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса" (Деян 14:3).

Св. Антоний Велики
Както живописците отначало с един цвят очертават образа на човека, а след това, добавяйки цвят след цвят, предават образа на този, който живописват, така и святата Божия благодат отначало чрез кръщението възстановява в човека чертите на образа Божи, а когато види, че ние с цялото си същество жадуваме за красотата на подобието Божие, тогава добродетел след добродетел разцъфтява в душата и издигайки лика й от слава в слава, й придава чертите на подобието Божие.

Аз се молих за вас, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с чисто сърце този огнен Дух - и Той ще ви се даде завинаги и навеки ... и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и, живеейки още в плът, ще бъдете подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно.

Св. Макарий Велики
Без труд и пот, и без мъки става така, че Бог дава благодатта на тези, които са в света, нито без полза, нито ненавременно и не случайно, а с неизказана и непонятна премъдрост, за да извършат своя избор и заради самовластната воля, за да получаш Божествената благодат. [...] Бог дава благодатта, наслаждението и радостта на Духа, бидейки дълготърпелив и предлагайки им този дар нито без полза, нито ненавременно и не случайно, а с някаква неизказана премъдрост заради изпитанието на самовластната воля.

Заради безкрайната Си, неизказана и неумозрима любов и заради Своето милосърдие Бог благоволи да се всели в това творение – умно създание, скъпоценно и необикновено Свое дело, както казва Писанието, "за да бъдем някакъв начатък на създанията Му" (Яков 1:18), заради Своята Премъдрост и общение, заради собствено жилище, заради честната и чиста невеста.

Духовната енергия на Божията благодат, поселила се в душата, произвежда голямо дълготърпение, мъдрост и тайнствено стопанисване на ума, както и голяма устойчивост за човека, който се бори с времената и годините.

Такива основания имаме в Писанията, с които да докажем, че енергията на Божията благодат, породила се в човека, и дарът на Светия Дух, който вярващата душа се удостоява да получи, дохождат след голяма борба, голямо отстояване, дълготърпение, изкушения и изпитания, през всички изтезания на самовластно изпитващия избор. И когато Духът не се наскърби от нищо, но пребивава в съгласие с радостта от всички спазени заповеди, тогава душата се удостоява да получи освобождение от страстите, в пълнота осиновение от Духа, тайнствено изричаща се премъдрост, духовно богатство и познание, което не може да съществува в този свят и на което стават причастни само християните.

Както не е възможно риба да живее без вода или някой да се разхожда без крака, или да вижда светлината без очи, или да говори без език, или да чува без уши, така и без Господа Иисуса и без действието на Божествената сила няма познаване на тайните и премъдростта Божия.

Св. Йоан Касиан Римлянин
В делото на нашето спасение участва и Божията благодат, и нашето свободно произволение; и за да изпълни своите желания, човек, който макар да желае добродетели (т. е. да се стреми към съвършенство), винаги се нуждае от Божията помощ. Не трябва да мислим, че човешката природа е способна единствено да върши зло; Творецът е всял в душите ни семената на всички добродетели, но за тяхното израстване е необходимо въздействие от страна на Бога, така че в човека винаги има свободно произволение да приеме или да не приеме тези благодатни въздействия. (Виж също За Божията благодат и свободната воля като производители на духовния живот).

Св. Исаак Сирин
В каквато степен човек се приближава към Бога в своите намерения, в такава степен и Бог се приближава към него с дарованията Си.

Смирението предшествува благодатта, а самомнението предшествува наказанието.

Св. Василий Велики
Както живописците отначало с един цвят очертават образа на човека, а след това, добавяйки цвят след цвят, предават образа на този, който живописват, така и святата Божия благодат отначало чрез кръщението възстановява в човека чертите на образа Божи, а когато види, че ние с цялото си същество жадуваме за красотата на подобието Божие, тогава добродетел след добродетел разцъфтява в душата и издигайки лика й от слава в слава, й придава чертите на подобието Божие.

Св. Йоан Лествичник
Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата.

Св. Григорий Палама
Духовната сладост (благодат) преобразява тялото, без ни най-малко да намалява от общението с него, но го преобразява, правейки го духовно, така че то отблъсква лошите плътски стремежи и вече не дърпа душата надолу, а се издига заедно с него, от което и целият човек става дух, както е написано: роденият от Духа е дух.

Из вероопределенията на Събора в Константинопол през 1341 г.  справка
АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че Светлината, възсияла от Господа при Неговото божествено преображение, е или мечтание, твар и призрак, появил се за кратко време и скоро изчезнал, или че е самата божествена същност, ...(в първия случай безумстващи по отношение на тварното и нетварното с безумството на Арий, разделяйки едното Божество и единия Бог, а във втория – съгласявайки се със злочестието на месалианите, които утвърждават, че божествената същност е видима) и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и благочестивото учение на Църквата, че тази божествена Светлина не е нито твар, нито същност Божия, а е нетварна, естествена благодат, възсияние и енергия, неразделно и вечно произхождаща от самата божествена същност.

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че всяка естествена сила и енергия на триипостасното Божество е тварна (сътворена), и въз основа на това принуждаващи се да славят и самата божествена същност като тварна (защото, според светиите, тварната енергия трябва да проявява и същността като тварна, а нетварната енергия указва и на същността като нетварна), и така се подхвърлят на опасност да паднат вече в пълно безбожие, ... и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и благочестивото учение на Църквата, че всяка естествена сила и енергия на триипостасното Божество е нетварна.

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че името Божество се отнася само за божествената същност, и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и благочестивото учение на Църквата, че то се отнася не по-малко и към божествената енергия...

АНАТЕМА, АНАТЕМА, АНАТЕМА на мъдруващите и утвърждаващите, че божествената същност е постижима, като такива, които не се срамят отново да въвеждат в нашата Църква злочестието на месалианите,.... и не изповядващи, съгласно боговдъхновеното богословие на светиите и благочестивото учение на Църквата, че тя (същността) е съвършено необхватна и непостижима, но постижима и причастна е божествената благодат и енергия.

Св. Теофан Затворник
Сам човек не може да съгради нещо добро, ако не получи благодат; и благодатта не дава нищо на човека, ако човек сам не се труди.
Делото на обръщането към вярата извършва благодатта, а как - това е тайна. Оръдията й са много.

Вземете решение да живеете с памет за Бога и да ходите в Божието присъствие и самото това ще ви доведе до добър край. Всичко това е от Божията благодат. Без благодатта Божия по никакъв друг начин не може да се придобие нищо духовно.
Ако всичко зависеше от Бога, в един миг всички биха станали свети. Едно Божие движение и всичко би се променило. Но законът е такъв, че човек трябва сам да пожелае и да потърси - и тогава благодатта вече няма да го остави, стига смо той да й остане верен.

Благодатта действа двояко: отвън, когато призовава - и това е всеобща благодат, никой не е изключен, защото Господ иска всички да се спасят и да разберат истината; Когато някой се вслуша в призива и се обърне, тогава благодатта чрез Тайнството на кръщението или покаянието се вселява вътре и там гради спасението, или от стихиите на доброто, естествени за човека, създава нов човек, наследник на вечното Царство Небесно, не властнически, а ръководително и спомагателно, тоест като посочва доброто и помага да го извършваме (1, п.185, стр. 204).

Благодатта е обща за всички, само взимай... и достъпът до нея е открит за всички - и всички могат да бъдат спасени, ако пожелаят. Вината за неспасението носи не благодатта, а нашето нежелание.

Врагът и лукавото грехолюбиво сърце все дърпат към себе си. Божията благодат помага на този, който пази сам себе си, а който се хвърля в огъня - него тя оставя да изгори.
Благодатта... на Светия Дух, когато дойде и се всели в сърцето, става извор на духовен живот, който води в живот вечен.

Как се получава благодатта и как благодатта се проявява в сила. Получава се чрез Светите Тайнства, не другояче, а става явна в онези, които успяват да умъртвят страстите с известни подвизи... Тази ясност се състои в особеното разбиране на вярата, в мирния строй на сърцето, в усилените молитви, в саможертването заради благото на другите, в невъзмутимото търпение... тъй че гледащите това не могат да се начудят. Отличителна черта на снизхождането на Духа е дълбокият мир и откъснатостта от всичко видимо - навътре пред Бога. Тук се пресича всяко телесно движение и човек не чувства обичайните потребности.

Врагът и лукавото, грехолюбиво сърце все тегли на своя страна. Божията благодат помага на онзи, който се пази сам, а който се хвърля в огъня, оставя да изгори (5, п.818, стр. 104).

Човек засвидетелства верността си към благодатта или към Господ с това, че нито в мислите, нито в чувствата, нито в делата, нито в думите си не допуска нищо такова, което съзнава като противно на Господа, и напротив - не пропуска да изпълни никакво дело и начинание, щом съзнава, че това е Божията воля, съдейки по стечението на обстоятелствата и указанието на вътрешните влечения... Това понякога изисква много труд, болезнено самопринуждение и съпротивляване срещу себе си.

Благодатта е като извор на всички духовни блага, мирът е като неин плод. Като слиза вътре и претворява и преобразува там всичко, благодатта помирява и преискрено съчетава с Бога, умиротворява вътре всичко и свързва всички в братски съюз.

Навсякъде можем да се спасим и спасението не е от мястото и не от външната обстановка, а от вътрешното настроение. Ако вярата е жива, ако няма грехове, разделящи с Бога и угасяващи Божията благодат, ако общението със Светата Църква и изпълнението на всичко църковно е здраво, вярно и усърдно, състоянието ви е спасително, остава само да се пазите и да пребивавате в този начин на живот, като помните за Бога и за смъртта и винаги имате в душата си съкрушено и смирено чувство.

Създай от себе си служител на Светлината на Сина. Светлината на Сина е спасението, устроено от Господ и преподавано на всички нас - заради вярата и живота по вярата. Служител на тази Светлина е онзи, който с цялото си усърдие служи на Господ с вяра и с всякакво добро дело. Сила да бъдеш такъв подава отново Господ, в Който се обличаме в Кръщението и с Който искрено се съединяваме в Светото Причастие.

Архимандрит Никифор
В богословски смисъл думата благодат (1Тим. 1:2) обикновено означава благ Божий дар, подаван на човека даром, единствено по милост Господня, без каквито и да са заслуги от страна на човека; понякога означава също Божественото влияние и последствията от него за човешкото сърце.

А. П. Лопухин
.. Божие свойство, което се изразява в опрощаване греховете на човека, изобщо - в спасението му; сила Божия, чрез която се извършва спасението на човека (за разлика от благодатта, простираща се над всички твари, и любовта, простираща се изобщо над лични, духовно-разумни същества).




Болести

Виж също: Елеосвещение (Маслосвет). Скръб, печал. Страдание. Покаяние

"Непрестанно се молете. За всичко благодарете" (1Сол. 5:17-18).

"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят" (Иак. 5:14-16)

"Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот. Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове. ...Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен." (Ис. 38:16-20).

"Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема" (Евр. 12:6, Притч. 3:12).

"През много скърби трябва да влезем в царството Божие" (Деян. 14:22).

"Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар. Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит. Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва. Нали чрез дърво водата стана сладка, за да бъде позната Неговата сила? Затова Той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела: с тях Той лекува човека и премахва болестта му.
Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята.  Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели. Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях. Възнес благоухание и споменна жертва от семидал и направи тлъст принос, като да си вече на умиране; и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен. В някое време и в ръцете на лекарите има успех; защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота. 15. Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря!" (Сир. 38:1-15).

Св. Василий Велики
Еднаква вреда на душата се нанася и в двата случая: и когато плътта е непокорна и поради излишество от здраве се предава на неистови изстъпления, и когато поради мъчителна болест е изнурена, отпаднала и неподвижна; защото душата при такова състояние на тялото няма възможност да повдигне взор нагоре, по неволя е заета с изтърпяването на болката и отслабва поради страданието на тялото. Целият живот да бъде време за молитва.

Бл. Йероним
Ако си болен, то повикай опитен лекар и се възползвай от предписаното ти лечение. За тази цел от земята произлизат толкова много полезни растения! Ако ги отхвърлиш поради гордост, ще ускориш смъртта си и така ще станеш самоубиец.

Св. Пимен Многоболезнени
Следва да отбележим, че св. отци препоръчвали освещаване на приеманото лекарство. Така преп. Варсануфий Велики препоръчал на един ученик да приема лекарството със светена вода. Същият старец при боледуване не съветвал да се молим усилено за изцеление, защото не знаем какво е полезно за нас.

Най-добрата благодарност към Бога за оздравяването ти е в това ­ да Му служиш през останалите дни на живота си, като изпълняваш заповедите Му.

В болестта си не пожелавай смъртта, защото това е греховно.

Господ от любов към нас изпраща болести и скърби на всеки според силите му, но дава и търпение, за да ни направи съучастници в Своите страдания. Който тук не е страдал ради Христа ще страда от угризения в бъдещия век. Можел си да засвидетелстваш своята любов към Христа с търпение в болестите и скърбите, но не си го направил, а си избягвал всякакви скърби... Не в гнева Си, не за наказание ни изпраща Господ болести и скърби, а от любов към нас, макар и не всички хора да разбират това.

Св. Теофан Затворник
По-голямата част от болестите ни са по причина на греховете. Затова най-доброто средство за предпазване и изцеление от тях е да не грешим. Грехът поразява не само душата, но и тялото. В някои случаи това е съвсем очевидно. В други, макар и да не е така явно, истината, че болестите на тялото във всички случаи са от греховете и заради греховете, си остава.

Грехът се извършва в душата и я прави болна, но тъй като душата дава живот на тялото, то и животът от болната душа не е здрав. Дори само заради това, че грехът предизвиква мрак и тъга, въздействието му върху кръвта е неблагоприятно, а в нея е телесното здраве. А припомниш ли си, че грехът отделя човека от Бога ­ Източника на живота, и го вкарва в разрез с всички закони, действащи и в него самия, и в природата, то чудно е, че изобщо грешникът остава жив след греха. То е поради милостта Божия, очакваща покаяние и обръщане. Следователно болният, преди да предприеме каквото и да е, трябва да побърза да се очисти от греховете и да се примири в съвестта си с Бога. Това ще прокара път и към благоприятното въздействие на лекарствата.

Известно е, че е живял някакъв прочут лекар, който не пристъпвал към лечение, докато болният не се изповяда и причасти със св. Тайни. Колкото по-тежко било заболяването, толкова по-настойчиво изисквал това.

Св. Серафим Саровски
Здравето е дар Божий, но не винаги този дар е полезен. Както всяко страдание, болестта има силата да ни очиства от душевната сквернота, да заглажда греховете ни, да смирява и смекчава душата ни, да ни заставя да се замислим, да осъзнаем нашата немощ и да си спомним за Бога. Затова болестта е нужна и на нас, и на децата ни.

Понякога болестта ни обзема, за да пробуди заспалата душа.

Игумен Никон Воробьов (1894 )
Господ ви е посетил с болест, разбира се, защото тя е била необходима за вашето спасение. "През много скърби трябва да влезем в Цаството Божие" - такъв е духовният закон (Деян. 14:22). Апостолите, мъчениците, преподобните, всички светци са влезли в славата чрез много и велики скърби. "Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема" (Евр. 12:6, Притч. 3:12). Очевидно е, че няма друг път за царството Божие, освен тесния, кръстния път и при болест и слабост не бива да унивате, а повече да се радвате с духа си, утешавайки се мислено, че Господ сега се е приближил до вас, а в бъдещето докрай ще ви направи Свои деца, ако Му останете верни до края и без ропот понесете всяка скръб, която Той намери за нужно да ви изпрати. "Който претърпи докрай, ще бъде спасен" (Мат. 10:22).

В утрината молитва на преп. Макарий Велики се казва: "Боже, очисти мен, грешния, защото нищо добро не извърших пред Тебе". Ако великите угодници Божии са чувствували такова нещо, какво трябва да чувствуваме ние, на какво можем да се надяваме? Единствено и само на милостта Божия. Забравяйки всичките си добри дела, ние трябва като митаря да вопием от цялото си сърце: "Боже, бъди милостив към нас, грешните!" И ако митарят е бил оправдан от всичките си грехове само за тази своя молитва, то е ясно и ние трябва да вярваме, че Господ и нас ще ни помилува, ако от цялото си сърце Му се молим и се надяваме на милосърдието Божие. Никаква болест няма да ни попречи поне няколко пъти на ден да се обърнем от дълбините на душата си с покаяние към Господа.

Не е имало случай Господ да откаже някога прошка на каещия се. Само тогава Господ не ни прощава, когато ние самите не прощаваме на другите. Затова нека се помирим с всички, за да се помири и Господ с нас. Да простим на всички, за да ни прости и Господ.

Господ ти изпраща болест независимо от предишните грехове и не толкова за наказание, колкото от любов към тебе, за да те отърве от греховния живот и да те постави на пътя на спасението. За това благодари на Бога, Който се грижи за тебе.

Когото Господ обича, нему изпраща скърби за изпитване на вярата и на предаността към Него. Духовният закон повелява: "през много скърби трябва да влезем в царството Божие". "В света скърби ще имате" - е казвал на учениците си Иисус Христос преди смъртта си. "С търпението си спасявайте душите си". "Който претърпи докрай, ще бъде спасен".
И с много други подобни слова Св. Писание ни убеждава в значението на търпението. Без скърби и изкушения човек не може да придобие смирение. Тщеславието, самолюбието и гордостта се гнездят тъй дълбоко в човешкото сърце, че са необходими силни средства и продължителен период на обучение чрез скърби и изкушения, за да бъдат те изкоренени и човек да бъде доведен поне до известно смирение.




За брака

Виж също Жена, Мъж, Семеен живот, Грях, Блудство, прелюбодейство, заповеди, любов, Християнска любов. Тайнства. Кръщение. Евхаристия (причастие). Маслосвет. Миропомазване, Монашество. Свещенство. Иисус Христос. Църква

"В начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Марк 10:6-9).

"Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети" (1Кор. 7:14).

"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата. Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си" (Ефес. 5:31-33).

"Като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се покорявате един другиму в страх Божий" (Еф. 5:20-21).

"Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа" (1Кор. 7:3).

"Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа" (Eфес. 5:22).

"Вие, мъжете, обичайте жените си" (Eфес. 5:25).

"Който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува." (Марк 10:11-12).

"Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича" (Eфес. 5:28).

"Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си" (Eфес. 5:33).

"Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне" (1Кор. 7:39).

"Добре им е [на неженените и вдовиците], ако си останат като мене. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват" (1Кор. 7:8-9).

"Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци" (Пс. 1:1).

"Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди" (Пс. 111:1).

Из спомените на стареца Порфирий
- Страхувам се, отче, да се оженя, за да не попадна на някоя лоша жена.
- Една лоша жена може да се окаже твоята възможност за рая.



 


За вегатарианството

"Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест; защото "Господня е земята и онова, що я изпълня. ...Ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете." (1Кор. 11:26-27, 31).

"Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне." (1Кор. 11:29)

"Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека" (Мат. 15:11).




За виденията (демонски, бесовски видения)

Св. Антоний Велики
Ние сме ангели - така демоните уговарят човека. Лесно е и възможно да различиш присъствието на добрите от злите сили, ако Бог даде това. Видението на светите сили е чуждо на всяко смущение, то е толкова тихо и мирно, че веднага в душата се раждат радост, и ликуване, и смелост. Защото сред тях е Господ, който е наша радост и Сила на Бога Отца. Душевните мисли остават несмутени и без вълнения, така че душата вижда тези, които й се явяват, озарена от тях. Защото силното желание за божествени и бъдещи дела влиза заедно със светите сили в душата и тя всячески иска да се съедини с тях.
Когато видите нещо и се изплашите, ако страхът веднага бъде отнет от вас и вместо него се възцари неизречима радост, благодушие и дръзновение, и безметежност на мислите, мъжество и любов към Бога, бъдете смели и се молете. Радостта и състоянието на душата указват на светостта на Този, който присъства.

Св. Йоан Златоуст
За нас не са вече нужни сетивни видения, понеже вместо всички знамения достатъчна ни е едната вяра.

Св. Пахомий
Когато демон се явил на Св. Пахомий под образа на Христос, светецът, който притежавал дара да различава духовете, веднага си помислил: При видение на светите сили, мислите на получаващия видението съвършено изчезват. Те нищо не разглеждат освен светостта на този, който се явява, а ето аз и виждам, и мисля, и разсъждавам. Съвършено ясно е, че видението е лъжливо. То не е от светите сили. И докато мислел така, то изчезнало.

Св. Григорий Синаит
Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.

Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума.

Бъди внимателен и бдителен! Не си позволявай да се доверяваш на такива неща, не изразявай съчувствие и съгласие, не вярвай бързо на видението, макар то да е истинско и добро! Ставай хладен и чужд към него, постоянно пазейки ума си да не си построи някакъв образ... Който е видял нещо в ума си или със сетивата си, макар то да е от Бога, и е побързал да го приеме, лесно пада в измама, или поне издава своята наклонност и способност да повярва на измамата, като такъв, който приема явленията скоро и лекомис­лено... Бог не се прогневява на тогова, който с крайно внимание се пази, и боейки се от измама, не приема пратеното от Бога, докато не го обсъди с голямо внима­ние. Напротив, похвалва го за благоразумието му...

Св. Игнатий Брянчанинов
Който вижда осезателно духове, лесно може да бъде излъган в свой ущърб и за своя гибел. Ако ли той, при виждане на духове, прояви доверие към тях, непременно ще бъде измамен..., непременно ще бъде запечатан с печата на страшното повреждане на духа, при което често се загубва възможността за изправление и спасение.

Св. Никодим Светогорец
Върни се, окаяни [изкусителю], в твоята тъмнина! Аз съм недостоен за видения и откровения. Едно ми е потребно – безпределната милост на моя Господ Иисус Христос, както и молитвите и застъпничеството на нашата Владичица Богородица... и на всички светии.

Дори и да ти се стори, поради някои явни признаци, че виждаш благодатни видения, дадени от Бога, и в този случай не бързай да им вярваш, а се потопи в съзнанието за своето недостойнство и нищожество! Не се опасявай, че по този начин ще оскърбиш Бога, защото за Него нашите смирени чувства никога не биват неприятни. Ако тия видения са нужни за тебе, Бог знае как да постъпи, за да не затваряш пред тях очите си... Онзи, Който дава на смирените благодат, няма да я отнеме за действия, вършени от смирение...




Власт

Св. Григорий Велики (Двоеслов)
Tози, който решава да върши зло и при това иска другите да мълчат, е свидетел срещу самия себе си, защото той иска да бъде обичан повече от истината, и предпочито да оправдае себе си за сметка на истината. Разбира се, няма човек, който да живее и никак да не греши; но ако някой не желае да му спестяват истината, такъв иска истината да бъде обичана повече от него. Поради което Петър охотно прие укора на Павел; Давид охотно изслуша упрека на своя поданик. Понеже добрите владетели, които не обръщат внимание на самолюбието, от почит към смирението приемат свободно изказаните и искрени думи на поданиците. Но във връзка с това, властта на управляващия трябва да бъде смекчена с толкова изкусна умереност, щото умовете на поданиците, когато се покажат способни на правилна преценка по някои въпроси, да получат възможност свободно да се изкажат, но без тази свобода да прераства в гордост, иначе когато прекалено щедро им бъдат позволени волности на речта, смирението на техния собствен живот ще бъде изгубено.



За Вселенските Събори

Св. Кирил Александрийски
"Ако човек пребъде в тая правда, утвърдена на Вселенските Събори, ще се спаси, ако ли отстъпи или в нещо съгреши, дръзко отричайки я, ще погине во веки".




Второ пришествие на Господа

Виж също Последните времена, Възкресение на мъртвите, Страшният Съд, Адът

"Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем" (1Сол. 4:13,17).




Възкресение Христово. Пасха.

"...възкръсна в третия ден, според Писанията" (чл. 5 от Символа на вярата).

"Дигни се, светлей (Йерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе" (Ис. 60:1).

"Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали" (Йоан. 20: 29).

"Че Христос умря за греховете ни, според Писанията, и че се яви на Кифа и след това на единайсетте..., а най-после се яви и на мене... защото аз съм наймалкият от апостолите" (1Кор. 15: 3-5, 8-9).

"Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра... Ако... Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък... Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят" (I Кор. 15:14,17-22).

"Защото, ако с устата си изповядаш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш" (Рим. 10: 9).

"И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие" (Рим. ст. 10:17).

С Христовото Възкресение е поставено началото на възкресяването на човеците: "Ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него" (1Сол. 4:14).

"Знаем, че Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса" (2Кор. 4:14).

"Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е" (Еф. 2: 8).

"И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ни" (Ефес. 3:17).

"Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява!" (Фил. 4:13).

"Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва" (Йоан 8:56).

"Тоя ден Господ е сътворил; да се зарадваме и развеселим в него" (Пс. 117:24).

Св. Василий, епископ Кинешемский
Без вяра във Възкръсналия Христос няма християнство.

Св. Йоан Златоуст (347-407)
(За паралела между старозаветната и Христовата Пасха): "Юдейската пасха е предобраз, а християнската е истина ... онази е избавила от телесна смърт, а тази е прекратила Божия гняв, под който попаднала цялата вселена; онази е избавила някога от Египет, тази е освободила от идолослужението; онази е погубила фараона, тази - дявола; подир онази следвала Палестина, а подир тази - Небето".

Св. Григорий Богослов (326-390)
Колко голямо тържество е за мене всяка Христова тайна! Във всички Христови тайни главното е едно - моето усъвършенствуване, моето възсъздаване и възвръщане към първия Адам!

Днес е спасение на света, на целия видим свят и на целия невидим свят. Христос възкръсна от мъртвите, възкръсвайте заедно с Него! Христос е в славата Си, извисявайте се! Христос възсия от гроба, освободете се от оковите на греха. Вратите адови се отварят и се изтребва смъртта, ветхият Адам се премахва и новият се изпълва; които сте в Христа нова твар, обновявайте се!"




Света Петдесетница

Виж също: Свети Дух. За Божията благодат

"Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно" (Деян. 2:1 и сл.)

Св.ап. Петър в проповедта на Св. Петдесетница: "Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38).

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Както в порядъка на годишните времена една премяна на природата се сменя с друга; така и в Църквата празниците следват един след друг в техния порядък, като всеки празник ни подготвя за следващия. Неотдавна празнувахме Кръста, страданията, Възкресението и Възнесението на Господа на небето, а сега достигнахме до самия блажен край, встъпихме в самото владение на празненството, дочакахме самия плод на обещанието на Господа. Много блага се подадоха от небето на земята за човешкия род, но такива, като тези днес, никога досега не сме получавали.       Бог одъжди земята с манна и даде хляб небесен на людете, защото "хляб Ангелски яде човек" (Пс. 77:25).

Не манна, не огън, не дъжд сега е изпратен сега, но се изливат дарованията на Светия Дух. Принесеният отгоре дар не бил, за да даде плодородие на земята, а за да подбуди човешкото естество да принася плодовете на добродетелта на Божествения Подател. И в същия час приемащите капки от този дъжд изменили своята природа и цялата земя внезапно се изпълнила с Ангели ­ Ангели не небесни, а проявяващи се с добродетели, присъщи на ангелските сили, но в човешки тела" (1-а беседа на Петдесетница).




Възкресение на мъртвите

Виж също Последните времена, Антихристът, Второ пришествие, Страшният Съд, Възкресение на мъртвите, Адът

"Аз живея и вие ще живеете" (Йоан 14:9).

"Сее се в тление - възкръсва в нетление, сее се в безчестие - възкръсва в слава, сее се в немощ - възкръсва в сила, сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Тъй е писано: Първият човек Адам стана жива душа, а последният Адам - животворен дух" (1Кор. 15:43-45).

"Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим" (1Кор. 15:51-52).




За възпитанието

Неврокопски митрополит Борис (1888-1948)
За нас, българите, възпитанието е непонятно и чуждо. Непонятна и чужда е най-великата цел на живота: облагородяването, възвисяването, обожествяването на човешката личност -- човешката душа.




Възнесение Господне

"Тъй е писано и тъй трябваше Христос да пострада, и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим" (Лук. 24:46, 47). "Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца" (Иоан. 16:28). "Възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог" (Иоан. 20:17).

"И ги изведе [апостолите] вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, като ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето" (Лука. 24:50-51).

"А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога" (Марк 16:19).

"Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз" (Йоан 14:2-3). "За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас" (Йоан 16:7).

"Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас" (Евр. 9:24).

"Мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11)

"И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога" (Кол. 3:1-3).

Св. Лъв Велики
Христовото Възнесение е и наше издигане, защото където е увенчана със слава Главата, там има надежда и за тялото. (Слово 61. посветено на празника Възнесение)

Св. Григорий Двоеслов
Илия се възнесъл на небето с колесница като доказателство за това, че той като човек не може да се издигне без външно средство. Такова средство му осигурили Ангелите, когато го понесли към небето, иначе той не можел да възнесе сам себе си нагоре, защото немощта на естеството не му позволявала да се отдели от земята. Но на Спасителя не Му била необходима колесница, не Му били нужни Ангели, защото Творецът със Своята Божествена сила Се възнесъл на небето; Той се върнал там, откъдето бил слязъл; възлязъл там горе, където отвека пребивавал; тъй като по Своето човечество Той искал да Се възнесе; но по Божество обладавал и небето, и земята" (Беседа на празника Възнесение).

Виж също: ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ - песнопения, синаксар, иконопис, проповеди




Вяра в Бога. Неверие, атеизъм, безбожие

Виж също Бог, Колебания във вярата. православие, Християнство, Иноверие, инославие. Любов към Бога и хората.

"Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда" (Евр. 11:1). "Есть же вера уповаемых извещение и вещей обличение невидимых".

"Вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие" (Рим. 10:17). "Вера от слуха, слух же глаголом Божиим".

"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:14-21);

"Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия" (Марк. 9:23);

"Блажени, които не са видели и са повярвали" (Йоан. 20:29);

"Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;" (Maрк 16:17-18). вж. също (Лук. 17:5-10); (Марк. 16:16).

"За Бога всичко е възможно" (Мат. 19:26).

"А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят" (Евр. 11:6).

"И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете" (Мат. 9:2).

"Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите" (Maт. 21:22).

Иисус на апостолите: "Блажени очите, които виждат това, що вие виждате. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха" (Лука 10:23-24).

Оправдаваща или спасяваща вяра: "По благодат сте спасени чрез вярата" (Ефес. 2:8).

"Не всеки, който ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен" (Мат. 7:21).

"...Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. ... вярвам, Господи! помогни на неверието ми" (Марка 9:23-24)

Преп. Пимен Велики
Какво значи да вярваме? Да вярваме - това значи да пребиваваме в смирение и милост.

Св. Йоан Лествичник
Онзи, който, без да има истинска вяра, извършва някои добри дела, той е подобен на човек, който загребва вода и я излива в продънен съсъд.

Св. Симеон Нови Богослов
Вярата е това, да бъдеш готов да умреш заради Христа и Неговата правда, убеден, че такава смърт принася живот.

Св. Теодор Едески
Вярата създава доброто устроение. Тя ражда страх Божий, страхът Божий научава на спазване на заповедите или на устроение на добър деятелен живот.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Една духовна дъщеря на стареца Амвросий в беседа с него изразила съжаление за познато семейство, невярващо нито в Бога, нито в бъдещия живот. За тяхно оправдание казала, че може би те не са виновни, тъй като така са ги възпитали. На това отец Амвросий отговорил: "За безбожниците няма оправдание. Та нали на всички, абсолютно на всички, дори на езичниците, се проповядва Евангелието, а накрая се открива и в природата. У всички е вродена способността да познаят Бога. Те сами са си виновни. Ти питаш може ли да се молим за такива? Разбира се, можем да се молим за всички. "

"Някои - казвал старецът - се отричат от вярата в Бога поради подражание и от лъжлив срам. Ето такъв случай. Някой си човек не вярвал в Бога. А по време на войната в Кавказ му се наложило да се бие, и той в самия разгар на сражението, когато около него свистели куршуми, се навел, прилепил се към коня си и през цялото време се молел: "Пресветая Богородице, спаси нас!" А после, когато другарите му се надсмивали, той се отрекъл от думите си. " И старецът добавил: "Да, лицемерието е по-лошо от неверието. "

Архимандрит Серафим (Алексиев)
Истинският християнин е убеден във вярата си не поради доказателствата, които се привеждат в полза на тази вяра, а поради вътрешната си връзка с Бога, поради личния си духовен опит, поради духовната си любов към Христовото учение, поради хармоничната си духовна нагласа спрямо вечните спасителни истини и поради осезателната радост, която Бог излива върху него заради искрената му вяра.

Св. Игнатий Брянчанинов
Началото на обръщането ни към Христа се състои в опознаването на своята греховност, на своето падение. От такова съзнание, човек чувствува нуждата от Изкупител и пристъпва към Христа посредством смирение, вяра и покаяние... Неосъзналият своята греховност, своето падение, своята погибел, такъв не може да приеме Христа, не може да повярва в Него, не може да бъде християнин.


Вяра и дела

"Каква полза, братя мои, ако някои казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? ... Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва... Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва... Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва" (Иак. 2:14-26).

"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Maт. 7:21).

"И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо." (Лук. 6:46-49).

"Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. (1Кор. 13:2).

"Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва? Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?"  (Иак. 2:19-21).

"В Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов" (Гал. 5:6).

"Които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Йоан. 5:29).

"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Мат. 7:21).

"Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет" (1 Петр. 1:16). "И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване" (1Петр. 1:17).

"Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец" (Мат. 5:48).

"Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши..." (Йоан. 14:12).

"Блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека почнат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях" (Откр. 14:13).

"Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Йоан. 5:28-29).

Св. Макарий Велики
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.

Св. Григорий Велики (Двоеслов)
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.

Св. Йоан Златоуст
Ако някой има правилна вяра, но не живее съобразно с тази вяра, тя нищо не го ползва в делото на спасението… Знаеш ли ти защо езичниците се отказват да вярват? Затова, защото очакват да им докажем нашата вяра с дела, не само с думи… Ако бяхме съблюдавали Христовите заповеди, ако бяхме понасяли добродушно обидите и насилията, ако отвръщахме с добро на оскърбленията, то никой не би бил така упорит, че да не се обърне към истинската вяра…
И когато виждат, че ние си изграждаме великолепни домове, изпълнени с най-голям разкош, те не искат да повярват, че земния живот за нас не е нещо повече от подготовка за вечността…
Сега езичниците виждат нашия порочен живот, нашите земни души, виждат, че ние сме също така привързани към парите, както и те, а дори и повече, треперим пред смъртта както и те, боим се от бедността, еднакво обичаме властта и силата както и те...
И така, заради какво те ще почнат да вярват? Заради знаменията ли? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот ли? Но той вече загина. Заради любовта ли? Но от нея и следа никъде не се вижда.

Теофилакт Български (Охридски)
И как можете да се спасите само с една вяра, когато на толкова много страсти служите?




Вяра и знание, наука

"...знанието възгордява, а любовта назидава" (1Кор 8:1).

"И насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него" (Екл. 1: 13).

Климент Александрийски
Няма знание без вяра и няма вяра без знание ("Стромати" 5,1)

Св. Теофан Затворник
Според човешкото разбиране достойнството на науката е в това - тя периодично да се обновява; постоянните си нововъведенията представя като прогрес, като движение и развитие към съвършенство. В науката такава променливост може и да е добър признак, но не винаги води към добро. С Учението, което преподаваме и изповядваме, не е така. Като Учение, което е Божествено, то винаги трябва да пребъдва единно и неизменно - както е един, неизменен и вечен Самият Бог.




Вяра и догмати. Истините на вярата

Св. Йоан Лествичник
Преди всичко оставяй на синовете в наследство непорочна вяра и светите догмати, за да доведеш не само синовете, но и внуците си при Господа по пътя на православието.

Архиепископ Серафим (1881-1950)
Възлюбени, нека вярваме така, както вярва светата Православна Христова Църква. Нека имаме чиста, проста, детска вяра. Само такава детска вяра — без колебания и съмнения — ще ни даде чудотворна молитва. Само такава вяра ще разкрие в нас тази благодат на Светия Дух, която живее в нас от момента на кръщението и която получаваме и в другите Тайнства на светата Църква. Само такава вяра ще ни дарува божествена сила да побеждаваме злото, винаги и неотклонно да изпълняваме всички спасителни Божии заповеди, за да се съединим с Христа и да участвуваме в Неговата божествена радост и тук, и в Небесното царство.

Пречистата Дева Мария първа е повярвала в основоположната християнска истина — във великата тайна на Въплъщението на Бога от Нея. Затова Тя е нашата първа Учителка в истинската Христова вяра. В същото време Тя е и нашата първа Застъпница и Ходатайка пред Божия престол. Нека по Нейните всесилни молитви да се осъществят в нашия живот думите на Божественото Писание: С вяра ходим, а не с виждане (II Кор. 5:7); по благодат сте спасени чрез вярата (Еф. 2:8); тази е победата, която победи света — нашата вяра (1Йоан. 5:4). Амин.



Гневливост

Виж също: Мълчание.

"Смутих се и не казах нищо" (по слав. превод "смятохся и не глаголах" (Пс. 76:5).

"Самото движение на гнева е падение за човека" (Сир. 1:22).

"Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете" (Пс. 4:5).

"Гневете се, но не грешете; слънце да ви не залязва гневни; нито давайте място на дявола... Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далече от вас заедно с всяка злоба, но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайте си един другиму, както и Бог ви прости в Христа" (Ефес. 4:26, 31, 32).

"Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, защото човешкият гняв не върши Божия правда" (Иак. 1:19-20)

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Добре е да не се гневите, но ако някой изпадне в тази страст, то поне да не бъде за дълго... Да не залезе слънцето и да ви остави врагове.



Гордост (горделивост), тщестлавие, желание за прослава, самодоволство, самолюбие

Виж също: суета.

''Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (1Петр. 5:5).
"А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово"(Ис. 66:2).
"Бог се противи на горделивци" (Иак. 4:6). (срв. Притч. 3:34).
"Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:14, Притча за митаря и фарисея).

"Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!" (Пс. 113:9).

"Когато изпълните всичко вам заповядано, казвайте: Ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лук. 17:10)

"Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава?" (Йоан. 5:44)

"Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. ... кога правиш милостиня, не тръби пред себе си. ... кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната... кога се молиш, влез в скришната си стая" (Мат. 6:1-18).

"Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени" (1Цар.2:3).

"Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си" (Мат. 7:5).

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Когато сатаната започне да те смущава и ... те призовава към тщеславие, то ти, като грешен и нещастен, му се надсмей и смири душата си. Защото дяволът често пъти вдъхва тщеславие дори у онези, които нищо добро не са сторили.

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Гордостта е най-голямата глупост.

Св. Марк Подвижник
Който върши добро и търси въздаяние, служи не на Бога, а на своето себеугаждане. ... Господ, като желае да покаже, от една страна, че всяка заповед е задължителна, а от друга страна, че осиновяването е дарувано на човеците чрез Неговата кръв, говори: "Когато изпълните всичко вам заповядано, казвайте: Ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лука 17:10). Затуй Царството небесно не е възмездие за извършените дела, но дар от страна на Владетеля – дар, приготвен за верните раби.

Св. Йоан Лествичник
Бори се и се старай да се надсмиваш над своята премъдрост. Като постъпваш така, ще намериш спасение и праведност чрез Христа Иисуса, нашия Господ" (Лествица 24:34).

Св. Игнатий Брянчанинов
Тщеславието се стреми преждевременно към духовни състояния, на които човек още не е способен поради нечистотата си, и понеже не достига истината, той си съчинява мечти.

Св. Никодим Светогорец
Никога, а особено в часа на смъртта, не допускай да обръщаш внимание върху себе си или върху своите достойнства, нито да проявяваш доволство от себе си и от своите дела, макар и да си надминал по добродетели всички светии. Цялата твоя благодарност да бъде насочена към Бога. Надявай се само на Неговото милосърдие и на страданията на Господа Спасителя и за да се спасиш, всячески унижавай себе си в своите очи до последното си издихание! Ако се случи да ти дойде на ум някое твое добро дело, мисли си, че Бог го е извършил в тебе и чрез тебе, а не ти... Пребъдвай винаги в спасителен страх, като искрено изповядваш, че всички твои старания, усилия и подвизи биха били напразни и безплодни, ако Бог не беше ги взел под крилете на Своето благоволение и ако Той не беше им съдействувал... На това милостиво Божие благоволение и сега възложи всичката си надежда.

Архим. Серафим (Алексиев)
Трагедията на тщеславния се състои в следното: когато самонадеяно се мисли за добър, той е лош пред Бога; когато счита, че върши богоугодни дела и че чрез тях се издига пред очите на Всевиждащия, тъкмо тогава той се провинява дълбоко и се проваля съдбоносно. "Доброто" му се превръща за него в зло. ...Обикновеният грешник си навлича Божия гняв чрез неразкаяните свои злини, тщеславният – чрез показните свои добрини, прогнили поради проникналата в тях плесен на тщеславието.

Ако човек цял живот е бил тщеславен и не се е стараел да се отърси от този свой порок, той и на смъртния си одър продължава да бъде зает със суетни самолюбиви чувства. Той иска и сега, когато гасне в болки и страдания, да го хвалят за едно или друго негово добро качество. Ненаситен на похвали, той жадува и след смъртта му да го величаят и може би във фантазията му се рисуват картини как ще бъде оплакван и прославян в надгробни речи. ... Затуй, братко, ако искаш да запазиш като свое вечно богатство доброто си, припиши го на Бога и Той, по милостта Си, ще го припише на тебе...



Грях. Защо грешат хората

Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния Богу (Еклисиаст 2:26).

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
[Хората грешат] или затова, че не знаят какво са длъжни да правят и какво да избягват; или, ако знаят, забравят; или, ако не забравят, то мързелуват, униват. Напротив: тъй като хората са много лениви към делата на благочестието, доста често забравят главното си задължение - да служат на Бога. От леност и забрава стигат до крайна неразсъдителност или незнание. Леността, забравата и незнанието са трите исполина, които оплитат целия човешки род с неразвръзваеми възли... Затова и се молим на Небесната Царица: "Пресвета Владичице наша, Богородице, със своите свети и всесилни молитви развържи нас, окаяните и смирени твои роби, от унинието, забравата, неразумието, нерадението...

Св. Теофан Затворник
Не познаваме опасността за себе си, и затова не я усещаме; не я усещаме, и затова сме безгрижни. Каквото и да предприемете за вразумяването на такъв грешник, всичко ще е напразно. Той е дълбоко потопен в греха като в море. Викайте колкото си искате над водата ­ онзи, който е под нея, няма да чуе нищо. Поразявайте нерадивия грешник с каквото си щете, той изобщо няма да се смути. Обрисувайте пред него собственото му състояние и той ще каже: това не съм аз. Посочвайте му голямата опасност, която го дебне, и той ще ви уверява, че това не го засяга. Пробуждайте го от съня и той няма да се засрами да заяви: та аз действам. Толкова е здрав покровът, с който се покрива грехът от взора на ония, които е успял да завладее!

Св. Паисий Величковски
Преди всяко грехопадение бесовете подлагат човека на следните страсти: мрачно забвение, жесток гняв, т. е. нечовешка и зверска злоба, и невежество като безпросветен мрак. Тези три страсти предшестват всеки грях. Човек не ще извърши никакъв грях, преди предварително да се е предразположил към злото или чрез забвение, или чрез гняв, или поради невежество.

о. Eлчанинов
Пушенето и всеки наркотик затъмняват чистотата ни. Първата цигара е първото падение. Не лъжливо пуританство, а дълбоко убеждение ме кара да ти говоря тези неща. Попитай всеки пушач и ще ти каже, че в психологичен план началото на пушенето е било за него в някакъв смисъл падение, отваряне на вратата към всичко забранено и порочно.




Грях. Първородният грях

Виж също Наследственост на греха, Виждане на своя грях, Борба с греховете, Любов, Християнска любов, заповеди, Блудство, прелюбодейство.

"В който ден вкусиш от него, без друго ще умреш" (Бит. 2:17).

"Ще се върне плътта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал" (Екл. 12:7).

"Бог не е създал смъртта, а е създал човека за нетление" (Прем. Сол. 1:13; 2:23).

"Защото в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми" (Пс. 50:7).

"Истина, Истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и дух, не може да влезе в Царството божие: роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух" (Йоан. 3:5-6).

Св. Игнатий Брянчанинов
Преди падението тялото на човека е било безсмъртно, чуждо на недъзите, чуждо на сегашната си дебелост и тежест, на греховните и плътски усещания, които днес са естествени за него. Чувствата му са били несравнимо по-тънки, действието им е било несравнимо по-обширно, напълно свободно. Облечен в такова тяло, с такива сетива, човек е бил способен сетивно да вижда духовете, ... притежавал е способност да общува с тях, способност към такова виждане на Бога и общение с Него, сродни с тези на светите духове... С падението се е променила и душата, и човешкото тяло. В буквален смисъл падението е било едновременно и смърт за тях... В това състояние на мъртвост, поради крайната си грубост и недодяланост, телесните чувства не са способни за общение с духовете, не ги виждат, не ги чуват, не ги усещат.

След падението на първите хора, като произнесъл присъдата над тях, още преди изгонването им от рая "направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече" (Бит. 3:21). Кожените дрехи, според обяснението на светите отци (Св. Йоан Дамаскин, "Точно изложение на православната вяра", кн. 3, гл. 1) означават нашата груба плът, която при падението се е променила: изгубила е своята тънкост и духовност, придобила е сегашната си огрубялост. Макар първопричина за промяната да е било падението, но промяната се е извършила под влиянието на Всемогъщия Творец, по Неговата неизречена милост към нас, за наше най-голямо благо... Чрез допускането тялото ни да огрубее, ние сме станали неспособни сетивно да виждаме духовете, в чиято област сме изпаднали. Ще поясним това. Ние сме придобили като че ли естествено влечение към злото. Това влечение е естествено за падналото естество: то е подобно на влечението на демоните към зло; "помислите на човешкото сърце са зло още от младините му" (Бит. 8:21). Но в нас е смесено и добро, и зло: ту ни влече злото, ту, загърбвайки това влечение, се обръщаме към доброто. Демоните, напротив, винаги и всецяло са устремени към злото. Ако се намирахме в чувствено общение с демоните, тогава те в най-кратко време окончателно биха развратили човеците, постоянно внушавайки зло, явно и непрестанно съдействайки на злото, заразявайки с примерите на своята постоянна престъпна и враждебна на Бога дейност... Преуспявайки в злото, хората бързо биха станали демони; покаянието и изправянето от падението биха били невъзможни за нас. Премъдростта и благостта Божия са поставили преграда между човеците, низвергнати на земята от рая, и духовете, низвергнати на земята от небето - грубата вещественост на човешкото тяло. Така земните правителства отделят с тъмничен зид от обществото на хората злодея, за да не вреди той на обществото и да не развращава другите.




За наследствеността на греха

Св. пророк Иезекиил, Глава 18:19-22
"Вие казвате: "защо пък синът не носи вината на баща си?" - Защото синът постъпва законно и праведно, пази всички Мои наредби и ги изпълнява: той ще бъде жив".

"Душа която съгрешава, ще умре; син не ще понесе вината на баща, и баща не ще понесе вината на син, правдата на праведния при него си и остава, и беззаконието на беззаконния при него си и остава".

"И беззаконник, ако се обърне от всички свои грехове, каквито е вършил, ако пази всички Мои устави и постъпва законно и праведно, ще бъде жив, не ще умре".

"Всички негови престъпления, каквито е вършил, не ще му се спомнят; в своята правда, която ще върши, той ще бъде жив".




За виждането на своя грях

Св. Антоний Велики
Не е велико дело да твориш чудеса, не е велико дело да виждаш ангели; велико дело е да виждаш собствените си грехове.

Св. Исаак Сирин
Този, който почувства своя грях е по-високо от този, който с молитвата си възкресява мъртви.

Св. Петър Дамаскин
Няма нищо по-добро от това да знаеш своята немощ и неведение, и няма нищо по-лошо от това да не ги знаеш. Едва когато умът започне да вижда своите съгрешения - многобройни като  морския пясък, едва тогава започва просветата на душата и нейното оздравяване.

Св. Игнатий Брянчанинов
Аз не виждам своя грях, защото все още служа на греха. Не може да види своя грях онзи, който се наслаждава от него, който си позволява да вкусва от него (греха) макар и с мисъл или сърдечно съчувствие. Само този може да види греха си, който се е отрекъл решително от каквато и да е дружба с греха. който е застанал на стража пред вратата на своя дом с оголен меч - словото Божие, който отсича с този меч греха, в какъвто и вид да се приближи той към него. Който установява вражда с греха, насилствено го отхвърля от ума, сърцето и тялото си, на такъв Бог дарува велик дар - виждане на своя грях.

Който се е отказал да осъжда ближните, неговата мисъл, естествено започва да вижда своите грехове и слабости, който той не е виждал докато се е занимавал с осъждане на другите. Св. Игнатий Брянчанинов за виждането на своя грях.

Св. Теофан Затворник
Преуспяването в духовния живот е белязано с все по-голямо съзнание за собствената негодност.

Св. Йоан Кронщадски
Да виждаш своите грехове и тяхното множество в цялата им гнусота - това действително е Божи дар, подаван вследствие на усърдна молитва.




За борбата с греховете

Авва Йоан Ниски
Само чрез сражение душата постига напредък.

Св. Василий Велики  (330 - 379)
Премълчаният грях е гнойна рана в душата. Както ние наричаме благодетел не този, който оставя в тялото вредното, а напротив този, който го изкарва навън... Така, очевидно е, че да се скрива грях, значи да се готви смърт за болния. Защото е казано: "Жилото на смъртта е грехът" (!Кор. 15:56). "По-добре открито изобличение, нежели скрита любов" (Прит. 27:5). Ето защо да не прикриваш грехове у други, за да не станеш вместо братолюбец – братоубиец. Не прикривай греховете и у себе си. Защото е казано: "Който не изцелява себе си от грехове, брат е на този, който погубва себе си" (Прит. 18:9) ... А ако за обръщането на някого, като коринтски блудник, се окаже недостатъчно да получи осъждане и мъмрене от мнозина, то на такъв трябва да се гледа като на езичник...

Попитали Свети Василий Велики: "Този, който допуска другият да стори грях, виновен ли е за греха?"
- Това е явно от думите на Господа, който е казал за Пилата: "По-голям грях има оня, който ме предаде на тебе" (Йоан 19:17).
- А трябва ли да мълчим, когато другите грешат?
- Че това не трябва да става, виждаме от заповедите на Господа, Който е казал в Стария Завет: "Изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него" (Лев. 19:17).
- Трябва ли да считаме Сатаната за виновник за човешките грехове?
- Мисля, че Сатаната сам по себе си не може на никого да бъде виновник за греха... Той използва естествени движения, както се е опитвал да стори с Господа, когато узнал, че гладува... (Мат. 4:3), и забранени страсти, както е постъпил с Юда... А че и злото се заражда в нас самите, това ясно посочва Господ, като казва: "от сърцето излизат сзлите помисли..." (Мат. 15:19). А това се случва с тези, които поради нехайство оставят в себе си необработени естествените семена на доброто... (Прит. 24:30-31)

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Навикът е като дълг. Ако някой привикне да греши, то греши и неволно, без да иска, принуждаван от навика като от заемодавец.

За блудниците, за безаконниците, за грешниците се [Аз, Господ] разпънах, за тях прострях на Кръста пречистите Си ръце, та всеки, който иска спасение, да дойде и да се спаси. От никого няма да се отвърна, никого няма да прогоня от Своята благост, макар някой и хиляда пъти на ден да идва при Мен и да си отива, и после отново да се връща при Мен. Защото дойдох да призова не праведниците, а грешниците към покаяние."

Св. Йоан Лествичник (ок. 570—603)
Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.



Грях. Последици от греха

"Всякой, който прави грях, роб е на греха" (Йоан. 8:31-34).

"Сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен. Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ" (Рим. 6:22-23).

"Всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име" (Деян. 10:43).

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Ако си грешник, кай се! Не искаш? Тогава ще се мъчиш в геената повече и от самите демони, разбира се, ако не се погрижиш преди смъртта да свалиш от себе си бремето на своите грехове. Аз се боя, казваш ти, понеже мисля, че за мене няма спасение. Какво говориш, човече?! Когато блудстваш, нима Бог не може да те умъртви с мълния? Но Той и досега те чака, възлюбени, чака те да се вразумиш и, като се покаеш, да се очистиш от страстите си. Защото в каквото състояние смъртта завари човека, в такова ще го и проводи (на Съда). Ако умреш като роб на дявола, ще бъдеш нещастен в бъдещия живот. А ако се освободиш от греха преди смъртта си, ще имаш блажен жребий в бъдещия век и ще отидеш при Господа.

 



За девството

Виж също Монашество, Целомъдрие

"След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец. ... и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята. Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца" (Апок. 14:1, 3-4).

"Не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме" (Мат.19:11-12).

"Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено. ... Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави" (1Кор. 7:32-35,38).

Св. Антоний Велики
Девството е печат на съвършенството, подобие на Ангелите, духовна и свята жертва; венец, сплетен от цвета на добродетелите, благоухаеща роза, оживяваща всички, които се намират до нея, най-приятно благоухание за Господа Иисуса Христа, велик дар Божий, залог за бъдещото наследство в Небесното царство.





За демоните и помислите

Виж също: Дявол.

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Когато дяволът непрестанно те примамва с някой греховен помисъл, ти не скърби за това и нека сърцето ти не отслабва. Не разследвай подробно с ума си неговите хитрости. Но по-добре с негодувание го нападни и му кажи: "Всичкото зло, към което ти ме подстрекаваш, о дяволе, Господ Бог ще разбие в главата ти, понеже то от теб произлиза и на теб ще бъде вменено за грях в Съдния ден. Защото Бог вижда откъде се ражда коварството." Кажи така, без да изследваш повече с ума си лошите помисли. Но когато се случи да изпълниш внушенията на дявола, тогава скърби, съкрушавай се, плачи, понеже с това ти се устремяваш към вечния огън.

Ако пък дяволът не престава да те съблазнява с помисли, но ти ги отхвърляш и не ги изпълняваш на дело, тогава защо да униваш? Защо да скърбиш? Не бой се! Никой от благоугодилите на Бога не е избегнал мисловната бран. На нея са били подложени и светите мъченици, на които дяволът също е нашепвал подобни (изкусителни) помисли, но те оставали непобедими.

Св. Максим Изповедник (ок. 580-662)
Демоните вземат повод от всичките страсти, които лежат в душата ни, и създават в нас страстни помисли. След това, нападайки чрез тях ума, принуждават го да изпадне в съгласие за грях. След като го победят в това, въвеждат го в мислен грях, а след извършването му, като пленник го водят към самото дело. Най-сетне, като опустошат душата чрез помислите, те се отдалечават заедно с тях. В ума остава само идолът, т.е. мисления образ на греха, за който Господ казва: "И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението" (Мат. 24:15). Читателят да разбира, че това свято място и храм Божий е човешкият ум, в който демоните, след като опустошат душата със страстните помисли, са поставили греховния идол. Казаното от Господа се е сбъднало и исторически, както го е описал Йосиф Флавий. Някои впрочем казват, че същото ще бъде и при Антихриста.




За децата. За кръщението на децата

Виж също Кръщение. Повече ТУК.

Божията благодат може да освети децата  още в майчината утроба: "Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди. Още от утробата на Тебе съм оставен; от утроба майчина Ти си мой Бог" (Пс. 21:10-11).

"Преди да те [пр.Иеремия] образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те" (Иер. 1:5; вж. още Съд. 13:4-7).

"Той [пр.Йоан Кръстител] ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си" (Лук. 1:15).

"Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна да ушите ми, проигра младенецът [пр.Йоан Кръстител] радостно в утробата ми" (Лук. 1:44).

"А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: Осанна Сину Давидову!, възнегодуваха и Му рекоха: Чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: Да! Нима никога не сте чели: "Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкми похвала?" (Пс. 8:3; Мат. 21:15-16).

"Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Йоан. 3:5).

"Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие" (Лука 18:15-16).

"И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, ... се покръсти тя и домашните й..." (Деян. 16:15).

"Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни" (Деян. 16:33).

"Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная"  (1Кор. 1:16).

"Може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?" (Деян.10:47)

"Ангел (светий)... му рекъл: ...Той [ап.Петър] ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом" (Деян.11:14 ).

"Ако, прочее, Бог им даде [на езичниците] равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?" (Деян.11:7)




За добротата

Св. Антоний Велики
Добротата е единствения начин да познаем Бога.




За добрите дела, да се прави добро

Божественото Писание положи вечния живот в богомислието и в плода на добрите дела... Понеже за богопознанието Господ Иисус е казал: "Това е прочее вечният живот, да познават Теб, Истинния Бог и Иисус Христос, Когото си изпратил" (Йоан. 17:3). А за добрите дела отговаря тъй: "Всеки, който остави дом или братя, или сестри, или баща, или майка, или съпруга, или синове, или имот заради Моето име, стократно ще плучи и ще наследи живот вечен" (Мат. 19:29).

Иисус: "Както искате да постъпват с вас човеците, тай и вие постъпвайте с тях" (Лук. 6:31).

Иисус: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:13-16);

Иисус: "Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си" (Мат. 10:14). Виж също: (Лук. 19:11-27); (Мат. 25:31-46); (Лук. 10:25-37) (притча за милосърдния самарянин); виж също притчата за безплодната смоковница (Лук. 13:6-9).

Вярващият се спасява с вярата и делата си:

"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? ...Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва" (Иак. 2:14,17). "Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. ...Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва? Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака? Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?" (Иак. 2:19-22). "Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра? ...Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва." (Иак. 2:24, 26).

"Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16).

"Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим" (Еф. 2:10).

"Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм" (1Кор. 13:2).

"Които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Йоан. 5:29).

"... по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.
Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие". (Maт. 7:16-21).

"В Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов" (Гал. 5:6).

Св. Исаак Сирин
В каквато степен човек се приближава към Бога в своите намерения, в такава степен и Бог се приближава към него с дарованията Си.

Св. Марк Подвижник
Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен. Неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Григорий Нисийски
Както Божията благодат не може да обитава в душите, които се отклоняват от своето спасение, така и човешката добродетел е сама по себе си недостатъчна, за да възвиси до съвършенство души, чужди на благодатта. Праведните дела и благодатта на Светия Дух се съединяват заедно и изпълват с блажен живот душата, в която те се обединяват.

Св. Марк Отшелник (V век)
Всеки, който е кръстен в истинската вяра, е приел тайнствено пълнотата на благодатта. Но той се убеждава в това едва когато опази заповедите. Спазването на заповедите обаче се основава изцяло на молитвата, защото няма нищо по-висше от любовта към Бога, която се разкрива в спазването на заповедите.



Добра дума

Виж също Злопаметство. Злословие.

Архимандрит Серафим
Добрата дума няма за цел да смайва с нечувани новости, да разкрива сензационни събития, а да зарадва сърцето, да нахрани душата, да огрее някой печален дом със светлина!




Господ Иисус Христос постоянно учил да развиваме у себе си добри качества

Виж например Проповедта на планината (Мат. 5, 7 гл. ) и Десетте блаженства, в които е начертан пътят към съвършенство (Мат. 5:3-12).

В притчата за сеяча (Мат. 13:3-23) и особено в притчата за талантите (Мат. 25:14-30) се говори за необходимостта да се развиват и тези естествени способности, които Бог ни е дал. Съчетанието на благодатни дарования с развити способности (таланти) съставлява истинско богатство за човека; затова е казано, че "Царството Божие вътре във вас е" (Лук. 17:21).

Авва Иоан от Кизика
Попитали авва Иоан: "Как да се придобие добродетел?"
Старецът отговорил:
"Ако някой иска да придобие добродетел, то не може да я придобие преди да намрази противоположния й порок.
И така, ако ти желаеш да имаш плач, трябва да намразиш смеха.
Искаш ли да имаш смирение - намрази гордостта.
Искаш ли да бъдеш въздържан - намрази пресищането.
Искаш ли да бъдеш целомъдрен - намрази сладострастието.
Искаш ли да бъдеш нелюбостяжателен - намрази всяка вещ.
Искаш ли да бъдеш милостив - намрази сребролюбието.
Който иска да живее в пустинята, нека намрази градовете.
Който иска да се подвизава в безмълвие, нека намрази свободните разговори.
Който желае да бъде странник, нека намрази хвалбите.
Който желае да се въздръжа от гняв, нека намрази общуването със светски лица.
Който желае да бъде незлопаметен, нека намрази злоречието.
Който желае да не се развлича, нека пребъдва в уединение.
Който желае да удържи езика си, нека затули своите уши, за да не чува много разговори.
Който желае да има винаги страх Божи, нека намрази телесното спокойствие, да обикне скръбта и притеснението и тогава ще може искрено да служи на Бога" (Из "Духовна ливада").

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Не чуваш ли Апостола, който казва: "Бъдете готови да се защитите срещу всеки, който ви иска сметка за вашата надежда" (1 Петр. 3:15)? А и Павел ни съветва същото с думите си: "Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост" (Кол. 3:16). Да, но какво отговарят на това онези, които са по-безумни от търтеите? "Всеки благословен човек е простодушен" и "Който ходи в непорочност, ходи с увереност" (Притч. 10:9). Това е причина за всички злини, че повечето хора дори не знаят да привеждат свидетелствата на Писанията според това, което е нужно. Така е, защото тук не се говори нито за безразсъдния, нито за онзи, който нищо не знае, а за непорочния, за незлодееца, за човека имащ съвест. Ако беше така, щяха да са безполезни думите: "Бъдете умни като змиите и невинни като гълъбите" (Мат. 10:16). Но защо трябва да се говорят такива неща, щом тези думи не посрещат никаква необходимост? Така е, защото освен казаното и в останалите неща не сме постигнали успех, имам предвид в живеенето и в начина на живот, а във всяко отношение сме жалки и достойни за присмех и винаги сме готови да се обвиняваме един друг, но сме мудни в това да поправяме нещата, заради които ни обвиняват и упрекват.

Св. Григорий Нисийски
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.




Дух Свети

Виж също: Бог. Филиокве. Благодат

(Верую) в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците (Символ на вярата).

"А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина" (Йоан. 16:13).

"А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен" (Йоан. 7:37-39).

"Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38).

Дух Свети - Осветител: "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия Дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Святия Твой Дух не отнимай от мене" (Пс. 50:12, 13).

За Разумността на Светия Дух: "А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене" (Йоан. 15:26-27).

"И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки... А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (Йоан. 14:16, 26).

"Духът му рече…", "Духът каза на Филипа…" (Деян. 10:19, 8:29).

За Божествеността на Духа: "А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода" (2Кор.3:17-18).

"…да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?… ти излъга не човеци, а Бога" (Деян. 5:3-4).

"Неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните. В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха; защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от лукавство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се неправда" (Прем. 1:3-5).

"...Само ако Духът Божий живее във вас... ако ли Христос е във вас... ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас... понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; ...[то] Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии" (Рим. 8:9, 10, 11, 14, 16).

Виж също Йоан. 14:15-21; Марк. 4:26-29 - притча за растящото семе; Мат. 13:31-32 - притча за синапеното зърно; Мат. 8:24-30; Мат. 25:1-13 - притча за десетте девици.

Виж също За благодатта

Св. Ириней Лионски (ок.130 - ок. 202)
Където е Църквата, там е и Духът Божий, и където е Духът Божий, там е и Църквата и всяка благодат.

Авва Хроний
Ако душата е бдителна и отбягва всяка разсеяност, и се отрича от своята воля, тогава Божият дух навлиза в нея и тя може да Го приеме, защото е приготвила място за Него.

Св. Григорий Богослов (326-390)
Общото между Отца и Сина и Светия Дух - това е нетварността и Божеството; общото между Сина и Светия Дух e това, че те са от Отца; а особеност на Отца е нерожденносттa, на Сина - рожденносттa, а на Светия Дух - изходността.

Св. Василий Велики (330 - 379)
Най-важното доказателство за това, че Духът е единосъщен с Отца и Сина, е казаното, че Той има такова отношение към Бога, каквото у всеки човек има духът, пребиваващ се в него. Защото е казано: "кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух" (1Кор. 2:11). И това е достатъчно.

Блажени Tеодорит
С думите Който изхожда от Отца, Спасителят свидетелствува, че Отец е източник на Светия Дух. Той не каза: "излиза" или "произлиза", но "изхожда", за да ни покаже, че Тяхното естество е едно и също, че съществото Им е неразчленимо и неразделно, и Лицата са взаимно съединени. Защото това, което изхожда не може да бъде отделено от това, от което то произхожда.

Блажени Августин (354-430)
Отец е дал битие на всичко, и Сам нищо от никого не е получил. Но равенство със Себе Си не е дал никому, освен на Сина (Който се родил от Него) и на Духа Светий (Който от Него изхожда). ...От Отца е Синът, от Отца е и Светият Дух, но Синът е роден, а Духът изхожда [от Отца]... Не Сам от Себе Си е Синът, а от Този, от Когото е роден; не Сам от Себе Си е Светият Дух, а от Този, от когото изхожда... Отец не е намалил Себе Си, за да роди от Себе Си Сина, а така родил от Себе Си друго Себе Си [рус. "родил другого Себя"], че целият остава в Себе Си и пребивава в Сина. Също и Духът Светий, всецял от всецялото, не се отделя от Този, от Когото изхожда, а изхождайки от Него е единосъщен с Него, без да Го намалява поради Своето изхождение и без да Го увеличава чрез пребиваването Си в Него.

Св. Макарий Велики
Нито мъдрите заради мъдростта си, нито разсъдливите заради своята разсъдливост ще успеят да придобият душевна прозорливoст или да кажат какво представлява тя, ако не им се открие разбирането на Светия Дух и не придобият точно познание за душата.

Св. Кирил Александрийски
Веруем и в Духа Святого... от Отца исходящего... Мы научены тому, что Он исходит от Отца, но не доискиваемся того, как исходит, держась в тех пределах, которые нам положили богословы и блаженные мужи.

Св. Григорий Богослов (326-390)
Он мой Бог, Им познал я Бога, Он Сам есть Бог и меня в той жизни творит богом. Он всемогущ. Он раздаятель даров, предмет песнопений чистого лика небесных и земных; Он, Жизнеподатель, сидит на превознесенном престоле, исходит от Отца. Он Божия Сила, Самовластитель...

Св. Григорий Богослов (326-390)
Дух Святой всегда был и есть и будет; Он не начал и не прекратит бытия, но всегда пребывает с Отцом и Сыном. Ибо невозможно было или Отцу когдалибо быть без Сына, или Сыну без Духа: крайне бесславно было бы для Божества, как бы вследствие изменения Своих советов прийти в полноту совершенства. Итак, Дух всегда был приемлемым, а не приемлющим; совершающим, а не совершаемым; наполняющим, а не наполняемым; освещающим, а не освещаемым; приводящим к обожению, а не вводимым в обожение. Он всегда один и тот же, Сам для Себя и для Тех, с Которыми соединяется. Он невидим, не подлежит времени, невместим, неизменяем, не имеет ни качества, ни количества, ни вида. Он неосязаем, самодвижен, приснодвижим, свободен, самовластен, всесилен (хотя, как все принадлежащее Единородному, так и все принадлежащее Духу, возводится к первой Причине). Он- Жизнь и Животворец; Он Свет и Податель света; Он истекающая Благость и Источник благости; он Дух правый, владычний (Пс. 50, 12, 14). Через Него познается Отец и прославляется Сын (Ин. 16, 14), Сам Он, познаваемый только Ими-целостное единение, единое служение и поклонение.




Духовният живот на християнина

Виж също Плът, делата на плътта. Благодат Божия. Бодърствуване. Божията воля - да я следваме. Главното в живота. Добри качества, да развиваме у себе си. Духовен живот. Желание да умреш.  Как да живеем. Кръст, тесният път. Мир, душевен мир. Мъдрост, премъдрост. Неосъждане. Нестяжание, житейски грижи. Покаяние. Самоукорение. Святост. Скромност. Страх, Страх Божи. Трезвение. Християнска любов. Цел на християнския живот. Царство Божие. Чистота на сърцето.

"Живейте духом и не изпълнявайте прищевките на плътта. Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали. Ако се водите по дух, вие не сте под закон." (Гал. 5:16-18).

"Плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон" (Гал. 5:16-18).

Св. Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107)
Бъдете подражатели на Иисуса Христа, както и Той - на Своя Отец (Фил. 7:2).

Св. Максим Изповедник
Богословие без практика е богословието на демоните.

Св. Симеон Нови Богослов
Не казвайте, че е невъзможно да се приеме Божественият Дух;
не казвайте, че без Него може да се спаси човек;
не казвайте, че някой е причастен Нему, без сам да знае това;
не казвайте, че Бог е невидим за хората;
не казвайте, че хората не виждат Божествената светлина
или че това е невъзможно в днешните времена!
Това никога не е невъзможно, приятели!
Дори е твърде възможно за желаещите.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Навсякъде война, навсякъде борба; и само духовно подвизаващите се получават успокоение, ръководейки се от Божия закон.

Из житието на Св. Игнатий Брянчанинов
...Творбите на такива видни духовни писатели от края на XVIII и XIX в. като св. Тихон Задонски, св. Теофан Затворник, митрополит Филарет Московски, св. Йоан Кронщадски, а в по-ново време светителите: архиепископ Инокентий (Борисов), архиепископ Никон (Рождественски), Архиепископ Серафим (Соболев), архиепископ Йоан Шанхайски, архиепископ Аверкий Сиракузко-Троицки, чиито трудове и учение са в пълен контраст с произведенията и идеите на т.нар. руски "религиозни" философи и писатели от същата епоха като Вл. Соловьов, Л. Толстой, Е. Трубецкой, Н. Бердяев, С. Булгаков, П. Флоренски, широко разпространили своите неправилни богословски възгледи и вредни еретически теории. Съчиненията на тези две групи автори, коренно различни по своята същност, сочат два противоположни пътя. Последните, предлагайки съблазнителни примамки — повърхностните псевдорелигиозни разсъждения на плътския разум, водят по пътя на заблужденията и отклоняват от истинската духовност онези, които искрено я търсят. Творенията на представителите на истинското православно богословие пък, свидетелствуващи за неповредената истина на св. Православие и водещи към нея, са незаменими наставници в духовния живот. Към тях справедливо се числи и епископ Игнатий Брянчанинов.



За дявола

Виж също: Демони

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Цялото зло, което нахлува в мислите ти всеки ден и час, посява в теб по древния си обичай сатаната, който се старае с хитрост тайно да измами твоите чувства и после да те хвърли в пропастта. ... Дяволът е безсрамен и по всякакъв начин изкушава човека.



Единство, стремеж към него

Виж също Спасение, Църкватаа

"И ще бъдете едно стадо и един Пастир" (Йоан. 10:16).

"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил" (Йоан. 17:21-26).

"Имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени; нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си" (Фил. 2:2-3)

"Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Мат. 18:20).

"Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно! То е като драгоценен елей... като роса ермонска, която пада на планината Сионска, защото там Господ изрече благословение и живот навеки" (Пс. 132:1-3).

Св. Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107)
Не се заблуждавайте, братя мои, който следва тия, които създават разкол, той не ще наследи царството Божие.

Св. Ириней Лионски
Там, дето е Църквата, там е Духът Божи и дето е Духът Божи - там е Църквата и всяка благодат, защото в Духа е истината. Ето защо, които не са причастни към Него, сами са се отделили от Църквата Христова.

Блажени Августин (354-430)
Никой не достига спасение и вечен живот, освен този, който има за глава Христа; а да има за глава Христа може само този, който се намира в Неговото тяло, което е Църквата... Който не е между Христовите членове, той не може да има християнското спасение... Всеки, който се е отделил от общение с Църквата, макар и животът му да би бил достоен за похвала, единствено за това беззаконие, че той се е откъснал от единението с Христа, няма да има живот, но Божият гняв виси над него.

Св. свещеномъченик Киприян
Люде, непазещи съюза и искреното общение с Църквата, ако ще да са предали себе си на смърт за изповядване името Христово, грехът им не ще се умие и със самата кръв, незаличимата и тежка вина на разделението не ще се очисти даже и със страданията. Намиращите се вън от Църквата не може да бъдат мъченици; оставили Църквата не ще могат да царствуват с тия, които ще се сподобят с царството.




Езикът, да следим за него

"Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата. Добрият човек от добро съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден" (Мат. 12:34-37); (Мат. 5:22-23).




Ерес

Виж също: Разкол, разпри в Църквата.

"Тъй казва Господ Саваот: не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват: те ви лъжат, разказват измислици от сърцето си, а не това, що иде от устата Господни. Те постоянно говорят на тия, които не Ме зачитат: "Господ рече: Мир ще имате." И всекиму, който ходи по упорството на сърцето си, казват: "Зло не ще ви сполети." Аз не съм пращал тия пророци, те сами са се разтичали; Аз не съм им говорил, а те пророкуваха. Ако те биха стояли в Моя съвет, то щяха да обявят на Моя народ думите Ми и щяха да ги отклоняват от лошия им път и от лошите им дела... Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които боравят със свой език, а казват: "Той рече" (Иер. 23:16-17; 21-22,31).

"Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението" (Еф. 4:5).

"Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие" (Гал 5:19-21).

Мисли за ереста и еретиците и отношението ни към тях (виж глави 9-13 от книгата): Св. Игнатий (Брянчанинов), Св. Симеон Нови Богослов, Св. Ириней Лионски, Св. Варсоноуфий Велики и Иоан Пророк, Св. Паисий Велики, Св. Нил Сорски, Св. Теофан Затворник, Св. Теодор Студит, Св. Амвросий Оптински и др.




Как да се отнасяме към еретиците?

"Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си" (Тит 3:10-11). "Бягай от такива" (1Тим. 6:5).

"Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел" (2Пет 2:1 и сл.).

"Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница" (Деян 5:17-18).

"Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев. Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос" (Деян 15:5).

"Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес, който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон" (Деян 24:5-6 и сл.).

"Ти имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя. ... Имам малко нещо против тебе, задето имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да вкара в грях синовете Израилеви, та да ядат идоложертвено и да блудствуват. Тъй и ти имаш някои, които държат николаитското учение, което мразя. ...Имам малко нещо против тебе, задето допускаш жената Иезавела, която нарича себе си пророчица, да учи и прелъстява рабите Ми да блудствуват и да ядат идоложертвено" (Откр. 2:6,14,15,20).

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Ние нямаме за цел да повалим нашите противници, а да ги вдигнем, ако те са паднали. Нашето слово към тях не отваря рани, а изцерява рани. Не трябва да говорим гневно с еретиците, а кротко. Защото няма нищо по-силно от кротостта и мекия тон.

Всичко трябва да предоставим на молитвата. Колкото по-неблагочестиви са еретиците, толкова по-усърдно ние трябва да се молим за тях, та някога да се отвърнат те от своето безумие.

Ако еретиците не се каят, то е защото верните нямат сияещ живот.

Недостигът на ортопраксия [т.е. на правилно действие на ума, душата и тялото на цялостния човек] опорочава благолепните предмети на нашата вяра и преобръща всичко с главата надолу

 



Жажда за Бога

Виж също: Иисус Христос. Икуменизъм. Иноверие, инославие. Истина. Неверие, безбожие, атеизъм. Религия. Тайнства. Традиция. Царство Божие. Цел на християнския живот. Църквата.

Св. Теофан Затворник
Жаждата за Бога се изразява във всеобщ стремеж към всесъвършеното благо и се вижда ясно също и във всеобщото недоволство от нищо тварно. Какво означава това недоволство? То означава, че нищо тварно не може да удовлетвори нашия дух. Излязъл от Бога, той търси Бога. Него да вкуси желае и пребивавайки в жив съюз и в съчетание с Него, в Него се успокоява. Когато достигне това, е спокоен, а докато не го достигне, не може да има покой. Колкото и да има някои тварни вещи и блага, все са му малко. И всички... търсят и търсят. Търсят и намират, но като намерят, захвърлят ги и започват да търсят отново, за да намерят пак и пак да ги захвърлят. И така без край. Това означава, че не търсят това и там, където трябва. Не показва ли това, че в нас има сила, която ни тегли от земята и земното там горе - към небесното! Не Ви разяснявам подробно тези проявления на духа, а само навеждам мисълта Ви към неговото присъствие в нас и Ви моля повече да помислите и да достигнете до пълното убеждение, че в нас наистина има дух. Защото в него е отличителната черта на човека. Човешката душа ни прави с нещо малко по-висши от животните, а духът в нас е нещо малко умалено от ангелите.




За земния живот

Св. Тихон Задонски
Князът и велможата са княз и велможа само до гроба.

Св. Йоан Кронщадски
На всички им се иска да живеят! Животът на всички им е мил. А откъде идва животът? От единия Бог! А иска ли ни се да умираме? Иска ли ни се вечно да се мъчим или не? О, не, не! И един час мъчения понякога е непоносим, а какво ли е да се мъчим вечно? А към вечен живот водят вярата, правдата, покаянието, добродетелта, самоотвержението, умъртвяването на страстите. А да живеем, и то да живеем вечно, иска ли ни се? Как да не ни се иска! Тогава да се каем и поправяме незабавно. Да викаме на помощ Господа Бога! Той е близо до нас, както майката е близко до кърмачето.




За желанието да умреш

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Една жена все се жалвала на стареца от скърбите си и непосилните си трудове и изразявала желание по-скоро да умре. А старецът й отговорил: "Един старец казвал, че не се страхува от смъртта. Като носел веднъж в гората наръч дърва, той много се изморил. Седнал да си почине и в скръбта си рекъл: "Ех, да дойдеше смъртта!", но когато смъртта дошла, той се изплашил и предпочел да понесе дървата.




Жена

Виж също Мъж, Брак, Семеен живот, Целомъдрие, съпружеска вярност, Грях, Блудство, прелюбодейство, Заповеди, Любов, Християнска любов.

"Честит е мъжът на добра жена, и броят на дните му е двоен. Добродетелна жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му, добра жена е честит дял: тя се дава дял на ония, които се боят от Господа; с нея у богат и у сиромах е доволно сърцето, и лицето във всяко време е весело" (Иисус син Сир. 26:1).

"Унило сърце, тъжно лице и сърдечна рана е лошата жена. Отпуснати ръце и разслабени колена е жена, която не ощастливи своя мъж" (Иисус син Сир. 25:25).

"Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си." (1Кор. 7:1-11).

"Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото" (Eфес. 5:22-23).

"Вие мъжете обичайте жените си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото" (1Кор. 25-26).

"На жена не позволявам да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. Тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, любов и в светост с целомъдрие." (1Тим. 2:12)

"Няма мъжки пол ни женски, защото всички вие сте едно в Христа Иисуса" (Гал. 3:28).

"Вие не приехте духа на робството, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!" (Рим. 8-15)

Св. Григорий Богослов (Назиански)
"Един и същ творец на мъжете и жените, същата кал, същата вяра, същата смърт, същото възкресение."




Как да живеем

Вж. също: Бодърствуване. Божията воля - да я следваме. Главното в живота. Добри качества, да развиваме у себе си. Духовен живот. Желание да умреш.  Кръст, тесният път. Мир, душевен мир. Мъдрост, премъдрост. Нестяжание, житейски грижи. Осъждане и себеосъждане. Покаяние. Святост. Скромност. Страх, Страх Божи. Трезвение. Християнска любов. Цел на християнския живот. Царство Божие. Чистота на сърцето.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Идващите при стареца Амвросий често задавали общия въпрос: "Как да живеем?" Старецът обикновено под формата на шега отвръщал: "Да живеем, без да тъгуваме, никого да не осъждаме, на никого да не досаждаме и към всички да проявяваме дълбоко уважение."
"Да не тъгуваме" означава да понасяме търпеливо скърбите и неуспехите в живота.
"Да не осъждаме" сочи разпространения между хората недостатък да осъждат ближния.
"Да не досаждаме" - да не причиняваме на някого неприятност или скръб.
Да се отнасяме към всички с дълбоко уважение и да не се гордеем. Дълбокият смисъл на тези думи е смирението.

На този въпрос старецът отговарял и малко по-различно: "Трябва да живеем нелицемерно и да се държим примерно, тогава делото ни ще е истинно, а иначе ще излезе лошо."

Или така: "Да се живее, може и в света, само не пред очите на всички."

"Трябва да живеем на земята така - говорел старецът, - както колелото се върти - само с една точка се докосва до земята, а с останалите непрекъснато се стреми нагоре, а ние като легнем на земята, не можем да станем. "

На въпроса "Какво означава да живеем според сърцето си?", старецът отговарял: "Да не се месим в чуждите дела и да виждаме у другите само доброто."

"Внимавай, Мелитона! - казвал той на една монахиня, предпазвайки я от високомерие, - дръж средния тон; ако вземеш по-висок, няма да ти е леко, ако вземеш по-нисък, ще се подхлъзнеш, а ти, Мелитона, се дръж за средния тон."




За завистта

"Не завиждай на славата на грешник, защото не знаеш, какъв ще бъде краят му". (Иисус син Сир. 9:14)

Св. Василий Велики
Както ръждата изпояжда желязото, така завистта – душата в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Затова онзи, който е завистлив, той не страда никога от недостиг на скърби и печали... Когато му сторят добро, завистливият още повече се ядосва. Той се назкърбява повече от силата на благодетеля, отколкото усеща благодарност за направената му добрина.

Премъдър е бил оня, който е забранил даже да се яде хляб "у завистлив човек" (Прит. 23:6) Тук под хляб се разбира всяко общуване в живота. Както се грижим да поставяме лесно възпламенимо вещество далеч от огъня, така, по възможност, не трябва да влизаме в дружески разговор със завистливите, а да отстраняваме себе си от стрелите на завистта.

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Когато дяволът разпалва душата ти с огъня на завистта, веднага отскочи от него. ... С негодувание го нападни и му кажи: "Всичкото зло, към което ти ме подстрекаваш, о дяволе, Господ Бог ще разбие в главата ти, понеже то от теб произлиза и на теб ще бъде вменено за грях в Съдния ден. Защото Бог вижда откъде се ражда коварството." Кажи така, без да изследваш повече с ума си лошите помисли. Но когато се случи да изпълниш внушенията на дявола, тогава скърби, съкрушавай се, плачи, понеже с това ти се устремяваш към вечния огън.




Задушница, помен

Виж също Смърт, Възпоминание на умрелите, Молитва към умрелите

"Раздавай хлябовете си при гроба на праведните" (Тов. 4:17).

"Всяка година дъщерите Израилеви ходили да оплакват дъщерята на Иефтая" (Съд.11:39-40).

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Прем. Сир. 7:36).




За ветхия и новия закон

"Като казва нов завет, (Господ) признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване" (Евр. 8:13). Вж. също (Иер. 31:31-34).

"Завършекът на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ" в Христа (Рим. 10:4).

[Иисус преди Възкресението Си] "Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден; и видя, и се възрадва" (Йоан. 8:56). "Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму" (Мат. 3:8-9).

"Оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни, според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо" (Рим. 4:16-17).

"Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня . Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне" (Мат. 5:17-18).

[Иисус след Възкресението Си] "И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите." (Лука 24:44)

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Там буквата, а тук духът; там - животът, а тук - Дева; там - Аароновият жезъл, а тук - Кръстът; там - агнец, а тук - Христос; там - безквасници, а тук - втасал хляб.

Блажени Августин (354-430)
Новият Завет е скрит в Стария, Старият се разкрива чрез Новия.




За Божиите заповеди

Преподобни Антоний Великий


Чистотата, непрестанният и неизменен мир, пълното милосърдие и другите прекрасни добродетели, които се увенчават с благоволение - това са Божиите заповеди.

Св. Симеон Нови Богослов
Старателното изпълнение на Христовите заповеди показва на човека неговите немощи (слабости).

Св. Марк Отшелник (V век)
Всеки, който е кръстен в истинската вяра, е приел тайнствено пълнотата на благодатта. Но той се убеждава в това едва когато опази заповедите.

Спазването на заповедите обаче се основава изцяло на молитвата, защото няма нищо по-висше от любовта към Бога, която се разкрива в спазването на заповедите.




За злото. Защо ни се случва зло? Как да различим злото от доброто?

Св. Василий Велики (330 - 379)
Покритата с тръни роза дава на човеците следното прекрасно наставление: "Всичко, що е най-приятно на тоя свят, о смъртни, е примесено с горчивина. Тук вие нямате чисти блага, но навсякъде и във всичко към доброто е примесено и някакво зло: с наслаждението е свързано разкаяние, със съпружеството - вдовство, с изобилието - трудове и грижи, с въздигането - страх от падение, със знатността - излишни издръжки, с утешенията - пресищане, със здравето - болести".

Болестите в градовете и сред народите, сушата, безплодието на земята и бедствията, случващи се с всеки в живота, пресичат умножаването на греха. И всяко подобно зло се изпраща от Бога, за да предотврати пораждането на истинските злини. Защото и телесните страдания, и външните бедствия са създадени за обуздаване на греха. И така, злото не е от Бога, а Бог изтребва злото, както и лекарят унищожава болестта, а не я влага в тялото. А разрушаването на градовете, земетресенията, наводненията, войните, корабокрушенията, всяко изтребване на много хора, ставащо по земята или морето, от въздуха или огъня, или от всяка друга причина, става, за да вразуми останалите, защото Бог вразумява всенародните пороци с всенародни наказания.

Св. Игнатий Брянчанинов
Човешкият ум не е в състояние да разграничи доброто от злото; замаскираното зло го подлъгва леко, почти винаги. Да различи злото от доброто може сърцето - то е негово дело.




За злопаметството

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Как се познава злопаметният човек?
Който мълчи, когато го обвиняват в някой грях, той скрива в сърцето си злопаметство. А който се защищава кротко и спокойно, този не е злопаметен.




За злословието

Виж също Клевета. Неосъждане. Осъждане. Злопаметство. Покаяние. Добра дума. Лицемерие
Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Който се услажда от това, да злослови другите, той ясно показва, че сам е уловен от това, за което злослови другите. Който злослови другиго, той сам себе си осъжда. Той е плътски човек, който се е заплел в мрежите на света... А който има винаги в себе си страх Божии и у когото е чисто сърцето, той не обича да злослови другите, не се услажда от чуждите тайни, не търси за себе си утеха в паденията на другите...

Щом пророчицата Мариям е понесла наказание за злословието, то какъв вид наказание ще постигне онзи, който безразборно употребява ругателни думи? Когато правдивите думи на Мириям, която е казала самата истина, само за това не са били одобрени, защото тя се е изразила във вид на злословие.
Дори някой и справедливо да употребява злословие, то неговата правда се изпълва с неправда. Или изобличи справедливо, или не злослови тайно. Или открито смъмри, или не зломисляй тайно. Защото правдата се унищожава, когато се примесва към нея долното коварство - така както не се уважава светиня, ако се просъедини към нечистотата. Унищожава се непорочността, ако се допре до нея сладострастието. Унищожава се вярата, ако започне да се обръща внимание на магесничеството. Храната става отровна, ако съдържа скрита в нея отрова. Чистото месо става нечисто щом се оскверни от жертвите... Тялото на Мариям по видим начин се покрило с проказа, защото тя невидимо е съгрещила от цялата си душа.

Св. Йоан Лествичник
Злословието е изчадие на омразата, тънък недъг; голяма скрита и спотайваща се пиявица, която изсмуква и унищожава кръвта на любовта; то е лицемерие на любовта, причина за оскверняване на сърцето и отежняване на съвестта; то е погубване на чистотата. Още: Лествица, стъпало 10. За злословието и клеветата.

 



За изкушенията

Виж също "... и не ни въвеждай в изкушение", Изпитания, Съблазни, Болести, Mолитва, Пост, Похот, блуд

"Вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него" (Мат. 6:8). "Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички..." (Деян. 1:24). "Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според... плодовете на делата му" (Иер. 17:10).

"Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа" (Втор. 13:3).

"Който не е имал опит [в слав. прев. - "който не е бивал изкушаван"], той малко знае" (Сир. 34:10).

"Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение" (Сир. 2:1).

"Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Марк. 8:34).

"Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени" (2Тим. 3:12).

"Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък" (Иак. 1:2-4).

"Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат" (Иак. 1:12).

"Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт" (Иак. 1:13-15).

"Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите" (1Кор. 10:13).

"Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази:... Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка" (Пс. 120:3-5)

"Бог, изкушавайки Авраама, му рече... вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и ... го принеси в жертва..." (Бит. 22:1-2).

"Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне! Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога" (Иов. 1:5-6).

"Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение" (Мат. 26:41).

"Не казвай: "заради Господа отстъпих" [от правдата, бел.ред.], защото, което Той мрази, това не бива да правиш.
Не казвай: "Той ме въведе в заблуда", защото Той няма нужда от грешен човек.
Господ мрази всяка гнусота, и тя е неприятна на ония, които се боят от Него.
Той отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произволението му.
Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна вярност.
Той ти е предложил огън и вода: към което желаеш, ще простреш ръка.
Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то ще му се даде.
Велика е премъдростта на Господа, силен е Той с могъщество и всичко вижда.
Очите Му са върху ония, които Му се боят, и Той знае всяко човешко дело.
Никому Той не е заповядал да постъпва нечестиво и никому не е дал позволение да греши" (Сир. 15:11-20).

Авва Антоний
Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!

Св. Варсануфий Велики
Бог допуска да се обучаваш в духовната борба според твоята сила. А великите мъже Той изпитва, според тяхната сила, с велики изкушения, и те се радват на това, защото изкушението довежда човека до преуспяване. Дето предстои нещо добро, там има и борба. И тъй, не се бой от изкушенията, но се утешавай в тях, защото те водят към напредък.

Св. Василий Велики (330 - 379)
Постът отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, става съжител на трезвостта, ражда целомъдрие в душите.

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)
Всичко, което съществува и става в света, се оценява по три начина, а именно: добро, зло или двояко. Затова ние трябва да узнаем кое е действително добро, кое зло и кое е двояко, та нашата вяра, оградена от истинското знание, да остане непоклатима при всички изкушения. В човешките дела нищо не бива да се смята за действително добро освен душевната добродетел, която, довеждайки ни чрез искрена вяра до Бога, ни принуждава непрекъснато да сме привързани към това неизменно добро. И обратно, нищо не бива да се смята за зло освен грехът, който, като ни отделя от благия Бог, ни обвързва със злия дявол. Двояко е онова, което може да се отнася към доброто или към злото в зависимост от обстоятелствата и разположението на оня, който се ползува от него, като например: богатството, властта, почестите, телесната сила, здравето, красотата, самият живот или смъртта, бедността, немощта на плътта, внезапните беди и други такива, които според качествата и разположението на ползуващия се от тях могат да служат или за добро, или за зло.  [Целия текст тук]

Изкушението бива двояко - чрез щастие и чрез нещастие. Причината пък, поради която биват изкушавани хората, е трояка: в повечето случаи това става за изпитание, понякога - за изправление, а често пъти и като наказание за греховете ни. [Целия текст тук]

Св. Киприан Картагенски
[Бог допуска злия дух да ни изкушава] или за наказание, когато грешим, или за слава, когато биваме изпитвани.

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Много молитви и сълзи са ни нужни, възлюблени, за да устои някой от нас на изкушенията; защото много ще бъдат чудесата, извършвани от звяра. Той самият е богоборец, и иска да погуби всички.

Постът отстранява изкушенията и поощрява за подвиг в благочестието.

Св. Исаак Сирин
Без допускането на изкушенията не е възможно ние да познаем истината. ... Без влизане в изкушения никой не може да придобие духовна мъдрост.

Без надежда, придружавана от вяра, душата не може да се реши смело да пристъпи към изкушението. А без да е изпитало осезателно Божието покровителство, сърцето не е в състояние да се надява твърдо на Бога.

Дивната Божия любов към човека най-добре се осъзнава тогава, когато той се намира в обстоятелства, които рушат надеждата му. Тук Бог показва Своята сила в неговото спасяване. Защото човек никога не познава Божията сила, докато е в покой и слободия.

Не се удивлявай, че когато речеш да се потрудиш в някоя добродетел, отвсякъде нахлуват върху тебе жестоки и силни скърби. ... Слава на Бога, Който с горчиви лекарства ни довежда до състоянието да се наслаждаваме на здраве! Няма човек, който да не скърби по време на изпитанието. Няма човек, комуто да не се струва неприятно времето, когато той пие горчилката на изкушенията. Но без тях не може да се придобие здраве и сила.

Не вярвай на себе си, че си силен, докато не бъдеш изкушен и не се покажеш непроменен. Във всичко изпитвай себе си! Придобий права вяра, за да победиш враговете си! Нека умът ти не бъде високомерен и не се осланяй на силата си, за да не паднеш по Божие допущение в естествена немощ и тогава от собственото си падение ще узнаеш колко си слаб. Не се надявай на своето знание, за да не те улови врагът... в своята хитрост! Не се хвали никога в разговорите си със своите дела, за да не бъдеш посрамен! Във всичко, с което човек се хвали, Бог допуска той да се промени, за да бъде унизен и да се научи на смирение.

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Не характерът на изкушенията, а небрежността на духовно ленивите е причина за падението. Скръбта (при изкушението) прави силния по-силен. Кой е казал това? - Възпитаният в скърбите, блаженият Павел. Той така е учел: "Скръбта поражда търпение, търпението - опитност, опитността - надежда" (Рим. 5:3-4).

Иисус не сам отишъл, а бил отведен в пустинята по Божествено усмотрение; това показва, че и ние не бива сами да се вдаваме в изкушенията, но когато бъдем въвлечени в тях, трябва да стоим мъжествено.

Св. Марк Подвижник
Лукавият (изкусителният) помисъл за ония, които го побеждават в себе си, е знак на любов към Бога, а не знак на грях. Защото не нападението на помисъла е грях, но приятелската беседа на ума с него. Ако не обичаме тоя помисъл, защо се задържаме при него? Невъзможно е щото нещо, което ние от сърце ненавиждаме, продължително да събеседва с нашето сърце, без ние греховно да участваме в това.

Архиепископ Серафим (Соболев)
Господ, за благите цели на Своя божествен промисъл, допуска да се случват в живота ни или непосредствено от бесовете, или чрез зли хора, всевъзможни изкушения и нападения. Бог е допуснал дори Неговият Единороден Син да изпита такова нападение. . . Господ допуска дяволът да напада и нас, грешните люде, чрез всевъзможни скърби и нещастия, но отново с благата цел - да ни очисти от греховете и още на земята да ни изпрати Своята неописуема милост, а след гроба да ни удостои с Небесното Си Царство. Затова няма да се смятаме изоставени от Бога, когато Той ни праща скърби. Напротив, ще се считаме за нещастни, ако Господ ни оставя без наказание, помнейки Божиите думи: когото Господ обича, него наказва. (Притч. 3:12). Такова отношение, впрочем, към личните ни нещастия ще се появи у нас едва тогава, когато започнем да подражаваме на светиите по изтърпяването на всевъзможните бедствия, които са били толкова много в техния живот. Целият текст: За действието на бесовската сила в нашия живот.

Архим. Серафим (Алексиев)
Изпитанията, които обикновено са свързани със скръб, сами по себе си не са непроменно зло. Те стават зло, когато човек падне в ропот поради тях или се огреши по друг някой начин чрез тях. Но ако човек претърпи изкушението, ще излезе от него с богата придобивка, защото ще се утвърди в добродетелта и ще бъде увенчан като победител.

Без изкушения няма победи, без изкушения няма и награди. Ако поради изкушението някой пада в грях, виновно за това е не изкушението, а собственото нехайство за спасението. ...Фактът, че едно и също изкушение проваля едни, а други въздига, доказва това.

Изкушенията са подобни на буен поток, през който мъчно се минава. ... Човек или преодолява изкушенията, или пада в тях.
Добродетелта - това чудно Божие насаждение - не е в състояние да расте без дъждовете на изкушенията.

Не нашите собствени сили ни пазят от падения при изкушенията, а Божията милост.

Игумен Никон Воробьов
В нас се крият всички страсти и грехове, само че те се проявяват при подходящи за тях условия. Добавете и това, че ние се намираме под постоянния обстрел на дявола, който ни внушава всякакви греховни помисли, влечения, настроения и пр. "И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате" (Еф. 5:15). "Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне" (I Кор. 10:12). Не бива да очакваме от себе си безгрешност. Ние не грешим само докато ни държи Господ, а веднага щом ни остави на нас самите, ние тозчас се падаме в една или в друга яма. Затова и ни е заповядано да се молим: "и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия".

Старецът Йосиф Исихаст (1895-1959)
Човекът, като невръстен младенец, проси от Бога Неговата свята воля. Бог, като преблаг Отец, му дава благодат, но допуска и изкушения. Ако той претърпи изкушенията безропотно, получава допълнително благодат. Колкото повече благодат получава, толкова повече изкушения му се прибавят.

Не се опитвай да търсиш своята правота, защото тогава ще бъдеш неправ. Каквито и изкушения да допусне Господ, научи се да ги изтърпяваш мъжествено. Без много оправдания казвай: "Прости" и без да си сгрешил, кай се, все едно, че си сгрешил. Но казвай, че си сгрешил с вътрешно съзнание, не само външно, заради похвала, а дълбоко в себе си да осъждаш.


Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)
Като си спомняме думите на св. ап. Иаков: "Блажен е оня човек, който търпи изкушение" (1:12) ние трябва да разбираме тези думи от молитвата не в смисъл "не допущай никога да бъдем изкушавани", а в смисъл "не допущай да бъдем победени в изкушението". Иов бил изкушаван, но не бил въведен в изкушение, защото с Божията помощ "Нищо неразумно не изрече за Бога" (Иов. 1:22) и не осквернил устата си с богохулен ропот, към какъвто искал да го привлече изкусителят. Изкушаван бил и Авраам, изкушаван бил и Йосиф, но както единият, така и другият не били въведени в изкушение, защото никой от тях не изпълнил волята на изкусителя. За Господнята молитва. Виж също Борбата с помислите, а чрез тях със злите духове, придружава всички други битки и ги надживява >>>

Св. Йоан Златоуст (347-407)
...Тук Спасителят явно посочва нашето нищожество и потъпква гордостта, като същевременно ни поучава да не се отказваме от подвизи... По такъв начин и за нас победата ще бъде по-блестяща, а и за дявола поражението - по-чувствително. Когато сме въвлечени в борбата, трябва да се борим мъжествено. Но ако няма призив за борба, трябва спокойно да очакваме времето на подвизите, за да се покажем и нетщеславни, и мъжествени.

Блажени Августин (354-430)
Тук [Иер. 17:10] думите "за да узнае" са поставени вместо "за да ви даде да узнаете"; по подобен начин ние наричаме някой ден радостен, понеже той ни прави радостни... С думите "Господ ваш ви изкушава, за да узнае" не се приписва на Бога незнание... В Евангелието четем за Господа [Иисус Христос, Който поставил на Филип изкусителния въпрос, отде да се купи хляб за нахранване на събралия се многоброен народ, бел.ред.]: "А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше какво щеше да направи" (Йоан. 6:6). Но щом Той е знаел сърцето на оногова, когото изкушавал, то какво искал да постигне чрез изкушението? Очевидно целта била тази - сам изкушаваният да познае себе си и да осъди своето маловерие, след като види как от ръцете на Господа с няколко хляба се насища такъв многоброен народ".

Теофилакт Български (Охридски)
(по повод на Господнята молитва: "И не въведи нас в изкушение") Изкушенията биват два вида. Някои произхождат от нас, а други ни изпраща Бог за наше упражнение и прослава. Тези изкушения, които произхождат от нас са също два вида. Едни се дължат на  неразсъдна храброст, която наричаме дързост и от която Господ ни заповядва да се пазим, защото макар и духът да е бодър, по време на подвизите бодростта угасва и такава храброст не завършва с добро за притежаващите я.
Други изкушения, като напр. гибелта на содомляните (Бит. 19:13), се изпращат поради грях. Тези изкушения трябва да избягваме с всички сили като живеем без грях; изкушенията от Бога не само не трябва да избягваме, но при възможност трябва да търсим с търпение и благодарност, защото те ни удостояват с прослава и венци. Изкушенията са различни: както казах, едни произхождат от Бога, а други от нас самите.

Търпението е полезно при двата вида изкушения. При изкушенията от Бога чрез тях получаваме прослава, каквато получиха Авраам и Йов, а при изкушенията от нас самите - това, че като ги изтърпим с благодарност извършваме сякаш възнаграждение за греховете си, защото който съзнава своите грехове, той е положил началото на спасението си и е придобил черти на праведник, защото праведният мъж обвинява пръв сам себе си.
Св. Йоан Кронщадски
"И не въведи нас в изкушение" (и самият ти не се поддавай на изкушението,
"но избави ни от лукавия" (сам не му се предавай доброволно и Господ няма да те даде на него).

За да разберем правилно думите на Господнята молитва: "не ни въвеждай в изкушение", трябва да помним, че тази молитва е дадена на апостолите, когато помолили Христа да ги научи да се молят, дадена им е преди да слезе върху тях Дух Свети, когато сатаната ги поискал от Господа, за да ги сее като пшеница (вж. Лук. 22:31). Тогава апостолите били още слаби и лесно можели да паднат в изкушение (като Петър), затова и Спасителят влага в устата им думите: "не ни въвеждай в изкушение". А без изкушения на нашата вяра, надежда и любов не можем да живеем; изпитанията на сърдечните дълбини са нужни за самия човек, за да може той сам да види какъв е и да се поправи. Да, изкушенията са нужни, "за да се открият мислите на много сърца" (Лук. 2:35), да се открие твърдостта или слабостта на нашата вяра, знанието или невежеството, порочността или чистотата на сърцето, дали то се надява на Бога или на земното, дали обича себе си и тленното, или преди всичко Бога.

Казваш: "не ни въвеждай в изкушение", а самият ти не се ли тикаш, не си ли устремен и без изкушения към всевъзможни грехове? Казваш: "избави ни от лукавия", а самият ти не живееш ли в съдружие с лукавия или със злото от всякакъв род, чийто началник е дяволът? Внимавай, езикът ти да не бъде в разногласие със сърцето; внимавай, не лъжи Господа, когато се молиш.(Вж. целия текст "За Господнята молитва").

Св. Иоан Мосхь
Kато се молим "не ни въвеждай в изкушение", ние не просим да не се допуска до нас изпитание, понеже това е невъзможно. Но се молим да не би под влияние на изкушението да пожелаем деянието, което е неугодно Богу. Ето това значи да не падаме в изкушение. Например светите мъченици, изпитвани с мъчения и непобеждавани от тях, не са падали в изкушението. (Духовна ливада).

Архим. Серафим (Алексиев)
По учението на Св. отци [думите значат]: Не допущай, Господи, да паднем в грях, когато сме в изкушение! Пази ни да не погинем в изкушението! ... Плътта, светът и дяволът са трите мътни извори на изкушенията. ... Затова, когато се молим "не ни въвеждай в изкушение", трябва да имаме в съзнанието си и опасностите от плътските грехове, и нашето безсилие за борба, и нуждата от небесна помощ.

Защо Писанието употребява такива изрази, като знаем, че Бог никого не изкушава? (Иак. 1:13) - Тук трябва да кажем, че езикът на Св. Писание е приспособителен, образен, символически, не всякога буквален. ... Както изразът "Бог изкушава", тъй и изразът "за да узнае" [виж цитата от Бл. Августин по-горе, бел.ред.] са образни. ...Бог ни изпитва не за да узнае какви сме, а за да ни покаже, от една страна на самите нас, тъй като ние сами не се познаваме, а от друга страна, да ни открие пред околните, та и те да видят какви сме.




За изпитанията

Виж Изкушения, Съблазни

"Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък" (Иак. 1:2-4).




Изповед и оставяне на греховете

Виж също Покаяние, пост, Причастие.

"Защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха. Но аз Ти открих греха си и не скрих баззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми"  (Пс. 31:4-5).

"Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите. Голяма сила има усърдната молитва на праведника" (Иак. 5:16).

"Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур,- като вълна ще избеля" (Ис.1:18).

"И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си" (Деян. 19:18).

"Чада мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника: и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят" (1Йоан. 2:1-2).

"Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо Тялото и Кръвта Господня!" (1Кор. 11:27).

 Св. Василий Велики
Не укривай нито едно движение на душата си, но съблечи тайните на сърцето си.

Св. преп. Филотей Синайски
Винаги по много начини трябва да съкрушаваме своето сърце, като се учим на всичко, което ни смирява. Да съкрушава сърцето и да го смирява, умее споменът за предишния наш живот в света, ако добре помним всичко и си припомняме всички съгрешения от детинство, според техния вид, освен плътските; защото споменът за плътските съгрешения е вреден (Добротолюбие, ч. 3).

Св. Никодим Светогорец
Ако искаш да възтържествуваш над дявола, то нападне ли те срам, най-напред изповядай греха, от който най-много се срамуваш.

Aрхим. Серафим (Алексиев)
"... Пети казва: "Аз отивам при свещеника да ми чете разрешителна молитва". Това е най-кощунствена злоупотреба с Изповедта! Що значи "разрешителна молитва"? То значи молитва за развързване на греховете. Отива християнинът при свещеника и без да се изповядва за своите грехове го помолва: "Отче, прочети ми разрешителна молитва!" или "простена молитва!" И свещеникът слага епитрахила върху главата на каещия се, и му прощава беззаконията, които той не е изповядал, а е скрил.

Стой, служителю Божий! Какво правиш? Знаеш ли какви грехове се крият в тази душа, та ги прощаваш тъй лекомислено? Каква отговорност носиш и ти пред Бога! Ами ако от тебе е укрит някой смъртен грях, и ти лекомислено допуснеш християнина до светото Причастие, няма ли да ускориш чрез това гибелта на душата му?... Защо не изпитваш вярващия? Защо даваш светинята на неразкаян грешник? И Иуда се причасти заедно с другите св. апостоли на Тайната вечеря, но понеже беше неразкаян грешник, вместо благодатта Божия, сатаната влезе в него...."




Иисус Христос

Виж също Бог. Дух Свети. Света Троица. Филиокве. Жажда за Бога. Иноверие, инославие. Истина. Неверие, безбожие, атеизъм. Религия. Тайнства. Християнство. Църква.

"Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" (Йоан. 14:6).

"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно" (Йоан. 17:21).

"Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков" (Пс. 109:4).

"Бог, Който някога заповяда да изгрее светлината от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на словото Божие, проявено в лицето на Иисуса Христа" (2Кор. 4:6).

Предвечно роден: "Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина; ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих" [според превода на 70-те: "Аз съм поставен от Него Цар над Сион, Неговата света планина, да възвестя повелята Господня: Господ Ми каза: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"] (Пс. 2:6-7; цитиран от ап. Павел в Евр. 1:5; 5:5).

"Рече Господ Господу моему: ...из утроба преди денница като роса е Твоето рождение" [По превода на 70-те: "из утроба преди денница Те родих"] (Пс. 109:1-3).

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" (Йоан. 1:1).

"Ангелът й отговори [на Мириам - Св. Дева Мария] и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, ...и  Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий" (Лук. 1:35).

"И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде" (Йоан 17:5).

Иисус Христос - истински Бог: "Аз и Отец - едно сме" (Йоан 10:30).

"Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа" (1Тим. 3:16).

"Както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява които иска" (Йоан 5:18).

"Както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си" (Йоан 5:21).

"Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16).

"Аз съм, Който говоря с тебе" (Йоан 4:26).

"Той е истински Бог и живот вечен" (1Йоан. 5:20).

"Наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу" (Йоан 5:26).

Апостол Тома на Христос: "Господ мой и Бог мой" (Йоан. 20:28).

Иисус Христос - истински Човек: "И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан. 1:14).

"Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона" (Гал. 4:4).

Ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус" (Лук. 1:31).

"Велика е тайната на благочестието - Бог се яви в плът" (1Тим. 3:16; Йоан. 3:13, 10:36:).

"Всеки, който не изповядва, че в плът е допъл Иисус Христос, не е от Бога" (1Йоан. 4:3).

Той "не от ангели приема естество, а от потомството на Авраама приема. Затова длъжен бе да прилича по всичко на братята" (Евр. 2:16-17).

Иисус Христос - истински Богочовек: "Никой не е възлязъл на небето, освен слезлият от небето Син Човешки, Който пребъдва на небето" (Йоан 3:13).

"Иисус Христос, Който бидейки в образ Божи не счете за похищение да бъде равен Богу, но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци. И по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен до смърт и то смърт кръстна" (Филип. 2:5-8:).

"Техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен до-веки" (Рим. 9:5).

"Отсега Син Човечески ще седне отдясно на Божията сила" (Лук. 22:69).

Пророческо служение на Исуса Христа: "Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми" (Йоан 18:37)

Първосвещеническо служение на Исуса Христа: "Син човеческий не дойде за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина" (Мат. 20:28).

Царско служение на Исуса Христа: "Самите тия дела, които Аз върша, свидетелстват за мене, че Отец ме е пратил" (Йоан 5:36).

Бог-изкупител Иисус Христос: "Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха по закона" (Гал. 4:4).

"Велика е тайната на благочестието, Бог се яви в плът" (1Тим. 3:16).

Единство на личността на Исуса Христа: "Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето" (Йоан 3:13).

Безгрешност на Исуса Христа, като човек: "Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий" (Лука 1:35).

"Кой от вас ще Ме укори за грях?" (Йоан 8:46).

"Господу, Богу твоему ще се поклониш и Нему единому ще служиш" (Мат. 4:10).

"Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми е леко" (Мат. 11:29-30).

Св. Атанасий Александрийски (ок. 293/297–373)
Както лъчите на слънцето са неделими от неговата материя, така и Божият Син е роден не извън Отца, а от самия Отец.

Както има наистина Отец, така има и наистина Премъдрост. И според това прочее две са, а не както твърди Савелий Самият Отец да е и Син, но Отец е Отец, Синът е Син. Едно са, защото Синът е по природа от същността на Отца, бидейки Негово собствено Слово. Същото казва и Господ: "Аз и Отец едно сме" (Йоан. 10: 30). Защото нито Словото се е отделило от Отца, нито Отец някога е бил или е безсловен. И Словото прочее е Бог, и Отец не е безсловен. Затова е казано "Аз и Отец едно сме" и "Аз съм в Отец и Отец е в Мен" (Йоан. 14: 10).

Ако двете са едно, необходимо е прочее да са две, а едно по божественост и единосъщие е Синът в Отца и от Самия Отец е Слово. Тъй че от една страна са две, защото са Отец и Син, Който е и Слово, но от друга – са едно, защото Бог е един. Защото ако не бе така, щеше да каже "Аз съм Отец" или "Аз съм и Отец". Сега обаче под "Аз" се разбира Синът; под "Отец" - Този, Който ражда; а под "едно" - едната божественост и Неговото единосъщие. Юдеите обаче, като чуха "едно сме", го разбраха по савелиански, сякаш е казал, че Той е Отец.

От Бога Бог е Словото: "И Словото беше Бог" (Йоан. 1:1). И пак: "от които са отците и от които е Христос, Който е над всички Бог благословен вовеки, амин" (Рим. 9: 5). И след като Христос е Бог от Бога, Слово Божие, Премъдрост, Син и Сила, затова в божествените писания се възвестява един Бог. Защото бидейки Слово на единия Бог, се възнася към Него, от Когото е. Тъй че двама са Отец и Син, но Единица по божественост - неразделна и неразлъчна.

Съгласно Йоан. в едно и също начало беше Словото "и Словото беше Бог" (Йоан. 1: 1). Защото Бог е едно начало и понеже е от него, затова и "Словото беше Бог". Както е едно начало и според това – един Бог, така и една е действително, наистина и реално съществуващата същност и ипостас, която казва "Аз съм съществуващият" (Изх. 3: 4), а не са две, за да не станат две начала. От едно е по природа и наистина Син Словото, Премъдростта и Силата, която принадлежи на едното [начало] и от него е неотделима. Както няма друго [начало], за да не станат две, така Словото е от едно [начало], бе за да се отделя от него и без да означава проста дума, но е субстанциално Слово и субстанциална Премъдрост, каквато наистина е Синът.

Св. Макарий Велики (300—390)
Това е чудо: за иудеите е съблазън, а за елините - безумство. Какво казва апостолът? ''Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство" (1Кор. 1:23). А за нас, които се спасяваме, Христос е "Божия сила и Божия премъдрост" (1Кор. 1:24).

Св. Йоан Златоуст (347-407)
"В гроба по плът, в ада с душа на Бог, в рая с разбойника и на престола бе Ти, Христе, с Отца и Духа всичко изпълващ, Неописани" (из свещеническите молитви в Св. Литургия).

Св. Григорий Палама (1296—1359)
И тъй, Син Божи стана човек, за да ни покаже на каква висота ни възнася. За да познаем любовта Божия; за да ни посочи, че Бог е създал нашето естество добро; за да стане Началник на новия живот; да потвърди възкресението и да прекрати безнадеждността. За да направи човеците синове Божии и участници в божественото безсмъртие, като Самият Той стана Син човешки. За да узнаем, че човешката природа, за разлика от всички твари, е сътворена по образ Божи и е толкова сродна с Него, че може да образува в Господа Иисуса Христа една ипостас.

Св. Юстин Попович
В християнството истината не е философска концепция, нито е теория, учение или система, а по-скоро е живата богочовешка ипостас – историческият Иисус Христос (Йоан 14:6). Преди Христа хората са можели само да гадаят за Истината, тъй като не са я притежавали. Чрез Христос, Който е въплътеното божествено Слово, вечната и пълна божествена Истина влиза в света. Затова писанието казва: "Истината произлезе чрез Исуса Христа" (Йоан 1:17).




За иконописта

Св. Йоан Дамаскин
Ние почитаме сътворените неща, посредством които и в които Господ е реализирал нашето спасение. Аз почитам и се прекланям пред Светия кръст и пред гроба Господен.
Почитам всички християнски храмове на Бога и всички места, в които Божието име е призовано. Почитам ги не заради тяхната собствена природа, а като съсъд на неговите действия, като нещо, което Господ избра, за да осъществи нашето спасение.

Понеже не всички разбират писанията, нито пък всички се упражняват в четенето им, св. Отци разсъдиха щото тези събития (станали при въплъщението на Сина Божий) като преславни дела да бъдат изобразявани на иконите, за по-бързото им припомняне ("Изложение на Православната вяра", кн. IV, гл. 16).

Св. Теофан Затворник
Никой не може да опише Словото на Отца. Но когато То прие плът от теб, о Богородице, То даде съгласието си да бъде описано, и възстанови падналия образ в неговото първоначално състояние чрез съединяването му с божествената красота. Ние изповядваме и заявяваме публично нашето спасение в слово и образи. .

Павел Флоренски
Не е ли наивно самото съждение за наивността на иконата?
Леонид Успенски
Христос каза на апостолите Си: "Аз съм Пътя, Истината и Живота" (Йоан. 14:6). Празилният въпрос не е "Какво е истината?", а по-скоро "Кой е истината". Истината е личност и има свой образ. Поради това Църквата не само говори за истината, а също показва истината: образа на Иисус Христос.
Защо Църквата придава толкова голямо значение на иконата? Иконата не е обикновен образ, нито декорация, нито дори илюстрация на Свещеното Писание. Тя е нещо по-велико. Тя е обект на почитание и е съставна част на богослужението. Църквата вижда в свещеното изображение не просто един от аспектите на Православното учение, а цялостен израз на Православието. Иконата, подобно на писменото и устното Предание, е едно от проявленията на Свещеното Предание на Църквата и както ще видим в изследването, иконата според учението на Църквата изцяло съответства на словото на Писанието. "Това което думата съобщава чрез звука, нарисуваното го прави явно чрез образа", казва Св. Василий Велики. А Отците на Седмия вселенски събор потвърждават тези думи и добавят, че "посредством тези два допълващи се начина придобиваме знание за едни и същи реалности."

Абсолютно невъзможно е да си представим и най-малкото богослужебно последование в Православната Църква без икона. Литургичният живот и Тайнствата на Църквата са неотделими от образа... Често и с основание иконата се нарича "богословие в образи"...

Църковното изкуство не само отразява живота на Църквата в неговата сложност и дълбочина, а е съставна част на този живот, тъй както клонът е част от дървото. Предмет на почитание, иконата не е просто предизвикана или вдъхновена от богослужението: те заедно формират единно цяло. Иконата допълва и обяснява богослужението, добавяйки влиянието си върху душите на вярващите... Ето защо както всичко в Църквата, църковното изкуство има двойно измерение: неговата същина е непроменима и вечна, тъй като тя изразява откровената истина, като в същото време тя е безкрайно разнообразна по отношение на изразните форми, в зависимост от различните времена и места.




Икуменизъм. Ecoumenism

Aрхимандрит Серафим (Соболев)
"... За да ни предпази от такава гибел, Св. ап. Павел, по внушение на Св. Дух, пише: "Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях" (Рим. 16:17). По същата причина Апостолските правила най-строго ни забраняват молитвено общение с еретици (отнася се за икуменистите - бел. ред.), като нареждат: Ако някой се помоли с отлъчен от църковно общение, макар и в дома си, да бъде отлъчен! (Апостолски правила 10, 45, 61; Лаод. пр. 6, 32, 33).

Св. Юстин Попович
Икуменизмът е нарицателно име за псевдо-християнството... на Западна Европа. Неговото сърце е Европейският хуманизъм, а главата му е Папизмът. Цялото псевдо-Християнство, всички тези псевдо-Църкви, са нищо друго, освен ереси. Тяхното общо евангелско име е Всеерес.

Blessed Elder Philotheos Zervakos
"The Oecumenical Patriarch should reflect well and not deceive himself into thinking that true Orthodox Christians will follow him in a false union."

Father Georges Florovsky
"In no instance should we turn love against the Truth, flattering one another in the name of ‘Ecumenical comradship.’"

St. Nectarios of Aegina
"The condition for the union of the Eastern Orthodox Church and the Western, Roman Church are such that they render the union impossible…Because each Church asks of the other neither more nor less than the negation of itself, the negation of the fundamental principles on which the whole structure on the primacy of the Pope, while the Eastern Church rests on the Oecumenical Synods."

St. Nicodemos the Hagiorite
"Power and authority are divided into two. One is worldly: God entrusted this to secular rulers; the other is spiritual: God put this in the hands of Bishops and stewards of souls. The Pope, besides being a bishop, wants also to be a king – a mixture of things unmixable."




Иноверие. Инославие

Виж също Православие. Вяра и неверие. Икуменизъм. Истина. Религия. Традиция. Християнство. Цел на християнския живот. Църквата.

Св. Игнатий Брянчанинов
Днес всеки повече или по-малко има свой начин на мислене, своя религия, свой път, поет доброволно или случайно, смятан за правилен или само оправдаван... Всяка овца върви в своя си посока и никой не се грижи за нея. Хората повече не чуват. Загрубял е слухът им за спасителния глас на истинския Пастир, идещ от Неговата Свята Църква... Оглушил ги е шумът на земните, страшните грижи, шумът на чувствените увеселения, шумът на земното преуспяване, душата им не е способна да възприема духовните впечатления... Виждайки това, трябва да отместим погледите си от тъжната картина, за да не изпаднем в порока на осъждане на ближните. Трябва да ги обърнем върху самите себе си и да се погрижим за собственото си спасение.




Истина, любов към нея

"Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми" (Йоан. 18:37). Виж също (Мат. 13:44-46) (притча за съкровището в полето).

Св. апостол Ерм
Тези, които никога не са изследвали истината, никога не ще търсят и Божеството. Те само вярват, но здраво са се вкопчили в работата, в богатство, в приятелства с езичници и в множество други дейности на този век, които им прилягат. И така, не проумяват Божествените притчи, защото са затъмнени от тези грижи, развращават се и стават безплодни. . . Техният разсъдък ги заблуждава и те не могат да проумеят нищо, свързано с правдата, но когато слушат за Божеството и за истината, умът им се занимава с тяхната си работа и те нищо не разбират. А тези, които имат страх Божи, изследват Божеството и истината, и имат сърцето си при Господа, проумяват и осъзнават всичко, което им се каже, понеже имат в себе си страх Божи. Защото където обитава Господ, там има и много съзнание. Привържи се към Господа и всичко ще осъзнаеш и проумееш. Из "Пастирът"

 



Създаване на Църковния календар

"След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи" (Йоан. 20:26).

"Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно" (Деян. 2:1 и сл.)




За клеветата

Виж също Злословие. Неосъждане. Осъждане. Покаяние.
"Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня:" (Пс. 100:5).

"Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар." (Мат. 18:15-17).

Пастирът от св. ап. Ерм
"Недей никого да клеветиш, нито пък с удоволствие да слушаш клеветник. Ако ли не, и ти, който слушаш, ще станеш съучастник в безчестието на клеветящия. Ако повярваш на клеветата, която чуеш, вярвайки и ти ще се настроиш против брата си. Така ще станеш съучастник на безчестието на клеветящия. Нечестиво е клеветничеството, довеждащо в смут демонично дело, което не носи мир, но всякога живее в раздор. Въздържай се от него и винаги ще имаш благоразположението на всички".

Св. Йоан Лествичник
Koйто иска да победи духа на злословието, такъв нека приписва вина не на оногова, който греши, но на подстрекаващия го бяс.

Никога не се срамувай и не мълчи пред оногова, който пред тебе злослови своя ближен.
Още: Лествица, стъпало 10. За злословието и клеветата.




За колебанията във вярата

Виж също Вяра и неверие. православие. Иноверие, инославие.

"Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" (Марк. 9:24).

Св. Никодим Светогорец
Не влизай в спор с дявола, а си спомни вярата в това, което той напада, и му кажи със свято негодувание: "Махни се от очите ми, сатана, баща на лъжата! Не искам да те слушам! Всякога съм вярвал и вярвам от цялата си душа във всичко онова, в което вярва и моята майка – Св. Църква.

Св. Серафим (Алексиев)
Свв. Отци от опит и наблюдения познават тези нагли пристъпи на злите духове, навяващи съмнения във вярата, или даже направо неверие и изтъкващи в ума разни "съображения" против вярата. Разбира се, тия "съображения" са несъстоятелни, иначе никой здравомислещ човек не би вярвал в Бога и в безсмъртието на своята душа. ... Тия "съображения" могат изведнъж под дяволско въздействие силно да разтревожат човека.

Простотата, с която се вярва не поради някакви научни съображения, а защото Бог, Нелъжовният, ни заповядва да вярваме тъй, а не иначе, е в случая най-силното оръжие против бесовете. Те всяват маловерие, а ти им противопостави пълнотата на Евангелската и Апостолската вяра. Те искат да добият власт над душата ти, като те подхлъзнат към неверие. Ти пък се изскубни от ръцете им, като викнеш към своя Бог и Създател: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" (Марк. 9:24). Помисли си колко горчиви са плодовете на неверието през време на живота и колко много грешници навеки са погинали поради него! В тоя решаващ час се хвани за вярата като за спасителна котва! Загубвайки временния си живот по силата на общия природен закон, внимавай да не загубиш и вечния живот вече поради твоя вина! Невярващият – помни! – непременно загива! За да предизвика тъкмо това, дяволът всява неверие. Към неверието той прибавя и малодушие, и нетърпение, и ропот. От всичко това трябва да се пазим, за да се спасим.

Казвайте си често думите на Св. Йоан Златоуст: "Слава Богу за всичко!" Благославяйте Бога и за радостите, и за скърбите – за радостите, че Ви възвисяват към Бога, а за скърбите, че чрез тях растете в духовния живот. Тогава ще бъдете с Ангелите! Те славословят Бога непрестанно и са винаги около Него. И Вие ще се наредите при тях, ако заедно с тях славите Бога за всичко, даже и за болките... Демоните, тия тъмни духове на злобата и на бунта, ни внушават неверие към Бога и непокорност на Неговата блага воля. Те ни подучват и да роптаем. Но Вие за всичко прославяйте Бога и ще бъдете Ангел.

Обичайте се, прощавайте си, вярвайте в Бога, молете Му се и Той да бъде винаги посред вас!

Игумен Никон Воробьов
Търпете, не роптайте. Ако вярата оскъднее, казвайте: "Господи, искам да вярвам, искам да бъда истинска християнка. Господи, помогни на неверието ми!" И Господ няма да Ви остави!




Корист. Користолюбие

"Користолюбието е идолослужение" (Кол. 3:5)

"А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии, нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, ... няма наследство в царството на Христа и Бога" (Ефес. 5:3-5).

"Oтвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие обиди, лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека" (Марк. 7:21-23).

Св. Григорий Богослов (326-390)
У  нас нямат край взаимните поражения от един на друг, не само между разномислещите и несъгласните в учението за вярата, но и между единомислещите ­ и те са взаимно противници. Това е по-жалко и по-бедствено от всичко друго ­ и коя е причината за това? Може би властолюбието или користолюбието, или завистта, или омразата, или презрението, или някоя друга страст, които не виждаме дори и в самите безбожници.

Архимандрит Серафим (Алексиев)
Всички страсти изхождат от самоугаждането, користолюбието и самолюбието, т.е. от похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска. Те на тях се и крепят. За да може някой да започне духовен живот в Христа, трябва да се отрече от себе си (Марк. 8:34), т.е. от порочните страсти в душата си. Щом човек се откаже от себе си и се въодушеви от решимостта да угождава само на Бога, страстите почват да губят своята опора. А загубят ли веднъж опората си в човека, те нямат вече предишната си сила, вследствие на която човек се е влачел подир тях като покорно добиче (1Кор. 12:2).




За кротостта

Вж. също Благодат Божия. Гордост и тщеславие. Добри качества, да развиваме у себе си. Духовен живот. Как да живеем. Неосъждане. Осъждане и себеосъждане. Смирение. Покаяние. Самоукорение. Святост. Чистота на сърцето.

Св. Игнатий Брянчанинов
Когато умът се покорява на Бога, тогава сърцето се покорява на ума. В това се заключава кротостта. Какво е това кротост? Кротостта ­ смирена преданост към Бога, съединена с вяра, осенена от божествената благодат.

Архиепископ Серафим (Соболев)
Наставления за кротостта и смирението




За Св. Кръст Господен. За почитанието на дървото на нашето спасение.

"Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор. 1:18).

"Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; техният край е погибел, ...а славата - в срама им; те мислят за земното" (Флп. 3:18-19).

"Той ...смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" (Флп. 2:8).

"А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света" (Гал. 6:14).

"Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса" (Гал. 6:17). т.е. символът на кръста на гърдите ни.

Св. Исаак Сирин
Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Кирил Ерусалимски
О колко чудно и невъобразимо е това! Ниe не умряхме истински, нито бяхме истински погребани, нито бяхме истински разпнати и отново възкресени, но подражанието ни бе само образ, докато спасението ни е истинско. Христос бе действително разпнат и действително погребан и наистина възкръсна; и заради всичко това ние, които чрез подражание участваме в Неговите страдания, бяхме удостоени с възможността да получим истинско спасение. О ненадмината любов! Христос прие гвоздеи за Своите пречисти ръце и нозе и понесе болка; докато мене без страдания и тежък труд, чрез съпричастието към Неговите мъки, Той удостои със спасение.




Кръст, носенето му, тесният път

"Влезте през тесните врата, защото широки са вратата и просторен пътят, който води към погибел и мнозина са, които минават през тях, защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води към живота и малцина ги намират" (Мат. 7:13-14);

"Царството небесно бива насилвано и насилници го грабят" (Мат. 11:12);

"Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене" (Мат. 17:38); Виж също: (Лук. 13:22-30); (Марк. 8:34-38); (Лук. 14:25-27); (Йоан. 12:25-26).

Св. Игнатий Брянчанинов за Кръста

Кръстът на живота
- Защо наричаме живота си тежък кръст, татко?

- Виж, - отговорил бащата, държейки в ръце две пръчици. - По-късата пръчица е нашата грешна човешка воля; a по-дългата е Божията воля, Христовата воля. Ако поставим късата пръчица, нашата воля, напряко на Божията воля, получаваме кръст; но ако наложим пръчиците една върху друга, ако слеем волята си с Божията, вече няма кръст. Старай се винаги твоята воля да съвпада с Божията воля.


За Кръщението. Holy Baptism 

Виж също Брак. Евхаристия (причастие). Маслосвет. Миропомазване, Монашество. Свещенство. Тайнства. Иисус Христос. Църква

"Който има вяра и се кръсти ще бъде спасен" (Марк 16:16).

"Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие... роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух" (Йоан 3:3, 5-6).

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин" (Мат. 28:19).

"Всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме" (Рим. 6:3).

Виж също: Учението на Св. отци и учители на църквата за св. кръщение :: Библейските основания за кръщението и необходимостта му за децата

Св. Кирил Иерусалимски
Велико дело е Кръщението! То е освобождение на пленените от дявола; опрощение на беззаконията; смърт за греха; възраждане на душата; одежда светла, свята; нерушим печат на благодатта; колесница, възхождаща към небесата; райско украшение; ходатайство пред Царя на царете; дар на нашето осиновяване от Бога!

Св. Юстин Попович
Кръщението е мостът от небитие към битие, от смъртта към безсмъртието, от не-бога към Бога и от езичеството към християнството.

Св. Василий Велики (329 - 379)
"Moreover, we bless the water of baptism and the oil of chrism, and besides this, the catechumen who is being baptized. On what authority do we do this? Is not our authority silent and mystical tradition?" [On the Holy Spirit]

The Second Ecumenical Council (381)
The seventh canon of the First Council of Constantinople (Second Ecumenical Council) orders that "those who from heresy turn to Orthodoxy are first sealed or anointed with the holy oil upon the forehead, eyes, nostrils, mouth and ears; and when we seal them, we say: The seal of the gift of the Holy Spirit".

Tertullian (193 -217)
Tertullian wrote before his secession: "Next, coming forth from the baptismal font, we are anointed with oil blessed according to the primitive ordinances, in accordance with which men were anointed with oil". [On Baptism]

St Cyprian (200 - 258)
"He who is baptized must of necessity be anointed also, that, having received the chrism, he may be anointed of God". [Epistle 70]




Лицемерие

Виж също: Злословие. Благочестие. Неверие.

Православен катехизис: Втората Божия заповед
Лицемерие - когато човек, не бидейки по душа благочестив, се старае да проявява външно благочестие, та по този начин да спечели слава пред другите.

Св. Йоан Лествичник
Злословието ... е лицемерие на любовта, причина за оскверняване на сърцето и отежняване на съвестта; то е погубване на чистотата. Още: Лествица, стъпало 10. За злословието и клеветата.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Някой си човек не вярвал в Бога. А по време на войната ... той в самия разгар на сражението, когато около него свистели куршуми, ... през цялото време се молел: "Пресветая Богородице, спаси нас!" А после, когато другарите му се надсмивали, той се отрекъл от думите си. Да, лицемерието е по-лошо от неверието.




Лъжа, грехът на лъжата

Попитали Свети Василий Велики: "Допустимо ли е да се лъже, когато се има впредвид нещо полезно?
- Това не се допуска от Господа, който решително казва, че лъжата е от дявола (Йоан 8:44), като не сочи никаква разлика в лъжата.

Св. Йоан Лествичник
Никой от здравомислещите да не помисли, че грехът на лъжата е някакъв малък грях, защото Всесвятият Дух е произнесъл за него повече отколкото за другите грехове най-страшна присъда, като е казал: "Ти (Господи) ще погубиш ония, които говорят лъжа" (Пс. 5:7).




Любов към Бога и хората

Виж също Бог. Християнство.

"Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците" (Мат. 22:37-40). "Възлюби Господа Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа и с всичкия си разум, и с всичката си сила... възлюби ближния си като себе си" (Марк. 12:28-34).

"Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си". (Йоан. 13:34-35).

"Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм" (1Кор. 13:1-2).

"Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; и който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще възлюбя и ще му се явя Сам... и ще дойдем при него и жилище у него ще направим" (Йоан. 14:15-23).

"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада" (1Кор. 13:4-8).

"Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Ин. 15:12-13). "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" (Йоан. 13:35). Виж също: Мат. 5:42-48.

"Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си" (1Кор. 4:20-21).

"Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него" (1Йоан. 3:15).

"Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона. Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона" (Рим. 13:8, 10).

"Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога" (Иак. 4:4).

"И аще любите любящия вы, кая вам благодать есть? Ибо и грешницы любящия их любят". "И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?" (Лук. 6:32; Мат. 5:47).

"Слънце да ви не залязва гневни" (Еф. 4:26).

Св. Йоан Лествичник
Ако казваш, че обичаш, не се смей над човека, а се моли тайно за него! Тоя начин на постъпване е угоден на Господа. из "Лествица"

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Да утвърдим любовта, защото тя покрива множество грехове... . Нищо не предприемай да вършиш без любов; защото любовта покрива множество грехове.

Св. Тихон Задонски
Ако говорим за любов, то ние трябва да разберем, че единствения й израз и инструмент е смирението, произтичащо от познаването на себе си.

Съвременните старци ЗА ЛЮБОВТА

 


Магии

Виж също Евхаристия (Причастие). Елеосвещение (маслосвет).

"Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене " (Изход 20:2-3).

Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него" (1Йоан. 4:16).

"Пазете се да не ви прeлъсти някой" (Мат. 24:4), защото "много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина" (Мат. 24:11) "и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните" (Мат. 24, 24).

"И тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избегна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески" (Лук. 21, 36).

Св. пророк Йезекиил - За вършещите магии
"Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против вашите магийски кесийки, с които там ловите души като птички, и ще ги изтръгна изпод мишниците ви и ще пусна на свобода душите, които вие ловите като птички.
Ще раздера вашите покривала и ще избавя народа Си от ръцете ви; те не ще бъдат вече плячка във ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ. Задето с лъжа разтъжвате сърцето на праведника, което Аз не исках да разтъжвам, и поддържате ръцете на беззаконника, та той да се не обърне от порочния си път и да не запази живота си, - затова вече не ще имате суетни видения и занапред не ще предугаждате; и Аз ще избавя Моя народ от ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ" (Глава 13:20-23).

Свещ. Григорий Дяченко
Магьосник, влъхв, чародей... (е онзи, който)... извършва заклинания против болести, заклинател... Под влъхви в древността са разбирали хора, които познават тайните сили на природата и на небесната светлина.
Требник
Всички, които дори уж и за добро призовават демоните, такива са чародеи, убийци и измамници... Всички, които ходят при магьосници, правят магии и хороскопи, да се отлъчат от причастието със св. Христови Тайни за шест години, според 61 правило на Трулския Събор и 80 правило на Св. Василий Велики...Онези (християни), които водят по домовете си (такива) "целители" при болен или с някаква друга цел, да бъдат отлъчени от причастие със св. Христови Тайни, според 24 правило на Анкирския събор... защото всичко това се върши под действието на бесовската сила. Ако ли свещеник падне в подобен грях и извърши такова злодеяние, такъв се низвергва от Църквата и се лишава от Причастие, според 36 правило на Лаодикийския Събор.

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Ако при такива действия се призовава дори името на св. Троица, ако се прави и кръстното знамение, трябва да бягаме от такива и да се отвръщаваме от тях.

Св. Никодим Светогорец - За видовете магия
Впрочем нека сега се покажат отпред ония християни, дето ходят при гадатели и гадателки, желаейки да научат какво ще им се случи, или за да намерят съкровища или други загубени вещи, или за да потърсят разрешение на сънищата си. Нека се покажат, казвам, за да ги видя и да им кажа онова, което е казал някога и пророк Илия на израилския народ: неразумни християни, "още ли ще куцате на две колена"? Докога ще куцате с двата си крака? Докога ще вярвате от една страна в Христос, а от друга ще вярвате на гадателите и на демоните?




Маслосвет, Елеосвещение

Виж също Тайнства. Иисус Христос. Църква. Брак. Кръщение. Евхаристия (причастие). Миропомазване, Монашество. Свещенство.

"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят" (Иак 5:14-16)




Мир, душевният мир, Божият мир

Виж също: Любов, Молитва, Неосъждане. Св. Дух

"Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците" (Иак. 3:13 и сл.).

"Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса." (Фил.4:7).

"Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа" (Евр. 12:14).

Св. преподобни Исаия Отшелник
Там, където няма мир с ближния, там и Бог не обитава.

Св. преподобни Пимен Велики
Не укорявай, не осъждай, не злослови никого, и Бог ще ти даде покой.

Св. Теодор Студит
Ревностният да се въздържа не само от лоши дела, но и от зли помисли: чрез което придобива Божия мир; мир, в който се услажда от Божествени съзерцания. Да внимаваме върху себе си и да не позволяваме на помислите да се задържат в душата, особено на блудните и гневните.

Св. Серафим Саровски
Радост моя, придобий мирен дух, и тогава хиляди ще се спасят около тебе.

Св. Йоан Кронщадски
Мирът е цялост, здраве на душата; загубата на мира - загуба на душевното здраве.




Миропомазване

Виж също Тайнства. Иисус Христос. Църква. Брак. Кръщение. Евхаристия (причастие). Маслосвет. Монашество. Свещенство.

"А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен" (Йоан 7:37-39).

"Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго" (Деян. 8:14-17).

"А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове; .. на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави" (Марк 16:17-18).

Св. Кирил Йерусалимски
Като се сподобихте с това свето Миропомазване, вие се именувате вече християни, оправдавайки това име чрез възраждането си, защото по-рано, преди да се сдобиете с тази благодат, вие не бяхте в действителен смисъл достойни за това звание, но се приближавахте само към това, за да бъдете християни. Не гледай и не мисли, че това миро е просто. Както хлябът в светата Литургия след призива на Светия Дух не е вече прост хляб, но тяло Христово – така и това свето Миро след молитвения призив не е вече просто и обикновено миро, но дар на Христа и на Светия Дух; това миро от присъствието на Божеството Му е станало действено. Пазете това свето помазание неосквернено: защото, ако то пребъде във вас, ще ви научи на всичко; то е свето и е духовна охрана за тялото и спасение на душата.




Милосърдие, милостиня към бедните и нуждаещите се, благотворителност

"Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено ти, Боже, не ще презреш." (Пс. 50:19)

Иисус: "Дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте, в тъмница бях и Ме споходихте" (Мат. 25:34-36).

Иисус: ''Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани" (Мат. 5:7). Виж също: (Мат. 6:1-4); (Лук. 14:12-15); (Лук. 21:1-4).

"Изкупи греховете си с правда и беззаконията си – с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир" (Дан. 4:24).

"Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си!" (Мат. 16:26, Марк. 8:36).

''Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави" (Пс. 40:2).

"От имота си давай милостиня, и да не жали окото ти, кога правиш милостиня. От никой сиромах не отвръщай лицето си, тогава и от тебе не ще се отвърне Божието лице. Кога имаш много, давай от него милостиня, и кога малко имаш, не бой се да правиш милостиня и по малко: ти ще си сбереш богато съкровище за в ден на нужда, защото милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата... Давай на гладния от хляба си и на голия от дрехите си; от всичко, що имаш в изобилие, прави милостиня, и на окото ти да се не свиди, кога правиш милостиня. Раздавай хлябовете си при гроба на праведните, ала не давай на грешници." (Товит 4:7-10, 16).

"Нали всичко изгнива, молци го изяждат, ръждясва, руши се, крадци дебнат, за да ни го отнемат..." (Мат. 6:19).

"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се, насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, ­ каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва" (Иак. 2:14-17).

"Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий" (Ис. 58:7).

"Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото" (Лука 3:11).

"Давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто" (Лука 11:41).

Благотворителността не се органичава с материална помощ: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте" (Мат. 23:23). "Горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте" (Лука 11:42).

Благотворителност чрез дарбите, с които ни е удостоил Бог. "И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то... имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си - в учението; дарител ли си - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си - предстоявай с усърдие; благотворител ли си - благотвори на радо сърце" (Рим. 12:6-8).

"Кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:3-4).

"Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините" (Иак. 1:17).

"Дидахи" или Учение на Дванадесетте апостоли
Нека милостинята ти добре да се изпоти в ръката ти, преди да решиш на кого да я дадеш.

Св. Исаак Сирин
Милостивият човек е лекар на своята душа.

Блажени Августин (354-430)
Мислиш ли, че този, който нахрани Христа, няма сам да бъде нахранен от Христос?




Мисионерството на апостолите и на Църквата

Виж също: Евангелизация

"А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин" (Мат. 28:16-20).

"И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; а вие сте свидетели за това; и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре" (Лук. 24:44-49).

"... и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя" (Деян. 1:4-8).




За молитвата

Виж също Изкушения, Пост. Бодърствуване

"За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса" (1 Сол 5:18 ).

"Искайте, и ще ви се даде, търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори" (Мат. 7:7-11).

"Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите" (Мат. 21:22).

"Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Матей 6:33).

"Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите" (Пс. 142:1-2).

"Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Йоан. 14:21).

"Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми… за да пребъде Моята радост във вас" (Йоан. 15:10-11).

"Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса." (Фил.4:7).

Молитви за умрелите: "Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у него всички са живи" (Лук. 20:38).

Почитане и молитви към светии: "Голяма сила има усърдната молитва на праведника" (Иак. 5:6).

Св. Макарий Велики
Често пъти обикновеният човек пристъпва към молитва, превива коляно и умът му достига в покой. И доколкото дълбае и се вглъбява, заличава противостоящата врата на злото и достига до прозрение и мъдрост, каквито не ще могат да получат нито образованите, нито риторите и не ще знаят прозорливостта на неговия ум, понеже той е зает с Божествените тайни.

Често пъти обикновеният човек пристъпва към молитва, превива коляно и умът му достига в покой. И доколкото дълбае и се вглъбява, заличава противостоящата врата на злото и достига до прозрение и мъдрост, каквито не ще могат да получат нито образованите, нито риторите и не ще знаят прозорливостта на неговия ум, понеже той е зает с Божествените тайни.

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)
Ето какво е необходимо да се спазва, за да може молитвата да се принася с нужната топлота и чистота: първо, трябва да се отстрани всяка грижа за земните неща; не бива да се допуска не само загриженост за някаква работа или случай, но дори и споменът за тях, а също трябва да се спрат развлеченията, празнословието, многословието и шегите, а най-вече трябва да бъде потиснато всяко смущение от гняв и скръб и да бъде изтръгнато от корен всяко възбуждане на плътска похот и влечение към сребролюбие.

След пълното изхвърляне и отстраняване на тия пороци, видими и за човешкия поглед, и след такова предварително очистване на всичко, трябва да се положи непоколебимата основа на дълбокото смирение, която да удържи този стълп, стигащ до небесата. Върху тази основа трябва да се издигне зданието на духовните добродетели и духът да се сдържа от всякакво блуждаене, та духовният поглед да почне да се издига до съзерцаване на Бога. Защото това, което душата е възприела в себе си преди времето за молитва, неизбежно ще идва наум и по време на молитвата, внасяно от спомена.
Както желаем да бъдем през време на молитва, така трябва да подготвим себе си преди това; и това, което не искаме да се промъква в нас, докато се молим, него трябва да изгоним от тайните кътчета на сърцето, за да можем да изпълним заповедта на Апостола: "Непрестанно се молете" (1 Сол. 5:17). Виж също: За молитвата.

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Не слушай онези, които ти казват: "Каква полза има, ако цял ден се молиш?" Така дяволът учи някои да говорят, та съвсем да обезсили духа на молещия се. Защото този род - на страстите и демоните - с нищо друго не може да бъде изгонен, освен с молитва и истински пост (Мат. 17:21, Марк. 9:29). Затова, тичай към храма, бързай да се изповядаш; хвърли се в Божиите обятия, защото вратите на Божия храм са образ на обятията на Бог Отец.

Св. Василий Велики
"Пейте Господу, светии Негови" (Пс. 29:5) Пее не всеки, който произнася с устата думите на псалома, но само този, който от чисто сърце пее псалмите. Всички, които са преподобни (светии), които пазят Божията правда и Божиите заповеди – такива могат да пеят на Бога както подобава.
Колко има, които са сторили блудство и са дошли в църква? Колко има такива, които скриват в сърцето си лъжа и измама? И те си мислят, че пеят на Бога, но не пеят в действителност. Защото псаломът кани към псалмопеене само светии (преподобни). "Не може лошо дърво да дава добри плодове" (Мат. 7:18), - също от порочно сърце не могат да излизат думи на живот.

Този, който се моли, не трябва да говори излишно, да не търси от Господа нещо излишно и недостойно (Мат. 6:7-8; Лук. 12:29-30).

Може ли да се постигне постепенна неразсеяност на ума в молитвата, и как се постига това?
- Че това е възможно, доказал е този, който е казал: "Очите ми винаги са към Господа" (Пс. 24:15)... За тази цел не трябва да се дава на душата да остава празна от мислите за Бога, за Божиите дела и благодеяния, както и за благодарност за всичко към Бога.

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Който се моли с внимание, той пропъжда демоните, а който се моли разсеяно, над такъв те се надсмиват.

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Ако за слепеца е бедствие да не може да види слънцето, то колко голямо бедствие е за християнина да не се моли непрестанно и да не допуска чрез молитвата в душата си Христовата светлина.

Кажи ми, би ли се осмелил да се молиш, ако са замърсени ръцете ти с тор или кал? Не? Макар че това не би ти причинило вреда. Пагубно обаче е оскверняването с нечистота, излизаща от устата: злословие, хула, ругатни, гневни слова, срамни изрази, смях и насмешки... Тогава защо внимаваш за маловажното - омърсяването на ръцете, а за онова, което е забранено - омърсяването на езика, си не-брежен? Ще кажеш: тогава да не се ли молим? Напротив, ще се молим, но само ако сме подобаващо чисти и неосквернени.

Но как да се очистим? Ето как: плачи, стени, раздавай милостиня, примири се с онези, които са те обидили, очисти езика си, да не дразни повече Бога. Защото, ако някой с изцапани с кал ръце те хване за краката и те моли за прошка, ти не само че няма да го слушаш, но и ще го отблъснеш от себе си... Как тогава дръзваш омърсен със сърдечна нечистота да пристъпваш към Бога? Езикът на молещите се е ръката, с която прегръщаме нозете Божии. Затова не го осквернявай, за да не каже и на тебе Господ: "Кога умножавате молбите си, Аз не слушам..." (Ис. 1:15).

Св. Григорий Синаит
Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите. Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.

Сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.

Достопаметни сказания
Докато Св. авва Антоний живеел в пустинята, той изпаднал в униние и в дълбокия мрак на разни помисли, и завикал към Бога: "Господи! Искам да се спася, а помислите не ми дават. Що да сторя в скръбта си? Как да се спася?" И скоро след това Антоний станал и излязъл от килията. И ето, вижда някого, приличащ на него, който седял и работел, после станал от работа и се молел; сетне отново седнал и сучел въже; а после пак станал на молитва. Това бил ангел Господен, пратен да настави и подкрепи Антония. И ангелът му рекъл с глас: "И ти прави така и ще се спасиш". Като чул това, Антоний много се зарадвал и ободрил. Започнал да прави така и се спасявал.

Св. Серафим Саровски
Радост моя, поучавал той, не общувай с тези, които нарушават поста в сряда и петък.

Виждам големи бедствия да се надигат над Русия заради това, че руският православен народ е започнал да нарушава постите.

Хлябът и водата никому не вредят. Как светците са яли само хляб и са пиели само вода, а са живели по сто и повече години?!

Св. Йоан Кронщадски
Във всичките си скърби и изобщо всякога трябва да се обръщаме към Бога с молитва. Но нашата молитва трябва да бъде придружена с въздържание. Само тогава тя ще бъде чута от Бога. Това съм изпитал на себе си хиляди пъти. Виж също: За молитвата.

Игумен Никон (Воробьов)
Църквата е поставила в началото на всички молитви тези слова: "Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе'', т. е. "Слава, благодарение на Тебе, Господи, за Твоята милост, за Твоята любов, за снисхождението, затова, че Ти, Господ, Творецът на вселената, ни удостояваш да Те наричаме свой Господ и ни позволяваш да се обръщаме към Тебе, да Ти се молим...

В утрината молитва на преп. Макарий Велики се казва: "Боже, очисти мен, грешния, защото нищо добро не извърших пред Тебе". Ако великите угодници Божии са чувствували такова нещо, какво трябва да чувствуваме ние, на какво можем да се надяваме? Единствено и само на милостта Божия. Забравяйки всичките си добри дела, ние трябва като митаря за вопием от цялото си сърце: "Боже, бъди милостив към нас, грешните!" И ако митарят е бил оправдан от всичките си грехове само за тази своя молитва, то е ясно и ние трябва да вярваме, че Господ и нас ще ни помилува, ако от цялото си сърце Му се молим и се надяваме на милосърдието Божие. Никаква болест няма да ни попречи поне няколко пъти на ден да се обърнем от дълбините на душата си с покаяние към Господа.

Не е имало случай Господ да откаже някога прошка на каещия се. Само тогава Господ не ни прощава, когато ние самите не прощаваме на другите. Затова нека се помирим с всички, за да се помири и Господ с нас. Да простим на всички, за да ни прости и Господ.

St Isaac of Syria
God is compassionate and He loves to give, but He wants us to be the reason for His giving. Thus His delight is when someone offers to Him a wise prayer.

Св. Игнатий Брянчанинов за молитвата



Молитва за умрелите. Възпоминание на умрелите

Виж също Смърт, Възпоминание на умрелите, Молитва към умрелите. Задушница, помен.

"И цялото общество видя, че Аарон умря, и целият Израилев дом оплаква Аарона трийсет дни" (Чис. 20:29).

"И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея" (Втор. 34:8).

"Взеха костите им и ги погребаха под дъба в Иавис, и постиха седем дена" (1Цар. 31:13).

"На умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, - каква света и благочестива мисъл! - затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях" (2Мак. 12:45).

Молитва за умрелите и изпращане на жертва в Йерусалимския храм от Иуда Макавей: "А като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Иерусалим, за да принесат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение; защото, ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите. Но той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, - каква света и благочестива мисъл! - затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях" (2Мак. 12:43-45).

Молитвата за умрелите на пророк Варух: "Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове..." (Вар. 3:4-5).

Да се молим и за умрелите, защото: "Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 20:38).

"Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. 20. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21. и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. 22. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; 23. и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му 24. и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. 25. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. 27. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, 28. защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. 29. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. 30. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. 31. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят" (Лук. 16:19-31).

Умрелите знаят какво става на земята и не са безразлични към съдбата й: "Когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;  и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?  И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те" (Откр. 6:9-11).





За монашеството

Виж също Девство, Нестяжание, Тайнства. Иисус Христос. Църква. Брак. Кръщение. Евхаристия (причастие). Маслосвет. Миропомазване, Свещенство. Подвижничество.

"Приятелството със света е вражда против Бога; Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога" (Иак.4:4).

"Не можете да служите на Бога и на мамона" (Мат. 6:24).

"Вие сте храм на живия Бог... те ще бъдат Мой народ. Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто не се допирайте, и Аз ще ви приема; и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери" (2Кор. 6:16-18)

"Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си", "Намрази... самия си живот", "Погуби душата си заради Мене" (Лук. 9:23; 14:26; 17:33; Йоан. 12:25).

"Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик" (Лук. 14:26-27).

"Обичам, които Мене обичат; и ония, които Ме прославят, ще прославя" (Притч. 8:17; 1Царств. 2:30).

Защо си дошъл, брате, прекланяйки се пред този свят жертвеник и тази свята дружина? За постническо житие. (Из чина на монашеското подстрижение).

Св. Василий Велики (330 - 379)
Идеалът за аскет, отдал живота си в служба на Бога: "Монахът е истински християнин; аскетизмът не е в отделни аскетични действия, а в светостта, в благочестивото настроение и направление от цялата личност. Заедно с любовта към Бога, монахът е длъжен да проявява и любов към ближните."
Св. Серафим Саровски
Гнусен пред Божиите очи е греховният смрад на миряните, но небрежността на монасите е още по-отвратителна. Жена, която не е могла да запази верността към своя мъж, му става ненавистна. Така също и душата, обрекла се на Небесния Жених и не поревнувала после за Него, потъпкала обетите си, ще има еднаква участ с Юда-предател.

Отец Неофит Рилски, проигумен на Рилския манастир кр. на XIX в.
Не одобрявам никак желанието ти да станеш отшелник за свое собствено спасение. [...] Инок, който се оттегля и има единствена мисъл своето собствено спасение, като не ради за спасението на другите - той не е истински инок.

Науката, сиреч учението, е излезнало от Бога и служи да обясни на човека чрез разума тия величия Божии, които той не може постигна чрез душата си. [...] Невежеството - продължава Рилецът - повече е вредило на вярата, нежели науката и философията.

Димитър Маринов
Монастирите са пристанища, в които душата на човека, носима във вълните на житейското море от страсти, борби и изкушения, намира спокойствие и блаженство; ... монастирите са утешителници, в които скръбната и убитата душа от неправдите мирски и насилията житейски, намира утешение и упование.



За светите мощи

Почитане на свети мощи: "Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на своето вечно битие" (Прем. Сол. 2:23).

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Koгато всички излизали от Египет и едни носили злато, други сребро, тогава Мойсей вместо какво да е богатство носил костите на Иосиф, занасяйки с тях у дома най-велико съкровище, изпълнено с безчислени блага.




Мълчание и многословие

Виж също: Гняв

"Смутих се и не казах нищо" (по слав. превод "смятохся и не глаголах" (Пс. 76:5).




За мъдростта, премъдростта

"Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване. ...Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни" (1Кор. 3:18-20).

"Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. ...защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците" (1Кор. 1:19-21).

"Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление; ако призоваваш знанието и викаш към разума; ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога. Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум" (Прит. 2:1-7).

"Eзика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода. ...А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:8 и сл.).

"Не само многолетните са мъдри, нито само старците разбират правда" (Иов 32: 9).

"Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде" (Иак. 1:5).

Когато sophia се отнася към Бога, съгласно установената вече терминологична традиция, превеждаме тази дума с премъдрост.
Св. Макарий Велики
Християните изучават един нов език и се обучават в една премъдрост, Божия премъдрост, която не е нито от този свят, нито от прехождащия век.

Не трябва Божият раб да пребивава в ... бунтуване, а в пълна кротост и мъдрост, както е казал пророкът: "на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово" (Ис. 66: 2).

Безкрайната Божия премъдрост, която е непонятна, изпълнява по разнообразен начин, непонятно и неизследимо, разпоредбите на благодатта към човешкия род по отношение преценката на самовластната човешка воля, тъй че Бог да се открие на тези, които Го обичат и които претърпяват всяка опасност и всяка мъка заради Него.

Св. Григорий Палама
Премъдростта се причастява към съществуващото и според промисъла към него тя е многообразна. ...Премъдростта, светостта, благостта, Божествеността и всичко, което е по природа около Бога, е несътворено и съществува не като същност, а като Божествени енергии.




Мъж, съпруг

Виж също Жена, Брак, Семеен живот, Целомъдрие, съпружеска вярност, Грях, Блудство, прелюбодейство, заповеди, любов, Християнска любов.

"Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото; за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна. Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича" (Eфес. 5:25-28).

"Добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.... (Виж цялата глава 7, 1Кор.).

 


Надежда и упование в Бога

"Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни" (Лук. 12:6-7); (Мат. 6:25-34);

"Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога и в Мене вярвайте" (Йоан. 14:1);

"Невъзможното за човеците е възможно за Бога" (Лук. 18:27);

"Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото" (Лук. 19:10).

Св. Исаак Сирин
Не се надявай на своите сили, и Божията помощ ще те съпътствува.




Наказание. Наказание Божие

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
По-добре тук ни накажи, Господи, а там ни помилвай!

"Който обича наказва прилежно" (Прит. 13:25).

"Нека праведникът ме наказва: това е милост. Нека ме избличава..." (Пс. 140:5).

Св. Василий Велики
(Наказанието трябва да приемаме) така, както болният син, чийто живот е застрашен, и той се лекува от баща си или от лекаря.




Наставление и Осъждане

Виж също неосъждане. За осъждането и себеосъждането.

"Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. " (Гал. 6:1).

"... как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!" (Мат. 7:4).

Св. Нил Синайски
Вразуми съгрешаващия, но не осъждай падащия; последното е дело на злоречивия, а първото - на този, който желае да изправи (да поправи).

Архим. Серафим (Алексиев)
Като поправяш брата, който осъжда, гледай да не изпаднеш в същия грях. Да не вземеш да осъждаш осъждащия! из "Самозваните съдници"




За навиците

Св. Григорий Палама
Най-добрият навик ... носи названието любов.




Неосъждане

Виж също За осъждането и себеосъждането. Наставление

"Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени" (Мат. 7:1-2).

"Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си" (Мат. 7:5).

Авва Пимен
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно. Друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, тоест да не казва нищо безполезно.

Св. Антоний Велики (251- 356)
Не осъждай никого от смъртните, за да не се погнуси Бог от твоите молитви.

Ако видиш, че братът ти е съгрешил, не го презирай, не се отвращавай от него и не го осъждай, за да не паднеш сам в ръцете на твоите врагове.

Св. Йоан Лествичник
Послушайте ме, зли съдници на чуждите дела: ако е истина това (както в действителност е истина), че "с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени" (Мат. 7:6), то разбира се, за каквито грехове - телесни или душевни - съдим ближния, сами падаме в тях.

Бързите и строги съдии на съгрешенията на ближния затуй (именно) страдат от тоя порок, защото нямат съвършен и постоянен спомен и грижа за своите съгрешения. Още: Лествица, стъпало 10. За злословието и клеветата.

Св. Йоан Милостиви
Братя мои и чеда, не бързайте да осъждате. Защото много пъти виждаме греха на съгрешаващия, а тайното му покаяние не знаем.

Св. Никодим Светогорец
Oт самолюбието и самомнението у нас се поражда и друго зло, което ни причинява вреда, именно строгият съд и осъждане на ближния, след което ние не го считаме за нищо, и при случай го презираме и унижаваме. Този лош навик произхожда от гордостта. От нея се храни и расте, и, обратно, той я храни и увеличава.

Като се надценяваме и като мислим за себе си високо, естествено е, че ще гледаме отвисоко и на другите, осъждаме ги и ги презираме, понеже ни се струва, че сме далеч от такива недостатъци, към които, както ни се струва, другите не са чужди. ... спомни си истината, че на тебе не ти е дадена власт за това, и че ти, присвоявайки си тази власт, сам в този момент ставаш достоен за осъждане не пред немощните човеци, но пред всесилния Съдия на всички - Бога. Целият текст >>>.

Св. Игнатий Брянчанинов
Днес всеки повече или по-малко има свой начин на мислене, своя религия, свой път, поет доброволно или случайно, смятан за правилен или само оправдаван... Всяка овца върви в своя си посока и никой не се грижи за нея. Хората повече не чуват. Загрубял е слухът им за спасителния глас на истинския Пастир, идещ от Неговата Свята Църква... Оглушил ги е шумът на земните, страшните грижи, шумът на чувствените увеселения, шумът на земното преуспяване, душата им не е способна да възприема духовните впечатления... Виждайки това, трябва да отместим погледите си от тъжната картина, за да не изпаднем в порока на осъждане на ближните. Трябва да ги обърнем върху самите себе си и да се погрижим за собственото си спасение."




Нестяжателност, житейски грижи

"Не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му... Но първом търсете царството на Бога и неговата правда и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:19-34);

"Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Мат. 16:26);

"Колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! " (Марк. 10:24); виж също: (Лук. 10:41-42); (Марк.10:17-27); (притча за безрасъдния богаташ, Лук. 12:13-21).

Св. Варсануфий Велики
Блажен, който винаги има пред очи думите "Господня е земята и онова, що я изпълня" (Пс. 23:1) и помни, че Бог е силен да се грижи за служителите Си според както Му е угодно.

Св. Василий Велики
Не трябва да се грижим за онова, което не е толкова необходимо в живота, нито да се стремим към пресищане и разкош. Необходимо е да бъдем чисти от лакомия и от гиздене (Лук. 12:15; 1Тим.2:9; и 6:8)

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
...Който е привързан към вещественото, е подобен на ястреб, който хвърчи с ремъци на краката. Където и да кацне, той веднага се заплита. А който не е привързан от вещественото – той е като пътник, приготвен за път.




Новорождение. Рождение свише

Виж също Kръщение, Божия благодат, Радост в Бога, Упование на Бога, Помнене на Бога. Смирение.

Св. Симеон Нови Богослов
Заченати сме чрез учението, съзряваме чрез родилните болки на покаянието и се раждаме чрез много търпение, и скърби, и болки силни и ежедневни сълзи.
Св. Григорий Нисийски
Когато разкрием скритото значение на историята, виждаме, че писанието учи, че рождението, опечалило тиранина, е началото на добродетелния живот. Говоря за оня вид рождение, при което свободната воля играе ролята на акушерка, която помага на детето да се появи на бял свят, макар това да причинява страдание на майката. Защото никой не може да нанесе поражение на своя противник, ако знаците на победата не се прояват най-напред у него самия.
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез Св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Ин. 3:3), т.е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: "Ако някой не се роди свише, не може да види Царството Божие" (Ин. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Ин. 3:5), т.е. без кръщение няма спасение!

 

Обожение

Виж също Царство Божие. Блаженство

Св. Теодор Едески
Краят на нашия живот е блаженството, или, което е едно и също - царството Небесно, царството Божие. А то е не само съзерцаване на преизпълнената с царственост Троица, но и възприемане на обожение [от Нея].
Митрополит Макарий
Обожение ­ не в смисъл, че човешкото естество в Христа се е превърнало в божествено, като изгубило своята ограниченост и получило вместо човешки, Божествени свойства; а в смисъл, че било възприето от Сина Божий в единство с Неговата Ипостас и се приобщило към Неговото Божество, станало едно с Бога-Слово и чрез приобщаване към Неговото Божество се възвисило в своите съвършенства до най-високата възможна за човечешкото естество степен, без да престава обаче да си бъде човешко. ("Православно догматическо богословие")




Обучение, за отношението между учител и ученик

Игумен Никон (Воробьов)
Ако забележиш, че преподавателите правят грешка, но тя или няма голямо значение, или е очевидна за всички, не я посочвай на другите, а я покрий с любов и със снизхождение. Ако пък грешката е значителна и ти е необходимо да изясниш истината, то попитай преподавателя насаме като учащ се, а не като спорещ. Ако пък той се обижда, тогава не я посочвай изобщо и повече никога не го питай нито насаме, нито, толкоз повече, пред другите, а търси отговора в книгите, или ми напиши. Ако действуваш по друг начин, ще си създадеш врагове и много ще направиш положението си много тежко без полза нито за себе си, нито и за другите. Много те моля, послушай ме в това.




За окултизма, спиритизма, астрологията, гадателството, хипнозата, лечителството  от баячки и екстрасенси

"Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо, и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: "да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим", - ти не слушай думите на такъв пророк, или на такъв съновидец; понеже чрез това Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа. Господа, вашия Бог, последвайте, от Него се бойте, заповедите Му спазвайте и гласа Му слушайте, и Нему служете и към Него се привързвайте. А оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт, задето ви е надумвал да отстъпите от Господа, вашия Бог, Който ви изведе из Египетската земя и те избави от дома на робството, защото е искал да те отклони от пътя, по който Господ, Бог твой, ти бе заповядал да вървиш; тъй изтреби злото из средата си." (Втор. гл. 13).




За осъждането и себеосъждането

Виж също Наставление. Неосъждане. Иноверие, инославие. православие. Вяра и неверие.

Св. Нил Синайски
Самоосъждането е начало на спасението.

Св. Игнатий Брянчанинов
Днес всеки повече или по-малко има свой начин на мислене, своя религия, свой път, поет доброволно или случайно, смятан за правилен или само оправдаван... Виждайки това, трябва да отместим погледите си от тъжната картина, за да не изпаднем в порока на осъждане на ближните. Трябва да ги обърнем върху самите себе си и да се погрижим за собственото си спасение.

Йеромонах Серафим (Роуз)
Когато започнеш да правиш изявления като: "Тези хора не правят това както следва", би трябвало да се спреш и да алармираш самия себе си. Дори да говориш нещо вярно - както е до известна степен в повечето случаи - самото критично отношение е нещо много негативно и опасно и няма да те доведе доникъде. В крайна сметка то може дори да те изведе вън от Църквата. Затова трябва да помниш, че не бива да съдиш или да смяташ себе си за толкова "мъдър", че всичко "знаеш по-добре". Напротив, опитвай се да се учиш, и то дори без думи, от онези хора, които си готов да критикуваш.

Архиепископ Серафим (Соболев)
Обикновено ние смятаме, че виновниците за всички наши беди са другите хора. Благодарение на подобно отношение към своите скърби си спечелваме врагове, скърбите още повече се увеличават и животът ни се превръща в непрестанна мъка. Божиите угодници не са постъпвали така. За своите скърби те са обвинявали не хората, а бесовете. По-точно казано, те и бесовете не са обвинявали, при всичките им нападения, а единствено самите себе си и са смятали, че всичко скръбно им се изпраща от Бога заради техните собствени грехове. Затова те винаги се молели, винаги се съкрушавали и плачели. Заради самоосъждането, заради смирението им Господ ги утешавал със Своята дивна благодат и ги прославил със Своята слава. Нека и ние да постъпваме така при всички наши бедствия, мислейки, че причината за тях са собствените ни грехове. Тогава ще получим от Бога благодат и мощно застъпничество.

Старец Гавриил
Ако видиш убиец, или блудница, или пияница, търкалящ се в калта, никога не го осъждай, защото Сам Бог му е отпуснал юздата, а твоята държи в ръката Си. Ако реши да я отпусне, ти ще се окажеш даже в по-лошо положение и ще попаднеш в същия грях като този, когото осъждаш и ще погинеш... Трябва да обичаме всички, но ако не можем, то поне да им желаем доброто.




За отчаянието

Виж също: Грях. Покаяние. Изповед. Смърт. Страх.

"Не се радвай за мене, мой неприятелю! Макар и да съм паднал, но ще стана" (срв. Мих. 7:8).

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Ние радваме дявола не толкова, когато грешим, колкото когато се отчайваме.

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Ако си грешник, кай се! ... Аз се боя, казваш ти, понеже мисля, че за мене няма спасение. Какво говориш, човече?! Когато блудстваш, нима Бог не може да те умъртви с мълния? Но Той и досега те чака, възлюбени, чака те да се вразумиш и, като се покаеш, да се очистиш от страстите си. Защото в каквото състояние смъртта завари човека, в такова ще го и проводи (на Съда). Ако умреш като роб на дявола, ще бъдеш нещастен в бъдещия живот. А ако се освободиш от греха преди смъртта си, ще имаш блажен жребий в бъдещия век и ще отидеш при Господа.

"Ако дяволът вече е успял да посее в мен всички тези страсти, то какво да правя, след като съм обременен и притиснат от толкова много беззакония?" Кай се, брате, труди се в духовни подвизи и отново ще бъдеш въздигнат в предишното си състояние. Но ти ще кажеш: "Съмнявам се дали ще бъде прието моето покаяние, защото оскверних светото Кръщение и очерних богоизтъканата одежда". Възлюбени, зная, че си осквернен. Но покай се и аз твърдо вярвам, че ще бъдеш отново приет. Не се бой, ние (Божиите служители, бел. прев.) ще те примирим с Бога. Има за теб спасение, има за теб покаяние! Само се откажи от робството на греха. Чрез нас Синът Божий ще ти отвори вратите на рая. Само се покай! Само се обърни към Бога!

Св. Йоан Лествичник
До падението ни демоните ни представят Бога като човеколюбив, а след падението ни - като неумолим.

Св. Йоан Кронщадски
Никога не се отчайвай в Божията милост. От каквито грехове и да си свързан по дяволско изкушение, моли се от все сърце с надежда, че ще бъдеш помилван! Чукай на вратите на Божието милосърдие – и ще ти бъде отворено!

Св. Никодим Светогорец
Не можем да минем без този ужас [спомена за нашите многобройни грехове]. Но той трябва да бъде омекотяван с помощта на вярата в изкупването на нашите грехове чрез кръстната смърт на Христа Спасителя. Замъглявайки тази вяра, врагът раздухва страха ни до такава степен, че последният подавя всяка надежда за спасение и ни сломява с безнадеждност и отчаяние. Затова предварително се готви да отблъснеш това нападение и отсега още мисли как трябва при твоето приближаване до вратите на смъртта да държиш по-здраво победното знаме – Христовия кръст, т.е. могъщата вяра в изкупителната сила на Господнята кръстна смърт... Преди всичко побързай да осъзнаеш, че нападенията на отчаянието са вражески действия [защото Христос, проповядвайки смирение, никога не е проповядвал отчаяние], а не са естествени порождения от спомнянето за нашите грехове. Такова спомняне обикновено произвежда смирение, съкрушение и сърдечна скръб, задето сме оскърбили праведния и всемилостив Бог. Този спомен наистина довежда до страх, но такъв страх не угасява надеждата за Божията милост. Той дава място на съкровеното упование, че ще се спасим, и премахва всяко чувство на отхвърленост. Като знаеш това, ще се съгласиш, че щом споменът за твоите грехове те задушава и хвърля в отчаяние,... той е подбуждан от дявола. Като осъзнаеш това, ти ще придобиеш силна надежда дори при безнадеждност. А това ще прогони отчаянието.

Тази надежда свръх всяка надежда потопява вярващия в съзерцание на Божието милосърдие и той хвърля преголямото множество свои грехове в бездната на това милосърдие с крепкото убеждение, че Бог иска и търси нашето спасение, а не нашата гибел.

"Господи, аз имам много причини да се боя, че ще ме осъдиш по Твоята правда и ще ме отхвърлиш за моите грехове.
Но още по-голяма смелост имам да се надявам на прошка поради Твоето безпределно милосърдие в Христа Иисуса, нашият Изкупител и Спасител.
Затова умолявам Твоята безмерна благост – пощади мене, бедната твар, ... за да Те славя во веки!
Цял се предавам в Твоите ръце!
Постъпи с мене по Твоята милост!
Ти си единствен Владика на моя живот!"

Св. Силуан Атонски
Помни следните два вида помисли и се бой от тях. Единият казва: ти си светец, а другият - няма да се спасиш. Но тези помисли са от врага и в тях няма истина. Ти обаче си мисли: аз съм голям грешник, но Господ е милостив, Той много обича хората и ще ми прости греховете. Вярвай в това и ще се удостоиш Господ да ти прости. А на своите подвизи не се надявай, дори и много да си се подвизавал.

Архим. Серафим (Алексиев)
На ония, които лесно се отчайват, може да помогне и мисълта, изказвана от свв. Отци, че дяволът представя греха преди съгрешаването като нищожен и простим, особено при Божието велико милосърдие, а след падението рисува същия грях като непростим и представя Бога като неумолим, с цел да доведе съгрешилия до отчаяние. Блазе на онзи християнин, който, изправен пред изкушението да съгреши, не се подхлъзва лекомислено, надявайки се на Божието милосърдие, а мисли за ада, в който неминуемо ще го въвлече неговият грях, ако той не се покае; тази мисъл го предпазва от падение. Съгреши ли пък волно или неволно, истинският християнин, колкото и да скърби, че е огорчил и прогневил Бога, не се поддава на отчаяние, а се смирява дълбоко и си казва: "Христос дойде да спаси тъкмо такива грешници, какъвто съм аз. Каква полза за небето и за мен, ако се отчая? Ще зарадвам само сатаната, а Бога ще огорча още повече. Затуй ще стана и ще се върна пак при Създателя си. Той е любов. Няма да ме отхвърли... Сам Той е казал, че голяма радост изпитват Ангелите Божии за един каещ се грешник (Лука 15:10)."

Св. Йоан Златоуст е изказал бележитата мисъл, че не толкова грехът ни погубва, колкото отчаянието. То е, според думите му, най-страшният, най-гибелният грях, защото щом малодушно се отчайваш, ти сам си затваряш навеки вратата на спасението. Ако пък не се отчайваш дори и тогава, когато се виждаш непоправим грешник, а се стараеш след всяко свое падение да ставаш и да се стремиш пак към спасението, за тебе има надежда, че ще отидеш при Бога. Промислителят може да ти прати утре най-неочаквани благоприятни условия за спасението ти – смърт на близък човек, която ще те потресе и отврати от греховете ти, загуба на имущество и довеждане до крайна нищета, която ще те смири, гонения за вярата, които ще те доближат до обичания от тебе Спасител, тежка болест, която ще те хвърли в обятията на покаянието и пр. Затова, като не знаем какво ни носи утрешният ден, не бива никога да се отчайваме.

Отчаянието е гибел. То довежда до самото дъно на греха и не дава на падналия да стане.

Игумен Никон (Воробьов)
Дошъл един брат при Сисой Велики и казал: "Отче, аз паднах". — "Тогава стани" — "Станах, ала пак паднах". — "Стани отново". — "Докога така?" — "До смъртта". Когато човек разбере дълбоко, със сърцето си, това свое падение, ще осъзнае, че сам той е нищо, цял е в падение и ще възкликне към Господа: "Боже, бъди милостив към мене грешния, виждаш в какво състояние съм"; тогава той ще може да достигне състоянието на първоначалното смирение и да се спаси. Ето затова в търсенето на Бога не трябва да се плашим и да се отчайваме от паденията.




Писание, писания

Виж Библия. Свещено Писание

Св. Иларий Пиктавийски
Писанието не е в думите, а в смисъла.




Плът. Делата на плътта

Виж също Духовният живот на християнина

"Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие" (Евр. 5:19-21).

 


Покаяние

Виж също Молитва. Помнене на Бога. Помнене на смъртта. Пост. Изповед. Причастие.

"Кажи им: жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; за какво да умирате вие, доме Израилев?" (Иезек. 33:11).

"Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти" (Пс. 18:13).
"В яростта си не ни изобличавай и в гнева си не ни наказвай" (Пс. 6:2).
"Всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си" (Пс. 6:7).
"Аз, Аз Сам изглаждам твоите престъпления заради Самаго Мене и греховете ти не ще спомена, но ти ги помни" (Ис. 43:25 - по слав. превод).
"Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове" (Пс. 24:18).
"Беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене" (Псал. 50:5).
"Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си" (Псал. 37:19).
"Аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си" (Пс. 31:5).
"Ще излича като мъгла твоите беззакония, и твоите грехове - като облак" (Ис. 44:22).
"Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем" (Пс. 41:4).

Макар да съм паднал, но ще стана, макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене" (Мих. 7:8).

"И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо… И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което беше казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати" (Ион 3:5,10).

Свети Йоан Кръстител започва своята проповед с думите: ""Народът, който седеше в мрак видя голяма светлина и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина" [цит. пр. Исая 9:2].  Покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мат. 4:16-17). "Иисус..., проповядвайки благовестието за царството Божие, казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието" (Марка, 1:14-15). Иисус: "Покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мат. 3:2).

Иисус:"Покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мат. 4:17).

Иисус: "Покайте се и вярвайте в Евангелието!" (Марк 1:15).

Иисус: "Ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3) (както иерусалимските жители, върху които паднала Силоамската кула).

Иисус: "Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Мат. 9:12-13); "Всеки, който прави грях, роб е на греха... И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни" (Йоан. 8:34-37).

Иисус: "Блажени са плачущите, защото те ще се утешат." (Мат. 5:4)

Апостол Петър в проповедта на Св. Петдесетница: "Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38).

Ап. Павел в речта на Атинския аеропаг: "Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят; защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите". (Деян. 17:30-32).

"Скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт" (2Кор. 7:10).

"И дадох й време да се покае за блудството си, но тя се не покая. Ето, нея хвърлям на постелка, а прелюбодействащите с нея – в голяма скръб, ако се не покаят за делата си; и чедата й ще поразя със смърт, и всички църкви ще узнаят, че Аз съм, Който изпитвам сърца и вътрешност; и всекиму от вас ще въздам според делата му" (Откр. 2:21-23).

"Зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си. Защото казваш богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол – съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш. Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай" (Откр. 3:15-19).

"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16).

"Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос" (Ефес. 5:14).

Виж също: (Мат. 4:17); (Йоан. 5:14); (Лук. 7:47); (Мат. 18:11-14) (притчата за пропадналата овца); (Лук. 15:11-32) (притча за блудния син); (Лук. 18:4-14) (притча за митаря и фарисея).

"Колкото повече се приближава човекът до Бога, толкова по-ясно вижда, че е грешник" (Отечник)

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Що е покаяние? - Не вкусвай неумерено храна, подобно на безсловесните; не се опивай всекидневно; обикни поста, сълзите; прилепи се по-силно към молитвата; по-често бъди в църква и ще намериш покой за душата си. Не слушай онези, които ти казват: ... Тичай към храма, бързай да се изповядаш; хвърли се в Божиите обятия, защото вратите на Божия храм са образ на обятията на Бог Отец.

Ако си грешник, кай се! ... [Господ] и досега те чака, възлюбени, чака те да се вразумиш и, като се покаеш, да се очистиш от страстите си. Защото в каквото състояние смъртта завари човека, в такова ще го и проводи (на Съда). ...Ако се освободиш от греха преди смъртта си, ще имаш блажен жребий в бъдещия век и ще отидеш при Господа.

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3). ...Началото на покаянието е съзнание за греховете и съкрушението за тях.

Несъмнен признак за оставяне на предишните грехове е не само действителното отклоняване от тях, но и непрекъснатото противене на всяко греховно пожелание, съпроводени от страх да не паднем отново във властта на греха и сатаната и от пълна ненавист към греховете. Трябва да помним греховете си, защото това ще ни доведе до въздържание от тях. Не бива обаче да си спомняме с подробности за извършените грехове, защото това не е полезно, а само да помним, че сме грешни пред Бога.

Покаяние, което е постигнало целта си - опрощаване на греховете, привлича в душата на човека Пресветия Дух Божи и чрез Него дава залог на вярващия за вечно спасение в Иисуса Христа. Още: Беседа за покаянието.

Св. Йоан Лествичник
Покаянието е подновяване на кръщението.
Покаянието е завет с Бога за изправяне на живота си.
Каещият се е купувач на смирение.
Покаянието е постоянно отхвърляне на телесното утешение.
Покаянието е мисъл на самоосъждане и грижа за себе си, свободна от външни грижи.
Покаянието е дъщеря на надеждата и отричане от отчаянието.
Онзи, който се кае, е затворник с надежда за помилване.
Покаянието е примирение с Бога чрез извършването на добри дела, противни на греховете.
Покаянието е очистване на съвестта.
Покаянието е доброволно търпение на всички скърби.
Каещият се сам си налага наказания.
Покаянието е силно стесняване на стомаха, дълбоко нараняване на душата. (Лествица 5:1).
"Излезте (Ис. 49:9) и ония, които са в ада на покаянието, ще чуят ли: вие сте простени? Нашите вопли стигнаха ли до ушите ти, Господи?"

Не се ужасявай, ако и всеки ден падаш и не отстъпвай от Божия път, но ставай мъжествено; и, без съмнение, Ангелът, който те пази, ще зачете твоето търпение. Когато раната е още нова и люта, тогава е удобно да се лекува; но застарялите и изоставени рани трудно се лекуват; защото за лекуването си те изискват вече много труд, рязане и обгаряния. Много рани стават неизлечими поради закъснение; но за Бога всичко е възможно (Мат. 19:26). (Лествица 5:30).
Преди нашето падение бесовете ни представят Бога като човеколюбив, а след падението – жесток. (Лествица 5:31).

Според Ориген всички хора, дори най-нечестивите и бесовете, претърпели големи мъки в огнената геена, щели да се очистят накрай и ще бъдат помилвани. Поради това Св. Йоан Лествичник предупреждава: "Всички, а особено падналите, трябва да се пазят да не допускат в сърцето си недъга на безбожния Ориген; защото неговото скверно учение, внушавайки ни за Божието човеколюбие, е твърде приятно за сластолюбивите хора" (Лествица 5:41).

"Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", та да може с право и заслужено да бъде приложено към тях и следващото подир това: "И Ти сне от мене вината на греха ми" (Псал. 31:5).

"Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово; защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот" (Лествица, стъп. 26:31).

Св. Йоан Кронщадски
Покаянието е да разбереш, че в сърцето ти има лъжа.

Св. Теофан Затворник
Докато една стая е в мрак не можеш да забележиш нечистотията; но след като светлината огрее, можеш да забележиш всяка отделна прашинка.

Към най-достойно причастяване се приготовляваме чрез очистване на нашите души от всички грехове в покаянието. А ето какво е нужно: да прегледаме нашия живот и да го сравним с евангелските заповеди, да отхвърлим всичко, което е несъобразно с тях, да съзнаем нашата виновност в това и да осъдим себе си без самооправдание, да се съкрушим сърдечно и да оплачем всичко, с което сме оскърбили Господа, за всичко да се изповядаме откровено, с твърдо намерение да не се подаваме повече на греховни увлечения. Който извърши това по съответния начин, той ще се оприличи на Господа.

Св. Игнатий Брянчанинов
Всяка загриженост за Небето, ако не е въодушевена от покаяние, е мъртва и неистинска.

Покаянието е евангелска заповед. Първата проповед на въплътилия се Бог бе за покаянието.

За да се повярва в Христа и да се приеме християнство, е нужно съзнание за своята греховност и покаяние. За да се пребивава в християнството, е нужно виждане на своите грехове, изповядването им и покаяние. Нашето влизане в Небесното Царство е следствие от покаянието. Царството Небесно е притежание на покаялия се. Затова целият наш земен живот, от кръщението до навлизането във вечността, трябва да бъде път на покаянието.

Пътят, по който Сам Бог води човека, при което човек трябва да бъде постоянно със съкрушен дух, в духовна нищета, в съзнаване на своите прегрешения, в плач за тях, се нарича път на покаянието. По него са тръгвали всички светии. Този път е осветен от учението за Светия Дух, сияещо от Свещеното Писание и отеческите писания.
Още: Св. Игнатий Брянчанинов за покаянието

Игумен Никон (Воробьов)
И светците са се каели до смъртта си, тъй като са виждали себе си недостойни за близостта до Бога и следователно — недостойни за царството Божие. А колкото човек е по-грешен, толкова по-малко грехове вижда в себе си и толкова по-злостно осъжда другите. Истинен, нелъжовен признак за правилното духовно устроение е дълбокото осъзнаване на собствената повреденост и греховност, съзнанието за собственото недостойнство за Божиите милости и неосъждането на другите. Ако човек не счита себе си — от цялото си сърце, а не само с езика си, — за непотребен грешник, той не е на правия път, той без всякакво съмнение се намира в ужасна слепота, в духовна прелъстеност, колкото и да го почитат за велик и свят човек, дори и да е прозорлив и да върши чудеса.

Епископ Калистос Уеър
"Великото разбиране" или "обнова на ума", обозначено от покаянието, се състои именно в това – да признаеш, че "светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан. 1:5). Да се покаеш, с други думи, е да признаеш, че съществува добро, но и зло; любов, но и омраза; да потвърдиш, че доброто е по-силно, да вярваш в окончателната победа на любовта. Покайният човек приема чудото, че Бог има властта да опрощава грехове. И, понеже приема това чудо, за него миналото вече не е непосилно бреме, защото той вече не гледа на миналото като на нещо необратимо. Божествената прошка прекъсва причинно-следствената верига и развързва възлите на човешкото сърце, които сам човек не може да разкъса.




Помнене на Бога

Св. Теофан Затворник
Господ е във Вас и е близко и гледа към Вас и във Вас също така зорко, както ако някой Ви гледа в очите. Каквото и да правите, помнете, че Господ е близо и вижда. Започнете да се трудите да навиквате на това и ще привикнете, а щом привикнете или щом започнете да привиквате, ще видите какво спасително дело произлиза от това за душата. Само не забравяйте, че трябва да имате памет за Бога не като за всяка друга вещ, а да я съединявате със страх Божи и благоговение. Само от това хората стават благоговейни. За да навикнат по-лесно към паметта за Бога, у ревностните християни има особен начин, а именно непрестанно да повтарят кратичка, от две-три думи молитва. В повечето случаи това е: Господи, помилуй! Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния!




За последните времена

Виж също Антихристът, Второ пришествие, Страшният Съд, Възкресение на мъртвите, Адът

"Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас, които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време. Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения, та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос, Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като постигате края на вашата вяра - спасението на душите; за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат, като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава; тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите" (1Петр. 1:3-12).

"Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?" (Лук.18:8).

"Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта" (Мат 24:12).

"Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения" (Тим. 4:1).

"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2Тим.4:3-4).

"И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни ... които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай!" (2Тим.3:1-5).

"Който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца. Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му (Откр. 14:9-11).

Свършекът на света: "И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и от вълнение" (Лук. 21:25).





За послушанието

Св. Василий Велики
Попитали Свети Василий Велики: "По какъв начин трюбва да бъдем послушни един към друг?"
- Като роби към господари, според заповедта на Господа: "Който иска да бъде прав, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга" (Марк 9:35 и 10:43-45).

''Не търсете какво да ядете или какво да пиете и не се гордейте..., защото всичко това търсят езичниците" (Лук. 12:29-30). А този който е поставен да се разпорежда с храната, трябва грижливо ''да раздава всекиму според нуждата" (Деян. 4:35).

о. Eлчанинов


. . . Това, което ти писах за послушанието, не разбирай като слабост, като пренасяне на своята отговорност върху друг, като отказ от своя път. Не, послушанието е подвиг, и то най-трудният подвиг, изискващ повече сила на волята (колкото и да е парадоксално) от това да живееш по своему.

Старец Силуан Атонски
Който иска да се моли непрестанно, трябва да бъде мъжествен и мъдър и за всичко да пита своя духовен отец. И дори и сам духовникът да няма съвършено опитно познание в молитвата, все едно – попитай и заради твоето смирение Господ ще те помилва, и ще те запази от всяка неправда; а ако си помислиш в себе си, че духовникът е неопитен, че живее в суета, и решиш сам да се ръководиш по книгите, то тогава ти си тръгнал по опасен път и не си далече от прелестта. Аз познавам много такива, които се измамиха по този начин в помислите си и не преуспяха, поради презрението си към своя духовник. Те забравят, че в тайнството действа благодатта на Светия Дух, който ни спасява. Така врагът измамва и съблазнява подвижниците, за да няма молитвеници; а Светият Дух дава мъдрост на душата, когато ние слушаме съветите на нашите пастири.

В тайнството, чрез духовника, действа Светият Дух и поради това, когато си тръгваш от духовника, душата чувства своето обновление в мира и любовта към ближния; и ако ти си отиваш от духовника смутен, това означава, че ти си се изповядал нечисто и че сам не си простил от цялата си душа съгрешенията на своя брат.

Чистата молитва изисква душевен мир, а мирът не идва в душата, ако ги няма послушанието и въздържанието.

Светите отци поставиха послушанието по-високо от поста и молитвата, защото без послушанието човек може да помисли за себе си, че е подвижник и молитвеник, а който във всичко е отсякъл волята си пред своя старец и духовник, той има чист ум.

Непослушният монах никога не ще познае какво е чистата молитва. Горделивият и обичащият да постъпва според собствената си воля, дори и сто години да живее в манастира, няма да познае нищо духовно, защото с непослушанието си оскърбява старците, а в тяхно лице – Бога.

Горко на този монах, който не слуша старците. Щеше да е по-добре, ако си беше останал в света. Но и в света хората се покоряват на своите родители и почитат по-възрастните, подчиняват се на началниците и се покоряват на властите.

Горко ни! Господ, Царят на небето и земята и целия свят, смири Себе Си и се покоряваше на Своята Майка и на свети Йосиф, а ние не искаме да се покоряваме на стареца, когото Господ обича и на когото Той ни е връчил. И дори старецът да е с лош характер, макар това да е голяма мъка за послушника, послушникът трябва със смирен дух да се моли на Бога за него и тогава Господ ще помилва и послушника, и стареца.




За поста

Виж също Изпитания, Съблазни, Mолитва. Чревоугодие. вегетарианство

"И биде към мене слово от Господа Саваота: тъй казва Господ Саваот: постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще стане за дома Иудин радост и весело тържество; само обичайте истина и мир" (Зах. 8:18-19).

"Чуйте това старци и внимавайте всички жители на тая земя… назначете пост" (Иоил. 4:2-14).

"И престоя там (Моисей) при Господа четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде хляб и без да пие вода; и написа (Моисей) върху плочите думите на завета, десетте заповеди" (Изх. 34:28).

"И припаднах (пак) пред Господа, молих се, както по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих, за всичките ви грехове, с които съгрешихте, като направихте зло пред Господа (вашия Бог) и Го разгневихте" (Втор. 9:18).

"И обърнах лице към Господа Бога с молитва и моление, в пост, вретище и пепел" (Дан. 9:3). "В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици. Вкусен хляб не ядох, месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах, докле не изтекоха трите седмици" (Дан. 10:2-3).

"... обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание" (Иоил. 2:12).

"Ние постихме и молихме нашия Бог за това, и Той ни послуша" (1Езд. 8:23).

"Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,) и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч"  (2Царст.1:11-12).

"Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?" (2Царст.12:22).

"Аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми" (Пс. 34:13).

"Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина" (Пс. 108:24).

"Милост искам а не жертви, и богопознание повече, нежели всесъжжения" (Ос. 6:6).

Ангел Господен към св. пророк Илия: "Стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път. Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив. И влезе там в пещерата и пренощува в нея" (3Цар. 19:8).

Св. Йоан Кръстител, проповядвайки в Иудейската пустиня: "Покайте се, защото се приближи царството небесно. ... А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед" (Мат. 3:1-4).



Иисус: "Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола, и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня" (Мат. 4:2, Лук. 4:2). "Защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост" (Марк. 9:28-29). "Тоя род пък не излиза, освен с молитва и пост" (Мат. 17:21). Виж също: Марк. 2:19-22; Мат. 6:16-18.

"Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят? А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят." (Мат. 9:15).

"Когато те [св. апостоли, ред.] служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха" (Деян. 13:2-3). "А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали" (Деян. 14:23)

Св. ап. Павел: "Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов" (2Кор. 6:3-6).

Какъв пост е угоден на Бога? Как да постим?: "тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето", а не "за караници и разпри" (Ис. гл. 58). "Ето постът, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай. Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си. Видиш ли гол – облечи го, и от еднокръвния си не се крий" (Ис. 58:6-7).

"Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:16-18).

Стихира в понеделник, I седмица на Великия пост, глас 3, самогласен
Постимся постом приятним, благоугодним Господеви:
истинний пост ест злих отчуждение,
воздержание язика, ярости отложение,
похотей отлучение, отглаголания, лжи и клятвопреступления.
Сих оскудение пост истинний ест и благоприятний.

69-о апостолско правило
"Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата Четиридесетница пред Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянин да бъде отлъчен."

Авва Пимен
Душата не се смирява от нищо така, както от въздържанието от храна.

Авва Хиперехий
По-добре да ядеш месо и да пиеш вино, отколкото да изпояждаш братята си, като ги клеветиш.

Св. Кирил Йерусалимски (ок. 315-386)
"Постим... не като да мразим гнусните неща, но очаквайки въздаяние - за да можем да се насладим на духовната и мислената Трапеза, виждайки духовно над осезателното, и да пожънем в радост в бъдния век, сеейки сега в сълзи." (Катехизическо поучение).

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Постът на тялото е храна за душата.

Не въздържанието от храна, а въздържанието от прегрешения прави поста

Не е възможно огънят да гори във вода, и покаянието е невъзможно без поста.

Постът, за който говоря, е не като този, който правят много човеци, а истинския пост. Не само въздържание от храна, но и от грехове. . . Ти постиш? Покажи ми тогава чрез своите дела поста си. Т.е. какви дела? Ако видиш беден, дай му милостиня. Ако видиш врага си, помири се с него. Ако видиш приятел, който благоденствува, не го кълни. Ако видиш хубава жена, отмини. Не само чрез устата си пости, но и чрез очите и слуха си, с краката и ръцете си, очисти се от алчността и сребролюбието.

Постя с краката, отстъпвайки от блудни и беззаконни пътища. Постя с очите, възпитавайки ги да не подскачат към красиви и съблазнителни гледки, нито да се удивляват от чуждата хубост. Защото гледането е храна за очите. Но ако е беззаконна и натрапчива тя вреди на поста, възпрепятствайки всяко душевно спасение, ако пък е богоугодна и укрепваща духа, украсява го... Не ядеш месо? Не яж разпътство чрез очите си. Пости и със слуха. Постът със слуха е в това, да не приемаш обвинения и клевети против ближния ти. "Празен слух не приемай" - говори св. Писание.  Пости и с устата си от срамни и хулни думи. Каква ни е ползата, ако се въздържаме от ядене на кокошки и риба, а хапем и ядем братята си? Ако обвиняваш, ядеш плътта на ближния си. Не си наранил плътта му със зъбите си, но си наранил душата му чрез клеветата. Наранил си неговото добро име.

Св. Василий Велики (330 - 379)
Истинският пост е отчуждаване от злото.

Колкото отнемеш от тялото, толкова сили ще дадеш на душата.

Заповедта за поста е тъй древна, както и самият свят. Първата заповед, дадена на човека от Бога, била заповедта за поста (Бит. 2:17). Тъй като не постихме, бяхме изгонени от рая! Затова да постим, за да влезем пак в рая.

"Разкъсай оковите на неправдата". Опрости на ближния оскърбленията. Прости му дълговете... Ти не ядеш месо, но изяждаш брата си. Ти се въздържаш от вино, но не можеш да се въздържиш да не обиждаш. Очакваш да настъпи вечерно време, за да се назраниш, като изгубиш целия ден по съдилищата.

Горко на вас, които сте пияни, ала не от виното. (Ис. 51:21) Раздразнителността е опиване на душата. Тя също така лишава човека от здраво мислене, както виното. И скръбта също е опиване. Тя подтиска разума. Страхът – и той е опиване, когато се предизвиква от такива причини, от които не трябва да поражда...

Когато се изгуби надеждата за сьвършенството, тогава е позволено наслаждението.

Св. Лъв Римски (395-461)
Пазенето на въздържанието е запечатено от четирите сезона, за да може през цялата година да помним, че постоянно се нуждаем от очистване и че чрез пост и милостиня трябва да изкореняваме греха, който се преумножава от слабостите на плътта и нечистите желания... Както Господ е щедър към нас с плодовете на земята, така и ние по време на поста трябва да бъдем щедри към бедните.

Други аскети (из отечниците)
Изнурявай тялото си с пост, бдение, труд, четене на Божествени Писания и внедрявай в сърцето си страх Божи, страх от геенския огън и желание за царство Небесно.

Човек, който желае да угоди Богу с постене, трябва същевременно да спазва всички Негови заповеди, защото за какво постим, ако не за това по-добре да изпълняваме волята Божия?

"Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа'' (1Кор. 9:25) - от пустословие, осъждане, сквернословие, тщеславие, лакомство, чревоугодие, макар понякога да му се случи и да срещне някакво изкушение отвън. Тъй всекидневно сам себе си поставяй в пост, житейска теснотия и в немотия, защото иначе е невъзможно да се угоди на Бога.

Който има молитва, пост, милосърдие и любов към всички, той е богат пред Бога и работи в истинско благочестие.

Ако не можеш да правиш милостиня, не идваш в съкрушение и плач, нямаш сили да постиш или да правиш нещо друго, удръж "езика си от зло и устата си от коварни думи'' (Пс. 33:14) и това ще е достатъчно за тебе.

Св. Йоан Лествичник (ок. 570—603)
Не мисли, че поради въздържанието си не можеш да паднеш; защото и оня, който нищо не вкусвал, е бил свален от небето.

Шести вселенски събор (680-681)
"Но понеже нищо не ни кара да напущаме благоговейната строгост, затова, следвайки апостолските и отеческите предания, ние определяме: Да не се нарушава постът през четиридесетницата в четвъртък от последната седмица, за да не се безчести с това цялата Четиридесетница" (29 правило).

Св. Симеон Метафраст (ок. 960)
Голямо благо е постът. Той изличава раните на грешника, омекотява и успокоява жилото на плътските страсти, той е страната на доброто, прозябающа плода на радостта, той е дръзновен приятел против враговете.

Св. Серафим Саровски (1754-1833)
Постът се състои не само в това да се яде рядко, но в това да се яде малко; и не в това да се яде веднъж, а в това да не се яде много. Неразумен е онзи постник, който дочаква определеното време, а по време на трапезата цял се отдава на ненаситно ядене и с тялото, и с ума си.

При различаването на храната трябва да се внимава и за това да не избираме между вкусни и безвкусни храни. Тази работа, която е присъща на животните, у разумния човек не е достойна за похвала. Нали ние се отказваме от приятната храна, за да усмирим воюващите членове на плътта и да дадем свобода за действие на духа.

Истинският пост не се състои само в изнуряването на плътта, но и в това ­ онази част от храната, която ти самият би искал да изядеш, да я дадеш на гладния. Блажени гладните... защото те ще се наситят. (Мат. 5:6)

Основоположникът на подвига, нашият Спасител Господ Иисус Христос, преди да встъпи в подвига на изкуплението на човешкия род, се изпитал с продължителен пост. И всички подвижници, започвайки служението си на Господа, са се въоръжавали с пост и са встъпвали в кръстния път не иначе, а с подвига на поста.

Светите люде са пристъпвали към строгия пост не изведнъж, а постепенно и малко по малко са ставали способни да се задоволяват с най-оскъдната храна. Преподобният Доротей, когато приучавал своя ученик Доситей към поста, постепенно отнемал от неговата маса по малка част, така че от ежедневната му мярка от четири фунта храна(около 1600 грама) накрая го довел до осем лота хляб (около 100 грама).

При всичко това светите постници за почуда на другите не се отпускали, а винаги били бодри, силни и готови за работа. Болестите сред тях били рядкост и доживявали до дълбока старост.

И в степента, в която плътта на онзи, който пости, става тънка и лека, духовният живот достига съвършенство и се проявява с чудни явления. Тогава духът извършва действията си като че в безтелесно тяло. Външните сетива все едно се затварят и умът, освободен от земята, се възнася към небето и всецяло се потапя в съзерцание на духовния свят.

Обаче не всеки би могъл да си наложи строго правило на въздържание от всичко, което би могло да послужи за облекчаване на немощите. Който може възприе, нека възприеме. (Мат.19:12)

Всеки ден трябва да се употребява толкова храна, че тялото, като се подкрепи, да бъде приятел и помощник на душата при вършенето на добродетели; иначе може да стане и така, че тялото като изнемогне, и душата да отслабне. В сряда и петък, особено пък през четирите поста, по примера на отците употребявай храна веднъж на ден ­ и Ангелът Господен ще се прилепи към тебе.

Св. Теофан Затворник (1815-1894)
Съвместният труд на тялото и душата е същото, както стъпването ту на единия, ту на другия крак и представлява най-благоуспешно шествие след Господа.

Законът на постничеството е: пребивавай в Бог с ума и сърцето си с откъсване от всичко, отсичайки всяко самоугодие не само в телесното, но и в духовното, като вършиш всичко за Божия слава и за благо на ближните и носиш охотно и с любов постническите трудове и лишения в храната, съня, почивката, в утешенията на взаимното общуване.

Постът е всестранно въздържание, молитвата - всестранно Богообщение; единият защитава отвън, а другата отвътре устремява против враговете огнено всеоръжие. ... Може ли да се мисли, че където няма пост и молитва, там вече има бяс? Може. Вселявайки се в човека, бесовете невинаги показват това, а се притаяват, като тихомълком научават своя стопанин на всяко зло и го отклоняват от всяко добро; и той е уверен, че върши всичко сам, а междувременно само изпълнява волята на своя враг. Но само се залови с молитва и пост - врагът тозчас ще си иде и отстрани ще изчаква сгоден случай да се върне отново; и действително се връща, щом само биват оставени молитвата и постът.

Господ е постил, Апостолите са постили, и при това не малко, а пребивавали, както казва апостол Павел за себе си, често в пост; и всички Божии светии са спазвали строг пост, така че ако ни беше дадено да видим райските обители, не бихме намерили там ни един, който да е избягвал поста. Така и трябва. С нарушаването на поста е изгубен раят и поемането на строг пост трябва да бъде сред средствата за възвръщане на изгубения рай.

Загрижи ли се някой поне малко за душата, веднага започва да пости, и колкото е по-силна грижата му, толкова по-строго пости. ... Защото при пост делото върви по-успешно и е по-леко да се овладее душата.

Основата на страстите е в плътта; когато плътта е изтощена, тогава сякаш се подкопава крепостта на страстите и тя се руши. А да се победят страстите без пост, би било чудо, подобно на това да бъдеш обхванат от пламъци и да не изгаряш. Онзи, който в излишък задоволява плътта си с храна, сън и покой,, как да задържи нещо духовно във вниманието и намеренията си? Да се откъсне от земята, да влезе в съзерцание на невидимите неща и да се стреми към тях за него е също толкова трудно, колкото за стара, изтощена птица да се вдигне от земята.

Постът е да не ядете до насита, а да оставате малко гладна, та нито мисълта, нито сърцето да бъдат обременявани.
Постът е външно дело. Той трябва да се предприема по изискването на вътрешния живот.

Постът не е цел, а средство. По-добре е в това отноошение да не се обвързвате с неизменно правило, като с окови, а кога така, кога иначе, само че без отстъпки и самосъжаление, но и без жестокост, довеждаща до изтощение.

"Викай високо - казва Господ на свети пророк Исаия - не се въздържай и посочи на народа Ми беззаконието му". Какво направили хората? "Те всеки ден Ме търсят, желаят да се приближат към Бога". Но нима в това има грях" Та нали това и трябва да правят. Да, но работата е там, че го правят не така, както подобава. Надяват се да преуспеят в търсенето си само с пост и нерадеят за делата на правдата и любовта. И постът Ми е приятен, казва Господ, но само такъв, когато, смирявайки тялото си, прощават обидите и дълговете, хранят гладните, въвеждат в дома си бездомните, обличат голите. Когато всичко това го има в поста, тогава търсенето Ми и приближаването към Мене ще бъде успешно; "тогава твоята светлина ще се яви като зора... и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме!... и Господ ще ти бъде винаги водач (Ис. 58:1-11).

Св. Николай Велимирович (1881-1956)
Постът е Божа заповед. В книгата на пророк Иоил е казано "Обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание". И по-нататък също: "Затръбете с тръба на Сион, наредете пост" (Иоил. 2:12, 15). Всички старозаветни праведници са постили. ...Дори спартанците са спазвали пост, определен по закона на Ликург. Така че, ако дори езичниците са постили, как може християните да не постят по евангелската заповед и по примера на Спасителя и Апостолите Му?! Господ да Ви просвети!
Иаков, архиеп. Нижегородски
Лодката плава по-леко, когато не е обременена с излишен товар; тъй и молитвата е по-лека и по-удобно се извършва, когато тялото не е обременено с излишна, одебеляваща го храна и питие или, което е същото, когато човек пости.

О. Eлчанинов
На въпроса ти за поста отговарям така: постът не е глад. Гладува и диабетикът, и факирът, и йогата, и затворникът, и бедният. Никъде в службите на Великия пост не се говори за поста изолирано, така както правим ние, т. е. като за неядене на месо и пр. Напротив - призовават ни "да постим, братя, телесно, да постим и духовно". Следователно постът има религиозен смисъл само когато е придружен с духовни упражнения. Неговата цел е: изтощавайки телесното, да направи човека способен да общува с духовния свят и да приема благодатта на Светия Дух.


"Забравих да ям хляба си от въздишки" - казва Св. Царепророк и това е най-добрата формула на постното настроение - стига тези въздишки на покаяние да са от сърце, не като лицемерите.

Иаков, архиеп. Нижегородски
Лодката плава по-леко, когато не е обременена с излишен товар; тъй и молитвата е по-лека и по-удобно се извършва, когато тялото не е обременено с излишна, одебеляваща го храна и питие или, което е същото, когато човек пости.

Виж също: Основи на Православието: Нашата надежда: За поста







Похот, прелюбодейство

Виж също блудство. Плът. изкушения. изпитания. съблазни.  Самоугаждане. жена. Мъж. брак. Семеен живот. Целомъдрие, съпружеска вярност. Грях. заповеди. любов. Християнска любов. Mолитва. Пост.

"Всеки се изкушава, увличан и примамван от сеобствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт" (Иак. 1:14-15).

"Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си" (Мат. 5:27-28).

"Aко те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена" (Мат. 18:9).

"Oтвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие обиди, лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека" (Марк. 7:21-23).

"Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо". Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодейства; и който се ожени за напусната, той прелюбодейства" (Мат. 5:31-32).

"Който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува." (Марк. 10:11-12).

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
За блудниците, за безаконниците, за грешниците се [Аз, Господ] разпънах, за тях прострях на Кръста пречистите Си ръце, та всеки, който иска спасение, да дойде и да се спаси. От никого няма да се отвърна, никого няма да прогоня от Своята благост, макар някой и хиляда пъти на ден да идва при Мен и да си отива, и после отново да се връща при Мен. Защото дойдох да призова не праведниците, а грешниците към покаяние."

Св. Йоан Златоуст
Давайки тази заповед, Господ никъде не осъжда плътта, но обвинява развратената воля. Не твоите очи гледат, а умът и сърцето ти.

Искаш ли да узнаеш как смъртното тяло не само не вреди, но доставя още и полза? Чуй, колко добро ти можеш да получиш от него, ако бъдеш бдителен. То те отклонява и отвлича от злото чрез болестите, скърбите, трудовете и чрез подобни на това неща. Но, ще кажеш, то влече и към прелюбодеяние? Не, не тялото, а разпуснатостта... Невъзможно е за човека, встъпил в този живот, да не търпи болести, скърби и печали; а да не блудствува, е възможно. Затова, ако пороците бяха зависели от природата на тялото, тогава те биха били общи на всички: всичко, което е естествено е такова; а прелюбодеянието не е такова; болестите произлизат оттука, а прелюбодеянието - от пожеланието... Ако ние пожелаем, тялото може да бъде прекрасна юзда... ние често виждаме как и конете се носят по стръмнините, като хвърлят кочияша заедно с юздите, но не виним за това юздите... Точно така разсъждавай и тука. Ако видиш млад човек, който живее невъздържано и се предава на пороци, обвинявай тогава не тялото, а влачения кочияш, т.е. разума... И тъй, нека никой да не обвинява юздите, но самия себе си и своята развратена воля..."
Св. преп. Филотей Синайски
Винаги по много начини трябва да съкрушаваме своето сърце, като се учим на всичко, което ни смирява. Да съкрушава сърцето и да го смирява, умее споменът за предишния наш живот в света, ако добре помним всичко и си припомняме всички съгрешения от детинство, според техния вид, освен плътските; защото споменът за плътските съгрешения е вреден (Добротолюбие, ч. 3).

Св. Йоан Лествичник (ок. 570—603)
Учи послушниците да изповядват пред Бога своите плътски и блудни изкушения не по вид; а всички останали съгрешения през деня и нощта да се припомнят подробно.

Блажени Теофилакт Охридски
Господ не нарушава Моисеевия закон, но го доразвива, забранявайки на мъжа без причина да мрази своята жена. Ако я напусне по основателна причина, т. е. като извършила прелюбодеяние, не подлежи на осъждане. Ако няма прелюбодеяние, подлежи на съд, защото я подтиква към прелюбодейство. Но и този, който я вземе със себе си, прелюбодейства, защото ако не я вземе, тя би могла да се върне и да послуша мъжа си.

Св. Юстин Попович
Прелюбодеянието е постъпка, която унищожава святото единство на брака и реално разтрогва установеното от Бога единство между мъжа и жената. Затова според учението на Спасителя прелюбодеянието е единствената основателна причина за разтрогване на брака. Ако човек се развежда с жена си или жената с мъжа по някаква друга причина, това дава повод на напуснатия да извърши прелюбодеяние.

Виж също: За заповедта "Не прелюбодействай!" - поучения от св. Йоан Златоуст, Св. Димитрий Ростовски, св. Юстин Попович.




Праведност, стремеж към нея

"Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят" (Мат. 5:6);

"Тогава праведниците ще блеснат като слънце в царството на Отца си" (Мат. 13:43);

"Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец" (Мат. 5:48).




За Православието и православната вяра

Еп. Исидор Севилски (570— 638)
Православен е този, който право вярва и съобразно с тази вяра правилно живее.

Св. Нектарий Оптински
Православието е живот; човек не може да говори за него, човек трябва да го живее.

Св. Йоан Кронщадски
Само Православната вяра прочиства и освещава човешката природа, омърсена от греха... Само тя осветява потъмнялото, изцерява нараненото от греха, сгрява замръзналото и обединява отделилите се от Бога.

Нито едно християнско изповедание освен Православието не може да доведе християнина до съвършенство или святост, до пълно очистване от греховете и нетление, защото другите изповедания, неправославните, държат истината в неправда (Рим 1:18) т. е. прибавили са към истината суемъдрие и лъжа и затова те нямат ония дарувани от Бога средства за пълно възраждане, каквито има Православната Църква. Всички божествени сили, необходими за живота и благочестието, са ни дадени в Православната вяра, а в другите вери и изповедания тези божествени сили произволно и дръзко, макар и не всички, са отхвърлени от лъжливите човешки мъдрувания.

Единствената истинска Църква е Източноправославната.  Доказателство за това са дивните, спасителни, благодатни сили, които действуват в Църквата в извършваните Тайнства, в богослужението, в чудотворните мощи, в Св. икони, които точат чудеса от изцеления, в безчислените животворни божествени сили, които изобилно се изливат от Божието милосърдие върху вярващите.

Оная вяра е истинска, която ежедневно и непрестанно изтребва в човека всегубителния грях, очиства го, освещава го, просвещава, обновява, оживява, укрепва го, а не оная, която произвежда вражда, преследване, изтезания, мъки (католическата), или която докарва до лъжемъдруване, до господство на покварения човешки разум над Божественото Откровение, до отхвърляне на йерархията, тайнствата, пастирите и почти всичко онова, което Дух Светии, действувал в Св. апостоли и Св. отци, е установил за нашето спасение.

О. Владимир Гете (1816-1892)
Прекрасна гледка представлява Православната Църква със своето удивително постоянство в учението! Тя е видяла много спорове; тя е издържала безбройни вражески нападения; тя е била подхвърляна на нечувани жестокости и преследвания; нейните врагове са я довеждали до състоянието на робство в същата оная страна, където тя някога е сияела с най-ослепителен блясък. Но и в нещастието и в поруганието, както и в дните на славата, тя е запазила своето учение. Нейните основни начала са началата на истинското християнство. Тя може и в наши дни да предложи на еретическите "църкви" и философи своето учение, най-прекрасното каквото светът е могъл да чуе някога!

Църквата за православния християнин, това е християнското общество, съществуващо още от апостолските времена. То живее единен живот; то не се изменя, понеже не променя нищо в Богооткровеното учение. Приело това учение отначало, то го преподава от век на век такова каквото го е получило. Вярващите (миряни) съставят в него точно такава съществена част, каквато и епископите. Последните имат специалното задължение да бдят над християнските общини да не би да проникне в тях някакво нововъведение. Но и всички вярващи също имат право да участвуват в запазването на Православието и те са длъжни да предпазят дори самия епископ, ако той, изменил на своя дълг, поиска да прави нововъведения. В такъв случай свещеникът и даже простият мирянин ако посочат еретика, не само няма да бъдат порицани, но дори ще заслужат прослава и благодарност от цялата Православна Църква". (O. Гете перифразира края на 15 правило на Цариградския двукратен събор (861 г.), където се изказва похвала на миряни - ревнители на Православната вяра, които бдят и изобличават дори епископи, изпаднали в заблуждение относно вярата и благочестието.)

Митр. Макарий
За да се спасим, трябва да бъдем в едната, свята, съборна и апостолска Църква и да се пазим от всяка ерес. Иначе, отклоним ли се в друг път, неминуемо ще погинем. По учението на Св. отци и учители Църковни "вън от Църквата няма нито слушане, нито разбиране на Словото Божие, няма нито истинско Богопочитание, не се намира Христос, не се преподава Дух Свети; смъртта на Спасителя не доставя спасение, няма трапеза на тялото Христово; няма плодотворна молитва; не може да има ни спасителни дела, ни истинско мъченичество, ни висока девственост и чистота, ни душеполезен пост, ни благословение Божие. А в Църквата, напротив, е благоволението и благодатта Божия; в Църквата обитава Триединният Бог; в Църквата е познанието на истината, познанието на Бога и Христа, преизобилието на духовните блага; в Църквата са истинските, спасителни догмата, истинската, произлизаща от апостолите вяра, истинската любов, и правия път към вечния живот" (Православно догматическо богословие, 1988 г.)

Архимандрит Лазар Абашидзе
Самата тази свята дума ["Православието"] вече казва много неща: право да се слави Бога, т. е. правилно, вярно да се осъзнава величието и славата Божия, достойно на това величие да се въздава хвала, да се славослови Вседържителят, Творецът на небето и земята, на видимото и невидимото. Но това познание е неразривно свързано и с това правилно и вярно да осъзнаваме нашето собствено падение, нищожество, недостойнство и със страх да произнасяме името Божие. Да възвеличаваме непрестанно Бога и да унижаваме непрестанно себе си - ето това е Православието!
Архиепископ Авeркий
Православието - това е чистата и неизопачена Истина, донесена на земята от Спасителя за спасението на хората; това е запазеното в цялата си чистота и неповреденост истинско учение на Христа за вярата и благочестието, изложени от светите апостоли в Свещенното Писание, старателно изяснено и изтълкувано от техните законни приемници - апостолските мъже, светите отци и учители на Църквата в Свещенното Предание на нашата Православна съборна Източна Църква, която нищо не е изменила в това учение и затова съвсем справедливо се нарича Православна Църква.




За Преданието

"И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2Сол. 2:15).

"…като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие" (2Сол. 2:13).

"Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги" (Йоан. 21:25).

"И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име." (Йоан. 20:30-31).

"И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат" (2Тим. 2:1-2).

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Не всичко са предали Апостолите чрез Писанието, а много са предали без Писанието, но и едното, и другото са еднакво достойни за вярата, затова ние смятаме достойно за вярата и Преданието, ако има Предание - не търси нищо повече.

о. Сергий Булгаков
Същността на църковното Предание е единното битие на Църквата, движимо от Светия Дух във всички времена.




За Божия промисъл, предузнание. За предопределението

Св. Йоан Дамаскин
Божието предопределение е предвиждащо, но не принудително

Бог всичко предвижда, но не всичко предопределя.




За прелестта

"Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, свидетелства Писанието, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата" (2Кор. 11:14).



Евангелизация. Мисионерство

Св. Йоан Златоуст
Всеки от нас е отговорен за спасението на своя ближен.

Нека се опитаме да убеждаваме чрез примера на собствения си живот, а не просто с думи, защото даже и да говорим като философи, ако не живеем боголюбив живот, от думите полза няма. Невярващите обръщат повече внимание на делата ни, нежели на думите ни. Ако говорим за блаженството на вечността, а показваме привързаност към земното, сами на себе си противоречим.




Свeто Причастие (Евхаристия)

Виж също Тайнства. Иисус Христос. Църква. Брак. Кръщение. Евхаристия (причастие). Маслосвет. Миропомазване, Монашество. Свещенство. Чудо, чудеса.

"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мат. 26:26-28). Виж също: Лук. 22:15-20

"Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. ... Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.... Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него." (Йоан. 6:51, 53-54,56)

"Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той" (1Кор. 11:26).

Иеромонах Софроний
Приобщаването със светите Тайни е приемане в душата на Царя на царете, а където Царят встъпва и влиза, там трябва да има изрядна чистота, сърдечна любов, дълбок мир, искрена вяра, синовна преданост - тогава и Царят е доволен, и робът - радостен!

Христовата любов, като Божествена сила, като дар на Светия Дух, Единния, действащ във всички, онтологически свързва в едно; любовта усвоява живота на любимия. Любящият Бога се включва в живота на Божеството; любящият брата включва в своето ипостасно битие живота на брата; любящият целия свят с духа си обгръща целия свят.

Епископ Николай Макариополски
Свещеник, който допуска християните да се причастяват без да е извършено над тях тайнството покаяние, без предварителна и устна изповед, извършва най-тежък смъртен грях, като кощунник, предаващ Тайните Божии на поругание и гавра, подлежи на низвержение, като светотатец.

Виж също: Св. Писание и Св. отци за Причастието и за достойното приемане на Светите тайни




За Божия промисъл (промишление)

Св. Максим Изповедник
Вседоволният Бог е създал тварите от небитието не затова, защото е имал нужда от нещо, а , за да могат да се  да се наслаждават, причастявайки се с Неговото блаженство.




За пророчествата

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Отличително свойство на вражеските предсказания [предсказания, които не са пратени по силата на Божията благодат] е това, че те винаги са мрачни, глупави, винаги предричат само нещастия и винаги носят само едно - смущение в душата. Ако предсказва някой от Божиите раби по внушение на Светия Дух, то дори и да предупреждават понякога за скърби, това се съпровожда с мирни, покайни и съкрушени настроения на душата.




За простотата на поведението

Архиеп. Серафим (Соболев)
Да се държиш просто, това значи да не допускаш изкуственост в нищо, да се държиш пред хората като пред Бога. Тогава няма да гримасничиш, да остроумничиш, да се шегуваш и да правиш всякакви глупости. Да станеш прост - в това се състои промяната на нашия живот... . Тогава няма да погинеш, защото простотата е смирение.




Прошка. Примиряване с близките, прощаване на обидите

"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си... ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец" (Мат. 6:14);

"Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15)

"(прощавай) до седемдесет пъти по седем" (Мат. 18:22). Виж също: (Мат. 5:23-26); (Лук. 23:34).

"Покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мат. 4:17).

"Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа".

Св. Исидор
Доброто записвай на каменни плочи, а обидата - на водата.

Св. Димитрий Ростовски
Бог прощава само на тия, които сами не си прощават.

Св. Николай Велимирович Сръбски
Не записвай греховете на съседа: ако ги запишеш, половината лежат върху тебе; ако ги забравиш, и Господ ще предаде на забвение твоите съгрешения.

 


Разкол, разпри в Църквата

Виж също: Ерес. Как да се отнасяме към еретиците?

Св. Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107)
Тези, които са Божии и Иисус Христови, те са с епископа. И тези, които се покаят и върнат в единение с Църквата, също ще бъдат Божии... Не се лъжете, братя мои! Който следва въвеждащия разкола, той няма да наследи Царството Божие.

Св. Киприан Картагенски  (†258)
Който се отделя от епископа, тръгва по свой път и проповядва ново учение, той става разколник и еретик.

Еретиците никога няма да дойдат в Църквата, ако ние сами ги утвърждаваме в убеждението, че и те си имат църква и тайнства.

Св. Григорий Богослов (326-390)
Разномислието в някои среди, макар и да води до раздор, не е толкова опасно, колкото е опасно в Църквата, където някои предпочитат да живеят по-скоро в раздор, отколкото в единомислие. Ако някой ни запита: какво честваме ние и на какво се покланяме ­ отговорът е готов: ние почитаме любовта, защото по израза на Светия Дух, "Бог е любов" (1Йоан. 4:8). Защо ние, почитателите на любовта, така ненавиждаме и сме ненавиждани? Защо ние, почитателите на мира, така немилостиво и непримиримо враждуваме? Защо ние, основаните на камък, се клатушкаме; утвърдените на крайъгълен камък, се разпадаме; призваните в светлина ­ се омрачаваме? Защо ние, служителите на евангелското слово, доведохме себе си до мълчание или безсловесие, или вцепенение, или... не зная как още да го назова? Казва се, че и в храната, и в съня, и в срамните дори работи има мярка на ситост ­ у нас, обаче, нямат край взаимните поражения от един на друг, не само между разномислещите и несъгласните в учението за вярата, но и между единомислещите ­ и те са взаимно противници. Това е по-жалко и по-бедствено от всичко друго ­ и коя е причината за това? Може би властолюбието или користолюбието, или завистта, или омразата, или презрението, или някоя друга страст, които не виждаме дори и в самите безбожници.

Св. Йоан Кронщадски
Безразличието във вярата или признаването на всяка вяра за еднакво спасителна води до безверие или охладняване към вярата, до нерадение за изпълняване правилата и уставите на вярата, до изчезване любовта между християните. Строго се придържай към едната истинска вяра и Църква: "една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички" (Ефес. 4:56).




Радост духовна. Радост в Бога

Виж също Упование в Бога. Страх Божи. Смирение. Рождение свише. Новорождение

"Блажени сте вие... Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата" (Мат. 5:12);

"Дойдете при мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя... и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко" (Мат. 11:28-30);

"Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми" (Йоан. 10:28);

"И радостта ви никой няма да отнеме" (Йоан. 16:22).

Св. Исаак Сириец
Има смирение поради страх Божи, а има и смирение от любов към Бога. Един е смирен от страх от Бога, друг е смирен поради радост, а смиреният от радост е съпроводен от велика простота, от израстващо и неудържимо сърце.

Когато наближи времето в теб да възкръсне духовният човек, тогава у теб се възбужда омъртвяване към всичко, пламва радост в душата ти, която не прилича на тварните, и помислите ти се затварят вътре в теб с такава сладост, каквато се таи в сърцето ти.



Разсъдителност

"Пазете се да не ви прелъсти някой" (Мат. 24:4).
Виж също: (Лук. 14:28-33); (Лук. 16:1-13) (притча за неверния домоуправител).




За раздразителността

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Никой не бива да оправдава раздразнението си с някаква болест - всичко това е от гордост. Защото човешкият гняв не върши Божия правда (Як. 1:20). За да не се предаваме на раздразнителност и гняв, не бива да бързаме.

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Бъди внимателен към себе си, за да не допуснеш в тебе да надделее избухливостта, раздразнителността и злопаметността, защото така ще водиш тревожен и неспокоен живот. Възпитавай в себе си великодушие, кротост, незлобие и всичко, което подобава за християните, за да водиш спокоен и мирен живот.




За религията

Виж също: Жажда за Бога. Иисус Христос. Икуменизъм. Иноверие, инославие. Истина. Неверие, безбожие, атеизъм. Тайнства. Традиция.  Християнство. Царство Божие. Цел на християнския живот. Църква.

Св. Викентий Лерински (IV в.)
Може би някой ще твърди, че в Христовата Църква не трябва да има никакво преуспяване в религията? Разбира се, че трябва да има такова, и то твърде голямо! Обаче така, че преуспяването да бъде действително преуспяване във вярата, а не промяна. Нека възрастват и във висша степен да преуспяват с годините и вековете разбирането, знанието и мъдростта у всеки поотделно и сред всички, както в човека, така и в цялата Църква, но само в своята истинска същност. А именно, в едно и също учение, в един и същ смисъл, в едно и също понятие. Нека християнската религия да укрепва с годините, с времето да се разширява, с вековете да се възвисява, обаче тя трябва да остава неповредена и ненакърнена.




За Римокатолицизма

Св. Василий Велики (330 - 379)
Ако се умилостиви към нас Господ, какво още има да желаем, а ако над нас се излее Божият гняв, каква ни е ползата от горделивия Запад?

Св. Йоан Кронщадски
Римокатолиците признават папата за глава на Църквата въз основа на неправилно тълкуваните от тях слова на Иисуса Христа: "на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мaт. 16:18). Всички свети отци — и от първите, и от следващите векове — признават заедно с първите православни римски папи, че под основен Камък трябва да разбираме самия Иисуса Христа — , а камъкът беше Христос‘ (1Кор. 10:4), а не приемниците на ап. Петър или пък самия Петър. А папите са си въобразили, че са глава на Църквата, нейно основание и дори Христови наместници, което е нелепо и несъпоставимо с нищо. Оттук произлиза всичката горделивост на римските папи и отдавнашната им претенция за главенство и самолично управление на цялата вселенска Църква. Папата ли е глава на Църквата? Не, това е нелепо. Църквата обхваща и светите угодници Божии, и ангелския сонм, едно тяло под една Глава — Христос. Какво търси тук грешният папа! Римокатолическата църква — това е една напълно еретическа църква.

Московски митрополит Филарет († 1867)
Папизмът прилича на плод, чиято кора на християнска църковност, унаследена от свещената древност, постепенно се разпуква, за да се разкрие неговата антихристиянска сърцевина.




Рождество Христово

Виж също Боговъплъщение. Христос. Бог

"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение" (Лука 2:14).

"Ето Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, Което ще рече: с нас е Бог" (Ис. 7:14; Мат. 1:2)

"Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ" (Лук. 2:11).

"Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него" (Йоан 3:17).

"Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан 3:16).

"И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан. 1:14).

"Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава" (1Тим. 3:16).

"Нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса” (Евр. 12:1).

"Който е в Христа, той е нова твар" (2Кор. 5:17).

Св. Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107): Taйната на Рождеството
И остана скрито от княза на този век девството на Мария и детеродството й, както и смъртта на Господ: три тайни достойни за огласяване, които бяха извършени в Божие мълчание. 2. Прочее как [Той] се откри на вековете? Звезда в небето засвети над всичките звезди и светлината й беше неизречима, и новостта й предизвика угощение, а останалите звезди заедно със слънцето и луната станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше светлината си навсякъде. И смущение имаше: откъде това ново явление, неподобно на тези [звезди]. 3. От него се развали всяка магия и всяка окова на злото изчезна; незнанието бе отстранено, древното царство се разруши, тъй като Бог по човешки се яви за обнова на вечния живот. И това, което беше подготвено от Бога, получи начало. Оттам всичко се разтресе, защото се подготвяше разрушаването на смъртта.

Св. Ефрем Сириец (ок. 306-373)
Възсия денят на милостта, нека никой да не преследва своя ближен за нанесената му обида; настана денят на радостта, да не причиняваме никому скръб и печал; в този ясен и безоблачен ден да обуздаем гнева, който нарушава мира и спокойствието; в този ден Бог снизхожда към грешния човек, нека праведният да не презира съгрешилия; в този ден Богатият заради нас обедня, нека богатите разделят своята трапеза с бедните!

Св. Григорий Богослов (326-390)
Това, което се съединява с Бога, то се и спасява.

Св. Григорий Палама (1296—1359)
И тъй, Син Божи стана човек, за да ни покаже на каква висота ни възнася. За да познаем любовта Божия; за да ни посочи, че Бог е създал нашето естество добро; за да стане Началник на новия живот; да потвърди възкресението и да прекрати безнадеждността. За да направи човеците синове Божии и участници в божественото безсмъртие, като Самият Той стана Син човешки. За да узнаем, че човешката природа, за разлика от всички твари, е сътворена по образ Божи и е толкова сродна с Него, че може да образува в Господа Иисуса Христа една ипостас.

 



За самооправданието

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Хората винаги се стараят да оправдаят постъпките си. А старецът казвал, че самооправданието е голям грях. За пример той разказвал следния случай: "Пристигнал веднъж в затвора император Николай Павлович и започнал да разпитва арестантите за какво всеки от тях е в затвора. Всички се оправдавали и казвали, че без вина са затворени. И само един от тях на императорския въпрос отговорил: "За големите ми грехове и затворът е недостатъчен. " Тогава господарят заповядал да го освободят. "




Самоугаждане

Св. Василий Велики
Да се желае нещо повече, отколкото други неща – дори и нещо хубаво, е страст към състезаване, която произлиза от тщестлавието... Нека такъв се подчини на Апостола, Който увещава и казва: "Ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете" (1Кор. 10:31). Защото състезаване, тщестлавие и самоугаждане са напълно чужди за тези, които законно се подвизават с добрия подвиг.

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Как дяволът изкусява хората?
Врагът често ти внушава такава мисъл: "Догде си още млад, задоволи желанията си. Помисли си: колко е имало такива хора, които и в света са се наситили, и пак не се лишили от Небесното царство?"
На този, който ти внушава това кажи: "А ако на младини ме свари смъртта и аз не доживея до стари години, то с какво ще се оправдая пред съдилището Христово?"




За самоукорението

Св. Серафим Саровски
Осъждай себе си и ще престанеш да осъждаш другите.

Преподобни Иоан Колов
Оставяйки лекото бреме, т. е. самоукорението, ние си налагаме тежкото - самооправданието.

Серпуховский епископ Арсений
В духовния живот огромно значение има самоукорението. Преди всичко то облекчава понасянето на скърби. Сполетяла ме е някаква скръб — ако не почна да укорявам никого, ако не прехвърля вината другиму, а обвиня сам себе си, като вътрешно се призная достоен за всяка скръб, то със самото това ще изоблича себе си и без смущение, със спокойствие, ще понеса трудността и тежестта; ето защо може да се каже: самоукорението донася успокоение, умиротворение на духа ни. Чрез самоукорение, тъй да се каже, се подавят, притъпяват нашите страсти, нашите грехове. Самоукорението е за страстта същото, което е водата за огъня — с вода се залива огънят, със самоукорение — страстите. Самоукорението развива изтънко различаването на нравственото добро от скверното, от лошото, тъй че където няма самоукорение, там е притъпено познанието на доброто. Самоукорението развива и укрепва смирението, понеже самоукоряващият се счита всяко добро, което го спохожда, за дело на Божия промисъл, а всяко зло — наказание за нашите грехове. Самоукорението води до взаимен мир. Ако всички укоряваха себе си, щеше да се възцари мир, всички щяха да имат мир помежду си; обратното — когато се укоряваме едни други, ние сеем вражда и неприязън. Самоукорението ни помага спокойно да претърпяваме оскърбленията, без да ги чувствуваме. Самоукорението е юзда, която сдържа проявата, раздвижването на всичко лошо у нас. Противоположно на самоукорението е самооправданието, което развива нашето тщеславие, самомнение и гордост. ("Духовный дневник", в сб. "Свете тихий", М. , 1996, сс. 128-129).




Света Троица

Виж също: Бог. Боговъплъщение. Иисус Христос. Дух Свети.

"Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно" (1Йоан. 5:7).

"Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19).

"Свят, Свят, Свят е Господ Саваот" (Ис. 6:3).

"Рече Бог: да сътворим човек по наш образ, (и) по наше подобие" (Бит. 1:26).

"Рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло" (Бит. 3:22).

"Нека слезем и смесим там езиците тъй, че никой да не разбира езика на другиго" (Бит. 11:7).

"И тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Святаго Духа" (Мат. 28:19).

"Божието никой не знае, освен Божият Дух" (1Кор. 2:11).

"Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му - цялото им воинство" (Пс. 32:6).

Единосъщие на Сина с Отца: "Господ ме имаше за начало на своя път" (Прит. 8:22).

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. ... И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан. 1:1, 2, 14).

"Моят Отец до сега работи, и Аз работя" (Йоан. 5:17).

Единосъщие на Светия Дух с Отца и Сина: "Анание защо сатана изпълни сърцето ти, да излъжеш Духа Светаго? Ти излъга не човеци, а Бога" (Деян. 5:3-4).

"Приемете Духа Светаго. На който простите греховете тям ще се простят; на които задържите ще се задържат" (Йоан. 20:22-23).

"А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той да свидетелства за Мене" (Йоан. 15:26).

Св. Атанасий Велики (ок. 297–373)
Католическата вяра е това: единия Бог в Троица и Троица в единица да почитаме, нито сливащи ипостасите Си, нито разделящи ги. Защото е различен ипостаса на Отца, различен на Сина, различен на Светия Дух. Но Отец и Син и Дух Свети са единно Божество, с равна слава и съприсъщно величество. Какъвто е Отец, такъв е и Синът, такъв и Духът... [Но] Бог Отец, Бог Син, Бог Дух Свети не са три бога, а един Бог... Отец не е от никого сътворен, нито създан, нито роден. Синът е от Самия Отец, не сътворен, нито създан, но роден. Духът Свети от Отца е не сътворен, не създан, нито роден, но изходящ... И в Тази Троица няма нищо първо или последно, нищо повече или по-малко, а цели три ипостаси, съприсносъщни и равни на себе си.

Св. Григорий Богослов (326-390)
Бог винаги е бил, е и ще бъде или по-добре казано, винаги е, защото думите бил и ще бъде означават деление на времето и са свойствени за преходното естество. А Бог е вечно Съществуващият. И поради това Той се именува така, защото съсредоточава в Себе Си самото всецяло битие, което няма начало и край. Неговата същност е като море - неопределено и безкрайно, простиращо се извън пределите на всяка представа за време и естество.
Когато назовавам Бога, аз назовавам Отца, Сина и Светия Дух. Не защото твърдя, че Божеството е разсечено - това би означавало да се върна към бъркотията на лъжливите богове (политеизма); и не защото мисля Божеството като слято в едно (без различаване на Лицата) - това би означавало да Го обедня. И така, аз не искам да падам нито в иудейство заради божественото единовластие, нито в елинство - като да съм въвел уж множество богове.
Старият Завет проповядвал ясно Отца, но не със същата яснота Сина; Новият открил Сина и дал указания за Божеството на Духа; сега с нас пребивава Духът, дарувайки ни най-ясно познание за себе си: очевидно, Троичната светлина е озарявала просветлените с постепенни добавки, с възходи, преходи от слава в слава и преуспяване.

Щом си представя Едното, съм озарен от великолепието на Трите; щом ги различа, се оказвам върнат към Едното. Когато мисля за Едно от Трите, мисля за Него като за Цялото, очите ми са пълни и ми убягва повечето от това, което мисля.

И сега ние видяхме и проповядваме краткото и нетърпящото в нищо излишество богословие на Троицата, от Светлината - Отец, приемайки Светлината - Син, в Светлината - Духа. (по повод на Пс. 35:10: "В Твоята светлина ние виждаме светлина").

Св. Йоан Дамаскин (680 - 780)
Един само Отец е нероден, защото Неговото битие не е от друга ипостас. Един само Син е роден, защото Той е безначално и безтелесно роден от съществото на Отца. Един само Дух Свети е изхождащ, не е раждан, но изхожда от съществото на Отца. Макар така да учи божественото Писание, обаче, образът на раждането (на Сина) и изхождането (на Св. Дух) са непостижими.

Дионисий псевдо-Ареопагит (вж. Св. Дионисий Ареопагит)
Свръхсъщностна, свръхбожествена и свръхблага Троице, Ти, която наставляваш християните в мъдростта Божия, възведи ни отвъд знанието и отвъд светлината към най-високия връх на съкровенните смисли, където простите, несмесени и неизменни тайнства на богословието се откриват в мрака на онова мистично безмълвие, що е отвъд светлината, ала с преярка светлина озарява непрогледния мрак и - неосезаемо и незримо - със светлик изпълва умовете безоки.
Св. Юстин Попович
Тайната на тайните - тайната на Пресветата Троица - е цяла в Църквата. В нея всичко е от Отца чрез Сина в Духа Светаго, тя е Царството на Отца и Сина и Светаго Духа, царуването на Отца чрез Сина в Духа Светаго.

Блажени Августин (354-430)
Тайната на християнската Троичност е тайна на божествената любов; и ти ще видиш Троицата, ако видиш любовта [т. е. ще Я познаеш само чрез сърцето си, ред.].

Св. Константин-Кирил Философ за Св. Троица
Вижте на небето блестящия кръг (слънцето) и как от него се ражда светлината и изхожда топлината? Бог Отец е без начало и без край като слънчевия кръг. От Него се ражда вечно Божият Син, така както от слънцето - светлината; и както от слънцето идва топлината посредством светлинните лъчи, така [от Бога] изхожда и Светият Дух. Всеки разграничава слънчевия лъч от светлината и топлината (но това не са три слънца), а едно слънце на небето. Така и Светата Троица: Тя има три Лица, а Бог е един и неразделен.

Вл. Лоски
Учението за Троицата е не само основа, но и висша цел на богословието, защото ...да познаем тайната на Пресветата Троица в нейната пълнота значи да навлезем в Божествения живот, в самия живот на Пресветата Троица.

Архим. Алипий и архим. Поликарп ("Догматическо богословие')
Божествената Троица е Алфа и Омега - Начало и Край - на духовния път. С изповядването на Светата Троица ние започваме своя духовен живот. Чрез Кръщението в името на Божествената Троица ние влизаме в Църквата и в нея намираме пътя към Отца, истината в Сина и живота в Светия Дух.




Светите отци и учители на Църквата

Св. Игнатий Брянчанинов
"Когато в ясната есенна нощ гледам чистото небе, осеяно с безбройни звезди, различни по големина, излъчващи еднаква светлина, тогава си казвам: такива са писанията на отците.
Когато в летния ден гледам обширното море, покрито с множество различни съдове с техните вдигнати платна, подобно на бели лебедови крила, съдове, движещи се от един вятър, към една цел, към един пристан, тогава си казвам: такива са писанията на отците.
Когато слушам стройния многочислен хор, в който различни гласове пеят в изящна хармония една божествена песен, тогава си казвам: такива са писанията на отците".

Прот. Сергий Булгаков
Преди да станат такива, Отците на Църквата са били търсещи истината богослови".




Свещенство

Виж също: Изповед. Покаяние. Иисус Христос. Църква. Тайнства. Брак. Кръщение. Евхаристия (причастие). Маслосвет. Миропомазване, Монашество.

"Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв" (Деян. 20:28).

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:19-20).

"А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Йоан. 20:21-23).

"Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях" (Деян. 6:3-6).

"Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал" (Тит 1:5).

"А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали" (Деян. 14:23).

"Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството" (1Тим. 4:14).

"Ръце на никого не възлагай прибързано" (1Тим. 5:22).

"Затова ти напомням да разпаляш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане" (2Тим. 1:6).

"И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии" (1Кор. 4:1).

"Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса" (Деян. 14:3).

"Които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното" (1Кор. 9: 13).

"... И вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа. . . Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина; вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани" (1Петр. 2:5,9-10)

Св. свещеномъченик Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107)
Там, където е епископът, там трябва да бъде и народът, тъй както гдето е Иисус Христос, там е и Вселенската църква. Който върши каквото и да е било без знанието на епископа, той служи на дявола. Само тази Евхаристия трябва да се счита за истинска, която се извършва от епископа или комуто той е предоставил това.

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Чрез нас (Божиите служители, бел. прев.) Синът Божий ще ти отвори вратите на рая. Само се покай! Само се обърни към Бога! Макар ние, свещенослужителите, сами да сме грешни хора, но нашият Бог Иисус Христос с голямо благоволение е връчил ключовете на рая в ръцете на нас, смирените. Защото е писано: "Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18). Затова с упование се разкай и ще получиш прошка от Този, Който има власт на земята да прощава греховете.

Наръчник на свещенослужителя
"Даровете на Духа се дават не сами за себе си, а за служение в Църквата, за съзиждане на Нейното тяло. Даровете са различни и служенията са различни, но Духът е един и същ, защото Той е създал служението на апостолството, на пророчеството и учителството, и Той поставя на служба за управлението на Църквата. Съдържанието на служенията е различно, поради което е различно и тяхното значение, но Църквата не може да съществува без служението на управлението, учителството и извършването на тайнствата. Без тях не може да има евхаристийно събрание, а без Евхаристия, в която участват и пастири, и пасоми, всеки на своето място на служение, не може да има Църква.

Неврокопски митрополит Борис (1888-1948)
[Духовният пастир трябва да се стреми към следните качества и добродетели]: Пастирска ревност (предано служение и дълбоко съзнание за пастирския дълг); въодушевление; възторженост; искреност; откровеност; истинност; доблест; почтеност; благочестие; благоговение; смирение; скромност; безкористие; справедливост; правдолюбие; набожност; жива вяра; светла надежда, чиста и свята; всеобемна и самоотвержена любов; преданост; себеотречение, състрадание, сърадване, милосърдие, благоразположение; кротост; душевен мир; душевна радост; миролюбие; миротворство; братолюбие; родолюбие (възвишена и дейна любов към своя народ и своята родина и всегдашна готовност да им служим искрено и честно, предано и себеотречено до самопожертвуване); жива, будна, чувствителна и неподкупна съвест; добротворство; воля, утвърдена в доброто; постоянство; твърдост; самообладание; сдържаност и мярка; трезвеност и въздържание; търпение; добър характер; здрав ум; разум; съзерцателност; мъдрост; образованост; просветеност и пълно познаване на християнските истини; трудолюбие и дейност — любов към честен, смислен и разумен труд и желание да се работи не само за лични нужди и изгоди, но и да се подемат хубави почини и да се извършват полезни дела за доброто на другите, на обществото, на целокупния народ; ред и точност; дисциплина и послушание; благонравие и възпитаност; внимание, почтителност към всеки човек, първо като човек, а после по достойнство, заслуги, положение и значение; благоприличие; чиста и прилична, скромна външност.

Старецът Епифаний казвал: "Свещенството е най-великото Божие благодеяние за хората. То е проводник на Божията благодат ".
На един архимандрит, който се чувствал неудачник, защото не бил станал архиерей, същият старец казал: "Това ми прилича на хула. Ако си помислиш, че тия тленни членове могат да вземат хляба и виното и с призоваването на Светия Дух да ги претворяват в Тяло и Кръв Христови, ако помислиш, че ти е дадена власт в Кръщението да правиш от потомците на Адам причастници на Кръста и възкресението Господне, ако си помислиш, че ти е дадена власт да възлагаш ръцете и епитрахила си на главата на най-големия грешник и да го отпращаш от изповед с очистена душа, как след всичко това се смяташ за неудачник? Само защото не си сложил митрата? Господи помилуй!"

Първият Вселенски събор за вземащите лихва
Понеже мнозина от причислените към клира, увлечени от жажда за богатствa, забравят Божественото писание, което казва: парите си да не даваш под лихва (Пс. 14:5; 15:5) и, като дават взаем, искат стотен приръст, Светият и велик събор постанови да се низвергва от клира и да бъде вън от църковния чин такъв, който подир това определение почне да взима лихва върху дадено в заем или да върши същото под друг вид, или да се ползва от половината на лихвата, или пък измисля нещо друго заради срамна печалба (17-то правило).

 








Свидетелство за Христа. Проповед

"И като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно" (Мaт. 10:7).

"Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мaт. 5:16).

"Него ние проповядваме, като вразумяваме всички човеци и ги учим на всяка премъдрост, та всички тях да представим съвършени в Христа Иисуса" (Кол. 1:28).




За светостта

Св. Амвросий Медиолански
Почитам в тялото на мъченика раните приети за Христа.
Почитам в праха семето на вечността.
Почитам тялото, което ме учи да обичам Христа и да не се боя от смъртта, заради Него.
Почитам тялото, което Христос е удостоил с мъченичество, което ще царува заедно с Христа на небето.

Св. Йоан Дамаскин
Като гледаме как са живели всички тия светци, нека подражаваме на тяхната вяра, любов, надежда, ревност, живот, твърдост в страданията, търпение дори до кръв, за да се удостоим и ние с венците на славата.

Св. Григорий Палама
Единствено светиите, причастни на Бога, стават собствено боговдъхновени и богоподобни. Те не са само причастни, но и даващи причастие. Те са познавачи не само на породените неща, но знаят и онова, що не спада към произведеното от небитие. Не само живеят, но и животворят, което е невъзможно за творението...

Почитай иконите на светиите като икони на съразпнати с Христа, като изобразяваш кръст пред лицето си и по този начин споменаваш действителното им съпричастие със страданията на Христа. Същото важи и за техните свещени гробове или за мощите им. Защото Божията благодат не ги е напуснала, както и Божествеността никога не се е отделяла от почитаемото тяло Христово при Неговата животворяща смърт. Като постъпваш така и славиш тези, които славят Бога, като показали се съвършени чрез делата си в Божията любов, сам ще бъдеш прославен от Бога и ще запееш заедно с Давид: "Твърде са ми скъпи Твоите приятели, Боже".

Св. Антоний Велики


Ние не постигаме любовта на Божията Майка в пълнота, но знаем че
колкото по-пълна е любовта, толкова по-пълно е и познанието;
колкото по-гореща е любовта, толкова по-пламенна е молитвата;
колкото по-съвършена е любовта, толкова по-свят е животът.

Св. Симеон Метафраст
Житията и прославата на Светиите, с която те са удостоени от Бога, са подобни на блясъка на звездите. Както звездите са разположени на небето и всяка си има свое място, откъдето светлината им се вижда по цялото земно пространство — виждат се от индийците, не са скрити и от скитите, озаряват земята, просветляват морето и направляват мореплавателите; и макар да не знаем техните имена, но се удивяваме на пресветлата им красота — така е и светостта на Светиите: макар техните мощи да са покрити в гробовете, но чудесата, които стават чрез тях, не се ограничават от земни предели. Ние се учудваме на техния живот и се удивяваме на славата, с която Бог прославя тези, които са Му благоугодили.

Л. Успенский
Православната Църква никога не е слагала знак на равенство между святост и непогрешимост.




За семейния живот

Виж също Жена, Мъж, брак, Целомъдрие, съпружеска вярност, Грях, Блудство, прелюбодейство, заповеди, любов, Християнска любов.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
На встъпващите в брак о. Амвросий давал следното наставление: "Винаги трябва да помните и да не забравяте, че само тогава животът ни ще тече мирно и благополучно, когато не забравяме Бога, нашия Създател и Изкупител, и Подател на временните и вечни блага. Да не Го забравяме, значи да живеем по Неговите божествени и животворни заповеди и когато ги нарушаваме, искрено да се каем за отстъпването от Божиите заповеди и незабавно да се погрижим за поправяне на грешките си.

Пишете: "Бих желала с мъжа ми да избягваме това пагубно разногласие по въпросите на възпитанието, което виждам почти във всички семейства. " - Да, това действително е много важен въпрос! Но да се спори по него пред децата, сама сте забелязала, не е полезно. Затова при спор по-добре избягвайте разногласията или се направете, че не сте чула, но никога не спорете за различните си възгледи пред децата.

Съветите за това и разсъжденията трябва да бъдат насаме и колкото се може по-спокойно - за да бъдат истински. Впрочем, ако успеете да насадите в сърцата на вашите деца страх Божи, тогава върху тях различните човешки капризи няма да въздействат.




Сквернословие, злоречие, ругатни, псувни, чернословие

"Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите" (Еф. 4:29).

"А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да не се споменуват между вас, както прилича на светии, нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога" (Еф. 5:3-5).

"А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си" (Кол. 3:8).

"Онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека" (Мат. 15:18).

Климент Александрийски (II век)
От неблагопристойни думи трябва да се въздържаме не само самите ние, но и със строгостта на погледа си, с обръщането на главата си, с така нареченото намръщване на носа, а често и със строго слово да поставяме намордник на устата на онези, които се впускат в такива речи.

Св. Йоан Златоуст (347-407)
По-добре е да се изхвърля гнилост от устата, отколкото сквернословие. Ако имаш лош дъх, то не се докосваш до общата трапеза, но когато в душата ти е такъв смрад, кажи ми, как дръзваш да пристъпваш към Тайните Господни? Ако някой вземе нечист съд и го сложи на твоята трапеза, ти ще го набиеш с пръчки и ще го прогониш; кажи сега, нима не мислиш, че ще разгневиш Бога, когато на трапезата Му (а устата ни са трапеза Божия, когато се приобщаваме към Тайнствата на Евхаристията) поднасяш думи, по-гнусни от всеки нечист съд? Че и как иначе да бъде? Нищо не прогневява Него, Светейшия и Чистейшия, повече от такива думи; нищо не прави хората толкова нагли и безсрамни, както когато говорят или слушат подобни слова.




За сладострастието

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Когато сатаната започне да те смущава и да ти казва: "Иди и се предай на сладострастие!", тогава отвърни се от него и кажи: "О, Господи Боже, не допускай да стане това!" ... Ако пък те улавя с униние заради твоето падение, стой мъжествено.




За християнското смирение и скромността

Вж. също Благодат Божия. Гордост и тщеславие. Добри качества, да развиваме у себе си. Духовен живот. К>ак да живеем. Кротост. Неосъждане. Осъждане и себеосъждане. Покаяние. Самоукорение. Святост. Чистота на сърцето.

Иисус: "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно" (Мат. 5:3);

Иисус: "Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 14:11).

Иисус: "Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си" (Мат. 11:29).

"Господи, Ти чуваш желанието на смирените" (Пc. 9:38).

"Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (1Петр. 5:5).

"Ако заключа небето и няма дъжд, ако заповядам на скакалци да изпоядат земята, или изпратя мор върху Моя народ; и Моят народ, който се именува с Моето име, се смири, почне да се моли, да търси лицето Ми и се отвърне от лошите си пътища, Аз ще чуя от Небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му" (2 Лет. 7: 13, 14).

"Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга" (Мат. 20:26); виж също: (Лук. 10:21); (Лук. 18:9-14); (Марк. 10:42-45); (Йоан. 13:4-17); (Мат. 20:1-6) (за работниците, получили еднаква заплата).

Виж също: Неделя на Митаря и Фарисея

Св. Григорий Синаит
Онези, които търсят смирение, трябва да държат в ума си следните три неща: че от всички грешници те са най-лоши, че сред всички създания те са най-окаяни, защото тяхното състояние е неестествено, и че те са по-жалки дори от демоните, защото са техни роби. За тебе ще бъде полезно да си кажеш следното: откъде зная какви и колко са греховете на другите хора и дали надхвърлят или са равни на моите собствени? В нашето невежество, ти и аз, душо моя, сме по-лоши от всички хора, ние сме прах и пепел под нозете им. Как да не считам себе си за по-окаян от всички други създания, след като те действат в съгласие с дадената им природа, докато аз, поради безбройните си грехове, се намирам в състояние, противоположно на природата ми.
Св. Василий Велики (330 - 379)
Смирението предшествува благодатта, а самомнението предшества наказанието.

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
На всички отдавай почит, монахо, но не заради награда, а заради Господа.
Който желае да повдигне камък, той не отгоре, а отдолу слага лост, и тогава камъкът лесно се отмества. Това е образецът на смирението.

Авва Доротей
Всеки, който се моли Господи, дай ми смирение, трябва да знае, че моли Бога да изпрати някой, който да го наскърби.

Св. Йоан Лествичник
Смирението е Бог.

Със смирена ръка отхвърляй идващата радост като недостоен за нея, за да не се прелъстиш и да не вземеш вълка за пастир.

Св. Филарет Московски
Само смирението може да въдвори мир в душата.

Св. Тихон Задонски
В истинското смирение се забелязва непрестанен глад и жажда за Божията благодат: защото смирението не гледа на това, което има, а мисли и търси онова, което няма. Както учащите се от книгите и от учителите, колкото повече се учат и привикват, толкова повече виждат своето невежество, затуй защото далеч повече е онова, което не знаят, от онова, на което са се научили, така и учещите се в школата на Божията премъдрост толкова по-бедни духом се виждат, колкото повече стават участници на Божиите дарования; защото съзират, че много нещо още нямат, поради което и търсят смирение и въздишки.

Св. Игнатий Брянчанинов
Само тогава можеш да намериш свещения покой, когато мисълта и сърцето ти се потопят в Христовото смирение и Неговата кротост, която сме научили от Евангелието.
Смирението изтребва всички греховни страсти от душата и тялото и привлича в тях Божията благодат. Именно в това се и състои спасението.
Вж. също: Св. Игнатий Брянчанинов за смирението ::  за истинското и лъжливото смиреномъдрие

Архиепископ Серафим (Соболев)
Върху светците в цялата пълнота се изпълнили думите на Господа: На кого ще погледна: само на кроткия и мълчаливия и на треперещия пред Моите слова (Ис. 66:2 — слав. прев.). Защо Господ, като говори тук за кротост, споменава и за мълчанието? — За да ни покаже, че нашата кротост трябва да се изразява в мълчание. Но може с устата си да мълчим, а в сърцето си да имаме страшна злоба и омраза срещу нашите оскърбители. На Господа е угодно, когато мълчи устата, да мълчи и сърцето ни. Затова нека в този случай мълчанието на Христа пред съда да бъде за нас постоянен пример и думите от Евангелието: Иисус мълчеше (Мат. 26:63) да ни бъдат главно, основно ръководство в духовния живот. Да помним винаги увещанието на преп. Серафим Саровски към един инок: "Мълчи, мълчи, непрестанно мълчи!" Разбира се, при обиди трябва да мълчи и устата ни, и сърцето ни, за да постигнем кротост и съвършена любов.

Но някой може да каже: "Как да придобием тази кротост, тази съвършена любов, когато сме така слаби, така немощни и със своите сили нищо добро не можем да сторим?" Да, ние сме немощни и слаби, но в нас е всесилната благодат на Светия Дух, която и невъзможното прави възможно и постижимо. Затова Господ не само от някои хора, но от всички нас, без изключение, изисква да се уподобяваме по съвършенство на Самия Него, като казва: Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец (Мат. 5: 48).

И тъй, нека се стремим да придобием кротост и съвършена любов — този връх на всички християнски добродетели! Но върха на планината не можем да достигнем, без да изкачим цялата планина. Затова нека се стремим да придобиваме всички добродетели, а най-напред — тяхната основа: християнското смирение.

Виж също: Архиепископ Серафим "За кротостта и смирението".

Игумен Никон Воробьов
Без смирение най-висшите ангели са станали бесове, а Адам и Ева са били прогонени от рая. Как тогава ние без смирение, а още и с грехове, бихме могли да влезем в изгубения рай? Това е напълно невъзможно, докато човек не разбере своето падение, гордостта си, докато не се смири дълбоко и не започне като митаря да зове от цялото си сърце към Господа: "Боже, бъди милостив към мен, грешния", "Господи, няма за мен спасение от делата ми, помилуй ме по великата Си милост".



Скръб, скърби, печал

Виж също: Болест. Страдание

"Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас" (Рим 8:16-18).

"През много скърби трябва да влезем в царството Божие" (Деян. 14:22).

"Изпълняйте [се] с Дух, ... като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа" (Еф. 5:18-20)

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Не мисли, че си единственият, който търпи скърби. Както живеещият на земята не може да избегне въздуха й, така човек, живеещ в този свят е невъзможно да не бъде изкушаван от скърби и болести.

Занимаващите се със земното изпитват скърби, а стремящите се към духовното за духовни неща и боледуват. Но последните ще бъдат блажени, защото техният плод е обилен в Господа.

Св. Исаак Сирин
Пред Бога по-драгоценни от всяка молитва и жертва са скърбите, (претърпявани) заради Него и в Негово име.

Св. Василий Велики
Има и още една печал ­ непотребна, когато в съгрешилата душа се влага намерение не да поправи живота си и да се очисти от страстите, а пагубно отчаяние. Именно тя не позволила на Каин да се покае след братоубийството, а при Юда след предателството, като му внушава отчаяние, го тласка към самоубийство.

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)
Борбата с всякакъв вид скърби

Св. Лев Оптински
Когато Господ посети някого с тежко изпитание, със скръб, със загуба на близък, тогава човек неволно започва да се моли от все сърце... Следователно изворът на молитвата е във всекиго от нас. Но според учението на Св. отци той може да избликне или чрез постепенно вглъбяване в себе си, или мигновено, от Божия свредел.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Главното средство да се спасим е да търпим различни скърби, кому каквито Бог определи, според казаното в Деяния апостолски: Чрез много скърби подобава да влезем в царството Небесно (14:22).

Онзи, който иска да се спаси, трябва да помни и да не забравя апостолската заповед: Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов (Гал. 6:2). Има и много други заповеди, но към никоя от тях не е казано: така изпълнете закона Христов. Голямо е значението на тази заповед и нея най-вече трябва да се стараем да спазим.

Игумен Никон Воробьов
"Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов" (Гал. 6:2), а който изпълни закона Христов ще бъде осенен и с мира Христов, който надвишава всеки човешки ум (вж. Фил. 4:7). Този мир прави човека безчувствен за земните скърби и страдания, угасява у него всякакъв интерес към този свят, тегли човека нагоре, ражда в сърцето му любов към всички - любов, която покрива всички недостатъци на ближния, не ги забелязва, кара човека да жалее повече за другия, отколкото себе си. Към този мир са призвани всички вярващи в Христа и най-вече монашествуващите.

Не трябва да се подаваме на униние, на ропот за своите скърби и болести, защото от Бога е положен закон, по-твърд от небето и земята, според който в царството Божие трябва да се влезе чрез много скърби (Деян. 14:22). А сега ние сме стигнали до такъв период от живота на човечеството, когато [вярващите] се спасяват изключително само чрез безропотното претърпяване на скърбите, с вяра в Бога и с надежда на Неговото милосърдие. По други пътища сега никой не умее да се спасява. За нашето време е останал един единствен път - търпенето на скърбите.

Всяка скръб, която ние приемаме без ропот, с мисълта на благоразумния разбойник, а именно, че скърбите се изпращат заради греховете, за спасение и очистване и, следователно, "заслуженото според делата си получаваме" - при такова отношение всяка скръб ни се вменява в скръб заради Господа, а личният ни кръст се преобразява в Кръст Христов, и чрез него ще се спасим.

Трябва по-често да призоваваме Божието име, да се поставяме пред лицето Божие и да изпросваме търпение, когато ни стане твърде тежко. От ропота трябва да се пазим като от змийска отрова. С ропота и злословието си неблагоразумният разбойник не само е усилил мъките си, но и е погинал навеки, а благоразумният - чрез съзнанието, че получава отплата достойна за делата си, и страданията си е облекчил, и царството Божие е наследил.




Смърт

Виж също Помнене на смъртта. Зло. Задушница, помен, възпоминание на умрелите. Молитва за умрелите. За желанието да умреш. Живот.

Причината за смъртта

"Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие" (Прем. 1:13-14).

"Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта..." (Прем. 2:23-24).

"Нима аз искам смъртта на грешника? Нали това искам — той да се обърне от пътя на злото и да бъде жив" (Иез. 18:23 по слав. текст).

"Праведността не ще спаси праведника в деня на престъплението му и беззаконник за беззаконието си не ще падне в деня, когато се отвърне от беззаконието си" (Иезек. 33:11-12).

"Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се - и живейте!" "Ибо Я не хочу смерти умирающего, говорит Господь Бог; но обратитесь, и живите!" (Иез 18:32).

"Бог не сотворил смерти и не радуется погибели живущих, ибо Он создал все для бытия, и все в мире спасительно, и нет пагубного яда, нет и царства ада на земле" (Прем 1:13-14).

"Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления" (2 Цар 14:14).

"Кажи им: жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; за какво да умирате вие, доме Израилев?" (Иез 33:11).

"Всички дела на Господа са твърде благотворни, и всяка Негова повеля ще се изпълни в свое време; и не може да се каже: какво е това? за какво е това? защото всичко ще се открие в свое време" (Сир 39:21-22).

В.Н. Лоски
"Според разбирането на Св. Ириней Адам не е бил нито смъртен, нито безсмъртен; неговата... природа могла да се храни непрестанно с благодатта и дотолкова да се преобразява от нея, че да бъде в състояние да преодолява всяка опасност от старост и смърт. Възможността от смъртност е съществувала, но съществувала за това човек да може да я направи невъзможна. Такова било изпитанието на свободата на Адам"


Състоянието на личността в момента на смъртта е по-важно от всичко предишно в живота на човека

"Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво... Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" Лука (23:32-33, 39-43).

"Блажени са мъртвите, които умират в Господа… нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях" (Откр. 14:13).

В момента на смъртта на тялото душата не умира, а излиза от него и продължава да живее и да се развива в нови условия:

Иисус: "Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен" (Йоан. 6:47).

Иисус: "И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената" (Мат. 10:28).

Иисус: "Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот" (Йоан. 5:24).

Иисус: "Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 20:38).

Иисус: "И зная, че Неговата заповед е живот вечен... Да не се смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дома на Отца Ми има много жилища..." (Йоан. 12:50; 14:1-2).

"Жив Господ и жива душа твоя!" (4 Цар. 2:2).

Живот след живота, живот след смъртта на тялото, душата след смъртта

"Но както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, ща Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1Кор. 2:9).

При умирането човек променя своето тленно, временно тяло с нетленно, вечно. 39. "Не всяка плът е все еднаква плът... 40. Има тела небесни и тела земни... 49. и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния... 53. защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие... 55. "Де ти е, смърте, жилото?" (1Кор. 15:39, 40, 49, 53, 55).

В задгробния живот има прошка, и затова: "Той (Иисус), като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:19).

Умрелите могат да получат прощение на някои грехове, според думите на Спасителя: "Ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят" (Мат. 12:32).

"Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат" (Кор. 13:8)

Св. Антоний Велики (251- 356)
Когато авва Антоний Велики проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: "Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? ...Тогава дошъл до него глас: "Антоний! Ти внимавай над себе си! А това са Божии съдбини и нямаш полза от това да ги изучаваш".

Св. Григорий Велики (Двоеслов)
"Често на границата със смъртта душата познава тези, с които ще разделя небесното жилище за аналогична награда или наказание". ..."При праведните често се явяват светци, за да ги успокоят".
Св. Григорий Нисийски
В природата съществува необходимост безсмъртната душа да се излекува и очисти; ако не е направила това през земния си живот, излекуването ще се извърши в бъдещия и вечен живот.

Св. Амвросий Медиолански
Доколкото душата продължава да живее след смъртта, остава доброто, което не се губи със смъртта, а нараства.

Митрополит Антоний Сурожски
Смъртта не е край, а начало. Тази врата се отваря и ни пропуска в простора на вечността, който би бил завинаги скрит за нас, ако смъртта не ни освобождаваше от робството на земята.

Блажени Августин (354-430) За страха от смъртта
И Христос се е боял от смъртта, но не е треперил. Той се смутил, като видял приближаването на кървавата Си смърт, но това е било смущение от могъщество, а не от слабост - за да не се отчаем ние за нашето спасение и да се смутим не от могъщество, а от слабост. По този начин Той искал да утеши всички немощни, като възприел върху тялото Си, което е Църквата Му, доброволно подобие на немощта ни, за да разсъждаваме какво благо трябва да очакваме и да се надяваме на причастяването с Неговото Божество - така дори Неговото смущение ни прави спокойни, а немощта Му ни укрепява.

Св. Теофан Затворник
Колкото и дива, нелепа да изглежда на нашите умници мисълта за митарствата - и на тях ще им се наложи да ги преминат.




Помнене на смъртта

Виж също Смърт. Пост. Покаяние. Помнене на Бога. Живот.

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Ако си грешник, кай се! ... Аз се боя, казваш ти, понеже мисля, че за мене няма спасение. Какво говориш, човече?! [Господ] и досега те чака, възлюбени, чака те да се вразумиш и, като се покаеш, да се очистиш от страстите си. Защото в каквото състояние смъртта завари човека, в такова ще го и проводи (на Съда). Ако умреш като роб на дявола, ще бъдеш нещастен в бъдещия живот. А ако се освободиш от греха преди смъртта си, ще имаш блажен жребий в бъдещия век и ще отидеш при Господа.

Да започнем да се каем, докато сме живи. Защото покаянието ни е дарувано само в този живот, докато носим това смъртно тяло. В деня на Съда духовното бездействие в този живот ще причини ужасна скръб на онези, които приживе са дремали в греховен сън. И тъй, умолявам ви, възлюбени: нека се потрудим в духовни трудове и подвизи, нека чрез тях подчиним тялото на духа, та с усърдие и много усилия, като съберем в себе си добро и полезно за пътя към вечността, да преминем в безкрайния живот при Иисуса Христа, нашия Господ. Нему слава и владичество сега, и всякога, и во веки веков! Амин.

Св. Нил Сорски
Ужасната тайна на смъртта ни връхлита ненадейно и душата и тялото биват насилствено разлъчени, разтрогва се техният естествен съюз по волята Божия. Какво ще правим в този час, ако не сме мислили за него предварително, ако не сме придобили знание за това събитие и се окажем неподготвени?

Св. Филотей Синаит
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Исус Христос, събери разсеяния си ум.




Снизходителност

Думите на Псалмопевеца: "Вси путие Господни милость и истина" (Пс. 24:10) о. Амвросий Оптински тълкувал така: "Към ближните ние трябва да бъдем снизходителни и да имаме милост към тях, а от себе си да изискваме всяка истина и правда".




Спасение

Виж също Eдинство, Църква
Какво е нужно за спасението?

"Със страх и трепет вършете вашето спасение, защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля" (Филип. 2:12-13).

Оправдаваща или спасяваща вяра: "По благодат сте спасени чрез вярата" (Ефес. 2:8).

"Не всеки, който ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен" (Мат. 7:21).

"Внимавай на себе си и на учението; постоянствай в тия неща, защото като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които тe слушат" (1Тим. 4:16).

"... нека тоя знае, че който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове" (Иак. 5:20).

"И към едни бивайте милостиви с разсъждение, а други със страх спасявайте като ги изтръгвате от огън..." (Иуда 22-23).

"Без Мене не можете да вършите нищо" (Йоан. 15:5).

"Ако пребъдвате в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде""(Йоан. 15:7).

"Живейте духом и не изпълнявайте прищевките на плътта" (Гал. 5:16). "Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме" (Гал. 5:25).

Огънят спасява (1Кор. 3:15); молитвата спасява (Иак. 5:15); спасяват и ангелите (Ис. 63:9); спасява и кръщението (1Петр. 3:21); спасява проповедта (1Кор. 1:21); спасява и апостол Павел (Рим. 11:14).

Св. Василий Велики (330 - 379)
Обикновено човешкият живот е изпълнен с много умирания - не само при преминаване от една възраст в друга, но и при душевни падения в грях. А където няма ни телесно изменение, ни душевна промяна, защото нито разумът се заблуждава, нито разположението се променя, и никакво обстоятелство не нарушава постоянството и спокойствието на размислите - там е страната на истински живите, всякога подобни сами на себе си. Такава е страната на живите - в нея няма нощ, няма сън - образите на смъртта; няма храна, няма питие - тези подкрепи за нашата немощ; няма болки, няма страдания - не се нуждае от лекарства; няма изкуства, няма търговци - няма и съдилища; няма и пари - това начало на злото, предлог за войни, корен на вражди! Там праведните заедно с Ангелите са в истинска и честна служба пред Бога. Това е страната на живите, където човеците не умират в грях, а живеят истински и безсмъртен живот в Христа Иисуса, Комуто нека бъде слава във вековете!
Св. Йоан Златоуст (347-407)
Не вярвам в спасението на онзи, който не се труди за спасението на другите.

Благодатта на Светия Дух ни превръща в Божи храм, ако водим благочестив живот.

За да получим Небесното Царство не е достатъчно да се освободим от греха, а също много да се упражняваме в добродетелите. Защото от порочните действия трябва да се въздържаме само за да се освободим от геената, но за да наследим Небесното Царство е нужно да напредваме в добродетелта.

Блажени Августин (354-430)
Който не е между членовете Христови, той не може да има християнско спасение. Може да има почитание, може да зачита тайнството, може да пее "Алилуия", може да отговаря "Амин", може да държи на Евангелието, може да има вяра в името на Отца и Сина и Светаго Духа и да проповядва това, но никъде освен в православната всеобща Църква не ще намери спасение.

Св. Серафим Саровски (+1833)
Радост моя, придобий мирен дух, и тогава хиляди ще се спасят около тебе.

Св. Теофан Затворник
Бойте се от Бога и изпълнявайте Неговите заповеди... Защото в това е спасението. Обичайте Божията Църква. Пребивавайте в мир с всички... не забравяйте милостинята според силите си... Търпете, каквото Бог ви прати да претърпите.

Възложете цялото си упование на Господа - и Той ще устрои вашето спасение... защото е Спасител.

Бог е могъл да ни сътвори без нас, а да ни спаси без нас не може.

Навсякъде можем да се спасим и спасението не е от мястото и не от външната обстановка, а от вътрешното настроение. Ако вярата е жива, ако няма грехове, разделящи с Бога и угасяващи Божията благодат, ако общението със Светата Църква и изпълнението на всичко църковно е здраво, вярно и усърдно, състоянието ви е спасително, остава само да се пазите и да пребивавате в този начин на живот, като помните за Бога и за смъртта и винаги имате в душата си съкрушено и смирено чувство.

Създай от себе си служител на Светлината на Сина. Светлината на Сина е спасението, устроено от Господ и преподавано на всички нас - заради вярата и живота по вярата. Служител на тази Светлина е онзи, който с цялото си усърдие служи на Господ с вяра и с всякакво добро дело. Сила да бъдеш такъв подава отново Господ, в Който се обличаме в Кръщението и с Който искрено се съединяваме в Светото Причастие.

Този който изпълни всичките заповеди, благоукрасява душата си с всичките добродетели и прави сърцето си храм, достоен да бъде обиталище на Твореца.

Патр. Сергий (Страгородский)
Истинският живот на човека е в общението с Бог. Ние можем да бъдем съпричастни на този вечен живот само чрез уподобяване на Бога (оттук и необходимостта от добри дела, т.е. духовно-нравствено израстване), но това уподобяване е възможно само тогава, когато Бог дойде при човека, а човекът познае и приеме Бога. Нужна ни е, следователно, благодатната Божия помощ и вяра в Христа и в Бога, която прави възможно извършването на спасението. "Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол" (Апок. 3:20-21). Към това е насочено цялото Божие промишление, цялото домостроителство на нашето спасение, в това е целта и смисълът и служението на Иисуса Христа.
Според протестантското учение [за спасение само с вяра, без дела] излиза, че Бог е бил разгневен през цялото време на човека... След това, изведнаж видял вярата на човека в Иисуса Христа, Бог се примирява с него и не го счита повече за свой враг, въпреки че човекът и след това може да греши, но вече безнаказано.

Не трябва да питаме поради какво човек получава спасението, а как човек съ-извършва спасението.






Сребролюбие

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Дяволът е безсрамен и по всякакъв начин изкушава човека. И когато види, че някой е обхванат от страст, напада го и с оръжието на тази страст го умъртвява. Затова, когато той забелязва в теб сребролюбие, то, ако имаш злато или сребро, побързай да дадеш излишното на бедните. И като правиш това, не се тревожи ни най-малко за живота си. Защото за теб ще се грижи и промисля до последния ти дъх Бог, Който в лицето на бедните приема твоя дар. Ако пък нямаш нищо, а дяволът воюва против теб, като иска да направи душата ти сребролюбива, то ти не се стреми да събираш с неправда богатство и да крадеш чуждото. Защото, ако отхвърлиш злото внушение, това може да стане блага причина да бъдеш оправдан на Съда.




Старчество. Духовно отчество

Виж също Новорождение.

"Горко на този, който падне и няма втори да го вдигне" (Екл. 4,10).

Св. Йоан Лествичник
Истинският пастир има любов. От любов се разпна Архипастирът.
Вярвай без смут на поелите в Господа грижата за нас.

Св. Симеон Нови Богослов
Брате, усърдно моли Бога да ти покаже човек, който да може добре да те ръководи, и да му оказваш послушание по Бога и да изпълняваш безпрекословно, което ти каже, дори да ти се струва, че е насочено срещу теб и ти вреди.

Ако задължение на духовния отец е да бди за душата на духовното си чедо, то също е длъжно да оказва послушание и да следва вярно наставленията му (Евр. 13:17). За духовния отец ни говори Сам Господ. Чрез послушанието, което му оказваме, всъщност оказваме послушание на Божията воля. Предпазваме се от грешки, които е сигурно, че ще допуснем, ако следваме собствената си воля. Придобиваме, накрая, вътрешна свобода и привличаме Божията благодат.

Епископ Калистос Уеър
Духовният отец или старецът е в същността си "харизматична" и пророческа личност, която е приела това служение чрез прякото действие на Светия Дух. Не го ръкополага за такъв човешка ръка, но ръката на Бога. Той е израз на Църквата като "факт", а не на Църквата като институция. Но в същото време няма никаква разделителна линия между пророческия и учредения елемент в живота на Църквата. Единият се развива чрез другия и са обвързани взаимно. Така служението на старците, харизматично по същността си, се свързва с ясно определеното служение на свещеника-изповедник, който е недвусмислено част от "учредената" Църква...

Въпреки че тайнството на изповедта е подходяща възможност за духовно ръководство, служението на стареца не съвпада с това на изповедника. Старецът съветва не само по време на изповед, но и при много други случаи. Истина е, че докато изповедникът трябва винаги да бъде свещеник, старецът може да бъде и просто монах...

Ако обаче старецът не се ръкополага, нито се поставя за такъв от официалната йерархия, как може да поеме такова отговорно служение?.. В непрекъсвания живот на християнската общност се открива на Божия народ – истинския пазител на Свещеното Предание – че това или друго лице притежава дара на духовното отчество или майчинство. След това хората започват свободно и неофициално да се обръщат към него за съвети и ръководство.

Виж също: Нашата надежда: Старчество.




Страсти, въздържание

Виж Аскетика, Чревоугодие, Блуд, сребролюбие, гняв, печал, униние, тщеславие и гордост.

Преп. авва Исаия
Страстите - това са болестите на душата, отделящи я от Бога.
Главните страсти са осем: чревоугодие, блуд, сребролюбие, гняв, печал, униние, тщеславие и гордост. Тези пороци се разделят на два вида: естествени, към които се отнася чревоугодието и блуд; и неестествени, като сребролюбието. Действието им е двояко. Някои не могат да бъдат извършени без съдействието на тялото (например чревоугодие и блуд); някои - без каквото и да е съдействие на плътта (напр. тщестлавие и гордост). При някои от тях причината за възбудата е външна (напр. сребролюбие и гняв), а при други причините са вътрешни (напр. униние и печал).
Св. Григорий Богослов (326-390)
Не привързвай сърцето си към това, което преминава като сянка, изменчиво е като облак, нетвърдо е като пара, непостоянно е като полъх на вятъра.

Св. Симеон Нови Богослов
Безстрастието не е просто липса на страсти, а свободата от пожелаването на страстите, освобождението на ума от мисълта за тях.

Св. Макарий Оптински
Мирът не се достига без борба със страстите и победа над тях; a когато те са наши господари, тогава къде е мирът? - не е ли това вечният плен? Без борба със страстите и победа над тях мирът не се постига, а когато те са наши господари, къде е мирът - не е ли това вечният ни плен?

Св. Нил Синайски
Ненавистта зависи от раздразнителността, раздразнителността ­ от гордостта, гордостта ­ от тщеславието, тщеславието ­ от неверието, неверието ­ от жестокосърдието, жестокосърдието ­ от нехайството, нехайството ­ от леността, леността ­ от унинието, унинието ­ от нетърпеливостта, нетърпеливостта ­ от сладострастието.

Молитвата зависи от любовта, любовта ­ от радостта, радостта ­ от кротостта, кротостта ­ от смирението, смирението от служението, служението ­ от надеждата, надеждата ­ от вярата, вярата ­ от послушанието, послушанието ­ от простотата.

Св. Йоан Кронщадски
На всички им се иска да живеят! Животът на всички им е мил. А откъде идва животът? От единия Бог! А иска ли ни се да умираме? Иска ли ни се вечно да се мъчим или не? О, не, не! И един час мъчения понякога е непоносим, а какво ли е да се мъчим вечно? А към вечен живот водят вярата, правдата, покаянието, добродетелта, самоотвержението, умъртвяването на страстите.

Св. Теофан Затворник
Страстите са в нас, но нямат самостоятелност у нас. Разумът например е съществена част на душата и не може да бъде премахнат без да се унищожи душата. А страстите не са такива. Те са се вмъкнали в нашето естество и могат да бъдат изгонени от него без това да пречи на човека да бъде човек, а напротив: когато са изгонени, те оставят човека да бъде истински човек, докато пък със своето присъствие те го развалят и правят от него същество в много отношения по-лошо от животните.

Св. Тихон Задонски
Страстите са лошите навици. Добродетелите - добрите навици. ...Най-лошото робство е това - да робуваш на страстите.
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Всички страсти изхождат от самоугаждането, користолюбието и самолюбието, т.е. от похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска. Те на тях се и крепят. За да може някой да започне духовен живот в Христа, трябва да се отрече от себе си (Марк. 8:34), т.е. от порочните страсти в душата си. Щом човек се откаже от себе си и се въодушеви от решимостта да угождава само на Бога, страстите почват да губят своята опора. А загубят ли веднъж опората си в човека, те нямат вече предишната си сила, вследствие на която човек се е влачел подир тях като покорно добиче (1Кор. 12:2).

Да угаждаш на страстите си, това значи да скъсаш с духовния живот или поне да се отбиваш самоволно от неговия спасителен път и да търсиш сам своята гибел.

Оня, който угажда на страстите си кани дявола в душата си. Врагът дохожда около човека и живее от лошите му дела, тъй както кучето, подушило де е месарницата, все се навърта около нея в очакване да му подхвърлят някой кокал или парче месо. Ако обаче опразнят месарницата и я направят например цветарница, кучето ще дойде по навик още няколко пъти, па, като види, че тук няма вече месо за него, а благоухае на цветя, ще си отиде разочаровано с подвита опашка и вече няма да се върне там.

Архимандрит Лука (Пинаев)
Наричат покаянието второ кръщение. Ако кръщението ни избавя от власта на първородния грях, то покаянието ни умива от сквернотата на собствените ни грехове извършени след кръщението. Обаче, за да се покае човек и получи прошка на греховете си, трябва да види своя грях. А това не е толкова лесно. Пречат самолюбието, самосъжалението, самооправданието. Лошата постъпка, в която ни изобличава съвестта, сме склонни да смятаме за "случайност" и да виним за нея обстоятелствата или ближните. В същото време, всеки грях със слово, дело или мисъл е следствие на живееща в нас страст, която е някакъв вид заболяване на духа. И ако ни е трудно да осъзнаем своя грях, то още по-трудно е да видим страстта, която се е вкоренила в нас. Така можем да си живеем, без дори да подозираме, че носим в себе си страстта гордост, докато някой не ни засегне. Тогава страстта се проявява чрез греха: желание да се случи зло на обидилия ни, рязка оскърбителна дума или дори мъст. Борбата със страстите е основното занимание на християнските подвижници, преди всичко монашестващите. Но и на всеки християнин, който търси спасение, предстои тази борба, макар и в различна мяра, защото състоянието на всяка човешка душа е различно. И всеки има своя мяра на добродетелност и своя мяра на борба против злото, което пречи на добродетелите да се утвърдят в душата.

Серпуховский епископ Арсений
Самоукорението е за страстта същото, което е водата за огъня — с вода се залива огънят, със самоукорение — страстите.




За страданието

Виж също Изкушения. Изпитания. Скръб. Смирение
"Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение, защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си." (Прит. 3:11-12; Евр. 12,6).

"Верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите" (1Кор. 10:13).

"Вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него." (Филип. 1:29).

"С търпението си спасявайте душите си" (Лук. 21:19).

"На всички ония, които Го приеха, на вярващите в Неговото име, даде възможност да станат чада Божии." (Йоан 1:12).

"Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави." (Пс. 33:19-20).

"Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат." (1Петр. 5:5).

Св. Симеон Метафраст
Душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява.

Архимандрит Серафим (Алексиев)
Скърбите на безверниците са бури, които всичко опустошават, а сълзите на вярващите са тих, благодатен дъждец, който помага да пораснат и цъфнат в душата най-хубавите цветя на добродетелите. Ето где е необикновеното в нашата скъпа християнска вяра: тя внася и в страданията радост. Тя превръща и скърбите в блаженство.
За вярващите скръбта е изгубила своето отровно жило. Тиха надежда е изместила горчивата утайка на страданията. те не са вече непоносимо тежки, защото раждат сладки плодове.



Страх. Страх Божи. Страх от Бога

Виж също Любов. Бог. Радост в Бога. Упование на Бога. Помнене на Бога. Смирение. Рождение свише. Новорождение. Цел на християнския живот
"Страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум"

"Нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.'' (2Кор. 7:1-2).

"На кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово " (Ис. 66: 2)

"Служете Господу, със страх и радвайте се (пред Него) в трепет" (Пс. 2:11).

"Който от Бога се не страхува, той и от хората не се срамува" (народна поговорка).

Св. апостол Ерм
Тези, които никога не са изследвали истината, никога не ще търсят и Божеството. А тези, които имат страх Божи, изследват Божеството и истината, и имат сърцето си при Господа, проумяват и осъзнават всичко, което им се каже, понеже имат в себе си страх Божи. Защото където обитава Господ, там има и много съзнание. Привържи се към Господа и всичко ще осъзнаеш и проумееш. Из "Пастирът"

Из отечниците на обителта "Св. Сава Освещени"
Поради пет причини душата отстъпва от греха: заради страх човешки или заради страх от бъдещото мъчение, или заради възнаграждение в бъдещия век, или от любов към Бога, или по природна доброта и благоразположение.

Да се научим да възлагаме цялата си надежда на Бога и да не пожелаваме нищо мирско. Да възлюбим заповедите и най-вече страха Божий, защото единствен той ни учи на всичко.

У нас няма страх Божи, склонни сме към всяко зло, презираме Страшния съд като обикновена мисъл.

Изпълни сърцето си със страх Божи, със страх от геенския огън и възжелай царството небесно.

Където има страх Божи, там има и възход към добродетелта, а където има нехайство и безумна смелост, там се отива към беззаконие.

Велико благо, наследство неотнемаемо, съкровище невиждано е страхът Божий, той сее и възвръща, изцерява и укрепява, разчиства и съзижда, поставя основа и завършва здание.

Да застанем в страх Божи и да пазим себе си; да извършваме своята работа и да се поддържаме във всяка добродетел, която ни избавя от страсти.

Ако помним, че потайната мисъл на сърцето ни е винаги пред Божието око, ще пораждаме страх Божи, а когато душата има страх Божи, тя става недостъпна в Христа Иисуса, нашия Господ, за всяко посегателство на лукавите

Ако не отстъпва от нас страхът Божи, то никоя страст не ще ни победи. Със страх и трепет неленостно трябва да постигнем своето спасение.

Към умерен пост и строга диета трябва да прибавиш непрестанната молитва, съветите на св. мъже, най-вече страх Божи, страх от съд и мъка и очакване на блажените обещания.

Истински възлюби Бога, възжелай царството Божие и възприеми страх пред бъдещите мъки, не се грижи за нищо житейско, ни за имущество, ни за почести, ни за храна.

Изнурявай тялото си с пост, бдение, труд, четене на Божествени Писания и внедрявай в сърцето си страх Божи, страх от геенския огън и желание за царство Небесно.

Събирайте се заедно, гледайте да не оставате и минута без страх Божий при събеседванията и помнете за отплатата на праведниците, за Страшния съд и мъченията на грешниците. Лоша дума да не излиза от устата ви.

Св. Игнатий Богоносец
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога. Като воин Божи бъди трезв; залогът е безсмъртие и живот вечен.

Климент Александрийски
Страхът е начало на любовта. Страхът Божий не е боязън от Бога, а боязън да не отпаднем от Бога и да паднем в греховете и страстите.

Св. Йоан Златоуст (347-407)
"Със страх Божи, вяра и любов пристъпете...". (Св. Литургия)

Благодатта на Св. Дух възбужда и загрява вашите души; и огънят, за който някога казваше Христос: "Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал" (Лук. 12:49) - този огън, виждам аз, е хвърлен и гори във вашите души. Щом като страхът Христов е подпалил в нас толкова много лампички, то нека влеем в тях елея на учението, за да стане светлината за нас по-продължителна.

Св. Исаак Сириец
Има смирение поради страх Божи, а има и смирение от любов към Бога. Един е смирен от страх от Бога, друг е смирен поради радост, а смиреният от радост е съпроводен от велика простота, от израстващо и неудържимо сърце.

Както е невъзможно да се преплува голямото море без кораб и ладия, така никой не може без страх да достигне любовта. Вонящото море между нас и мисления рай можем да преплуваме само на ладията на покаянието, на която гребец е страхът. Но ако този гребец на страха не управлява кораба на покаянието, на който преминаваме през този свят до Бога, ще потънем във вонящото море. Покаянието е нашият кораб, а страхът – негов кормчия, любовта пък – Божествен пристан. Затова страхът ни води на кораба на покаянието, превежда ни през вонящото море на живота и ни упътва към Божествения пристан-любов. И когато достигнем любовта, сме достигнали Бога, и пътят ни е завършен, и сме пристигнали до острова на света, където е Отец, Син и Светия Дух.

Св. Йоан Лествичник
Онези, които искат да придобият страх Божи трябва да се подвизават с всички сили, за да не придобият в това училище по добродетел (т.е. манастира, бел.ред.) вместо добродетел - лукавство и злоба, хитрост и коварство, ловкост и гняв.

Св. преподобни Григорий Синаит
От липсата на страх Божи произлиза нехайството - майка на духовната небрежност, поради която не се трудим да постигнем доброто, а вършим най-различни злини.

Св. Симеон Нови Богослов
Който ходи в страх Господен, не се бои от нищо, дори да е заобиколен от нечестивци. Той има в себе си страха Господен и носи непобедимото оръжие на вярата. Това го прави силен и способен да превъзмогва всичко, дори неща, които изглеждат трудни или невъзможни за повечето хора. Такъв човек е като великан, заобиколен от маймуни, или рикащ лъв между кучета и лисици. Върви напред, доверявайки се на Бога и Неговата неизменна воля, и така поразява и омаломощава враговете си. Той владее пламтящия меч на премъдрото Слово.

Св. Сергий Радонежски
Внимавайте над себе си братя. Преди всичко имайте страх Божи, душевна чистота и нелицемерна любов

Св. Теофан Затворник
Всички хора, на каквито и стъпала на развитието да стоят, знаят, че има върховно същество, Бог, Който е сътворил всичко, държи всичко и всичко управлява, че те във всичко зависят от Него и трябва да Му угаждат, че Той е Съдия и Въздаятел и съди всекиго по делата му. Такъв е естественият символ на вярата, написан в духа. Изповядвайки го, духът благоговее пред Бога и е изпълнен със страх Божи.

Съгрейте страха Божи в себе си. Знайте, че когато има страх Божи, значи, че духът Ви е жив и Божията благодат действа във Вас. Първото дело на нашия дух е познанието на Бога и страхът Божи, а и основният дар на Божията благодат е духът на страха Божи. Той е и началото, и продължението, и завършването на пътя на спасението. Който има страх Божи - жив и действен, има в себе си неизтощима сила, движеща към всичко богоугодно, и едновременно бодър страх, охраняващ от вражески нападения и от собствените отклонения на кръстопътищата.

Трябва да имате памет за Бога не като за всяка друга вещ, а да я съединявате със страх Божи и благоговение.

Кое от двете - страхът или любовта - трябва да преобладава в живота? И едното, и другото са неразделни. Трябва и да се боим поради любов, и да обичаме със страх. Те се съдържат едно в друго. Страхът съдържа в себе си любов, а любовта — страх, и само в този си вид те проявяват докрай благотворното си действие.

Св. Тихон Задонски
Защо ми трябва да се страхувам от друго, освен от Бог? Да се боим, братя, от Бога, за да не се боим от нищо и от никого. ... Бог е всичко и всичко освен Бог е нищо: и злобата на всички дяволи и зли хора е нищо. Окаян и беден е този, който не се страхува от Бога, защото той от всичко се страхува.

В небесното жилище са приготвени всички блага от Небесния Отец. Тях търси с цялото си старание, а от светските неща се ползвай с внимание и страх Божи, да не би с излишеството да разгневиш Господа Твоя Бог.




Страшният съд

Виж също Последните времена, Антихристът, Второ пришествие, Възкресение на мъртвите, Адът

"Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си" (2Кор. 5:10).

"Tогава ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма" (Мат. 24:30).
"Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте" (Мат. 25:34-36).
"Тогава ще каже и на ония, които са от лявата страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели..." (Мат. 25:41).

"На праведния Божий съд, ... когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство" (2Сол. 1:5-9).

"Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели" (Марк. 8:38).

"И ще покажа личби на небе и земя: кръв, огън и стълбове дим" (Иоил. 2:3).

"О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти" (Иов. 14:13).

"Всички се отклониха, станаха еднакво покварени" (Пс. 13:3). "Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе - Твоята ярост?" (Пс. 89:11). "Облак и мрак е около Него, Правда и съд е основа на престола Му" (Пс. 96:2).

"И видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога... Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си" (Откр. 20:12-13). "Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков" (Откр. 14: 11).

[и нещастните грешници казваха] "на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца" (Откр. 6:16).

Св. Йоан Златоуст (347-407)
И геената, и мъченията там са нетърпими. Но и десет хиляди геени не значат нищо в сравнение с това да видиш онова кротко лице отвърнато и онова милостиво око нетърпящо да ни вижда.

Св. Илия Минятий
Бог Съдия — цял в гняв без милост! И подсъдимият — грешник, виновник без оправдание! Всички вини, за които всеки човек ще даде пред Бога точен отговор в съдния час, се разделят на четири рода. Първият род са злините, които ние сами сме сторили; вторият — тези, които са сторили други по наша вина; третият — това са добрините, които сами не сме сторили; четвъртият — добрите дела, каквито ние сме попречили на другите да сторят. Всичко това, не само голямото, но и малкото, ще бъде изследвано.

"И най-малките престъпления ще бъдат изследвани", казва Григорий Нисийски. Всичко, в каквото сме съгрешили с ум до най-нищожни помисли; всичко, каквото сме съгрешили с уста, дори до празна дума; каквото сме съгрешили на дело — до най-леките грешки. Всичко — от първото до последното. Тогава ние нищо не ще можем да скрием, както крием от човешките очи, даже от духовника. Всичко ще се яви в такъв вид и в такава обстановка, в каквито действително е станало. И ние не ще можем да изменим нищо, както правим това сега, мамейки човеците, представяйки едно за друго, показвайки лицемерие вместо добродетели. Не. "Ние изведнаж ще видим", казва Василий Велики, "всички дела сякаш застанали и представени пред нашия разум в самия техен вид, в собствените им образи, както всяко е било изречено или сторено". Сега, в тоя живот, някои неща се извършват напълно скрито; ако даже някои са явни, но поне ние не знаем кой е виновен в тях. ...Но там, когато Бог освети тайните на мрака, тогава всичко ще се открие. "Всяко нещо в истинския свой вид, както е било изречено или сторено".

Всичко ще съди Бог, цял — гняв без милост! Помисли си сега, грешнико, имаш ли някакво оправдание? А най-вече помисли за злото, което си сторил. В тоя живот Бог ти е дал най-лек начин да получиш прошка за всички свои беззакония, за неправдите си, за блудодействата, за всички твои велики и страшни грехове. Трябваше само да ги изповядаш пред духовника, комуто Бог е дал пълна власт да ти прощава, и щеше да ти бъде простено, но ти и това не стори. Ти знаеше това, но не го стори. За това ти говориха и проповедници, и духовници, но ти не стори нищо. Толкова години преживя, имаше достатъчно време, за да го сториш, ала не го направи. Питам те: имаш ли някакво оправдание пред Бога?

За всички човешки грехове Бог е устроил две съдилища. Едно, тук на земята, в тоя живот; друго — на небето, при второто Негово пришествие. Там Съдия е Бог, цял — гняв без милост. Тук съдия е свещеникът, човек, цял — милост без гняв. Там виновникът няма оправдание. Тук той получава прошка. Който бъде тук подсъдим на духовника и получи прошка, и там ще бъде съден от Бога и ще получи прощение. Който тук се кае, там се оправдава. Златоустият утешител на грешниците казва: "Ако в тоя живот успеем да се умием чрез изповед от прегрешенията, там ще отидем чисти от грехове". Аз често съм ти казвал, християнино, колко лесно е да получиш прошка на греховете си чрез изповед. Днес ти казах колко страшно ще бъде изпитването на греховете на бъдещия съд. Предложих ти огън и вода. Избери си, каквото искаш.

Св. Варлаам Нови
На Страшния съд праведните ще бъдат познати само по своето смирение и по това, че считат себе си за недостойни, а не по своите добри дела, даже и да ги имат. Това е правилното отношение.

Св. Димитрий Ростовски
В съдния ден, когато Господ ще тържествува над враговете Си, по-драго ще е на грешника да умре, нежели да бъде жив свързан с огнени вериги... пред лицето на всички народи с много стид и срам... тогава за грешника ще бъде по-драго да паднат върху му скалите и планините, нежели да гледа лицето на прогневения Бог.




Суета

Виж също: Мъдрост. Гордост. Вяра и дела.

"Искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва... Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва" (Иак. 2:14-26).

"Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване. ...Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни" (1Кор. 3:18-20).

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Пази се да не бъдеш измамен от суетна слава - тя е пропаст за ограничените умове.

Св. Исаак Ниневийски (VII век)
Помнете Бога, за да ви помни и Той. Помнейки ви, Той ви спасява и ви дарява с всички блага. Не Го забравяйте поради суетно нерадение, ако не искате и Той да не ви забрави в часа на изкушението ви.

Архимандрит Серафим (Алексиев)
Ако човек цял живот е бил тщеславен и не се е стараел да се отърси от този свой порок, той и на смъртния си одър продължава да бъде зает със суетни самолюбиви чувства.




Съблазни, борбата с тях

Виж също Изкушения, Изпитания, Mолитва, Пост, чревоугодие, Блуд

"Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в геената" (Марк. 9:42-49);

"Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда" (Мат. 18:7); (Лук. 17:1-2).

Св. Марк Подвижник
Лукавият (изкусителният) помисъл за ония, които го побеждават в себе си, е знак на любов към Бога, а не знак на грях. Защото не нападението на помисъла е грях, но приятелската беседа на ума с него. Ако не обичаме тоя помисъл, защо се задържаме при него? Невъзможно е щото нещо, което ние от сърце ненавиждаме, продължително да събеседва с нашето сърце, без ние греховно да участваме в това.

Игумен Никон Воробьов
В нас се крият всички страсти и грехове, само че те се проявяват при подходящи за тях условия. Добавете и това, че ние се намираме под постоянния обстрел на дявола, който ни внушава всякакви греховни помисли, влечения, настроения и прочие.




Събота, сабат

"И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ. В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи" (Деян. 20:7-8).

"Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си. Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа" (Рим. 14:5, 6, 17).

Св. Исаак Сирин
Господният ден е тайна на онова познание на истината, което не може да бъде прието от плът и кръв, и тя е непостижима за разсъжденията. В този век няма ден осми, нито истинска събота. Защото този, който е казал, че "в седмия ден Бог си почина", е казал това за почивката (на нашето естество) от делата в този живот, тъй като гробът също е от физическо естество и принадлежи на този свят. В шест дена изминаваме жизненото поприще чрез пазене на заповедите; седмия прекарваме изцяло в гроба; а в осмия излизаме от него.
Св. Николай Велимирович
Събота или неделя? Oтново Ви безспокоят тези еретици с техния култ към съботата. Независимо, че добре знаят, че евреите убиха Господа Иисуса Христа, защото не я спазваше, те стоят на страната на убийците на Христа. За тях празнуването на съботата е по-важно от останалите догмати. Те твърдят, че Господ е заповядал да празнуват съботата. Но не е така. Господ е постановил седмият ден да бъде ден на почивка. Събота (сабат) е еврейска дума и значи "почивка". Нашата душа си почива в този ден, в който възкръсна Господ и с Възкресението Си всичките Свои врагове, сред които смъртта е един от най-главните. Но попитайте ги, защо не съблюдават поста? Спомнете си, че и постът е Божа заповед.



Съвест

Св. Теофан Затворник
Съзнавайки задължението си да угажда на Бога, духът не би знаел как да удовлетвори тези задължения, ако в това не го ръководеше съвестта. Давайки на духа частица от своето всезнание в естествения символ на вярата, Бог е начертал в него и изискванията на Своята святост, правда и благост, като е поръчал на самия него да наблюдава изпълнението им и да се съди сам за изправност или неизправност. Тази страна на духа е съвестта, която посочва кое е право и кое не е, какво е угодно на Бога и кое не е, какво трябва и не трябва да се прави - а като посочи, властно кара да го изпълним, след което за изпълнението награждава с утешение, а за неизпълнението с угризение. Съвестта е законодател, пазител на закона, съдия и въздаятел. Тя е естествената скрижала на Божия завет, който се простира над всички хора. И при всички тях ние виждаме действието й заедно със страха Божи.

Да не вършите нищо, което съвестта забранява, както и нищо да не пропускате, което тя Ви заповядва да направите - голямо или малко. Съвестта е винаги нашият нравствен лост. Че вътре в нас нашите дечица - мислите, чувствата и желанията - се предават на неразрешена буйност, причината за това между другото е и тази, че съвестта е изгубила силата си. Върнете й я, изявявайки пълната си покорност пред нея. Вие сега я проверихте, след като изяснихте всичко - какво трябва да правите и какво не. Следвайте това неотклонно и така решително, че макар и да умирате, да не си позволите да направите нищо против съвестта си. Колкото по-решително постъпвате при подобни случаи, толкова по-могъща става тя, толкова по-пълно и по-силно ще Ви внушава необходимото и ще Ви отклонява от ненужното - и в делата, и в думите, и в помислите - и вашето вътрешно състояние по-бързо ще постигне умиротворение. Съвестта с благоговейна памет за Бога е бликащият извор на духовния живот.




Сън. Сънища

Св. Василий Велики
... (Непристойните) сънища се случват като последствие на безпорядъчни душевни движения в продължение на деня. А ако душата пребъде чиста, като размисля за Божиите наредби, и непрекъснато се поучава от онова, което е хубаво и угодно на Бога, тогава и сънищата ще бъдат такива.




За сърцето

"Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми" (Рим. 7: 22 – 23).

Св. Лука Войно-Ясенецкий
[Сърцето] е главния орган, където е престолът на благодатта и където са умът и всички душевни помисли. [... ] Ако говорим за "помисли на сърцето", че сърцето служи за средоточие и обиталище на мъдростта, то в него не само се получават чувствени и волеви допълнения на породените в мозъка мисли и не само се възприемат екзогенни духовни въздействия предавани към мозъка, но и се раждат мисли, размисли, които както и сензорните възприятия служат като импулси и материал за мисловна дейност на мозъка. Следователно сърцето е вторият орган на възприятия, познания и мисли. В него се ражда познание и почива мъдростта. Следователно, ако сърцето е лишено от Божията благодат и не възприема от трансценденталния свят внушения от Духа на истината и доброто, а е насочено към възприемане от духа на злото, лъжата, гордостта, то в него се ражда и обитава безумието.
Св. Макарий Велики
Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли... . Затова там трябва да гледаме написан ли е от благодатта законът на духа... . [Сърцето е] вътрешната личност на човека.

Истинската смърт се крие във вътрешността на сърцето и човекът умира отвътре. Ако някой, прочее, в скритото е преминал от смъртта към живота, той наистина ще живее во веки и не ще умре.

Свят е този, който е очистил вътрешния си човек.




Сътворението на света

"В началото Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1).

"Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало" (Йоан 1:3).

Подбуда и цел: "Благ е Господ към всички, и неговите щедрости са върху всичките му дела" (Пс. 144:9).

"Небесата проповядват слава на Бога, а за делата на ръцете му възвестява твърдта" (Пс. 18:1).

 





За Светите Тайнства. Тайнства и треби

Виж също Евхаристия (причастие). Иисус Христос. Истина. Традиция. Християнство. Цел на християнския живот. Църква.

"Който има вяра и се кръсти ще бъде спасен" (Марк 16:16).

"Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Йоан. 6:51-56).

"Нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии" (1Кор. 4:1).

"Да пазят тайнството на вярата с чиста съвест" (1Тим.3:9).

Свещеник Тимофей Алфьоров
Истинският свещенослужител се бои от Бога и внушава на идващите при него, че дори ако той сам им преподаде светинята, то Бог, Който е Източникът на тая светиня, може и да не им я даде. Требоизвършителят, напротив, обслужва всички идващи; и в собствените си очи, а най-вече в очите на народа, той заема мястото на Източника. Отиващите при свещенослужителя казват: "удостоихме се със Св. Причастие". Отиващите при требоизвършителя пък - "отчето ни причасти".




Традиция

Светител Фотий
Във въпросите на вярата, дори най-малкото отклонение вече е смъртен грях. ...Знай, че даже едно малко нарушение на преданието води до пренебрегване на всички догмати. ...Съборната и апостолска Църква Христова е една, а не много и не две; събранията извън нея са сборища на лукавствуващи и събори на нарушители. Така мислим ние, истинските християни, така ние вярваме, така проповядваме.

Св. Марк Ефески
Еретик е не само този, който отстъпва от Православната вяра в големите въпроси, но и онзи, който се отклонява от нея и в малките. Такъв човек не само се окачествява като еретик, но и подлежи на законите против еретиците, дори ако той само много малко се е отклонил от правата вяра.

Св. Викентий Лерински
If one tenet of Catholic (universal) dogma were renounced, another, then another, and finally one after the other would be abandoned, first by custom then by right.... On the other hand, once there is a beginning of mixing the new with the old, foreign ideas with genuine, and profane elements with sacred, this habit will creep in everywhere, without check. At the end nothing in the Church will be left untouched, unimpaired, unhurt, and unstained...

Tradition is our anchor, or perhaps more to the point the ink with which the way to the kingdom of heaven is written.
A. Khomiakov
Do not works precede Scripture and Tradition? Does not Tradition precede Scripture? Were not the works of Noah, Abraham, the Forefathers and representatives of the Church of the Old Testament pleasing to God? And did not the tradition exist among the Patriarchs, beginning with Adam, the forefather of all? Did not Christ give liberty to men and teaching by word of mouth before the Holy Apostles by their writings bore witness to the work of redemption and the law of liberty? Wherefore, between Tradition, works and Scripture, there is no contradiction, but, on the contrary, complete agreement. (The Church is One)




Трудът

Св. Василий Велики
"Да работят безшумно и своя си хляб да ядат" (2Сол. 3:12) - ... това е казано за хората безвредни и празни.

Всеки в работата си трябва да помага на нуждаещите се, а не само да се грижи за своите нужди... Онзи, който се стреми към съвършенство, нему е прилично да се занимава с ръкоделие денем и нощем, "за да има що да отделя ономува, който се нуждае" (Еф. 4:28) ... и за да изпълни заповедта на Господа, Който е казал: "Гладен бях, и Ми дадохте да ям..." (Мат. 25:25)



Търпение
"С търпението си спасявайте душите си" (Лук. 21:19);

"Който претърпи докрай, ще бъде спасен" (Мат. 10:22);

"Принасят плод с търпение" (Лук. 8:15);

"Нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий." (Евр. 12:1-2)

"Спомни си, че ти (богатият) получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук (в рая) се утешава, а ти се мъчиш" (притча за богатия и за бедния Лазар) (Лук. 16:19-31).

"Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета? Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя." (1Кор. 6:7-8).

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Който е намерил пътя на дълготърпението и незлобието, той е открил пътя на живота.

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Търпял Елисей, търпял Моисей, търпял Илия, ще търпя пък и аз.

Домът на душата е търпението, а храната на душата е смирението. Ако няма храна в дома, живеещият там излиза навън.




За тютюнопушенето

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Вие пишете, че не можете да се откажете от тютюнопушенето. Невъзможното за човеците обаче става възможно при Божията помощ. Само едно е нужно - твърдо да решите да оставите тютюна, съзнавайки колко вреден е той и за душата, и за тялото! Той разхлабва душата, умножава и засилва страстите, помрачава разума и разрушава телесното здраве с бавна смърт. Раздразнителност и униние са последствия от болезнеността на душата, пристрастена към тютюнопушене.




Тяло. Човешкото тяло

Виж Блуд. Пост, въздържание. съблазни. Целомъдрие, съпружеска вярност.

"със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление" (Евр. 9: 12).

"Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна. А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш? Той обаче говореше за храма на тялото Си" (Йоан. 2:19).

Св. Йоан Лествичник
През целия си живот не вярвай на това тленно тяло и не му се надявай, докато не се явиш пред Христа.

 

За унинието

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)
Ако искаш да се справиш с унинието и мрачното разположение на духа, трябва да се изпълниш с благодушна любов и да се облечеш в незлобна радост.

Св. Нил Синайски
Ненавистта зависи от раздразнителността, раздразнителността ­ от гордостта, гордостта ­ от тщеславието, тщеславието ­ от неверието, неверието ­ от жестокосърдието, жестокосърдието ­ от нехайството, нехайството ­ от леността, леността ­ от унинието, унинието ­ от нетърпеливостта, нетърпеливостта ­ от сладострастието.

Молитвата зависи от любовта, любовта ­ от радостта, радостта ­ от кротостта, кротостта ­ от смирението, смирението от служението, служението ­ от надеждата, надеждата ­ от вярата, вярата ­ от послушанието, послушанието ­ от простотата.




Упование на Бога

Виж също Бог, Помнене на Бога. Страх Божи. Болест

Св. Никифор Хиоски
Честит е човекът, който има Бога за свой помощник и полага надеждите си само у Него. Нека Дяволът го засипва със злоба, нека всички хора го преследват и кроят заговори против него – той не се плаши от никого, защото има Бога за помощник. Той винаги е победител, винаги е прославен, винаги е щастлив, винаги е богат, винаги е весел и радостен, дори ако се случи да попадне в крайна бедност или в големи неприятности, или в тежки обстоятелства в сегашния живот. Ала тъй като се надява на Всемогъщия Бог, той не се отчайва, не съжалява, не се безпокои, а очаква помощ свише. Наистина, честит е такъв човек и достоен да бъде смятан за щастлив, както и пророкът цар Давид счита такъв човек за щастлив, като казва: "Блажен, комуто е помощник Бог Яковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог." Такива са били всички пророци, апостолите, мъчениците, светите отшелници и всички светии открай време.

Св. Серафим Саровски
Тези, които наистина са решили да служат на Господ Бог, трябва да се занимават с мисълта за Бога и с непрестанна молитва към Иисус Христос, като казват наум: "Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене грешния."

Архимандрит Софроний (Сахаров)
Никой на тази земя не може да избегне бедите; и макар че бедите, които Господ ни изпраща, не са големи, хората си ги представят като непосилни и биват смазани от тях. Това става, защото не смиряват душите си и не поверяват себе си на волята Божия. Ала Сам Господ води със Своята милост онези, които са се оставили на Божията воля и с твърдост понасят всичко заради Бога, Когото са възлюбили тъй много и в Когото са се прославили навеки. Невъзможно е да се избегнат премеждията на този свят, но човекът, който се е оставил на Божията воля, понася премеждията леко, като възлага надеждата си на Господ, и така преминава през премеждията.




Филиокве. Filioque

"[Вярвам] и в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда... (Символ на вярата)

Сам нашият Господ Иисус Христос в светото Евангелие казва: "Когато дойде Утешителят, Когото ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене" (Иоан.15:26).

"Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас во веки - Духът на истината" (Йоан. 14:16-17).

"Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (Йоан. 14:25-26).




Фарисейство

"Затова казвам ви, че ще се отнеме от вас Царството Божие и ще се даде на народ, който принася плодовете му!" (Мат. 21:43).




За хомосексуализма

"Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец" (Мат. 5:48).

"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори" (Бит. 1:27).

"Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия" (3Лев. 18:22).

"Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие" (1Кор. 6:9-10)

"А ние знаем, че законът е добър, ако някой го употребява законно, като знае, че законът е установен не за праведник, а за беззаконници и непослушници, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за ония, които оскърбяват баща си и майка си, за човекоубийци, за блудници, мъжеложци, разбойници, клеветници, скотоложци, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, що е противно на здравото учение, по славното благовестие на блажения Бог, що ми бе поверено" (1Тим. 1:8-11).

"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът" (Еф. 5:31).

"Затова Бог ги предаде [езичниците] на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже..." (Рим. 1:2627).

Св. Василий Велики
Блудството на лица, посветени на Бога, да се не приема за брак, а по всеки начин да се унищожи връзката им, понеже това е полезно и за утвърждение на Църквата, и на еретиците не ще се даде случай да ни укоряват, че привличаме към себе си чрез допущането на греха... Мъжеложци, скотоложци, убийци, отровители, прелюбодейци и идолопоклонци са достойни за еднаква осъда. За това следвай и относно тях правилото, което имаш за другите... На мъжеложник времето на покаяние да се определи според времето, предвидено за паднал в прелюбодеяние.
Св. Григорий Нисийски
Греховете, които произхождат от похотливост и от сладострастие, се разделят на прелюбодеяние и блудство... блудство се нарича задоволяване на телесна наслада, извършено с някого без обида за другиго, а прелюбодеяние - нападане и обида на чужд съюз. Към това отнасят скотоложството и мъжеложството, защото и то е прелюбодеяние против природата, понеже се оскърбява чужд род, а при това въпреки естеството. При такова разпределение на видовете, общото лекуване и на тоя грях се състои в това, да се направи човек чрез покаяние чист от страстния бяс към такова плътоугодничество. А защото у осквернилите се чрез блудодеяние тоя грях не е съпроводен с обида, за това двойно време за покаяние е определено за онези, които са се осквернили чрез прелюбодеяние, или с други срамни деяния, като смесване с добитък, или беснуване с мъжки пол, понеже в такъв случай, както казах, грехът става двоен: единият се състои в непозволено сластолюбие, а другият - в обиждане на другиго...".






За християнството

Виж също Бог, Любов към Бога и хората. Православие. Иисус Христос. Икуменизъм. Иноверие, инославие. Истина. Религия. Традиция. Църквата.

Същността на християнството е любовта: "Бог е любов" (1Йоан. 4:8, 16).

"Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела" (Пс. 144:9).
"Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16).

"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Хас едно" (Йоан. 17:21).

Св. Макарий Велики
Християните, които вкусват от благодатта на истината и държат кръстния знак в ума и сърцето си, те именно преценяват всичко – от царете до нечистотията и зловонието на просяците – и те могат да знаят, че целият земен свят, съкровищните на царя, богатството, славата и мъдрите речи са нещо въображаемо и нямат твърда основа, но са преходни. Защото наднебесното е непознато и чуждо: няма го нито в съкровищниците на царя, нито в мъдростта на речите, нито в светската слава, нито в почестите и богатството. Спечелили са го тези, които имат в най-вътрешния си човек Господа и Твореца на всичко – богатство непреходно, а постоянно.

Св. Григорий Палама
Затова ние, които се борим с този закон на греха, го прогонваме от тялото и поселяваме там наблюдението на ума, чрез което даваме закон на всяка душевна способност и подобаващото за всеки телесен член, а на сетивата - какво и колко трябва да възприемат. Делото на закона, това се нарича самообладание. За всяка страстна част от душата избираме най-добрия навик, а той носи названието любов. Разумната част на душата усъвършенстваме чрез закона, отпращайки всичко, което принадлежи на разсъдъка, да се издигне към Бога. Тази част от закона наричаме трезвение. Който очиства със самообладание тялото си, обръщайки гневното и желателното начало на душата към добродетелите чрез Божествената любов, и насочва чрез молитвата очистения си ум към Бога, той придобива и вижда в себе си благодатта, която е обещана на тия, дето са очистили сърцето си.

Св. Тихон Задонски
Ние бяхме сътворени за вечен живот от нашия Създател, призовани сме към него от словото Божие и сме обновени от светото кръщение. Христос, Синът Божи, дойде на света, за да ни призове и заведе там, и само от Него имаме нужда. Поради това твоето първо старание и грижа трябва да бъде придобиването на вечния живот. Без него всичко губи стойност, макар и да притежаваш целия свят в своя власт.

о. Eлчанинов
Най-голямата грешка на нашата младеж е убеждението, че християнството е философска система, логически доказуема, и че те, в състоянието, в което се намират (морално, религиозно, интелектуално), могат да разберат всяка истина на християнската вяра. А това, че християнството всъщност е живот, те упорито отказват да видят. Вместо да обикнат истината и да се преклонят пред нея, те спорят с нея, полемизират.

Епископ Калистос Уеър
Сърцевината на християнския живот се разкрива единствено в църковния живот, в богослуженията, в приемането на Светите тайнства. Това за нас, православните, е от изключително значение. Църквата е започнала своя живот като общност на участници в богослужения. Доктринарните и моралните правила са важни. Но те могат да бъдат истински разбрани единствено в контекста на живата религиозна практика. Така че живата, личностната вяра в Христос се разкрива най-пълно в редовното участие в богослуженията и църковния живот.

One of the most ancient names for Christianity is simply "the Way". "About that time", it is said in the Acts of the Apostles, "there rose no little stir concerning the Way" (19. 23) Felix, the Roman governor of Caesarea, had "a rather accurate knowledge of the Way" (24. 22). It is a name that emphasizes the practical character of the Christian faith. Christianity is more than a theory about the universe, more than teachings written down on paper; it is a path along which we journey – in the deepest and richest sense, the way of life.




Християнската любов

Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373)
Каква полза, ако някой приготви разкошен обяд, покани царя и князете и всичко приготви за гощаване в голямо изобилие, но му липсва само сол? Такъв обяд не ще може да се вкуси... Така и тук, мои братя, каква е ползата да се трудим на вятъра, ако в нас няма любов? Без любов всяко дело е нечисто. Ако нюкой пази девството, ако някой пости и прекарва в бдение, като се моли и дава подслон на бедните, ако принася на Бога дар – било първите, било всичките плодове на своя труд, било да строи църква или върши нещо още по-голямо: всичко това без любов не се зачита за нищо пред Бога, защото е неугодно Нему. Ето защо нищо не предприемай без любов.

Св. Григорий Палама
Делото на закона, това се нарича самообладание. За всяка страстна част от душата избираме най-добрия навик, а той носи названието любов.

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Трябва не да посрамваш, а да вразумяваш, не да обвиняваш, но да съветваш, не с гордост да нападаш, а с любов да изправяш.




Хула

Виж също: Св. Дух. Бог. Гордост и тщеславие. Покаяние.

"На човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане" (Марк 3:28-29).

"И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов? А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз. Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои. И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?  И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие. ...Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят." (Мат. 12:22-32).

 


За целта на християнския живот

Виж също Бог. Боговъплъщението. Главното в живота. Добри качества, да развиваме у себе си. Духовен живот. Как да живеем. Кръст, тесният път. Мир, душевен мир. Нестяжание, житейски грижи. Осъждане и себеосъждане. Покаяние. Св. Дух. Страх Божи. Царство Божие. Чистота на сърцето.

Св. Ириней Лионски
Бог е станал човек, за да може човек да стане Бог.

Св. Димитрий Ростовски
Най-напред трябва да стане ясно, че дълг на всички християни – особено на онези, които са призвани да се посветят на духовния живот – е да се стремят винаги и всячески към единение с Бога, Който ги е създал, възлюбил, дарил с блага и Който Сам е тяхно най-голямо благо, от Когото и за Когото са били създадени. Това е така, защото главен стремеж и крайна цел на душата, която Бог е създал, трябва да бъде Сам Бог, единствен Той и нищо друго – Бог, от Когото душата е получила своя живот и природа и за Когото тя трябва да живее вечно.

Св. Серафим Саровски
Молитвата, постът, бдението и всички други християнски дела, колкото и добри да са сами по себе си, те самите не са целта на християнския живот, макар че са необходимите средства за неговото постигане. Цел на християнския живот е придобиването на Светия Дух.

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360)
Цел и край на подвижничеството. Какво трябва да бъде нашето отричанe от света?



Царство Божие. Небесно царство

Виж също Kръщение, Божия благодат, Новорождение

"Ако някой не се роди свише, не може да види Царството Божие" (Ин. 3:3).




Целомъдрие, съпружеска вярност

"Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай".
Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо".
Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува" (Мат. 5:27-32).

"И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?
Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: "затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"?" (Мат. 19:3-12).

Св. Йоан Лествичник
Св. Йоан Лествичник за нетленната чистота и целомъдрие




За Църквата

Виж също Спасение, Eдинство на Църквата

Единство на църквата: "Както Ти Отче си в Мене и Аз в тебе, така и те да бъдат в Нас едно" (Йоан 17:21).

"Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас" (Ефес. 4:56).

Святост на църквата: "Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните" (Римл. 11:16).

Съборност на църквата: "Тъй идете и научете всички народи..." (Мат. 28:19).

"Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари" (Марк 16:15).

"Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8).

"Здравите нямат нужда от лекар, а болните" (Мат. 9:12)

"Понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Иисус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище." (Ефес. 2:2-22).

Румънски патриарх Даниил
Новият Завет ни учи, че Светата Църква е народ Божи (2Кор. 6:16; 1Петр. 2:9), мистично тяло Христово (Ефес. 1:22-23), Невеста Христова (2Кор. 11:2; Откр. 22:17), Храм Божи, Храм на Светия Дух (1Кор. 3:16; 6:19-20), дом на Светата Троица в хората (2Кор. 13:13; Ефес. 4:18), а също, че в Църквата "има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички." (Ефес. 4:4-6). Всички тези библейски цитати ни показват, че единството на Църквата е дар Божи, присъствие на Светата Троица в живота на Църквата.

Св. Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107)
Не се лъжете, братя мои, който върви подир създаващия разкол, той не ще наследи Царството Божие ( (послание си до Филаделфийската Църква).

Св. Иустин Философ
Не знаеш ли, че докато се намираш извън това живо тяло, на Тялото Христово остава рана, която никой освен теб не може да изцери?

Св. Киприан Картагенски
Всеки, който се отделя от Църквата, се присъединява към незаконна жена и става чужд на обещанията на Църквата; който оставя Христовата Църква, лишава себе си от наградите, предопределени от Христа. Той е чужд за нея, той й е непотребен, той е неин враг. Който няма Църквата за майка, не може да има Бога за свой Баща. Ако се е спасил някой от ония които са били вън от Ноевия ковчег, то и онзи, който стои вън от Църквата, би могъл също да се спаси. Господ за наше назидание говори: Който не е с Мене, ... е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява (Мат. 12:30). Вън от Църквата няма спасение.

Св. Ириней Лионски
В Църквата, както говори Писанието, Бог е поставил апостоли, пророци, учители (1Кор. 12:28) и всякакви други духовни прояви (дарования), от които са лишени всички, които не идват в Църквата, но сами себе си отдалечават от истинския живот със своите лоши мисли и още по-лоши постъпки. Защото, дето е Църквата, там е и Духът Божий, и където е Духът Божий, там е и Църквата и всяка благодат: защото Духът е истина.

В нея (в Църквата) за целия свят е показан един път на спасение. Защото на нея е поверена Божията светлина и Божията премъдрост, чрез която тя спасява всички люде.

Теофил Антиохийски
На света, вълнуван и обуреваем от греховете, Бог е дарувал събранията, подразбирам - светите църкви, в които, като в безопасни пристанища по островите, се пази учението на истината, и до които прибягват желаещите да се спасят.

Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 - ок.395)
Тичай към храма, бързай да се изповядаш; хвърли се в Божиите обятия, защото вратите на Божия храм са образ на обятията на Бог Отец. Такава е Църквата! Никого не отхвърля, всички приема, всички събира в своето лоно, всички утешава, всички целува, всички прегръща, защото за нея е скъпоценна ползата на всеки един човек. Ела и послушай!

Блажени Теодорит
Спасението идва до нас чрез Църквата; а които се намират вън от Църквата, не получават вечен живот.

Св. Максим Изповедник (+662)
Св. Църква е образ и изображение на Бога:
Светата Църква е образ Божий, тъй като създава единението на верните, също както го създава и Бог.

Св. Църква на първата степен на съзерцанието носи образ и е изображение на Бога, вседствие от което (по подражание и подобие) обладава и такова действие.

Бог, сътворил и привел в битие всичко съществуващо чрез Своята безпределна сила, свързва, съчетава и ограничава всички умопостижими и чувствени неща, промислително ги съединява едно с друго и със Себе Си. И, бидейки Причина, Начало и Край, Той задържа около Себе Си неща, по природа разделени помежду си, като ги прави да се свързват с Него, като с Начало, по силата на една (неразривна) връзка. Тази (обща) връзка опразва и покрива всички частни и видими връзки. При това тя опразва и покрива не чрез разрушение или унищожение, или привежда в небитие, а вземайки връх над всичко сътворено, подобно на цялото спрямо съставните му части.

Защото Бог, Който е всичко във всички (1 Кор.15:28), но безмерно превъзхождайки всяко нещо, е абсолютно и най-Единствен…

По подобен начин стоят нещата и със светата Божия Църква, доколкото тя - образ на Първообраза - извършва спрямо нас действия, подобни на Божиите дела. Защото велико и почти неизброимо е множеството мъже, жени и деца, силно отличаващи се едни от други по род и вид, по националност и език, по начин на живот и възраст, по настройка на ума и изкуство, обичаи, нрави и привички, знания и положение в обществото, а също и по съдби, характерни и душевни свойства. Но веднъж оказали се в Църквата, те се възраждат и съзиждат чрез Духа. Тя дава и съобщава на всички в равна мярка единствения божествен образ и наименование – да бъдат и да се наричат Христови.

Св. Патриарх Евтимий Търновски († ок. 1402/1405)
Ние нито отнемаме, нито прибавяме нещо към свещените правила, но се грижим да ги пазим така, както ни ги е предала Църквата.

Св. Йоан Кронщадски
Не бива да се считат всички те [разните християнски вероизповедания] за истински и спасителни: безразличието във вярата или признаването на всяка вяра за еднакво спасителна води към безверие или охладняване към вярата, към нерадение за изпълняване правилата, и уставите на вярата, към изчезване на любовта между християните. "Симоне, Симоне! Ето сатаната поиска да ви сее като пшеница" (Лук. 22:31). Сатаната е направил и прави това, т. е. той е породил разколите и ересите. ... Строго се придържай към едната, истинската вяра и Църква: една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички (Еф.4:5).

Митрополит Филарет (Вознесенский)
Извън Църквата, без послушание към Нея - няма спасение.

Протоиерей Валентин Свентицкий
Относно злото и греха, който се върши вътре в Църквата от хора, които са в Църквата: Всеки грях в Църквата не е грях на Църквата, а е грях против Църквата.

Fr. Georges Florovsky
The Church gives us not a system, but a key; not a plan of God's City, but the means of entering it. Perhaps someone will lose his way because he has no plan. But all that he will see, he will see without a mediator, he will see it directly, it will be real for him; while he who has studied only the plan risks remaining outside and not really finding anything."

 



За ползата от четенето на Словото Божие и Светоотеческите писания

Св. Игнатий Брянчанинов
Не смятай, че е достатъчно да четеш само Св. Евангелие, без творенията на светите отци. Това е горделива и опасна мисъл. По-добре ще е за тебе, ако до Св. Евангелие те доведат Св. отци, като тяхно обично чедо, което е получило предварително възпитание и образование чрез техните писания.

Мнозина, които неблагоразумно се отричат от Св. отци, пристьпват направо, със сляпа безочливост, с нечист ум и сърце към Св. Евангелие, а то допуска при себе си само смирените...

Творенията на светите отци приличат на огледало: като се вглежда в тях внимателно и често, душата не може да не види своите грешки.

Преп. Нил Сорски
Четенето на светоотеческите писания, при оскъдняване на духоносните наставници, е станало главен ръководител за желаещите да се спасят и дори да постигнат християнско съвършенство

Св. Симеон Нови Богослов
Човек, който не изразява желание с цялата си любов и смирение да бъде във връзка с най-близкия (по време) светец, поради някакво недоверие към него, никога няма да бъде [духовно] свързан и с предшествуващите светци и няма да бъде допуснат до тяхното наследие, дори и да си мисли, че обладава във възможната степен цялата вяра и любов към Бога и към всички Негови светци. Той ще бъде изхвърлен от средата им като такъв, който е отказал смирено да заеме мястото, определено му от Бога преди всички времена, и да влезе във връзка с този последния (по време) светец, както Господ е наредил.



За чистотата на сърцето

"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат. 5:8).

"Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека... От сърцето излизат зли помисли... това осквернява човека" (Мат. 15:11, 19).

"Като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце" (Лук. 8:15).

"Който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него" (Марк. 10:15).

"Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядал" (Йоан. 15:3); (Марк. 7:15-23).

Св. Григорий Палама
Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека [...] защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15:11, 19).

Св. Макарий Велики
Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли.




Чистота на вярата

Св. Максим Изповедник
Към това ни призовава Бог, да станем причастни на божествената природа и в Неговата вечност участници, и да се явим на Него подобни по благодатта на обожението.

 Св. Григорий Богослов
Бог е сътворил човека в малкото велик, надзорник на видимото творение и тайна за незримото, земен и небесен, временен и безсмъртен, привързан към Бога... Какво ново тайнство за мен... Малък съм и велик, смирен и величествен, тленен и безсмъртен, земен и небесен.

Св. Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107)
Дори епископът ти да има ангелски живот, дори да бъде девственик, дори да има дар на чудотворство и планини да премества, мъртви да възкресява, ако ти говори нещо по-различно от това, което сме ви възвестили, анатема да бъде.




Човек

Произход на човека и на човешкия род: "Рече Бог да сътворим човека по наш образ и по наше подобие" (Бит. 1:26-27).

"Плодете се и множете, пълнете земята" (Бит. 1:28).

"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прикрепи към жена си и ще бъдат двамата една плът" (Бит. 2:24).

"Той произведе от една кръв целия човешки род, да обитава цялото земно лице" (Деян. 17:26).

"Ще се върне плътта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал" (Екл. 12:7).

Промисъл Божия за новосъздадения човек: "В който ден вкусиш от него без друго ще умреш" (Бит 2:17).

"Грехопадение на прародителите" (Бит. 3:1-6).

"Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на своето вечно битие, ала по завист от дявола влезе в този свят смъртта" (Прем. Сол. 2:23-24; 25:27)

Образ и подобие Божие на човека: "Рече Бог да сътворим човека по наш образ и по наше подобие" (Бит. 1:26-27).

"И видя Бог всичко що създаде, и ето беше твърде добро" (Бит. 1:31).

"Бъдете съвършени, както е съвършен небесният ваш Отец" (Мат. 5:48).

Св. Макарий Велики
Човек - този, който е познал себе си.

Св. Василий Велики
Езичниците говореха: човекът е микрокосмос, състоящ се от елементите на [материалната] вселена... Защото какво има в това, да се почита човекът като образ и подобие на този свят, когато и небето прехожда, и земята се изменя, и всичко, което се съдържа в тях, е преходно. В какво тогава се състои величието на човека според църковното учение? Не в подобието на сътворения свят, но в това, да бъде по образа на естеството на неговия Създател.

Св. Григорий Нисийски
В човека има нещо сродно с Бога.

отец Павел Флоренски
Онова, което се нарича тяло, не е нищо повече от една онтологична повърхност; а зад нея, в отвъдността на тази обвивка, се намира мистичната глъбина на нашето съществуване.

Проф. Антоний Хубанчев
Лъчите на Божията любов сътворяват, осветяват и променят света. Чудодейната им сила дарува на материята живот и въдворява в нея венеца на творението - човека.




Човеколюбие, снизходителност

Св. Василий Велики
Човеколюбието на такива хора (които след многократни увещания не се засрамват, не показват на дело своето поправяне, ред.), наподобява тази невежествена снизходителност, за чиято небогоугодна употреба по отношение на синовете си е бил изобличаван Илий. Тази лъжлива снизходителност към закоравелите в пороците е измяна на истината, зломислие срещу общото благо, приучване да се гледа равнодушно към всякакъв порок.

Господ сравнява онзи който е упорит в злото, с езичник и митар (Мат. 18:17).




Чревоугодие

Виж Пост. покаяние. Изкушения, Изпитания, Похот, блуд, Самоугаждане

"Техният бог е коремът" (Филип. 3:19).

Древен патерик
Чревоугодието е майка на любодейството.

Авва Леонтий
Колкото повече са дървата, толкова по-силен е огненият пламък; колкото повече са ястията, толкова по-яростна е похотта.

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)
Първо ще говоря за обуздаването на корема, в противоположност на лакомията, и за това как да постим и какво и колко да ядем. Не ще кажа нищо от себе си, а само това, което съм приел от Светите Отци. Те са ни дали различни правила за постене, както и различни норми и мерки за хранене, защото хората не са еднакво силни; възрастта, болестта и крехкостта на тялото пораждат различия. Обаче те са дали една цел на всички ни: да избягваме преяждането и пресищането... Това ясно правило за самообуздаване ни е оставено от Отците: спри да ядеш, докато си все още гладен, и не яж до насищане.

Св. Григорий Нисийски
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.

Св. Йоан Лествичник
Покаянието е могъщо оръжие срещу чревоугодието и тласък на душата към деятелна бодрост.




Чудо. Чудеса

Виж също Евхаристия (Причастие).
"Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света." (1Йоан. 4:1).

"Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина. Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб. Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски." (Мат 16:1-6 )

"Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали." (Йоан. 20:29)

"Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. . . Който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде" (Галат. 1: 6-9).

Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Светата Евхаристия е първото, най-важно и най-велико Христово чудо. Всички други чудеса в Евангелието са второстепенни.

 



Разни

Св. Йоан Златоуст (347-407)
След доброто начало върви и прекрасен край - тази истина се оправдава в последствията на делата.

Ето начало, което носи добър край: свято да се трудиш за доброто на живота! Който има знания, да не хвърчи без криле, защото и птицата не лети без тях. Знанието е най-голяма слава в живота на човека - но и то вреди на онзи, който го употребява злонамерено.

Пази се да не бъдеш измамен от суетна слава - тя е пропаст за ограничените умове. Като вършиш добро, старай се да постоянствуваш в него, защото преходът към зло е малък и бърз. Обуздай смеха и слагай предел на гнева, особено пък гледай с всички сили да отстраниш от себе си всякаква празна дума.

Преди всичко, бой се от Бога, почитай родителите си, говори добро за духовниците и имай уважение към старите. Законът повелява синът никога да не влиза в спор с баща си, а природата преди него задължава същото.

Гневът към жестокия престъпник не е тежьк, защото съдът въздава заслуженото. От мъдри уста капят най-сладки думи, а от горчиво гърло изригват свади. От добрия език изтичат сладки потоци, а в нескромните уста се раждат гнили думи.

За бедните приятели са затворени вратите на богатите, богатите пък обичат блестящите дворци. Водата е прекрасен напитка; тя не нарушава ясността на мисълта; изпитата пък чаша вино размътва ума. Виното по природа е чуждо за целомъдрието, затова и произвежда удоволствие, което дразни плътта. Духът е лек и не търпи претоварен стомах - затова борбата между дух и плът е постоянна.

По-добре е умерено да се храни човек и да не мечтае за богата трапеза, но само на сън. Глупецът на сън става богат и сънува бездна от пари.

По-добре е да бъдеш бездетен, отколкото да имаш глупави деца; по-добре е да бъдеш сам, отколкото с дузина порочни.

За смъртния човек цялата земя е гроб - всичко, което е от земя, става на земя и в пръст се обръща.

Свинята, виждайки, че й приготовляват храна, умее да се въздържа и не почва преди време - нека и безпорядъчните хора не нарушават приличното и установеното от природата и закона.

Който изпълнява закона, той прогонва страха далеч, защото всеки изпълнител на закона е вън от страха. Опитният кормчия може да избегне и деветата вълна, а ум, богат с мъдри мисли, се спасява от всякаква беда. Не замисляй нищо противно на добродетелния живот, защото заблудата на порока е очевидна.

Голямата наковалня не се бои от тежък чук, и мъдрият дух отстранява от себе си всичко вредно. Шумът на листата довежда заека в страх - страхливият пък човек се изплашва от сянка.

Ненавиждам бедняк, който носи подарък на богат. Като на човек, който сладко говори, но не храни. Зложелателният оратор изопачава законите, а доброжелателният проповедник е най-стройната хармония. Вредно правило е за бедния да не мисли високо за себе си, защото само у богатите липсват грижи за средствата на живот.

За собствена погибел се държи и хвали със законите онзи, който незаконно изисква спазване на законите. Учи глупците, като се съобразяваш, доколкото е възможно, с природата им, тогава може би, в краен случай да ги направиш благоразумни.

Св. Макарий Велики
Мисления образ на Царя Небесен изписвай ясно и истинно в своята душа и го украсявай с добри помисли.

о. Eлчанинов
Смущава те обстоятелството, че когато общуваш с хората, си прекалено стеснителен и се притесняваш. Ако това може да те успокои, ще ти кажа, че с времето това ще мине и дори може да се появи известна наглост в поведението ти. Но най-важното е да знаеш, че смущението в този случай е ярко доказателство за живеещото в нас самолюбие.

Дръж се просто и естествено. Християнинът не е мрачна фигура, изтощена от аскетически подвизи и даваща повод за укор на околните. Дори да чувстваш, че си искрен, държейки се така, след време ще се промениш и последиците ще бъдат неблагоприятни. Не мисли въобще за външността - тя трябва да бъде естествена проява на вътрешния ти живот и да се изяви от само себе си.

Достопаметни сказания
Когато авва Антоний Велики проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: "Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други — богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде — бедни? Тогава дошъл до него глас: "Антоний! Ти внимавай над себе си! А това са Божии съдбини и нямаш полза от това да ги изучаваш".

Някой попитал авва Антоний: "Какво да правя, за да угодя на Бога?" "Това прави — му отговорил старецът, — каквото ти заръчам: където и да отидеш, винаги имай пред очи Бога; каквото и да правиш, имай свидетелство за това в Св. Писание; и на каквото и място да живееш, не си тръгвай оттам скоро; спазвай тия три заповеди и ще се спасиш!