Слово и тропар на Богоявление - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК


Празнувайки Богоявлението Господне на Йорданските води, да си припомним, че нашият Господ Бог и преди се явявал над водите, за да извърши различни дивни дела. Така, когато Той се яви над водите на Червено море, тогава "откри дъното на дълбината" и преведе Своите люде като по сухо. Когато в ковчега преминаваше през Йордан, тогава обърна назад реките на тази река, казано е: "Йордан назад се върна". И накрая - в началото, когато "Дух Божий се носеше над водата", Бог сътвори небето, земята, птиците, зверовете, човека и въобще целия видим свят.

И сега над Йорданските води се явява Бог, Единият в Троица: Отец - в гласа, Синът - в плът, Дух Светии - във вид на гълъб. А какво извършва Той в това Свое явяване? Той създава нов свят и всичко обновява, както се чете и в предпразничния тропар: "яви се, желаейки да обнови цялата твар", тоест - да сътвори нов свят, отличаващ се от първия. "Древното премина - говори Писанието - ето, всичко стана ново"! Първият свят по своята природа бил тежък, не можел да се възнесе към небето и се нуждаел от суша, върху която да може да стои, като - върху основа. А новият свят, изведен от Йорданските води, е така лек, че не се нуждае от суша, не се съзижда на земята, няма тук пребъдващ град, но търси горното, устремява се бързо от водите към отворените над Йордан небесни двери: "веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата". За първия свят, обременен от житейските теготи - в случай, че възжелае да достигне небето - би му трябвала стълба, утвърдена върху земята и чийто връх би достигал до небето. Но и тя била само съзерцавана от Иаков, а сам той не се изкачил по нея. А за новия свят е възможно възхождането на небето и без стълба. Но по какъв начин? Ето - вместо стълба, Духът Божий, във вид на гълъб, лети над водите! И това показва следното. Човешкият род вече не като влачеща се по земята твар или като пълзящо животно, а като крилата птица излиза от водата на кръщението. Затова и Дух Светии се явил над водите на кръщението като птица, за да възведе без стълба на небето Своите птиченца, които е възродил чрез банята на кръщението.

Така всяко от Лицата на Пресветата Троица, явявайки се на Йордан, изведе от водите на кръщението Своите духовни пиленца и като ги изведе, ги призовава да полетят върху дадените им криле на добродетелите и да влязат в отворените небеса.

Първо Бог Отец, като духовен орел, призовава към полет Своето ято - духовните орли, тоест - учителите, като имащи особени криле, за които Църквата пее: "летящи върху крилете на богоразумието птици и към небето възнасящи се." А какви са крилете на тези птици? Несъмнено това са двете техни добродетели, които те притежават освен другите общи за всички добродетели: делото и словото. Този е църковен учител, този е високолетящ орел, който и сам на дело изпълнява това, на което със словата си учи другите.

Църковните учители, които представляват съсъди, трябва да разгласят Божието име по цялата вселена и със своето учение да извеждат върху правия път, водещ към небето, Църквата Христова - Божията колесница, в която се намират много десетки хиляди вярващи души. Учителят трябва да учи стадото и в същото време е длъжен и сам да живее така, както учи. Защото гласът на учителя не принася полза, когато в него самия не се виждат крилете на богоугодния живот. Само този учител се възнася направо в отвореното над Йордан небе, който лети не единствено и само върху крилото на словото, но и върху другото крило - на добродетелния живот - този, който едновременно поучава и със слово, и със дело. Не така леко възнасят към небето - и учителят, и ученикът - изкусно съставеното слово или сладкогласните уста, или гръмкият език, както крилете на добрите дела.

Бог Син също призовава Своите пилета, светите мъченици, да полетят. А крилете на добродетелта, които принадлежат само на тях, освен другите общи добродетели, са следните две: вярата и изповедничеството. За тези криле на мъчениците Апостолът говори: "със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение". Непоколебимата вяра в сърцето е едното крило, а дръзновеното изповядване с устата на Христовото име пред царете и мъчителите е другото крило. Първата духовна птица, която влетя в рая - благоразумният разбойник, който пострада на кръст заедно с Христа, полетя именно върху тези криле на вярата и изповедничеството. Защото в това време, когато нашият Господ, Който доброволно пострада заради нас, беше изоставен от всички и когато от Него се отрече дори и Петър, който даваше дума, че е готов да умре заедно с Него, само разбойникът повярва в Него с цялото си сърце и Го изповяда с устата си, като Го нарече цар и Господ: "спомни си за мене, Господи - каза той, - кога дойдеш в царството Си!" Колко велика и голяма е тази вяра на разбойника, още повече, че по това време във всички Христови ученици вярата беше оскъдняла! Когато всички вярващи се съблазниха поради Христа, той единствен не се съблазни, а Му се помоли с вяра, заради което и чу от Него следните думи: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая".

Накрая, Бог Дух Свети, Който се яви във вид на гълъб, призовава към полет и Своите пилета - девствениците, защото Нему е свойствено да прави човека крилата птица, която би могла да се възнесе до най-големите висини. Светият Дамаскин пее: "Всяка всеспасителна вина е на Светия Дух - ако някому, по достойнство вдъхне дух, бързо го издига от земното, дава му криле, прави го да израсне, устроява го горе". Той и духовните гълъби, светите девственици, "устроява горе", като ги призовава да полетят. А особените криле на добродетелите у тези гълъби са умъртвяването на плътта и духа.

А че умъртвяването на плътта е едното от крилата, възнасящо човека на небесата, за това свети Амвросий (Медиолански), като тълкува думите па Евангелието: "колко сте вие по-ценни от птиците!", говори така: "плътта, разположена към изпълнението на Божия Закон и съблякла греха, по чистотата на чувствата се уподобява на естеството на душата и се възнася към небето върху духовни криле." Тук светият учител на Църквата говори за уподобяването на естеството на душата, имайки предвид умъртвяването, чрез което действителното естество на плътта като че преминава в естеството на душата, когато по-нисшето се подчинява на по-висшето и плътта се подчинява на духа, когато човекът се освобождава от греха и очиства чувствата си (сетивата си), което не е възможно без умъртвяването. А умъртвил плътта си, човек става лек и крилат като птица и се възнася към небето върху духовни криле.

И така - умъртвяването на тялото е първото крило на девството, устремено към небето, защото на тези, които желаят да пазят чистота, преди всичко им подобава да умъртвят своята плът.

Второто тяхно крило е умъртвяването на духа, което се състои в това - не само на дело да не извършваш грях, но и да не го желаеш в духа си, да не помисляш за него в ума си.

Чухме какво направи Единият Бог в Три Лица, Който се яви на Йорданските води, при обновлението на света - как Той изведе от водите на кръщението духовните църковни птици - учителите, мъчениците и девствениците и ги призова към отворените небеса. А както от учителите, мъчениците и девствениците, така и от нас грешните - да бъде чест, слава, поклонение и благодарение на Отца и Сина и Светия Дух - Явилия се на Йордан Бог - сега и всякога, и во веки веков! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.