Църковнославянски речник

Натиснете F3 от Вашата клавиатура и в полето за търсене въведете думата, която търсите в речника.


А

Абие – веднага, незабавно, изведнаж, без бавене, внезапно. ("да возвратятся абие стыдящеся глаголющии ми: благоже, благоже" (Пс. 69:4). "И абие восходя от воды, виде разводящася небеса и Духа яко голубя, сходяща Нань.)" (Мат. 1:10)
Авва – отец, отче.
Аввадон – евр. "Погубващ"; името на ангела на бездната.
Авраамово лоно, Авраамово недро – иносказателно: рай, място на вечно блаженство.
Агаряни – потомци на Исмаил, син на Агар, наложница на Авраам, иносказателно – чергарски източни племена.
Агиасма – осветена по църковния чин вода. Осветената на празника Богоявление вода се нарича Велика агиасма.
Агиос – надпис на древни икони; гръц. "светец".
Агкира (чете се "анкира") – котва.
Агнец – агне; чисто, кротко същество; мн. ч. – "агнци" – понякога означава "християни".
Агница – овчица.
Агня – агне.
Ад – мястото, където се намират душите на умрелите до освобождаването им от Господ Иисус Христос; място за вечни мъки на грешниците; жилище на дявола.
Адамант – елмаз; брилянт; скъпоценен камък.
Адамантов – твърд; здрав; скъпоценен.
Адов – адски.
Адонай – евр. "Господ мой".
Аер – вж. Воздух.
Аермонски – свързан с планината Аермон.
Аиромантия – суеверно гадаене по атмосферните явления.
Акатист – гръц. "неседящо"; църковна служба, по време на която се стои прав.
Аки – сякаш.
Акриди – храната на Йоан Кръстител; според някои – скакалци, които се употребявали за храна; според други – някакво растение.
Аксиос – гръц. "достоен".
Алавастър – каменен съд.
Алектор – петел.
Алкати – да гладувам; да искам да ям, да желая силно нещо.
Алкота - глад.
Алилуя – евр. "хвалете Бога", "слава на Бога!".
Алилуиарий, алилуиар – стих, възгласяван от четеца след четене на Апостола по време на литургия. При този възглас на клироса пеят "алилуя".
Алой, алое – сок на благовонно дърво, употребяван за кадене и балсамиране.
Алтабас – старинен брокат.
Амалик – народ, живял между Палестина и Египет. В църковната поезия името често употребява за дявола.
Амвросия – нетленна храна.
Амигдал – бадем.
Амин – евр. "така да бъде!"; "истина е"; "да".
Амо, аможе – къде.
Аможе аще – където и да е.
Аналой (по–правилно "аналогий") – висока маса, върху която се поставят църковните книги при четенията и икони.
Анатема – отлъчване от общината на вярващите и предаване на Божи съд; този, който е подложен на такова отлъчване.
Анатематствовати – да предавам на анатема.
Анахорет – отшелник.
Ангел – вестител.
Ангеловидний – напомнящ по външност ангел.
Ангелозрачний – напомнящ по външност ангел.
Ангелоименитий – знаменит, почитан в ангелски лик; носещ име на някой ангел.
Ангелолепний – приличащ на ангел.
Ангеломудренний – имащ мъдростта на ангел.
Ангелское житие, ангелский образ – висша степен на монашеско съвършенство; гръц. "схима".
Анепсий – племенник, роднина.
Антидор – благословен хляб, т.е. остатъци от тази просфора, от която по време на проскомидията е бил изваден Агнеца.
Антиминс – гръц. "вместопрестолие", осветен плат с вшити в него св. мощи, на който е изобразен Иисус Христос в гроба. Св. Литургия може да бъде извършвана само въхру антиминс.
Антифон - гръц. "противогласник" - песнопение, което се пее последователно на двата клироса.
Антихрист – гръц. "противник на Христа".
Антологион – гръц. "Цветослов" - название на "Празничната минея".
Антипат – наместник, проконсул.
Анфракс – рубин, сапфир.
Апокалипсис – гръц. "откровение".
Аполион – гръц "Погубващ"; име на ангела на бездната.
Апостол – гръц. "посланик, пратеник".
Апостасис – отстъпление, отстъпничество.
Апостата – отстъпник.
Априлий – април.
Армония – хармония.
Артос – гръц. "квасен хляб"; освещава се с особена молитва в деня на Св. Пасха.
Архангел – главен ангел, името на един от ангелските чинове.
Архиерей – първосвещеник, епископ.
Архимагир – главен готвач.
Архипастир – ръководещ епископ.
Архисинагог – началник на синагога.
Архистратиг – военачалник, пълководец.
Архитектон – архитект, художник–строител; главен строител.
Архитриклин – разпоредител на пира.
Асмодей, Азмодеос – "погубващ", бесовско име.
Аспид – отровна змия.
Асарий – дребна медна монета.
Астерикс - звездица, поставяна на дискоса при извършването на Св. Литургия.
Афарим – шпиони.
Атедрон – заден вход (Мат. 15:17).
Атинеи – атиняни, жители на Атина.
Африкия – Африка.
Аще – ако; макар; или; ли.
Аще убо – тъй като, защото.





Б

Баалник – вълшебник.
Баба – жена, която помага при раждане.
Бабити – (да) помагам при раждане.
Багряница – тъкан от тъмночервен цвят; порфира, пурпурна одежда на високопоставени особи.
Балия – магосница, вълшебница.
Баня пакибития – тайнството св. Кръщене.
Баснословити – (да) разказвам небивалици; (да) лъжа.
Басн – лъжливо и безполезно учение.
Бдение – бодарстване; продължително нощно богослужение.
Бденно – без да се заспива, бодърствено.
Бденний – незаспиващ.
Бдети – (да) бодърствам; (да) не спя.
Бедне – трудно; несносно; тежко.
Бесоватися – бесувам, лудувам.
Бедник – инвалид; сакат човек.
Бедний – понякога: сакат човек; инвалид.
Безведрие – лошо, мрачно, дъждовно време.
Безвестная - неизвестна, съкровена. ("Безвестная и тайная премудрости Твоея явил ми еси", Пс.50)
Безвидний – който няма вид, образ.
Безвиновний – който няма начало или причина за своето битие. Едно от определенията на Божеството.
Безвозрастное – младенец.
Безвременне – не на време; неблаговременно.
Безгласие – немота; мълчание.
Безгодие – бедствие; нещастие; тежък период в живота.
Безквасний – неквасен.
Безкнижний – неук.
Безлетно – безкрайно; вечно; преди всички времена.
Безматерен – който няма майка.
Безмездник – за когото няма награда.
Безмилостивний – който не чувства и не оказва милост, безжалостен.
Безмолвник – пустинник; отшелник.
Безмолвний – понякога означава: безопасен; спокоен.
Безневестний – безбрачен; девствен.
Безочство – нахалство; безсрамие; наглост.
Безпрестани – винаги; непрекъснато.
Безпреткновенний – за когото няма спънки, съблазън, препятствия.
Безпутие – отклоняване от път; развращаване.
Безсквернен – който няма не е безнравствен, няма пороци.
Безсловеснство – скотство; глупост; безумие.
Безсловесние – животни, говеда.
Безсребреник – човек, който работи даром, безплатно.
Безстудие – безсрамие.
Безцарний – който няма над себе си цар.
Безчадие – бездетие.
Безчаствовати – да лишавам от полагаща ми се част.
Безчестен – обезчестен.
Безчиние – безпорядък; липса на устройство; смесване.
Безчинновати – да водя безпорядъчен живот.
Безчислство – безбройно множество.
Бервенний – дървен.
Бесний – бесен.
Бийца – който обича да се бие.
Било – вж. Клепало.
Благий – добър.
Благовест – удари с камбана, които призовават християните за молитва в храма.
Благовестити – възвестявам добро; проповядвам.
Благоверний – изповядващ правата вяра; православен.
Благовещение – добра вест.
Благоволити – (да се) отнасям добре към някого; (да) вземам участие в нещо.
Благовоние – благоухание, аромат.
Благовременне – в удобно време.
Благогласник – проповедник на Божето слово.
Благодатний – преизпълнен с Божа благодат.
Благоделие – добро, богоугодно дело.
Благодушествовати – (да се) радвам.
Благоискусний – който има знание за полезни неща.
Благокласний – който носи обилна жътва.
Благоключимий – който се е случил навреме.
Благокрасний – много красив.
Благолепие – красота; великолепие; богати одежди.
Благолепно – красиво; прилично.
Благолозний – който носи обилни, добри плодове.
Благолюбец – склонен към добро.
Благомилостивий – вж. Благоутробие.
Благомощие – здравина; сила.
Благомужство – благоразумна храброст, доблест.
Благонаказателний – който насочва към благонравие.
Благоодеждний – украсен с изящна одежда.
Благоотдатливий – който отвръща на злото с добро.
Благопитание – сладка, вкусна храна.
Благопослушливий – който слуша с внимание; послушен.
Благопослушний – внимателен; леко, добре чуващ се.
Благопотребний – добре уреден; угоден; необходим.
Благоразтворение – пречистване; оздравяване; прояснение.
Благоразтворити – (да) пречистя; (да) оздравя.
Благорасленний – който расте добре.
Благорозгний – клонест.
Благосеннолиственний – сенчест.
Благосенний – който хвърля обилна сянка.
Благословенний – прославян; възхваляван; превъзнасян.
Благословити – (да) прославям Бога; (да) желая добро; (да) хваля; (да се) помоля за слизане на Божата благодат върху някого; (да) позволя; (да) пожелая добро.
Благословная вина – уважителна причина.
Благостояние – твърдост, здравина (в доброто, срещу злото).
Благостиня – благодеяние; милосърдие; добродетел, добро дело.
Благост – доброта.
Благотещи – (да) вървя бързо.
Благоуветие – снизхождение.
Благоуветливий – снизходителен.
Благоутишие – тихо, ясно време.
Благоутробие – милосърдие.
Благохваление – откровена похвала.
Благоцветний – изпъстрен; изобилстващ от цветя.
Благочествовати – (да) благоговея; (да) почитам благоговейно някого.
Благочестие – истинно богопочитание.
Благочестивий, благочестний – богобоязлив; благоговеен; почитащ Бога.
Блаженний – щастлив.
Блажити – облажавам; прославям.
Блазнити – (да) съблазнявам.
Бледий – блед.
Блещатися – (да) блестя; (да) сияя; (да) светя.
Близна – белег от рана; бръчка; гънка.
Блистание – блестене; идване на светлина, блясък.
Блудилище – развратен дом.
Блудодей – който нарушава съпружеската вярност.
Блудопитие – подбуждащ към блудство пир.
Блужение – невярност на истинския Бог, служене на идоли (Изх 34, 15; Съд 8, 33).
Блюдомий – който се пази.
Блюсти – (да) пазя; (да) охранявам; (да) спазвам.
Блядение – празнословие; лъжливи думи; лъжи.
Бо – защото; тъй като (в съчетание). ("Се бо, в беззакониих зачат есмь", Пс. 50)
Богатити – (да) обогатявам.
Богоглаголивий – говорещ по внушение от Бога или от негово име.
Богоделне – по действие от Бога.
Боголепно – както е прилично на Бога.
Боголепний – който има Божествена красота, достойнство.
Богомужний – Богочовешки.
Богоначалний – който има началото си в Бога.
Богоотец – с това название в църковните книги се удостоява Давид, от чийто род е Христос.
Бодренно – бдително; без заспиване.
Болезновати – (да) търпя болка; (да) страдам.
Болий – по-голям.
Борзе – скоро.
Борзитися – (да) бързам.
Борител – противник.
Брадатий – брадат.
Бракоокрадованная – която е лишена от целомъдрие, от девственост.
Бранити – (да) забранявам; (да) отбранявам; (да) препятствам.
Бран – война; битка.
Братися – (да се) боря; (да) воювам.
Брашно – храна; ядене.
Бремя – товар; тежест.
Брение – глина; кал.
Бренний – взет от земята; слаб; който не е здрав, траен.
Брещи – (да) пазя; (да) охранявам.
Брозда – мундщук (желязна част от юздата, която конят захапва).
Бряцати – (да) звъня.
Будилник – един от монасите в обителта, който буди братята за молитва.
Буесловие – глупави речи; лъжи.
Буесловити – говоря глупави речи.
Буй, (буий) – безумен, луд; глупав.
Буйство – глупост; безумие; лудост.
Билие – трева.





В

Вавилонское семя – племе от нечестивци.
Вага – кантар; тежест.
Вадити – (да) правя лъжлив донос; (да) клеветя; (да) обвинявам; (да) примамвам; (да) привличам.
Ваия – клони; листи.
Валсамний – благовонен; ухаещ; ароматен.
Вап(а) – боя.
Вар – зной; пек; вряща вода.
Варити – (да) предварвам; (да) изпреварвам; (да) предупреждавам.
Василиск – голяма отровна змия.
Вборзе – скоро.
Ввергати – (да) хвърлям в нещо, някъде.
Вдавати – (да) поръчвам; (да) предавам; (да) доверявам.
Веглас – знаещ; изкусен.
Ведети – (да) зная.
Ведунство – врачуване; чародейство.
Веелзевул – "повелител на мухите"; началник на злите духове; едно от името на сатаната.
Веие – вейка; клонка.
Велелепие – красота; великолепие; украшение.
Велелепота – красота; великолепие; украшение.
Велемудренно – високомъдрено.
Веление – указ; повеля; заповед; учение.
Велеречивий – многословен; който се хвали.
Велеречити – (да) говоря много; (да се) хваля; (да се) гордея.
Велиар (или Велиал) – едно от имената на дявола.
Велий – велик; силен.
Великовийний – горд.
Великое – най-голямата, главната камбана.
Великодарний, великодаровний, великодаровитий – който награждава щедро.
Величатися – (да се) гордея; (да се) хваля.
Велми – доста; много.
Велблуд – камила; дебело въже.
Велблужд – камилски.
Вено – това, което женихът плаща за невестата.
Венчати – (да) слагам венец; (да) удостоявам.
Вепр – диво прасе.
Вербие – ива; лоза.
Вервица – броеница.
Верея – врата; напречна греда; стълб на врата.
Вержение – хвърляне; мятане.
Вержение камени – разстояние, равно на един хвърлей с камък.
Верзити – (да) хвърля.
Верзитися – (да) падна.
Верт, вертоград – градина.
Вертеп – пещера.
Вертоградар – градинар.
Верху – на; над; отгоре.
Вес – малко населени място; селце.
Ветия – оратор; ритор.
Ветрило – платно на плавателен съд.
Ветхий денми – Божето име в Дан 7, 9. Въз основа на това пророческо видение в иконографската традиция на Новозаветната църква образът на Бога баща се представя като старец.
Вечеря – вечеря; пир.
Вечеряти – (да) вечерям.
Вещенеистовний – който се е пристрастил до безумие към тленните блага.
Вещ – дело; събитие.
Взаим – на заем.
Взиматися – (да се) вдигам; (да се) изправям.
Взигратися – (да) играя; (да) скачам; (да се) весели.
Взискати – (да се) стремя, (да) търся.
Взятися – (да се) заема; (да се) отворя; (да се) извърша.
Вина – причина; обвинение; извинение.
Винар – лозар.
Винничина – лоза.
Винопийца – пияница.
Винопитие – употреба на вино.
Висети – (да) вися; (да се) държа на нещо.
Виссон – драгоценна тънка прежда с жълт цвят или одежда, изтъкана от нея.
Виталище – място на живеене; жилище.
Виталница – стая; място за нощуване; хан.
Витати – (да) обитавам; (да) пребивавам; (да) нощувам.
Выну - винаги, по свяко време, непрестанно ("грех мой предо мною есть выну", Пс. 50).
Вкупе – заедно.
Влагалище – чувал; джоб; сандъче.
Владичний – който е на господаря; който е на Повелителя.
Владящий – който обладава; който господства.
Власти – име на един от ангелските чинове.
Власяница – одежда из твърдо, бодливо влакно.
Влаятися – (да се) скитам; (да се) колебая; (да се) вълнувам; (да се) нося по вълните.
Влещи – (да) влача; (да) мъкна.
Влещися – (да) вървя бавно; (да се) влача; (да се) мъкна.
Вмале – скоро; малко по-късно; почти; едва.
Вне (уду) – отвън.
Внегда – кога(то) ("Яко да оправдишися во словесех Твоих, и победиши внегда судити Ти" - "Когато Ти съдиш", Пс. 50).
Внезапу – изведнъж; неочаквано.
Внемшийся – който се е въодушевил.
Внитие – влизане; явление; пришествие.
Внове – неотдавна.
Внутр (уду) – вътре.
Вняти (повел. накл. внемли, вонми) – (да) обърна внимание; (да) чуя.
Вняти от – (да се) пазя от нещо, някого.
Внятися – (да се) въодушевя.
Воврещи – (да) хвърля в нещо; (да) внеса.
Водрузити – (да) утвърдя; (да) укрепя.
Во еже – за да; заради; за.
Вожделети – (да) пожелая силно.
Возбеситися – (да се) вбеся.
Возбранний, взбранний – военен; храбър в боевете; победоносен.
Возбраняти – (да) препятствам; (да) удържам.
Возбряцати – (да) възпея; (да) хваля в песни.
Возвлачити – (да) завлека горе.
Возврещи, возвергати – (да) възложа, (да) възлагам.
Возглавие – възглавница.
Возглас – последните думи в молитва, тайно отправена от свещеника.
Возглашение – силно пеене или четене.
Возглядати – (да се) взирам; (да) гледам.
Возгнещати – (да) наклаждам огън.
Воздвигнути – (да) вдигна; (да) възвися.
Воздвижение – вдигане, възвисяване.
Воздвизатися – понякога: да тръгна на път.
Воздвизати – (да) вдигам; (да) възвисявам.
Воздеяние – повдигане, възвисяване.
Воздух – покров, който се слага върху свещените съдове по време на литургия.
Возлежати – (да) лежа на лакът; (да) съм полулегнал.
Возмущение – смут; бунт.
Возмятати – (да) предизвиквам смут, раздор.
Возниспослати – (да) изпратя отгоре; (да) наградя.
Возничати – (да) вдигна глава.
Возобразитися – (да) приема образ; (да се) олицетворя; (да се) вселя във видим образ; (да) бъда отново изобразен.
Возраст – възраст; ръст.
Возрастити – (да) израсна; (да) увелича.
Возреяти – (да) разколебая; (да) потреса.
Возставити – (да) възстановя; (да) поставя на предишното място.
Волити – (да) искам; (да) желая.
Волна – вълна; руно.
Волхв – мъдрец; звездоброец; чародей; предсказател.
Волчец – бодлива трева.
Вон – в него.
Воня – мирис; кадене.
Воня злая – смрад.
Вопити, вопияти – (да) викам силно; (да) призовавам.
Ворожити – (да) врачувам; (да) предсказвам бъдещето.
Ворожея – вълшебник; магосник; отровител.
Воскликновение – хорово пеене.
Восклонятися – (да се) изправям; (да се) вдигам; (да се) разкършвам.
Воскресати – (да) оживявам; (да се) връщам към живот.
Воскресение – връщане към живот от мъртвите.
Воскрешати – (да) оживявам.
Воскрилие –  край на одежда (поли).
Восперяти – (да) оперявам; (да) окрилявам (с надежда).
Восписовати – (да) изобразявам писмено; (да) изявявам.
Воспросити – (да) помоля.
Воспрянути – (да) скоча; (да) подскоча; (да) дойда на себе си.
Востерзати – (да) извличам; (да) издърпвам.
Восторгати – (да) късам; (да) щипя; (да) плевя.
Востягнути – (да) стегна; (да) укрепя; (да) придърпам.
Востязати, востязовати – (да) изследвам; (да) подлагам на изпитание; (да се) интересувам.
Восхитити – (да) изловя; (да) уловя; (да) завзема незаконно; (да) похитя; (да) увлека във висините; (да) доведа до възторг.
Вотще – напразно; напусто; даром.
Воутрие, воутрий – на другия ден.
Впасти – (да) падна; (да) попадна; (да) пропадна; (да се) подложа.
Вперити – (да) възвися; (да) вдигна; (да) устремя нагоре като перо.
Вперитися – (да) излетя.
Вперсити – (да) поема в себе си.
Впрямо – право; срещу.
Врабий – врабче.
Вран – гарван.
Врата красния – западните църковни двери.
Вратар, вратник – пазач при врата.
Врачба – лекарство; врачуване.
Врачебница – болница.
Вреди – кожно заболяване.
Вресноту – наистина; по достойнство; пристойно.
Вретище – лоша, груба одежда; власеница; траурно облекло.
Вреяти – (да) кипя; (да се) пеня; (да) бликам; (да) изкипявам.
Вреяти – (да) вкарвам; (да) мятам вътре; (да) напъхвам.
Всеблаголепний – великолепен.
Всевидно – всенародно.
Вседетелний – който е създал всичко.
Всеконечне – съвършено.
Всекрасний – най-красив.
Вселукавий – най-коварният (дяволът).
Всеоружие – пълно въоръжение.
Всепетий – препрославен; който е възхваляван от всички и навсякъде.
Всесожжение – жертвоприношение, при което жертвата се изгаря напълно.
Всечреждение – богато угощение.
Всеядец – който изяжда всички (ада, смъртта).
Всеяти – (да) посея.
Вскрай – по края; близо; около.
Вскую – защо; заради какво; за какво.
Вспят – назад.
Всуе – напразно.
Всяко – съвършено; съвсем; изцяло.
Вторицею – вторично; усилено.
Вчиняти – (да) учреждавам; (да) узаконявам.
Вину – винаги.
Виспренний – висок; горд.
Виспр – нагоре.
Високовийний – горд; надменен.
Високомудрствовати – (да) високомъдрувам; (да се) гордея.
Вишелетний – предвечен.
Вия – шия.
Вящший – по-голям.
Вящше – по-голямо.





Г

Гаггрена (чете се гангрена) – гангрена; рак.
Гадание – загадка; неясност.
Гади (мн. ч.) – влечуги.
Гаждение – хула; безчестие; ругатня.
Газофилакия – хранилище за пари в Ерусалимския храм.
Ганание – загадка; притча.
Гастримаргия – чревоугодничество.
Гащи – панталони; долно мъжко бельо.
Геенна – долината Гинном около Ерусалим, където евреите идолопоклоници по време на цар Ахаз изгаряли децата си в чест на идола Молох. Иносказателно: място на бъдещи мъчения, на задгробни наказания.
Генвар – януари.
Гибел – загуба; разход.
Главизна – глава; начало; причина.
Главотяж – превръзка за глава у евреите.
Глагол – слово; реч.
Глаголати – (да) говоря; (да) разказвам.
Глаголемий – наречен; така наречен.
Глас – глас; напев.
Глезна – пищял; стъпало.
Глоба – наказание.
Глумец – кощунстващ човек; присмехулник.
Глумилище – място за танци, маскаради и т.н.
Глумитися – (да се) забавлявам; (да се) теша; (да) получавам удоволствие.
Глуми (мн. ч.) – шеги; смях; игри.
Глядати – (да) гледам.
Гнати – (да) гоня; (да) преследвам; (да) вървя; (да) следвам някого или нещо.
Гной, гноище – куп оборски тор; рани.
Гнушатися – (да) считам за гнусен; (да) презирам.
Гобзование – изобилие, доволство.
Гобзовати – (да) изобилствам; (да) имам в излишък; (да) съм богат.
Гобзующий – да живея в доволство.
Говение – почитане (например на пост).
Говети – (да) почитам (например на пост).
Говядо – рогат добитък.
Годе – угодно; приятно; подходящо.
Година, год – час; време.
Голот – поледица, лед.
Гомола – буца; бучка; клъбце; парче.
Гонзати – (да) бягам; (да се) спасявам с бягство.
Гонзнутие – избягване.
Гонител – преследвач.
Горее – по-лошо; по-бедствено.
Горлица, горличиш – див гълъб.
Горнец – гърне; котле; мангал.
Горнило – ковашко огнище; топилня; място за топене на метал или за пречистване с огън.
Горница – горна стая; столова.
Горний – висок; най-високо стоящ; небесен.
Горохищний – пасящ; блуждаещ по планините; отвлечен от див звяр от планинско пасище.
Гортанобесие – пристрастие към лакомства.
Горушний – синапов.
Горший – най-зъл; най-лош.
Господствия – един от ангелските чинове.
Господиня – госпожа, господарка.
Гостинник – кръчмар; ханджия.
Градар – градинар.
Градеж – опора; ограда.
Грезн – чепка грозде.
Гривна – огърлица; верига, която се носи на шията.
Гроздие – грозд плодове; лозова вейка.
Грясти – (да) вървя; (да) шествам.
Гугнивий – гъгнив; заекващ; говорещ неясно; изговаряш неясно р или л; говорещ на носа си.
Гудение – свирня на гусла или арфа.
Гудец – гуслар; музикант.





Д

Да – нека; за да.
Даби – за да.
Далечайше – много по-далече.
Далечен – далечен; труден.
Даннословие – обещание; поето задължение.
Даси - дай. ("Слуху моему даси радость и веселие", Пс. 50)
Двакрати – два пъти.
Дващи – два пъти.
Двер адова – смърт.
Двизати – (да) движа; (да) мърдам.
Двоедушний – който не е твърд във вярата си.
Двоица – двама.
Дворище – малък или запустял дом.
Дебелство – тучност; пълнота; едрина.
Дебр – долина; падина; овраг; клисура.
Девствовати – (да) пазя девствеността си, целомъдрието си.
Действо – действие; представяне.
Декемврий – декември.
Делатилище – търговски магазин; оръдие в нечии ръце.
Делва – бъчва; каче.
Делма – за.
Деля – за; заради.
Демественник – певец в църковен хор.
Демоноговение – почитане на бесове, демони.
Демоночтец – идолопоклонник.
Денница – утринна заря; утринна звезда; паднал ангел.
Денносветлий – който е подобен на дневна светлина.
Держава – сила; здравина; власт; държава.
Державно – властно; могъществено.
Дерзат – (да се) осмелявам; (да) разчитам.
Дерзновение – смелост.
Дерзословие – нагла реч.
Дерзостник – нагъл човек; нахалник.
Дерзий – смел; безсрамен; дързък.
Десница – дясна ръка.
Десний – десен; намиращ се от дясната страна.
Десятина – десета част.
Десятословие – десетте Божи заповеди, дадени чрез Мойсей.
Детищ – младенец; дете.
Детосаждение – зачеване на младенец.
Диадима – венец; диадема.
Дивий – див; горски.
Дивячитися – зверствам.
Дидрахма – гръц "двойна драхма", древногръцка сребърна монета.
Динарий – монета.
Дмение – гордост.
Дмитися – (да се) гордея; (да се) големея.
Дненощно – денонощно.
Днес – днес; сега.
Днешний – днешен.
Доблий, доблственний, доблестний – твърд в доброто, в добродетелта.
Доброзрачие – красота; благообразие.
Доброкласний – вж. Благокласний.
Добропобедний – прославен с победи.
Доброта – красота.
Доброхвалний – заслужаващ похвали; похвален.
Довлесотворити – (да) удовлетворя.
Довлети – (да) стигам; (да) бъда достатъчен.
Доволний – достатъчен.
Догмат – търц., основно положение на вярата.
Дождити – (да) изпращам дъжд; (да) ръмя; (да) оросявам.
Дозде – досега; до този ден; дотук.
Дозела – извънредно.
Доилица – кърмачка; дойка.
Доити – кърмя.
Доколе – до кое време; дълго ли.
Долний – долен; земен (като противоп. на “небесен, горен”).
Доле – долу.
Долувлекущий – влачещ надолу.
Дондеже – засега, все още.
Донележе – засега, все още.
Дориносити – (да) съпровождам някого като стража, свита.
Досаждение – правени на неугодни неща; безчестие; оскърбление.
Достижно – разбираемо, понятно.
Достояние – имане; наследство; власт.
Драхма – древногръцка сребърна монета.
Драчие – плевели.
Древле – отдавна.
Древодел – дърводелец.
Дрождие – мая; квас.
Другиня – приятелка.
Дружина – дружество (на приятели, връстници).
Дручити – (да) угнетявам; (да) измъчвам; (да) изнурявам.
Дряселовати – (да) съм мрачен, печален.
Дряхлование – печал.
Дряхлий – печален.
Дска, дщица – дъска, дъсчица.
Дуга – дъга.
Дхнути – (да) дъхна; (да) духна.
Дщи, дщер – дъщеря.





Е

Евнух – евнух; скопец; пазач на харем; придворен.
Егда – кога(то).
Егов – негов.
Еда – нима.
Едем – Еден; земен рай.
Единако – съгласно; според; еднакво.
Единаче – еднакво; равно; още.
Единаче ли – нима още.
Единовидний – еднолик; едновиден; еднообразен.
Единою – веднъж.
Еже – какво; кое.
Ей – да; вярно е; истина е.
Ексапсалми – шестопсалмие.
Ектения – гореща молба, молитва.
Елей – маслинено, дървено масло.
Елеонский – вж. Масличний.
Елижди аще – когато и да е.
Елижди, еликожди – винаги като; всеки път, когато.
Еликий – кой; който.
Елико – колко.
Елико–елико – след известно време; много скоро.
Еликомощно – по възможност; колкото позволяват силите.
Еллин – грък; езичник; прозелит.
Елма – тъй като; доколкото.
Епендит – връхна дреха.
Епистолия – писмо; послание.
Еродий – чапла.
Есмирнисменний – смесен със смирна.
Ехидна – отровна змия. .





Ж

Жаждати – (да) искам да пия; (да) желая силно нещо.
Жалост – ревност; стремеж.
Жател – жетвар.
Жегомий – когато горят с огън; който има температура; който е болен от треска.
Жезл – тояга; патерица.
Женитва – бракосъчетание; съпружество; брак.
Женонеистовий – похотлив; блуден; сластолюбив.
Жестоковийний – безчувствен; упорит.
Живити – (да) животворя; (да) давам живот; (да) съживявам.
Живодавец – който дава живот.
Живоначалие – начало; причина за живот.
Животний – живеещ; одушевен.
Жребя – жребче.
Жрети – (да) заколя; (да) направя жертвоприношение.
Жупел – горяща сяра.





З

Забавати – (да) обайвам; (да) омагосвам.
Забавление – забавяне; туткане; бавене; очакване.
Забавляти – (да) удържам; (да) забавям.
Забобони – самоволна служба.
Забрало – стена; ограда.
Завет – съюз; договор; условие.
Завида – завист.
Завистно – малко; недостатъчно.
За еже – за да.
Заздати – (да) заградя.
Зазрети – (да) погледна; (да) забележа; (да) осъдя; (да)  упрекна.
Заимование – заем; дълг.
Заимовати – (да) давам на заем; (да) заимствам.
Заклание – жертвоприношение.
Заклеп – ключалка; резе; мандало.
Заколение – жертвоприношение.
Законописец – съставител на икони.
Законополагати – (да) давам закон.
Закров – място за укритие.
Залещи – (да) съм в засада; (да се) крия.
Заматорети – (да) остарея; (да) стана коравосърдечен; (да се) състаря.
Замрежений – хванат в мрежи.
Зане – тъй като; защото.
Занеже – тъй като.
Зан – за него.
Запаление – запалване; пожар.
Запечатствовати – (да) запечатам; (да) утвърдя; (да) вържа; (да) скрепя.
Запинание – враждебно действие.
Запойство – пиянство.
Запона – завеса.
Запрение – отричане; отхвърляне.
Запретити – (да) забраня; (да се) опечаля; (да) скърбя.
Запустение – опустяване; пустиня.
Запустети – (да) запустее.
Запяти, запнути – (да) спра; (да) задържа; (да се) съблазня.
Запятие – спънка; препятствие; пречка.
Заревидний – подобен на заря.
Зарелучний – лъчезарен.
Застояти – (да) спра по пътя; (да) удържа; (да) дотягам; (да) затруднявам.
За ся – за себе си.
Затвор – катинар; ключалка; място за молитвен подвиг на някои иноци, дали обет да не излизат от килията си.
Заточаемий – брулен от вятъра; носен; гонен.
Затулити – (да) покрия; (да) скрия; (да) укрия.
Затуне – даром; без причина.
Зауститися – (да) затворя устата си; (да) млъкна.
Заутра – до изгрева на слънцето; сутринта; рано; утре.
Заутрие – утрешен ден.
Заушение – плесница; удар с ръка по лицето.
Заушати – (да) забранявам да се говори.
Захленутися – (да се) потопя.
Заходний – западен.
Зачало – начало; название на откъси от текста в книгите на Новия Завет.
Заяти – (да) взема назаем; (да) заема.
Звездоблюстител – астроном.
Звездоволхвовати – (да) гадая по звездите; (да се) занимавам с астрология.
Звездозаконие – астрономия.
Звездослов – астролог.
Звездословие – астрология.
Звездословити – (да се) занимавам с астрология.
Звероядина – добитък, осакатен от хищно животно.
Звиздание – свиркане; подсвиркване.
Звиздати – (да) свиря.
Звонец – звънец.
Звонница – камбанария.
Звяцати – (да) звъня; (да) дрънча.
Здати – (да) строя.
Зде – тук.
Здо – здание; стена; покрив.
Зелейник – знахар, лекуващ с треви и баене.
Зелейничество – напояване с отрова.
Зелейний – който се състои от треви и други растения.
Зелие – трева; растение.
Зело, зелне – доста; много силно.
Зелний – силен; велик.
Земстий – земен.
Зеп – джоб; чувал.
Зерцало – огледало.
Зиждител – създател; творец.
Зиждити – (да) строя.
Зима – зима; студ; лошо време.
Злак – растение; зеленина; зеленчуци.
Златица, златница – златна монета.
Златозарний – ярко блестящ.
Златокованний – кован от злато.
Златокровний – с позлатен покрив.
Злачний – тревист; богат на растителност, на треви.
Зле – зло; жестоко; лошо.
Злоба – грижа.
Злокозненний – изпълнен със злоба, с лукавства.
Злокоман – злодей; зложелател; враг.
Злонравие – развратен или лош нрав.
Злообстояние – беда ; нещастие.
Злопомнение – злопаметство.
Злоречети – (да) ругая; (да) хокам; (да) злословя; (да) оскърбявам.
Злосердний – безжалостен.
Злосмрадие – зловоние.
Злосоветие – зла умисъл.
Злострастие – силни и порочни страсти.
Злостужати – (да) досаждам силно.
Злостужний – който причинява голямо безпокойство, мъчение.
Злотечение – развратни и зли постъпки.
Злоумерший – който претърпява тежка смърт.
Злоухищряти – (да) замислям зло.
Злохитренний – коварен.
Злохудожний – лукав; злобен; беззаконен.
Злий – зъл; лош; негоден; жесток.
Знаемий – познат, близък човек.
Знаменателне – първообразно.
Знаменателний – първообразен; означаващ нещо.
Знаменати – (да) означавам; (да) отбелязвам; (да) изобразявам; (да) показвам.
Знамение – знак; признак; явление; чудо.
Знаменоносец – чудотворец.
Знаменоносний – чудотворен.
Зобати – (да) слагам зоб; (да) кълва; (да) ям; (да) поглъщам.
Зрак – лице; вид; образ.
Зрети – (да) гледам.
Зрети к смерти – (да се) намирам на смъртно легло.
Зибати – (да) мърдам; (да) движа; (да) люлея.





И

И – него.
Игемон – вожд; началник; управник.
Иго – ярем; товар.
Игралище – место за представления.
Игрище – смешно или непристойно представление.
Идеже – къде; кога.
Идолобесие – неистово идолопоклонство.
Иерей – свещеник.
Иждивати – (да) преживявам; (да) харча; (да) издържам.
Иже – който.
Изблистати – (да) осияе; (до) облести; (да) излее светлина.
Избодати – (да) разпоря; (да) направя разрез; (да) пронижа; (да) пробода; (да) избода.
Изборение – поражение.
Изборати – (да) побеждавам; (да) поразявам.
Избременяти – (да) облекчавам; (да) освобождавам от бреме; (да) разтоварвам.
Избутелий – който е извит; който се е развалил.
Избити – (да) стана в излишък; (да) изобилствам; (да се) освободя.
Избиток – доволство; изобилие.
Изваяние – идол; кумир.
Извержение – изключване от църковния клир или лишаване от сан.
Извесити – (да) окача да виси.
Извествовати – (да) обявявам; (да) огласявам; (да) удостоверявам.
Известно – точно; старателно; прецизно.
Извет – донос; известяване.
Извещен – уверен.
Извещение – удостоверение.
Извитие словес – красноречие; витийство.
Извитийствовати – (да) разказвам красноречиво.
Извлачитися – (да се) съблека.
Изволение – воля; желание.
Изволити – (да) позволя; (да) пискам; (да) пожелая.
Извращати – (да) преобръщам; (да) изменям; (да) превръщам.
Изврещи – (да) изхвърля; (да) измета, помета.
Извикати – (да се) науча; (да) познавам.
Изгвоздити – (да) извадя забити гвоздеи.
Изгибающий – загиващ, пропадащ.
Изгибнути – (да) загина; (да) пропадна; (да се) загубя.
Изглаждати – (да) изключвам; (да) унищожавам.
Издетска – от детството.
Издревле – отдавна; от стари времена.
Издручитися – да се изтощя.
Изженяти – (да) изгоня; (да) прогоня.
Излазити – (да) излизам; (да) слизам (напр. от кораб).
Излиха – прекомерно; още повече.
Излишше – до излишество; свръх мярката.
Изляцати – (да) протягам; (да) простирам.
Измерети – (да) умирам.
Изметати – (да) изхвърлям.
Измена – замяна; откуп.
Изменяти – (да) заменям; (да) променям.
Изменяти лице – (да се) преструвам.
Измлада – от млади години.
Измовение – измиване; пречистване.
Измолкати – (да) престана да говоря; (да) замлъкна.
Изнесение, изношение – изнасяне.
Изницати – (да) възниквам; (да се) появявам.
Износити – (да) изнасям; (да) произнасям; (да) произвеждам; (да) донасям.
Изнуждати – (да) извеждам из нуждата.
Изобнажати – (да) откривам; (да) разкривам.
Изостати – (да) остана някъде.
Изощряти – (да) изостря; (да) наточа.
Изращение – отглеждане; произвеждане; пораждане.
Изриновение – изхвърляне; отхвърляне; изключване.
Изриновенний – изхвърлен; отхвърлен; прогонен.
Изринути – (да) сблъскам; (да) преобърна; (да) поваля; (да) погубя.
Изрок – изречение; осъждане.
Изрити – (да) изровя; (да) изкопая.
Изрядно – особено; преимуществено.
Изсунути – (да) извадя; (да) изтръгна; (да) измъкна; (да) иззема.
Изступление – изумление; възторг.
Изуведети – (да) разбера; (да) опозная.
Изуздитися – (да се) освободя; (да) получа свобода.
Изумевати – (да) недоумявам; (да) не разбирам.
Изумителен – буйстващ; беснеещ.
Изумитися – (да се) побъркам; (да) обезумея.
Изути – (да) събуя; (да) сваля обувките.
Изчленити – (да) лиша от членове; (да) счупя членове; (да) обезобразя.
Изъядати – (да) прахосвам; (да) изхарчвам.
Иконом – домоуправител.
Иконоратний – иконоборствен.
Икос – пространна песен, написана за похвала на светец или празник.
Имати – (да) вземам.
Иматисма – връхно облекло; плащ.
Именний – съкровищен; който се отнася до имение.
Имуществително – предимно.
Ин – друг.
Инамо – на друго място.
Иноковати – (да) живея като инок.
Инуде, инде – на друго място.
Ипарх – началник области; градоначалник; наместник.
Ипостас – лицe.
Ирмос – песен, стояща в началото на всяка песен от канона.
Иродиани – привърженици на Ирод.
Ирой – герой.
Исказити – (да) разваля; (да) скопя, кастрирам.
Искапати – (да) източа; (да) капя; (да) изтека.
Исковати – (да) изкова.
Искони – от началото; в началото; винаги.
Исконний – който е от началото; който е бил винаги.
Искренний – ближен.
Искус – изпитание; изкушение; проверка.
Исперва – отначало; от началото.
Исплевити – (да) оплевя; (да) изтръгна; (да) отскубна; (да) събера.
Исплести – (да) изплета; (да) свържа; (да) съставя.
Исповедатися – (да) си призная; (да) изразявам открито вярата си.
Исповедник – човек, който е подложен на страдания или гонения за вярата му в Христос.
Исполнение – пълнота; изпълване; съвършенство.
Исполн – напълнен; изпълнен.
Исполняти – (да) напълвам; (да) свършвам.
Исполу – на половина; на две равни части; частично.
Исправити – (да) изправя; (да) направя; (да) укрепя.
Исправление – възстановяване; праведен начин на живот.
Испразднити – (да) снизя; (да) унищожа; (да) умаля.
Испрати, исперити – (да) стъпча; (да) измия.
Испитно – старателно, прецизно.
Испитовати – (да) изпитвам.
Иссоп – растение, употребявано в китките за ръсене. ("Окропиши мя иссопом, и очищуся", Пс. 50).
Истее – по-точно; по-ясно.
Истеси – слабини.
Истицание – изтичане; изтичане на семенна течност.
Истаевати – (да се) разтапя; (да) изчезва.
Исторгнути – (да) изтръгна; (да) изведа.
Истощание – изтощение; унижение; снизхождение.
Истрезвлятися – (да) изтрезнявам.
Истукан – статуя; идол.
Истий, истовий – точен; истински; оригинален.
Истязати – (да) изтеглям; (да) получавам; (да) разпитвам.
Исходище – място, откъдето се излиза; извор; начало.
Исходище вод(ное) – ручей, поток, река.
Исходище путей – кръстовище; кръстопът.
Исчадие – дете; плод; род; потомци.
Иулий – юли.
Иуний – юни.





К

Кадило – възнасяното за Божа слава благовонно кадене; ср. Кадилница.
Кадилница – съд, в който върху горещи въглени се поставя тамян, за да се извърши кадене.
Кад – каче; чебър.
Каженик – вж. Евнух.
Казател – учител, наставник.
Казати – (да) наставлявам; (да) поучавам.
Казити – (да) повреждам.
Како – как.
Камара – шатра; горница; покои.
Камо – къде.
Кампан – камбана.
Ками, камик – камък.
Камик горящ – сяра.
Кандило – лампада.
Кандиловжигател – звънар.
Кандия – малка чаша.
Капище – храм на идол.
Катапетасма – завеса.
Кафисма – един от двадесетте раздела на книга Псалтир (Псалми).
Кацея – кадилница, която не е на верижки, а има дръжка.
Каци – какво; които.
Квас – мая.
Квасний – приготвен с мая.
Келарня, келарница – помещение в манастир, където се пазят нещата, необходими на келаря.
Келар – старша стопанска длъжност в манастир.
Кивот – сандък за икони.
Кидар – шапка на старозаветен свещеник.
Кимвал – музикален инструмент.
Кимин – кимион.
Киновия –манастир, в който братята живеят в община, а не като отшелници.
Кинсон – данък; ценз.
Кириопасха – название на празника Пасха, когато съвпадне с Благовещение на Пресвета Богородица. – 25 март.
Кичение – гордост.
Клада – оръдие за мъчение.
Кладенец – яма; имане, съкровище.
Кладяз – кладенец.
Клеврет – приятел; събрат.
Клепало – дъска, по която бият в манастирите за молитва.
Клепати – (да) звъня; (да) бия клепало.
Клет – мазе; покои; килер; стая.
Клирос – възвишение в храма, където се разполагат певците.
Клич – вик; шум.
Клобук – покривало, което монасите носят над килимявката.
Ключимий – годен; добър; случил се навреме; полезен.
Ключитися – (да се) случвам.
Книгочий – съдия.
Книжник – учен.
Ков – умисъл; заговор.
Ковчег – кован сандък; ковчеже.
Кодрант – дребна римска монета.
Козлогласование – непристойни викове по време на пиршество.
Козни – лукавство; хитрост.
Кокош – квачка.
Колено – род; поколение.
Колесницегонител – който кара колесница; преследвач с колесница.
Коливо – варена пшеница с мед, която се носи за благослов в църквата.
Колиждо – кога; как.
Колико – колко.
Колия – яма; ров.
Колми – колко.
Колми паче – още повече; особено.
Коло – колело.
Колобродити – (да) ходя наоколо; (да се) отклонявам.
Кол – колко; как.
Колкрати – колко пъти; колко често.
Комбоста – сурово зеле.
Кондак – кратка песен в чест на светец или празник.
Коноб – котел; гърне; умивалник.
Конура – малка торбичка, която суеверните хора носят заедно с корени или други амулети.
Копр – копър; анасон.
Кораблец – малък кораб.
Корван – дар; жертва Богу.
Корвана – хранилище за пари в Ерусалимския храм.
Кормилствовати – (да) управлявам; (да) ръководя.
Кормление – ръководене; управление.
Корчаг – ведро.
Корчемница – кръчма.
Коснити – (да) бавя.
Косноязичний – бавно говорещ; заекващ.
Косний – бавен; нерешителен; упорито изоставащ в едно и също състояние.
Кош – плетена торба; кошница.
Кошница – плетена торба; кошница.
Кощунник – шут, смешник.
Кощунница – актриса; танцьорка.
Кощуни – смехотворство.
Крабица – кутийка; сандъче; ковчеже.
Краегранесие, краестрочие – акростих.
Крамола – смут; заговор; бунт.
Красний – красив; прекрасен; непорочен.
Красовул – мерна чаша в манастирите, събираща над 200 г.
Крастел – пъдпъдък.
Крата – един път.
Крепкий – силен; здрав.
Креплий – най-здрав; най-силен.
Кресати – извличам; секна огън; оживявам.
Крин – лилия.
Кроме – извън; отвън; отделно; освен.
Кромешний – външен; извън някакви предели; отдалечен; лишен.
Кропило – китка за ръсене със светена вода.
Ктитор – създател; строител или снабдител на храм или манастир; църковен старейшина.
Ктому – занапред; след това; още; вече; повече.
Купа – куп, купчина.
Купел – езеро, бент; съд за кръщаване.
Купина (ср. Купа) – съединяване на няколко еднородни предмети: храст, сноп; трънлив храст.
Купно – заедно.
Купний – съвместен.
Кустодия – стража; караул; охрана;
Кутия – варена пшеница с мед, която се носи в църквата за помен на умрелите християни. Ср. Коливо.
Куща – шатра; палатка; колиба.
Кущник – човек, който прави палатки или живее в колиба.





Л

Ладия – малък плавателен съд; корабче; лодка.
Ладан – благоуханна смола, която се поставя върху горящи въглени в кадилницата, за да се кади.
Лазарома – гробна одежда; повой; плащаница, в която завивали мъртвите евреи.
Лазня – баня.
Лай – хула; оскърбление.
Лакат – евр. мярка за дължина.
Ланита – буза.
Лаятел – ругател; хулител; който седи в засада.
Лвичищ – лъвче.
Левиафан – крокодил.
Легеон – полк; тълпа; множество.
Лежание – лежане; почиване.
Лемаргия – чревоугодничество.
Лентион, лентий – кърпа за ръце и лице.
Лепо – красиво.
Лепоподобно – благопристойно; по достойнство.
Лепота – красота; изящество.
Лепта – дребна монета.
Лествица – стълба.
Лестчий – прелъстителен; лъжлив.
Лест – измама; хитрост; коварство.
Лето – година; време.
Леторасл – израснала за една година, годишна издънка на дърво.
Лет – може.
Леха – леха; ред.
Лечба – лекарство; врачуване.
Лечец – лекар; доктор.
Лжа – лъжа.
Лжесловесие – лъжливи думи.
Лив – обяд; юг; югозападен вятър.
Ливан – понякога означава същото като Ладан.
Лик – събрание; хор.
Ликование – многолюдно пение; танц; танци.
Ликоватися – (да) приветствам с докосване на дясната буза.
Ликовне – с ликуване.
Ликостояние – бдение на по време на църковна молитва.
Лития – излизане от църквата за молитва.
Литра – мярка за тегло.
Литургисати – (да) служа литургия.
Лихва – приход; проценти.
Лихоимец – лихвар; сребролюбец.
Лице – лице; вид; човек.
Личина – маскарадна или шутовска маска.
Лишатися – (да се) нуждая.
Лишше – повече, свръх това.
Лобзание – целуване с уста.
Ловитва – лов; мрежи; улов; грабеж.
Ловителство – засада; капан.
Ложе – постеля; одър.
Ложесна – женска утроба.
Лоза – грозде.
Ломимий – който може да бъде преломен.
Лоно – пазва; гръд.
Луновение – месечен женски цикъл.
Листо – пищял; прасци.
Лстивий – лъжлив.
Лщение – лъжа; коварство; лъст.
Любо – или.
Любомудрие – философия.
Любомятежний – склонен към метеж.
Любоначалие – властолюбие.
Любопразднственний – обичащ да празнува.
Любопрение – любов към състезания, към спорове.
Любосластие – сластолюбие; любов към плътски утехи.
Любочестие – почитание; честване.
Любочестний – достоен за похвала, за чест.
Люби – любов.
Люте – жестоко; тежко.
Лютий – свиреп; жесток; зъл; мъчителен.
Лядвея – бедро; горната половина на крака; перинеум.
Лярва – маска.






М

Маание – вж. Мание.
Малакия – онанизъм.
Малимий – който може да бъде умален.
Малобрещи – (да) нехая за нещо.
Мамона – богатство; имение.
Мандра – ограда.
Мание – знак с ръка, глава, очи или по друг начин, в който има заповед; повеля; воля.
Манна – небесна храна, дадена на израелтяните в пустинята.
Манноприемний – в който има манна.
Масличний – маслинен.
Мастити – (да) намазвам.
Маститий – обилен; тучен; заслужил.
Маст – мас; масло.
Матеродевственний – който се отнася едновременно и към майка, и към девица.
Матеролепне – по майчински.
Матерский – майчински.
Матер градовом – столица; първопрестолен град.
Мгляний – окръжен или покрит с мъгла.
Медвен – меден.
Медленоязичний – който говори неясно; заекващ.
Медница – медна монета.
Медовина – варен мед с хмел.
Медоточний – от който изтича, се излива мед.
Медоязичний – сладкодумен.
Междорамие – пространство между раменете.
Мездник – наемник.
Мерзост – мръсотия; гнусотия; беззаконие; безчестие; понякога – идол.
Мерило – мярка; везна.
Меск – муле; катър.
Мессия – евр. "помазаник".
Метание – поклон от кръста.
Мжа – мигане; примижаване.
Мжати – (да) присвивам очи; (да) примижавам; (да) виждам лошо.
Мзда – награда; заплата.
Мздовоздаятел – който заплаща за работа; който дава награда.
Мздоимание – рушветчийство.
Мила ся деяти – (да) падна ниско на земята; (да) моля да се смилят над мене.
Милот – овча кожа; дебело наметало от овча вълна.
Милий – жалък; заслужаващ съжаление.
Мимотещи – (да) минавам покрай нещо, без да се спирам.
Миро – благовонна течност или масло.
Мироподателне – носейки мир.
Мироточец – от който тече чудотворно миро.
Мироявленний – явен, разкрит на света.
Мирсина – название на красиво дърво.
Младодеяти, младодействовати – (да) приемам образа на младенец; (да се) обличам в плът.
Младоумие – незрелост на ума.
Млат – чук.
Млеко – мляко.
Мнас – мина, древногръц. сребърна монета.
Мнее – по-малко.
Мнети, мнити – (да) мисля; (да) предполагам; (да) изглеждам.
Мний – по-малък.
Мних – монах.
Многажди, множицею – често; много пъти.
Многобезсловесие – невежество.
Многобогатий – изобилстващ във всичко.
Многоболезненний – който е извършил много дела, подвизи; който е претърпял много беди, страдания.
Многоборимий – който е подлаган на силни изкушения, нападения.
Многобурний – тревожен.
Многогобзенний – много обилен.
Многогубо – многократно.
Многокласний – който има много класове.
Многомятущий – преизпълнен със суета.
Многонарочитий – доста знаменит.
Многообразне – във всичките му видове; различно.
Многооранний – многократно обработван.
Многоочитий – който има много очи.
Многоплодие – плодородие; многочадие.
Многоплотие – тучност.
Многопрелестний – изпълнен с прелести и съблазни.
Многосветлий – радостен; тържествен.
Многослезний – изпълнен с печал и мъка.
Многоснедний – изобилстващ от многообразие на храна.
Многосугубий – увеличен; умножен; усилен.
Многосуетний – съвсем празен; безполезен.
Многоуветливий – много снизходителен.
Многоцелебний – който носи много изцеления.
Многочастне – много пъти.
Многочудесний – от когото идват много чудеса; прославен с чудотворства.
Многоязичний – състоящ се от много племена.
Молва – говор; ропот; слух; грижа; вълнение.
Молвити – (да се) грижа; (да се) суетя; (да се) вълнувам; (да) роптая.
Молниезрачний – напомнящ мълния.
Мочащийся к стене – куче.
Мощи – нетленно тяло на Божи угодник.
Мравий – мравка.
Мужатая – която има съпруг.
Мужатица – жена, която има съпруг.
Муженеискусная – която не е спала с мъж; която няма причастие към брака.
Мурин – етиопец; арап; негър; чернокож; дух на тъмнината; бяс.
Мусийский, мусикийский – музикален.
Мусикия – музика.
Мшела – подкуп.
Мшелоимство – користолюбие.
Мшица – мушица; облак мушици.
Митар – събирач на данъци; бирник.
Мито – мито; сбор; налог.
Мишца – ръка; рамо; сила.
Мясопуст – последен ден, в който се яде месо.
Мясоястие, мясоед – време, когато Уставът разрешава да се яде месо.
Мятва – джоджен.





Н

Набдевати – (да) снабдявам; (да) давам; (да) пазя.
Наваждати – (да) научавам; (да) подстрекавам.
Навет – клевета; козни.
Навклир – собственик на кораб.
Навикнути – (да) свикна; (да) привикна.
Наготовати – (да) ходя без дрехи.
Нагствовати – вж. Наготовати.
Надходити – (да) постигна внезапно, (да се) случа внезапно.
Наздати – (да) надстроя; (да) укрепя; (да) утвърдя.
Назирати – (да) забелязвам; (да) наблюдавам.
Назнаменовати – (да) назначавам; (да) означавам; (да) осенявам с Кръста.
Наипаче – особено; предимно ("Наипаче омый мя от беззакония моего", Пс. 50)
Наитие – слизане; нашествие; спускане.
Наказание – понякога: учение.
Наляцати – (да) обтегна.
На мале – (за) малко време; евтино.
Намащати – (да) намазвам; (да) втривам.
На мнозе – за дълго време; скъпо.
Наопак – обрадно; въпреки.
Напаствуемий – който е в напаст.
Наперсник – приятел, доверено лице.
Напоследок – неотдавна.
Нард – ароматно растение.
Нарекованний – предопределен; предназначен; определен (за).
Нарицати – (да) наричам.
Нарок – определено време.
Нарочитий – особен; славен.
Наругатися – (да се) надсмея; (да) пренебрегна; (да) опозоря.
Насмертник – осъден на смърт.
Насущний – настоящ; днешен; съществен; необходим.
На толице – в такова време; за такава цена, за толкова.
Началозлобний – виновник за злото.
Начаток – начало; първи плод.
Начертавати – (да) изобразя.
Наясне – навън; открито.
Наяти – (да) наема.
Неблазненний – безопасен; непогрешим.
Неблазний – който не може да бъде прелъстен.
Небрещи – (да се) отнасям с нехайство; (да) пренебрегвам.
Невеглас – невежа; простак; който не е учен.
Невестител – който дава на бедните невести чеиз.
Невестоукрасити – (да) украся като невеста.
Невечерний – който не може да бъде помрачен; светъл.
Невиновний – безпричинен; самобитен.
Невозбранно – безпрепятствено.
Невозносително – смирено.
Негли – нима; може би.
Недремлющий – който не заспива, не спи.
Недристий – който има широка гръд.
Недро – вътрешност; утроба; гръд; залив.
Недуг – болест.
Неже – отколкото.
Независтний – който не е развален; невредим; достатъчен; обилен.
Неиждиваемий – който не може да бъде изхарчен или използван до край.
Неизводимий – който не може да бъде прекратен.
Неизгиблемий – който не е подвластен на тлен и на времето.
Неизреченний – неизразим.
Неискусобрачний – който не е сключвал брака.
Неискусомужная – която не е спала с мъж.
Неиспитний – съкровен; таен.
Неистовно – с ожесточение; с ярост.
Неистовий – който е излязъл от себе си; който не се намира в длъжното състояние.
Неисследимий – непостижим.
Неключимий – безполезен; негоден.
Некосненно – веднага; незабавно.
Не ктому – повече не; още не; вече не.
Нелестний – който не е лъжлив; който не е лукав.
Нелет – не трябва; не бива.
Неможение – болест; немощ; безсилие.
Немокренно – сухо.
Немощствующий – болен.
Необименний – необятен.
Не обинутися – (да) постъпвам смело.
Необинуяся – смело; дръзновено.
Неопалний – който не може да изгори.
Неопределенний – който няма предели; безпределен.
Неоранний – който не е оран; необработен; недокоснат.
Неотметний – който не е отчужден.
Неплоди, неплодов – безплодна жена.
Неподобний – непристоен.
Непорочни – 17–та катизма на 118 псалм.
Непорочний – непорочен; свят; чист.
Неправдовати – (да) постъпвам нечестиво.
Непраздная – бременна.
Непревратний – непременен; неизменяем.
Непреложно – неизменно; без изменения.
Непременний – неизменяем.
Непреоборимий – непреодолим; непобедим.
Непщевание – мнение; подправка; измислица.
Непщевати – (да) мисля; (да) измислям; (да) смятам.
Неразседний – който не може да бъде разрушен.
Нерешимий – несъкрушим; неразрешим.
Неседалное – вж. Акатист.
Несланий – който не е солен.
Неслиянне – неслитно.
Несмесне – като не се смесва.
Нестареемий – вечен; неизменен.
Нест – не.
Нестояние – непостоянство; смущение.
Несумненний – несъмнен; надежден; безпристрастен.
Несущий – който няма битие.
Нетление – неунищожимост; вечност; несъкрушимост.
Нетребе – не е нужно.
Нетрений – който не е протрит; непроходим.
Нетесноместно – удобно за вместване.
Нетяжестне – без труд.
Не у – още не.
Неудобоприятний – който не е вместим; неразбираем; непостижим.
Неудоб – неудобно; трудно.
Неумитний – неподкупен.
Нечаяние – неочакваност; безопасност.
Неясит – пеликан.
Ниже – още повече не...; ни даже...; и не...
Николиже – никога.
Ни ли – нима не; нима; или не.
Ниц – долу; с лице към земята.
Нищетний – който е свързан с нищета; беден; унижен.
Новемврий – ноември.
Новозданний – който е построен наново.
Новопросвещенний – който е скоро кръстен.
Новосаждение – пъпки; издънки.
Ноемврий – вж. Новемврий.
Ножница – ножница; кания.
Нощний вран – бухал; сова.
Нудитися – (да се) намирам в неволя; (да се) принуждавам; (да се) достигам с усилие.
Нудит – (да) измъчвам.
Нудма – насилствено.
Нуждник – който прави усилие.
Нирище – развалини; руини; място, където не се живее.
Ню – нея.





О

Обавание – врачуване; заклинание; гадаене; магьосничество.
Обавател – който обайва, омайва; чародей; врачка.
Обавати – (да) обайвам, омайвам; (да) очаровам; (да) правя магии; (да) врачувам.
Обада – наклеветяване; оклеветяване.
Обажаемий – който е оклеветяван.
Обанадесят – дванадесет.
Обапол(и) – от двете страни; откъм двете страни.
Обаче – обаче; впрочем; но.
Обвеселити – (да) зарадвам.
Обвечеряти – (да) нощувам; (да) пренощувам.
Обглядати – (да) гледам; (да) оглеждам.
Обдержание – сдържане; управление; стеснение; тъга.
Обдесноручний – който си служи свободно и с лявата, и с дясната ръка.
Обезвинити – (да) оставя без наказание; (да) оневиня.
Обезжилити – (да) лиша от сили, от здравина.
Обезплодствити – (да) лиша от плод, от успех.
Обезтлити – (да) направя нетленен.
Обесити – (да) окача на нещо.
Обет, обетование – обещание.
Обетшати – (да) придам старост; (да се) състаря; (да) стана негоден; (да) отслабна; (да се) съкруша.
Обещник – съобщник; другар.
Обжадати – (да) правя доноси; (да) клеветя.
Обзорище – висока кула, то която се наблюдава местност.
Обидител – който обижда.
Обимател – който събира грозде.
Обиноватися – (да се) колебая; (да се) съмнявам; (да се) боя; (да) говоря със заобикалки, с намеци.
Обиновение – отстъпление.
Обиталище – жилище.
Обител – хотел.
Облагати – (да) облажавам; (да) говоря ласкаво.
Облагодатити – (да) изпратя благодат.
Облагоухати – (да) изпълня с благовоние.
Облазнити – (да) насоча по лъжлива следа; (да) въведа в заблуждение.
Облазнитися – (да) изпадна в заблуждение.
Област – власт; сила; господство.
Облачити – (да) облека.
Облещи – (да) облека; (да) легна около; (да) обкръжа; (да) създам правила; (да се) спра; (да) остана.
Облистание – озарение; ярка светлина.
Облистати – (да) осветя; (да) озаря.
Обличати – (да) показвам нечие истинско лице; (да) показвам; (да) откривам.
Обложити – (да) обкръжа.
Обноществовати – (да) нощувам; (да) прекарвам нощта.
Обнощ – цялата нощ.
Обожати – (да) обоготворявам; (да) чествам като Бог; (да) правя причастен към Божествената благодат.
Оболгати – (да) излъжа.
Обон пол – от другата страна; зад.
Обочие – слепоочие.
Обоюду – от двете страни; откъм двете страни.
Обрадованний – който е бил приветстван.
Образовати – (да) изобразявам; (да) придобивам образ.
Обращати – (да) обръщам; (да) премествам; (да) въртя.
Обрести – (да) намеря.
Обретаемий – който може да бъде намерен.
Обретение – находка; откритие.
Оброк – заплата за служба.
Обручник – годеник.
Обсолон – срещу слънцето.
Обстояние – обсада; беда; напаст.
Обушие – меката част на ухото.
Обуяти – (да) обезумея; (да се) развали; (да) обезсиля.
Объюродити – (да) обезумея; (да) оглупея.
Ов – друг; един.
Овамо – там.
Ово – или.
Овогда – понякога.
Овоуду – от друга страна; оттам.
Огласити – (да) обявя всенародно; (да) науча; (да) просветя.
Оглохновение – глухота.
Огневица – треска.
Огненосний – който се носи от вихъра на огъня.
Огнепалний – горящ; изгарящ.
Огребатися – (да се) отдалечавам; (да се) пазя.
Огустети – (да) сгъстя; (да се) пресека (за мляко).
Одебелети – (да) надебелея; (да) загрубея.
Одесную – отдясно; откъм дясната ръка.
Одесятствовати – (да) отделям една десета част.
Одигитрия – пътеводителка.
Одождити – (да) орося; (да) изпратя във вид на дъжд; в голямо количество.
Одр – постеля; легло.
Ожестети – (да) стана по-твърд; (да) засъхна.
Озимение – зимовище.
Озлобление – нещастие; гняв.
Озлобляти – (да) причинявам нещастие; (да) гневя; (да се) разгневявам.
Озобати – (да) поглъщам.
Окаивати – (да) признавам за отритнат.
Окаляти – (да) мърся; (да) осквернявам; (да) цапам.
Окаменяти – (да) правя каменен.
Окаянний – достоен за проклятие; нечестив; грешник.
Окаянство – престъпност; богоборчество; грях.
Окованний – окован.
Окормител – кормчия; управляващ.
Окормляти – (да) направлявам; (да) ръководя; (да) управлявам.
Окоявленне – очевидно; откровено.
Окрастовети – (да) окраставея.
Окрест – наоколо; около.
Окриляемий – който е ограждан с криле.
Оле – О!
Оловина – всяко алкохолно питие, което не е гроздово вино.
Оляденети – (да) обрасна с тръни, с бурени.
Омакати – (да) обливам.
Омети – поли; краища на одежди.
Она – те (двамата).
Онагр – диво магаре.
Онамо, онуду – там.
Онде – на друго място; там.
Онема – на тях (двамата).
Он пол – противоположен бряг.
Онсица – такъв.
Опасно – предпазливо; старателно; внимателно; опасно.
Оплазивий – любопитен; празнодумен; шпионин.
Оплазнство – хитрина; пустословие.
Оплот – ограда; стобор.
Ополчатися – (да се) готвя за сражение.
Оправдание – заповед; устав; закон.
Опреснок – безквасен хляб.
Орало – плуг; рало.
Оранний – разоран.
Оратай – орач.
Орати – (да) ора.
Осанна – молитвено възклицание у евреите – “спасение (от Бога)”.
Оселский – магарешки. Жернов оселский – горният голям камък в мелница, който се е задвижвал от магаре.
Осенити – (да) покрия със сянка.
Осклабитися – (да се) усмихна.
Оскорбети – (да се) опечаля; (да) ми стане скучно.
Оскорд – брадва.
Ослаба – облекчение; предимство.
Осля – младо магаре.
Осмица – осем.
Осмоктати – (да) осмуча; (да) оближа.
Оставити – (да) оставя; (да) простя; (да) позволя.
Остенити – (да) оградя със стена; (да) защитя.
Острастший – обиден.
Острог – земен вал.
Острупити – (да) поразя с проказа.
Осуществовати – (да) осъществявам; (да) давам битие.
Осмерицею – осем пъти.
Отай – тайно; скришно.
Отверзати – (да) откривам; (да) отварям.
Отвнеуду – отвън.
Отдати – понякога: (да) простя.
Отдоенное – дете в период на бозаене.
Отдоитися – (да) изхраня с гръдта си, с бозаене.
Отерпати – (да) ставам твърд (тръпчив); (да се) вдървявам; (да) онемявам.
Отити в пут всея земли – (да) умра.
Откосненно – косо.
Откровение – откритие; откриване; разкриване; просветление; просвещение.
Отлог – щета; загуба.
Отложение – отхвърляне; отстъпление.
Отметатися – (да се) отричам; (да) не признавам; (да се) отхвърлям; (да) отпадам.
Отметний – отхвърлен; забранен.
Отнелиже – откакто.
Отнюд – съвършено; съвсем не.
Отнюдуже, отонюдуже – откъде; защо.
Отобоюду – от една или от друга страна.
Отонуду – от друга страна.
Отполу – от половината; от средата.
Отреб(ие) – боклук; плява; шлюпка.
Отребит – (да) очистя; (да) оскубя.
Отрешати – (да) отвързвам; (да) освобождавам.
Отрешатися – (да се) разделям.
Отреяти – (да) отхвърлям.
Отрицатися – (да) отхвърлям; (да) отмятам.
Отрождение – възраждане.
Отрок – роб; служител; момче до дванадесет години; ученик; воин.
Отроковица – момиче до дванадесет години.
Отроча – дете; младенец.
Отригнути – (да) изригна.
Отригнут слово – (да) произнеса дума.
Оттоле – от онова време.
Отторгати – (да) откривам; (да) отблъсквам.
Оцеждати – (да) процеждам.
Отщетевати – (да) отнемам; (да) премахвам.
Отщетити – (да) изгубя; (да) погубя.
Очепие – нашийник.
Очеса – очи.
Ошаяватися – (да се) отстранявам; (да се) премахвам.
Ошиб – опашка.
Ошуюю – отляво; откъм лявата ръка.





П

Павечерня, павечерница – малка вечерня.
Паволока – покривало; калъф; пелена; покров.
Пагуба – гибел; чума.
Пажит – ливада; нива; пасбище; поле; храна за добитък.
Пазнокти – копита; нокти.
Паки – още; отново.
Пакибитие – духовно обновление.
Пакости деяти – (да) удрям с ръце; (да) удрям по бузата; (да) оскърбявам; (да) вредя.
Пакостник – причинител на зло, на вреда; болест; болка; жило.
Пакост – гадост; нечистота; мерзост.
Палата – дворец.
Иже в палате сут – правителство.
Палестра – място за съревнования.
Палителище – силен огън.
Палителний – изгарящ.
Палица – тояга; сопа.
Паличник – ликтор; телохранител; полицейски пристав.
Памятозлобие – наличие на зла памет.
Панфир – пантера или лъв.
Пара – пара; мъгла; дим.
Параекклесиарх – който пали кандила; клисар.
Параклис – усърдна молитва.
Параклит – утешител.
Паримия – притча; четене от Свещеното писание на вечерня или в царските часове.
Парити – (да) летя; (да) вися във въздуха (като пара).
Парусия – тържествено шествие; второто пришествие на Иисус Христос; тържествено архиерейско богослужение.
Пасомий – пасящ; намиращ се под ръководството на пастир.
Паствити – (да) паса.
Паствуемий – който има пастир.
Пастися – (да) сгреша (особено срещу седмата заповед).
Пастиреначалник – началник на пастирите.
Паучина – паяжина.
Паче – по-добре; повече.
Паче естества – свръхестествено.
Паче слова – неизразимо.
Паче ума – непостижимо.
Певк, певг – иглолистно дърво.
Педагогон – детероден член.
Пекло – горяща сяра, смола; огън, който не престава, който е постоянен.
Пентикостия – Петдесетница.
Пеняжник – сараф.
Пеняз – дребна монета.
Первее – преди; най-напред; в началото; отнапред.
Первоверховний – първи от върховните.
Первовозлежание – излягане, сядане на първите, почетните места по време на събрание.
Первоначаток – първородно животно или първия откъснат плод.
Первостоятел – първи свещенослужител.
Пернатий – който има пера.
Перси – гърди; предната част на тялото.
Перст – пръст; прах; земя;.
Перст возложити на уста – (да) замълча.
Перстний – който е от пръст.
Перстосозданний – създаден от пръст.
Песнопети – (да) прославям в песни.
Песнословити – вж. Песнопети.
Пестовати – (да) гледам, бавя дете; (да) възпитавам.
Пестротний – разноцветен; гиздав.
Пестун – възпитател; педагог.
Петлоглашение – пеене на петел; ранно утро; времето от 12 до 3 часа по народното отчитане на времето у юдеите.
Печаловати(ся) – (да) скърбя; (да) тъжа; (да се) опечалявам.
Печаловник – опекун.
Печатствовати – (да) запечатвам; (да) утвърждавам; (да) скривам.
Печат – пръстен.
Пешешествовати – (да) вървя пеш.
Пещися – (да се) грижа; (да) имам закрила.
Пивний – това, което може да се изпие.
Пиво – питие; напитка.
Пиган – седефче; трева.
Пира – торба.
Пирга – кула.
Писало – тръст с остър връх за писане върху восъчна дъсчица.
Писание ставилное – протекторска грамота, която архиерея дава на новопосветен презвитер или дякон.
Пискати – (да) свиря на свирка.
Писмя – буква; графичен знак; буквален смисъл.
Пистикия – чист; без примеси.
Питенний – отгледан с нежни грижи.
Питомий – отхранен.
Пищний – който съдържа обилна храна; питателен.
Плави – ниви.
Плавий – зрял; със сламен цвят.
Плат – парче плат; кръпка.
Плащаница – погребален саван; покривало; платно; плащ.
Плежити – (да се) влача по корем; (да) пълзя.
Плежущий – пълзящ по корем; влечуго.
Пленица – плитчица; верижка; огърлица; кошница; верига; окови.
Плескати – (да) пляскам с ръце; (да) аплодирам.
Плесна – стъпало; ходило.
Плесница – обувка от типа на сандалите.
Плещи – рамене.
Плещущий – който ръкопляска.
Плинфа – тухла.
Плинфоделание – печене на тухли.
Плищ – вик; шум.
Плодствовати – (да) нося плодове.
Плод устен – слово; глас.
Плод чрева – дете; деца.
Плотолюбие – грижа за тялото.
Плотски – с плътта; телесно.
Плотский – плътски; чувствен; телесен.
Плот – тяло; човек; немощ или слабост на човека; страст.
Плюновение – слюнка.
Плясалище – театър.
Плясица, плясавица – танцьорка; актриса.
Победително – тържествено; победоносно.
Поболети – (да) тъгувам; (да) съжалявам.
Поборник – защитник.
Повапленний – боядисан; избелен.
Повергнути – (да) захвърля; (да) преобърна.
Повест – разказ.
Повити – (да) повия с палени.
Повои – вж. Укрой.
Поглумитися – (да) разсъждавам; (да) размишлявам( да) си помисля.
Подвигнутся – (да) потреперя; (да) тръгна.
Подвизати – (да) подбуждам; (да) поощрявам.
Подвизатися – (да) върша подвизи; (да се) трудя.
Подвои – отвесните части от касата на врата.
Подникати – (да се) накланям; (да се) навеждам.
Подобитися – (да) напомням нещо.
Подобник – подражател.
Подобозрачен – външно приличащ.
Подточилие – съд за събиране на изстискан сок.
Подъяремник – който се намира под ярем (например магаре).
Подъяремничий – принадлежащ на подъяремник.
Поелику – тъй като; защото; доколкото.
Поелику аще – колкото и да.
Пожрети – (да) принеса в жертва.
Позде – късно; не рано.
Позобати – (да) изкълва.
Позорище, позор – многолюдно зрелище.
Поимати – (да) хвана.
Полма – наполовина; на две.
Полский – полски.
Помавати, поманути – (да) правя знаци; (да се) изяснявам без думи.
Помале – скоро; след малко време.
Помати – скрижали върху архиерейските мантии.
Пометати – (да) мета; (да) измитам; (да) хвърлям.
Помизати – (да) мигам.
Поне – макар че; поне; тъй като.
Понос, поношение – позор; безславие.
Понт – море; голямо езеро.
Понява, понявица – кърпа за ръце и лице.
Пооблещися – (да) облека отгоре други дрехи.
Поострити – (да) наточа.
Поползнутися – (да се) подхлъзна; (да се) развратя; (да се) съблазня.
Поприще – мярка за дължина, равна на хиляда крачки или денонощен преход.
Пореватися – (да се) стремя; (да се) движа.
Поречение – обвинение; жалба; упрек; укор.
Порещи – (да) обвиня; (да) укоря; (да) осъдя.
Поругание – безчестие; хула; възпаление; язва.
Поругати – (да) обезчестя.
Порфира – вж. Багряница.
Порча – отрова.
Поряду – по ред.
Поскору – скоро; бегло; без пеене (за служба).
Последи – след това; в края на краищата.
Последний – останал; последен; окончателен.
Последовати – (да) изследвам; (да) следвам.
Послушествовати – (да) свидетелствам; (да) давам показания.
Посолон – като слънцето; от изток до запад.
Поспешествовати – (да) помагам.
Поспешник – помощник.
Посреде – по средата; в средата.
Поставление – посвещаване в сан.
Постриг – приемане на монашески сан (което става чрез подстригване).
Посупление – накланяне на глава в печал; печал; тъга; оплакване.
Посягати – (да) встъпвам в брак.
Потворник – угодник; ласкател; чародей; магьосник.
Потвори – чародейство; магьосничество.
Поткнутися – (да се) спъна.
Потреба – потребност; необходимост; случай.
Потребник – питка.
Потщитися – (да) побързам; (да се) постарая.
Поустител – подстрекател.
Поущати – (да) поощрявам; (да) подбуждам; (да) наставлявам; (да) поучавам.
Похотствовати – (да) имам въжделение, похот.
Почерпало – ведро.
Починатися – (да) започвам.
Почити – (да) се успокоя.
Пояти – (да) взема.
Правий – прав; истински; правилен; праведен.
Празднословие – празен, глупав разговор.
Праздний, празден – безпределен; ленив; празен; незает.
Прати – попират; давит.
Превзятися – (да се) превъзнеса; (да се) възгордея.
Превитати – (да) странствам.
Превозвишенное око – високоумие; гордост.
Превратити – (да) изменя; (да) обърна; (да) разруша.
Превременний – предвечен, съществуващ до началото на времето.
Предвзиграти – (да) предизвестя радост.
Предвозгласити – (да) започна да пея; (да) предвъзвестя.
Предградие – предградие; опора; защита; ограда.
Преддворие – преден, външен двор в източен дом.
Предзаклатися – (да) понеса преди другите смъртта; (да) се принеса в жертва.
Предитещи – (да) тичам напред.
Предложение – жертвеник; мястото в олтара, където се намира жертвеникът и се пазят свещените съдове.
Предначинателний псалом – название на псалма 103, защото с него започва вечернята.
Предний – първи; по-голям.
Предпряда – вж. Багряница, порфира.
Предстателство – ходатайство; застъпничество; усърдна молитва.
Предстолпие – укрепление.
Предстоятел – настоятел.
Предтеча, предитеча – вървящ или бягащ отпред.
Предуставити – (да) предназначи.
Предусрести – (да) срещна предварително.
Предуведети – (да) предвиждам; (да) зная предварително.
Предъявленне – показано, изобразено.
Презорливий – горд; надменен.
Преизбиточествовати – (да) съм презадоволен; (да) живея в изобилие.
Преизлиха – силно; много; жестоко.
Преимение – преимущество; превъзходство.
Преиспещренний – разкрасен.
Преисподний – най-ниският.
Преисподняя – вж. Ад.
Преитие – превъзхождане.
Прелагати предели – (да) развалям межди; (да) нарушавам граници.
Прелест – измама.
Прелюби – прелюбодейство.
Премудрост – висше знание; мъдрост.
Преначалний – доначален; стоящ над всяко начало.
Преогорчити – (да) се противя; (да) съм непокорен; (да) упорствам.
Преодеян – обилно украсен.
Преоруженний – прекалено въоръжен; горд.
Препирати – (да) опровергавам; (да) отразявам; (да) отблъсквам; (да) надделявам; (да) увещавам.
Преподобие – святост.
Преполовение – половина; среда.
Преполовити – (да) преполовя; (да) разделя наполовина; (да) измина половината път.
Препона – препятствие.
Препоясатися – (да) се препаша; (да) се приготвя за нещо.
Препретелний – спорен; убедителен.
Препростий – неучен; невежа.
Препяти – (да) спра.
Пререкаемий – спорен.
Пререкати – (да) преколовя; (да) противореча; (да) възразявам.
Пресецающий – пресичащ; прерязващ.
Преслушание – неподчинение.
Пресмикатся – (да) пълзя по земята.
Преспевати – (да) имам успех.
Преставити – (да) преместя; (да) преселя във вечността.
Престоли – един от ангелските чинове.
Пресущественний – предвечен; изконен.
Пресущний – свръхестествен.
Претися – (да) споря; (да) съпернича.
Претити – (да) забранявам; (да) скърбя; (да се) смущавам.
Преткновение – пречка; съблазън; задръжка; спирка.
Претор – претория, резиденция на представителя на римската власти в Ерусалим.
Претикание – вж. Преткновение.
Прещати – (да) плаша; (да) заплашвам.
Прещение – угроза; страх; забана.
Прибежище – убежище; приют; покров; спасение.
Приведение – достъп.
Привещевати – (да) приветствам.
Привлещи – (да) донеса; (да) повикам; (да) призова.
Привременний – временен; непостоянен.
Придевати – (да) окачвам, закачвам; (да се) приближавам; (да) поднасям.
Придел – малка църква, пристроена към главния храм.
Приделати – (да) нарастна; (да) увелича; (да) донеса.
Придеяти – (да) поднасям; (да) донасям.
Призрети – (да) погледна милостиво; (да) приема; (да) приютя.
Прииждивати – (да) изразходвам; (да) издържам.
Приискренне – точно така; еднакво; буквално.
Прикровение – прикритие; предлог; измислена причина за скриване на нещо.
Прикуп – печалба; доход
Прикупование – търговия.
Прилог – приложение; желание да се направи зло; злоба; клевета.
Приложение – кръпка; парче плат.
Приметати – (да) прехвърлям; (да) давам; (да) отстъпвам.
Приметатися – (да се) притисна; (да се) долепя; (да се) отдавам; (да) лежа пред прага.
Примешатися – (да се) присъединявам.
Приникнути – (да се) наведа; (да се) наклоня; (да се) притисна; (да се) долепя; (да) проникна.
Приобряща – полза; плод; корист.
Приразитися – (да) нападна; (да се) ударя.
Приревание – устрем.
Приристати – (да) притичам; (да) дотърча.
Пририщущий – притичващ.
Присвянути – (да) повехна; (да) изсъхна.
Приседение – угнетяване; обкръжение.
Приседети – (да се) намирам до нещо; (да) замислям зло; (да) нападам.
Присно – непрестанно; винаги.
Присноживотний – винаги живеещ.
Присносущий – вечен; всякогашен.
Присносущний – винаги съществуващ.
Приснотекущий – непресъхващ.
Присний – скъп; близък.
Приставление – кръпка; управление; надзор, наглеждане.
Пристанище – приют; убежище.
Пристати – (да) прибягна; (да) притичам.
Пристрашен – изплашен.
Притвор – вход за храма.
Прителний – спорен.
Притча – иносказание; загадка.
Причаститися – (да) стана участник.
Причастник – участник.
Пришлец – който е дошъл; пришелец.
Приятилище – вместилище; хранилище.
Пробавити – (да) продължа; (да) протегна.
Продерзивий – дързък.
Прозябение – израстване; кълн.
Прозябнути – (да) разцъфтя; (да) израсна; (да се) развия.
Произникнути – (да) стане; (да) израсна.
Пролитися стопам – (да се) подхлъзна; иносказателно – (да) сгреша.
Пронарещи – (да) предскажа; (да) предназнача.
Проникнути – (да) израсна; (да) процъфтя.
Проничение – племе; род; стебло; кълн.
Проповедати – (да) уча; (да) провъзгласявам; (да) проповядвам.
Прорещи – (да) предскажа.
Пророкованний – предсказан; предвъзвестен.
Пророковещателний – който е казван от пророк.
Проручествовати – (да) посвещавам; (да) ръкополагам.
Просаждатися – (да се) късам.
Просветителний – светъл; просвещаващ.
Просветити лице – да погледна весело или милостиво.
Проскомисати – (да) извършвам проскомидия.
Прослутие – притча; пословица; осмиване.
Простий – стоящ право; прав; чист; който не е смесен.
Простиня – състрадание.
Просядати – (да) късам; (да се) разпадам; (да се) чупя.
Протерзатися – (да се) скъса; (да се) пробие.
Противозрети – (да) гледам направо.
Противу, прямо – против; срещу.
Проуведети – (да) науча предварително; (да) предвидя.
Проявленне – явно.
Пругло – капан; примка; мрежа.
Прудний – неравен; каменист.
Пружатися – (да се) съпротивлявам (оттук – пружина); (да се) мятам в припадък.
Пружие – вж. Акриди.
Пря – спор; тъжба; безпорядък.
Пряжмо – пържена храна.
Прямний – намиращ се срещу.
Пустити – (да) пусна; (да се) разведа.
Пустиня – уединено, малко обитавано място; манастир, разположено далече от населено място.
Путесотворити – (да) пазя по пътя; (да) прокарам път.
Пути – вериги; окови.
Пучина – водовъртеж; море.
Пучинородний – морски; роден в морето.
Пущеница – разведена жена.
Птицеволхвование – суеверие, състоящо се в гадаене по полета на птиците или по техните вътрешности.
Пяд, пяден – мярка за дължина, равна на три длани, всяка длан е равна на четири пръста, а пръстът е равен на четири зърна.
Пяст – юмрук.
Пяток – петък.





Р

Рабий – робски.
Работа – робство.
Работен – покорен; поробен.
Равви, раввуни – учител.
Равноангелно – подобно на ангелите.
Равноапостолний – сравним с апостолите.
Равнодушний, равнодушевний – единодушен; имащ еднакво усърдие.
Равночестний – достоен за равно почитане.
Радованний – радостен.
Радоватися – (да се) радвам; (да се) наслаждавам.
Радощи – радости (мн. ч.); веселие.
Радуйся – здравей; довиждане.
Раждежение – горене; възпламеняване.
Разботети – (да) надебелея; (да) набухна.
Разве – освен.
Развет – метеж; заговор.
Разврат – вълнение; метеж.
Разгбенний – разгънат.
Разгнутие – разгъване; разтваряне на книга.
Раздолие – долина.
Разжизати – (да) разпалвам; (да) нажежавам; (да) разтапям.
Размислити – (да се) усъмня; (да се) замисля; (да) спра.
Разнство – различие.
Разрешити – (да) развържа; (да) освободя.
Разслабленний – паралитик.
Разум – ум; познание; разбиране.
Разумети телом – (да) почувствам.
Рака – евр. глупак; празен човек.
Рака – гробница; сандък с мощите на свят Божи угодник.
Рало –плуг.
Расплощатися – (да се) разгърна.
Распростирати – (да) разстелвам; (да) разгръщам.
Распудити – (да) разгоня; (да) разпръсна; (да) разсея.
Распутие – кръстопът.
Раст – кълн.
Растерзати – (да) разкъсам.
Растнити – (да) разсека.
Расточати – (да) разсейвам; (да) разсипвам; (да) прахосвам; (да) живея безпътно.
Растренний – претрит, претъркан, прерязан.
Расчинити – (да) разположа по ред.
Ратай – воин.
Ратовати – (да) воювам; (да се) сражавам; (да) отстоявам.
Ратовище – дървото на копието.
Рат – война; войнство.
Рачител – попечител; любител.
Рачителний – грижлив; достоен за грижа.
Рвение, ревност – ярост; страстно желание; страст.
Ребра северова – северният склон на планината Цийон.
Ревновати – (да) завиждам.
Рек – ти, той каза.
Рекла – тя каза.
Рекомий – наречен, наричан.
Репие – репей; бодливо растение.
Ресно – ресници; око.
Реснота – действителност; истина.
Рет – спор.
Рещи – (да) кажа; (да) говоря.
Реяти – (да) отблъсквам; (да) отхвърлям.
Риза – одежда; свещеническо облекло.
Ризница – помещение за пазене на ризи.
Ризничий – началник на ризницата; пазител на църковни съдове.
Ристалище – стадион; цирк.
Ристати – (да) тичам; (да) бягам.
Рог – съдба; иносказателно: сила; власт; защита.
Род – произход; племе; поколение.
Родостама – розовата вода, с която според обичая се измива кръста на празника Въздвижение.
Рожаний – рогов; напомнящ рог.
Рожец – сладък плод във вид на шушулка.
Розга – младо клонче; кълн; издънка.
Росодателний – росоносен; даващ роса.
Рота – заклеване; клетва.
Ротител – клетвопрестъпник.
Ротитися – (да се) кълна.
Ругатися – (да се) надсмивам.
Рукописание – списък; писмо; писмен договор; свитък; разписка; задължение.
Рукоят – шепа.
Руно – вълна; овча кожа.
Ручка – съд.
Рцем – (да) кажем (повел. наклонение).
Рци – кажи (повел. наклонение).
Рясно – огърлица; обица.





С

Самвик – музикален инструмент.
Самовидец – очевидец.
Самогласная стихира – стихара, имаща своя особена мелодия.
Самоохотие – по собствено желание.
Самоподобен – стихира, имаща своя особена мелодия.
Самочиние – произвол; безпорядък.
Сата – мярка за насипни тела.
Сбодати – (да) пронижа; (да) заколя.
Свара – спор; караница.
Сваритися – (да се) карам.
Сведети – (да) зная.
Светилничное – начало на вечернята.
Светлопозлащен – великолепно украсен.
Светлост – светеща красота.
Светозарний – озаряващ със светлина.
Светолитие – сияние.
Светоначалник – създател на светилата.
Светоносец – носещ светлина.
Свечеряти – (да) участвам заедно с някого в пир.
Свидение – наставление; нареждане.
Свирепоустие – необузданост на езика.
Свиток – ръкопис, намотан на пръчка.
Связание злата – вплитане на златни нишки.
Связен – затворник; неволник.
Святилище – олтар; храм.
Святител – архиерей; епископ.
Святотатство – кражба на свети вещи.
Святци – месецослов (книга, съдържаща имената на светците, разположени по дните на годината); икона "Вси светии".
Священнотаинник – посветен в божествените тайни.
Се – ето. ("Се бо, в беззакониих зачат есмь", Пс. 50)
Седмерицею – седемкратно.
Седмичний – отнасящ се за всеки ден от седмицата освен неделята; делничен.
Секрати – неотдавна; току-що.
Секратий – свеж; нов.
Селний – полеви; див.
Село – поле.
Семидал – фино пшенично брашно.
Семо – тук.
Семя – семе; потомци; род.
Сеннописание – неясно изображение.
Сен – покров над престола.
Септемврий – септември.
Серповидец – наименование св. пророка Захария.
Серяд – монашеско ръкоделие; прежда.
Сет – клопка.
Сечиво – секира, брадва.
Сигклит (чете се "синклит") – събрание, сенат.
Сиест – тоест.
Сикарий – убиец; разбойник.
Сикелия – о. Сицилия.
Сикер – алкохолна напитка ат грозде.
Сили – название на един от ангелските чинове; понякога означава чудеса.
Синаксарий – съкратено изложение на жития на светии или на празници.
Синедрион – върховен юдейски съд.
Синфрог – съпрестолие, скамейките на които стоят свещениците, служещи заедно с архиерея.
Сиреч – тоест; именно.
Сирини – (в Ис. 13, 21) – щрауси; сирени.
Сирт – отмел; мел.
Сирий – сиротен; самотен; безпомощен; беден.
Сице – така; по такъв начин.
Сицевий – такъв.
Скверна – нечистотия; кал; порок.
Сквозе – през; чрез.
Скимен – млад лъв; лъвче.
Скиния – палатка; шатра.
Скинотворец – майстор на палатки.
Скит – малък манастир.
Склабитися – (да се) усмихвам.
Скнипа – въшка.
Сковник – съучастник.
Скоктание – гъделичкане; подстрекателство.
Скопчий – скопчески (принадлежащ на сектата на скопците).
Скоротеча – бързоходец; вестоносец.
Скорпия – скорпион.
Скрания – слепоочие.
Скрижал – дъска; табелка.
Скудел – глина; нещо, направено от глина; гърне; керемида.
Скуделник – грънчар.
Скудний – беден; слаб.
Скурати – маски.
Славник – молитвено слово, следващо по устав след "Славата".
Славословие – прославяне.
Сладковонний – благоуханен.
Сладкогласие – стройно пеене.
Сладкопение – тихо, умилно пеене.
Слана – поледица; мраз; замръзнал скреж.
Сланост – солена морска вода; суха, напоена със сол земя; поледица.
Сластотворний – прелъстяващ с плътски удоволствия.
Сликовствовати – (да) играя заедно; (да се) веселя.
Словесний – разумен.
Словоположение – договор; условия.
Сложитися – (да се) уговоря; (да) определя.
Слота – лошо време.
Слух – слава; народна мълва.
Слякий, слукий – превит; свит; гърбат.
Сляцати – (да) превивам; (да) прегърбвам.
Смарагд – изумруд.
Смежити – (да) приближа; (да) съединя краища, межди; (да)  закрия.
Смерчие – кедър.
Смеситися – (да се) смеся; (да се) съвкупя плътски.
Смиряти – (да) вечерям.
Смоква – смокиня (плод).
Смотрение – промисъл; попечителство; грижа.
Смясти – (да) смутя; (да) разтревожа.
Снабдевати – (да) пестя; (да) запазвам.
Снедати – (да) изяждам; (да) разорявам; (да) съкрушавам.
Снед – храна.
Сниматися – (да се) събирам.
Снисхождение – слизане.
Снитися – (да) встъпвам в брак; (да се) събера.
Снуждею – по неволя; насилствено; по принуда.
Собесити – (да) обеся заедно.
Соблюдение – точно изпълнение; тъмница.
С соблюдением – видимо; явно.
Совет – съвет; решение; определение.
Советний – разсъдителен.
Совлачити – (да) разоблича; (да) снема.
Совлечение – събличане.
Совлещися – (да се) съблека.
Совозвести – (да) възвестя заедно със себе си.
Совоздихати – (да) тъжа заедно.
Совопрошатися – (да) беседвам; (да се) състезавам в спор.
Совоспитанний – (да) възпитавам заедно с някого.
Согласно – единодушно.
Соглядатай – разузнавач; шпионин.
Соглядати – (да) разглеждам; (да) наблюдавам; (да) разузнавам.
Сограждати – (да) съоръжавам; (да) строя.
Содеватися – (да се) направи.
Соделование – дело.
Содетел – творец.
Содетелний – творчески.
Сожижди - създай, направи. ("Сердце чисто созижди во мне", Пс. 50)
Сокровище – потайно място; задна стая; хранилище; съкровище; драгоценност.
Сокровиществовати – (да) събирам съкровища.
Сокрушение – унищожаване.
Сокрушение сердца – разкаяние.
Солило – солница; чаша; блюдо.
Соние – сън; съновидение.
Сонм – събрание; множество.
Сонмище – синагога.
Сопел – свирка; пищялка.
Сопети – (да) свиря на свирка.
Сопец –  музикант, който свири на сопел (вж.), флейта (на юдейски погребения).
Сопретися – (да се) карам; (да) водя гражданско дело.
Соприбивати – (да се) увеличавам.
Соприсносущний – съвместно съществуващ във вечността.
Сопрягати – (да) съединявам в брак.
Сорокоустие – пшеница, вино, тамян, свещи и пр., които се носят в църквата 40 дена след смъртта.
Соскание – шнурче; връвчица.
Сосканий – вит; извит.
Соскутовати – (да) завия в пелени; (да) омотая.
Состреляти – (да) поразя със стрела.
Сосудохранителница – помещение за съхраняване на църковни съдове.
Сосуди смертние – оръдие на смъртта.
Сосци – понякога иносказателно така се наричат водните източници.
Сотница – стотица; пеенето "Господи, помилуй" сто пъти при въздигането на Честния кръст.
Сотово тело – мед.
Соуз – съюз; връзка.
Сочетаватися – (да) встъпвам в съюз, в брак.
Сочиво – леща; варена пшеница с мед.
Сочинение – съчинение.
Спекулатор – телохранител.
Спира – отряд; рота; полк.
Сплавати – (да) съпътствам по време на плаване.
Споболети – (да) тъжа заедно.
Споборат – (да) воювам заедно.
Спод – ред; куп.
Спона – препятствие.
Спослушествовати – (да) свидетелствам; (да) потвърждавам.
Споспешник – помощник.
Спостник – заедно постещ.
Спострадати – (да) страдам заедно.
Споющий – заедно или едновременно пеещ.
Спротяженний – продължителен.
Спуд – съд; малко ведро; мярка за насипни вещества.
Спяти – (да) низвергна; (да) обърна.
Срамословие – сквернословие.
Срасленний – сраснал се.
Срачица – малка сврака; риза.
Сребреник – сребърна монета.
Средоградие – малка преграда; стена между два отвора; преграда.
Средостение – малка преграда; средна стена.
Сретение – среща.
Сристатися – (да се) стичам; (да се) събирам.
Срящ – неприятна среща; нападение; зараза; мор; гадаене.
Ставленник – човек, подготвян за посвещаване в духовен сан.
Стадия – мярка за дължина, равна на 100-125 крачки.
Стаинник – който знае заедно с някого една и съща тайна.
Стакти – благовонен сок.
Стамна – съд; малко ведро; гърне.
Старей – началник; старши.
Статир – сребърна или златна монета.
Статия – глава; подраздел.
Стегно – горната половина на крака;  бедро; кълка.
Стезя – пътечка.
Стен, сен – сянка; отражение; образ.
Степени – стъпала.
Стерти – (да) изтрия; (да) разруша.
Стид – срам.
Стихира – песен.
Стих началу – първият възглас на свещеника при богослужение.
Стихологисати – пет избрани стиха от Псалтира при богослужение.
Стихология – четене или пеене на Псалтира.
Стихословити – вж. Стихологисати.
Стицатися – (да се) стичам; (да се) събирам.
Сткляница – чаша.
Сткляний – стъклен.
Столп – кула; крепост.
Столпостена – кула; крепост.
Стопа – стъпало (на крак).
Сторицею – сто пъти.
Стогна – улица, път.
Страдалчество – мъченичество.
Стража – караул; охрана; нощна мярка за време.
Страннолепний – необикновен.
Странний – страничен; чужд; минувач; необичаен.
Стран – против, срещу.
Страст – страдание; страст; душевен порив.
Стратиг – военачалник.
Стратилат – военачалник; воевода.
Страхование – угроза; страх; ужас.
Стрекало – шиш; пръчка с остър край за управляване на добитък.
Стрещи – (да) пазя.
Стрищи – (да) стрига; (да) подстригвам.
Стропотний – крив; криволичещ; опърничав; упорит; зъл.
Стрити – (да) изтривам; (да) съкрушавам.
Студенец – кладенец; извор.
Студен – студ; мраз.
Стужаемий – който изпитва безпокойство.
Стужание – притесняване; гонение; досаждане.
Стужати – (да) досаждам; (да) додявам; (да) притеснявам.
Стужатися – (да) скърбя; (да се) опечалявам.
Стужний – тревожен.
Стягнути – (да) обвържа; (да) събера; (да) изцеля.
Стязатися – (да) споря; (да се) препирам.
Сугубий – двоен; удвоен; увеличен; усилен.
Судар – плат; пелена.
Судище – съд; присъда.
Суемудренний – софистичен; празнословен.
Суеслов – празнодумец.
Суета – пустота; нищожност; дребнавост; безсмислие.
Суетие – суетност; суета.
Сулица – копие; кинжал; кортик.
Супостат – противник; враг.
Супротивний – противник.
Супруг – двойка.
Супря – спор; тъжба.
Суровий – зелен; свеж; суров.
Сходник – разузнавач; шпионин.
Счиневати – (да) съединявам.
Синоположение – усиновяване.




Т

Таже – след това.
Тай – тайно; скрито.
Таинник – посветен в нечии тайни.
Тайноядение – тайно невъздържане от храна по време на пост.
Таити – (да) скривам.
Тако – така.
Такожде – еднакво с; също така.
Талант – старогръцка мярка за тегло и монета.
Тамо – там.
Тартар – вж. Ад.
Татаур – ремък за привързване на езика към камбаната; кожен ремък, носен от монасите.
Тат – крадец.
Татба – кражба.
Тафта – тънка копринена материя.
Таци – такива.
Таче – за това; също така; тогава.
Твар – творение; създание; произведение.
Твердиня – крепост; цитадела; затвор.
Тверд – основа; видимият небосклон, който окото приема за твърда полусфера, небесен купол.
Твержа – вж. Твердиня.
Тезоименитство – притежаване на едно и също име; имен ден.
Тектон – дърводелец.
Телец – теле; биче.
Темже, темже убо – затова; следователно; и така.
Темник – началник на десет хиляди души.
Темнозрачний – черен.
Темнонеистовство – мракобесие; непросветеност.
Теревинф – дъбрава; гъсталак; гора; голямо клонесто дърво с гъсти листа.
Терние – тръни; бодливо растение.
Терноносний – който дава като плодове тръни; иносказателно: който няма добри дела.
Терпкий – кисел; суров.
Теснина – тесен проход.
Теснота – беда; напаст.
Тетива – силно опъната връв.
Тещи – (да) вървя бързо.
Тещити – (да) изтичам; (да) изпускам.
Тимение – блато.
Тимпан – барабан.
Тимпанница – момиче, което бие тимпан.
Тирон – млад войн, войник.
Титло – надпис; знак за съкращаване на дума.
Тихообразно – спокойно; кротко.
Тление, тля – гниене; унищожаване; разрушение.
Тлети – (да) гния; (да се) разрушавам.
Тлити – (да) повреждам; (да) погубвам.
Тма – тъмнина; мрак; десет хиляди.
Тоболец – торба; чанта.
Ток – течение.
Токмо – само.
Толико – толкова.
Толк – тълкуване; учение; особено мнение.
Толковник – преводач; тълкувател.
Толковий – обясняващ; който съдържа обяснения.
Толмач – преводач.
Тол – толкова.
Томител – мъчител.
Томити – (да) мъча; (да) изтезавам.
Томление – мъчение; изтезание.
Топазий – топаз.
Торжище – площад; пазар.
Торжник – сарафин; търговец.
Торчаний – разкъсан.
Точило – преса за изстискване на гроздов сок.
Точию – само.
Тощно – усърдно; точно.
Трапеза – маса; ядене; столова, трапезария; светият престол.
Требе – потребно; необходимо.
Требище – жертвеник; езически храм.
Треблаженний – много блажен.
Требование – нужда; потребност.
Требовати – (да) изпитвам нужда; (да) имам потребност.
Трегубо – трояко; трижди.
Трекровник – трети етаж.
Тресна – украшение на дрехата.
Третицею – трижди; за трети път.
Тридевят – двадесет и седем.
Трисиянний – светещ от трите Светила.
Тристат – военачалник.
Трищи – трижди.
Тропар – кратка песен, характеризираща празник или събития от живота на светец.
Трост – тръст (използвана като пишещ инструмент).
Труд – болест; недъг.
Труждатися – (да се) трудя; (да се) затруднявам.
Трус – земетресение.
Трити – (да) трия; (да) измивам.
Ту – тук; там.
Туга – скръб.
Тук – тлъстина; сланина; богатство; пресищане.
Тул – колчан за стрели.
Туне – напразно; даром.
Тунегиблемий – който се харчи напразно.
Тщание – усърдие; старание.
Тщатися – (да се) старая; (да) бързам.
Тщета – ущърб; вреда; загуба.
Тщий – пуст; безполезен; неудовлетворен.
Тягота – тежест; бреме.
Тяжание – работа; дело; оран; поле.
Тяжател – работник.
Тяжати – (да) работя.
Тяжкосердий – безчувствен.





У

У – още (не у – още не.
Убо – а; ето; макар че; защо; наистина; истинско.
Убрус – плат; кърпа за лице и ръце.
Убудитися – (да се) събудя; (да се) пробудя.
Уведети – (да) разбера.
Увет – увещание.
Увязение – полагане на венец върху главата.
Увясло – превръзка на главата.
Углебнути – (да) потъвам; (да се) потапям.
Угобзити – (да) обогатя; (да) надаря.
Угонзнути – (да) избягам; (да се) измъкна; (да си) замина.
Уготоватися – (да се) приготвя.
Угризнути – (да) ухапя.
Уд – телесен член.
Удава – въже.
Удица – въдица.
Удобие – по-удобно.
Удобострастие – склонност към угаждане на страстите.
Удобрение – украшение.
Удобрити – (да) напълня; (да) украся.
Удоб – леко; удобно.
Удовлитися – (да се) удовлетворя.
Удолие, удол, юдол – долина.
Удручати – (да) уморявам( (да) оскърбявам.
Уже – въже; верига.
Ужик – вж. Южик.
Узилище – затвор.
Укорение – безславие; безчестие.
Укрой – превръзка; пелена.
Укроп – гореща вода, която се налива в светия потир по време на литургия.
Укрух – парче; къс.
Улучити – (да) заваря; (да) намея; (да) получа.
Умащати – (да) намазвам; (да) натривам.
Умовредие – безумие.
Умучити – (да) укоря.
Уне – по-добре.
Унзнути – (да) вкарам; (да) мушна.
Унше – по-добре; по-полезно.
Упитанная – отхранено животно.
Упование – твърда надежда.
Упразднити – (да) унищожа; (да) отменя; (да) изчезна.
Уранити – (да) стана рано сутринта.
Урок – урок; данък; оброк.
Утроба - най-вътрешната, съкровената и невидима дълбочина на душата, напр. в: ("Сердце чисто созижди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей", Пс. 50) .
Усекновение – отсичане.
Усеряз – обеца.
Усма – обработена кожа.
Усмар – кожар.
Усмен – кожен.
Уста – уста; устни; реч.
Устранити –(да) лиша; (да) избегна; (да) отстраня.
Устудити – (да) охладя; (да) изстудя.
Усирити – (да) направя суров, твърд, мокър.
Утварне – по ред.
Утвар – облекло; украшение.
Утверждение – основа; опора.
Утешение – угощение.
Утолити – (да) успокоя; (да) утеша.
Утреневати – (да) ставам рано; (да) отправям сутрешна молитва.
Утроба – утроба; живот; сърце; душа.
Ухание – обоняние; миризма.
Ухлебити – (да) нахраня.
Учреждати – (да) нагостя.
Учреждение – пир; обяд; угощение.
Ушеса – уши.
Ущедрити – (да) обогатя; (да) помилвам; (да) пожаля.





Ф

Факуд – евр. началник.
Фарос – фар.
Фаска – Пасха.
Февруарий – февруари.
Фелон – плащ; връхна дреха; едно от свещените облекла на презвитера.
Фиала – чаша; бокал с широко дъно.
Фимиам – тамян, благовонна смола за кадене.
Финикс – палма.




Х

Халван – благовона смола.
Халколиван – ливанска мед; янтар.
Харатейний – написан на пергамент или папирусна хартия.
Хартия – пергамент или папирусна хартия; ръкописен списък.
Харя – маска.
Хврастие – храст.
Херет – училище, тъмница.
Хитон – долна дреха; риза.
Хитрец – художник; занаятчия.
Хитрогласница – риторика.
Хитрословесие – вж. Хитрогласница.
Хитрост – художество; занаят.
Хитрост, ухищренная вимислом – стенобитни и метателни военни машини.
Хищноблудие – насилствено привличане към блудство.
Хламида – връхна мъжка дреха; плащ; мантия.
Хлептати – (да) лоча.
Хляб – водопад; пропаст; бездна; простор; подемна врата.
Ходатай – посредник, помирител.
Хоругв – военно знаме.
Хотение – воля.
Храмляти – (да) куцам.
Храм, храмина – дом; помещение; място за богослужение.
Хранилище – превръзка на челото или на ръката с думи от Закона.
Худогий – изкусен; умел.
Худогласие – заекване.
Художество – наука; прищявка; усукване.
Хула – злословие.





Ц

Цветник – ливада.
Цевница – флейта; свирка.
Целование – приветствие.
Целовати – (да) приветствам.
Целомудрие – благоразумие, непорочност и телесна чистота.
Целий – здрав, невредим.
Целбоносний – лечителен; целителен.





Ч

Чадо – дете.
Чадородие – раждане на деца.
Чадце – детенце.
Чарование – отрова; гадаене; омагьосване.
Чаровник – отровител; влъхва; магьосник.
Чари – вълшебство; магьосничество; омагьосване.
Част – част; жребий; участ.
Чаяти – (да се) надявам; (да) чакам.
Чван – съд; чаша.
Чванец – вж. Чван.
Челяд – слуги; членове на домочадие.
Чеп – верига.
Червленица – вж. Багряница.
Червлений – червен.
Чермноватися – (да) червенея.
Чермний – червен.
Чернец – монах.
Черничие – горска смокиня.
Чертог – стая; покои.
Чесати – (да) събирам плодове.
Чесо – какво.
Чести – (да) чета.
Честний – уважаем; прославян.
Четверовластник – управляващ една четвърт от страната.
Чин – ред; пълно изложение или посочване на всички молитвени слова.
Чинити – (да) правя.
Чревобесие – преяждане; чревоугодничество.
Чревоношение – зачеване и носене на дете в утробата.
Чреда – ред.
Чреждение – угощение.
Чресла – кръст (на тялото); бедра; слабини.
Чтилище – идол; кумир.
Чудитися – (да се) учудвам.
Чудотворити – (да) творя чудеса.
Чути, чуяти – (да) чувствам; (да) чувам; (да) усещам.





Ш

Шелом – шлем; каска.
Шепотник – доносник; клеветник.
Шептание – клевета.
Шипок – цветче нашипката.
Шуий – ляв.
Шуйца – лява ръка.




Щ

Щедрота – милост, милосърдие; великодушие; снизхождение, състрадание, жалост ("по множеству щедрот Твоих очисти беззаконие мое", Пс. 50).
Щедрий – милостив.
Щогла – мачта.





Ъ






Ю

Ю – нея.
Юг – зной; название на южния вятър; иносказателно: нещастие.
Юдол – долина.
Юдол плачевная – този свят.
Юдуже – там, къде.
Южик (а) – родственик; родственица.
Юзник – затворник.
Юзи – вериги; окови.
Юнец – теленце; младо биче.
Юница – млада крава.
Юнота – млад човек.
Юродивий – глупав; приел духовно подстригване за юродство.




Я

Ягодичина – смокиня.
Ядрило – мачта.
Ядца – лакомник.
Яд – храна; ядене.
Язвина – дупка на животно.
Язвити – (да) горя; (да) ранявам.
Язик – народ; племе; орган на речта.
Язя, язва – рана; изгаряне.
Яко – защото, тъй като; понеже; като; кога ("яко3 беззаконие мое аз знаю, и грех мой предо мною есть", Пс. 50).
Яковий – какъв.
Якоже – тъй че; като; тъй като.
Яннуарий – януари.
Ярем – ярем; товар; тежест; служене.
Ярина – вълна.
Ясти – (да) ям; (да се) храня.
Яти – (да) вземам.